Решение по дело №1420/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1088
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20192100501420
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                          №І- 137      04.12.2019 година, гр.Бургас

 

                                         В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на  тридесети октомври  през две хиляди и  деветнадесета  година, в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева

                                ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова

                                                      2.мл.с.Марина Мавродиева

 

при секретаря  Ани Цветанова,

като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1420  по описа на Окръжен съд-Бургас за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е  образувано по въззивна жалба  на  А.Ш.Ч. с ЕГН ********** , предявена чрез адвокат Калин Янев, против Решение № 133/21.06.2019г., постановено по гр.д.№268/2018г. по описа на РС-Айтос, с което е определен режим на лични отношения между малолетното дете А. А. Я. и неговия **** А.Е.Я., както и на същото дете с  **** му по бащина линия Е.И.Я..

Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи се, че здравословното състояние на детето не позволявало и не било в интерес на детето да осъществява срещи с лица, които не познава; такива срещи би могло да се провеждат на един по-късен етап  при подобрение състоянието на детето, и то в позната среда, задължително с участието на клиничен психолог и  в присъствието на *****та или на ****та по майчина линия. Съдът неправилно постановил в един по-късен етап детето да остава насаме с ищците, без присъствието на психолог и без присъствието на *****та, което поставяло в риск детето.На следващо се място се твърди, че съдът неправилно присъдил разноски на ****та при положение, че ****та на детето не бил заплатил адвокатски хонорар.Моли се отмяна на първоинстанционното решение; при условията на евентуалност се моли изменение на решението, като режима на лични контакти се редуцира до 1 път в месеца, за един час, като всички срещи се провеждат в дома на детето в *** и задължително в присъствието на детски психолог и в присъствието на *****та или ****та по майчина линия на детето.

Постъпил е писмен  отговор  на въззивната жалба от  А.Е.Я. и  от Е.И.Я., предявен чрез адвокат Димитър Дечев от АК-Сливен,  в който се излагат конкретни  факти относно състоянието на детето, събраните за това доказателства по делото, възможността срещите на ****та и ****то по бащина линия с малолетното дете А. да се провеждат само в дома на ***** му в с.***; обсъден е и въпроса за присъдените  от първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски на страните по делото.Моли се потвърждаване на обжалваното решение,както и присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

  Съдебното производство е образувано по обективно съединени искове с правно основание  чл.127,ал.2,изр.първо, предложение, 3-то  от  СК и по чл.128 СК.

Производството по делото е образувано по искова молба  от А. Е. Я. с ЕГН ********** от с. ***,  и Е.И.Я. с ЕГН ********** с. ***, против А.Ш.Ч. с ЕГН ********** от с. ***, с искане съдът да постанови режим  на лични контакти на  всеки от ищците с детето А. А. Я., с ЕГН **********-син на първия ищец А.Я.  и внук на втория ищец Е.Я..

Твърди се, че първият ищец и ответницата били разделени от 2013г., като не можели да постигнат споразумение относно режима на лични контакти с детето А., поради което  първият  ищец претендира съдът да определи такъв както следва: всяка първа и трета или/ втора и четвърта/ събота и неделя от месеца за времето от 9 часа на съботния ден до 19 часа на неделния ден с място на взимане и връщане на детето- дома на *****та в с.***,един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на *****та ,по четири дни от Коледната и от Пролетната ваканция; вторият ищец/ **** на детето А. по бащина линия/ претендира режим на лични отношения с детето А., съвпадащ с определения режим на лични контакти с ****та или веднъж месечно, отново съвпадащ с него; претендират се направените по делото разноски.

Постъпил е писмен отговор от ответницата А.Ч. , която оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че от 05.11.2013г. ответницата и първия ищец не живеят заедно; от тогава първият ищец не се интересувал и не е виждал детето А., каквото било положението и за втория ищец. Ответницата заявява, че детето А. не познава ищците;твърди се,  че детето е с диагноза „*****-***** ****** * *******“, има ******* в ***** поради ******* ******, ***** ***** ******, ****** ***** ** ********** ******.В тази връзка  детето А. провеждало терапия в Център за езиково-говорна и психо-социална диагностика и терапия „Няголова“ ЕООД-Бургас; детето  посещавало  на логопедична терапия от специалист-логопед,както и  на сеанси с барокамера и ерготерапия.С оглед   подробно изложеното в писмения отговор състояние на детето А.  ответницата А.Ч. твърди,че  не е в интерес на детето то да осъществява срещи с ищците поради риск от обостряне на състоянието му;детето А.  не можело да остава насаме с чужди хора,без ***** си детето А.  ставало агресивно и започвало да плаче.Моли се исковата молба да бъде оставена без уважение.Представени са писмени доказателства за установяване специфичното здравословно състояние на детето А.; поискано е назначаване на съдебно-психиатрична експертиза.

От представеното по делото удостоверение за раждане на детето А. безспорно се установява, че първият ищец е негов ****, а ответницата- негова *****.Видно от изложеното в социален доклад на ДСП-Руен, с решение по гр.д.№ 950/2017г. на РС-Айтос ****та А.Е.Я.  е осъден да заплаща на детето А. месечна издръжка от 150 лева.

От съдържащата се по делото медицинска документация и издадената на 07.08.2018г./ в хода на висящото дело пред РС-Айтос/ епикриза от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна  се  установява окончателната диагноза на детето А.-„*********** ************* на *********- ********** *********“; не са констатирани придружаващи заболявания. Според  заключението  по цитираната епикриза/ вж. л. 61 от делото на АРС/, при детето А.  са водещи нарушенията, свързани с интенцията и поддържането на контакт, както и на споделеното внимание.Закъснението в развитието на експресивната реч/смесица от ехолалия, думи на български и английски/ са причина да е трудно да се оцени категорично IQ-коефициент, но детето се справя с невербалнr методики по-добре от скали,изисващи вербално разбиране.Отчетено е умерено нарушение на ********** *******, всекидневието е повлияно в значителна степен. Детето демонстрира добра зрителна памет; констатирано е, че е налице ******** в ********** ********, *********, което налагало детето да бъде обгрижвано и подпомагано в ежедневните нужди. Като препоръки и назначения е указано детето да бъде по-често в среда с връстници и контакта с тях да бъде поощряван. Видно от Решение на ТЕЛК от 20.12.2018г., детето А. е с ** %  ********** ** **********.

От РС-Айтос по искане на страните са допуснати и разпитани водени от тях свидетели.

От показанията на св. Я./ **** на детето А.  по  бащина  линия / се установява, че през месец юни-юли 2018г.  отишли в дома на ответницата в с.***, за да видят детето А.; свидетелката влязла в дома  му,видимо то не изглеждало болно, но не говорело, тананикало си негови неща. При подкана от свидетелката да  го прегърне и целуне детето  се отзовало, но постоянно се движело и не стояло в никого,било постоянно в движение.По думите на свидетелката Я.- тя била предупредена от ответницата  А. и нейната  ***** , че детето А. се разстройвало като види чужди хора и плачело, но свидетелката не видяла такова нещо. Свидетелката Я. установява  обстоятелства, свързани с опити на ****та/първия ищец/, както и на опити от тяхна страна/ на ****та и ****то по бащина линия/ да се свържат с детето А. , да го виждат, както и заявява, че едва лятото по делата от издръжка научили от съда, че детето  е ******.

Свидетелката Ч. е ***** на ответницата А.Ч. Установява датата на раздялата между първия ищец и ответницата- на 05.11.2013г.  От показанията й се установява, че детето било затворено, много нервно, винаги в движение, пращали го в предучилищна група, но там престоявало около  час- час и половина и когато започвало да проявява агресия, го прибирали  в дома си. Според свидетелката, когато детето А. види други хора, започвало да проявява агресия, бягало по диваните, по масите.Същата свидетелка споделя, че детето не можело да говори, както и  не споделяло, когато му се ходи по нужда, поради което правел всичко в гащите;когато пътували в колата за  провеждане на процедурите, изписани му от лекари, в колата винаги била и свидетелката Ч., защото  поведението  на детето А. било непредвидимо.Свидетелката Ч. сочи, че нямат интернет в дома, в който живеят с дъщеря си и детето А. Според тази свидетелка при посещението на другата ****/свидетелката Я./ детето не й обърнало внимание, не установили никакъв контакт- тя не го е прегърната ,целунала, защото за първи път се виждат.Свидетелката заявява, че контактите  с детето може да са по един час; то се заигравало за малко с познати деца, както и познавало тези приятелки на ***** си, които по-често посещават дома им.

Пред съда е разпитан и свидетеля С. Х.,която е приятелка на ответницата А.Ч..Според тази свидетелка детето А. я познава и затова първият час и половина я възприема, но след това ставал агресивен,изнервял се.Ако **** му излезе и детето види, че свидетелката е останала сама в хола, започвал да удря, да хапе; ако **** му и ***** му ги нямало, започвал да крещи, да  плаче, да бяга напред-назад.Детето А. не говорело, но много обичало да рисува, което явно го успокоявало;когато  бил на предучилищна и ***** му отивала да го прибира, се успокоявал и я хващал за ръка.

            По делото е извършена съдебно-психологическа експертиза от в.л. Татяна Врабчева-Русева, ценена от съда като обективно и компетентно изготвена. Професионално мотивирано и обосновано е изложено експертното становище на в.л. Татяна Връбчева-Русева/клиничен психолог от 1993г./,която отчита специфичното състояние на детето А. и обусловените от това нужди и потребности и намира, че  внимателното, обмислено и предпазливо включване в настоящия ограничен социален кръг на детето,на **** му- ищеца А.Я. и  на прародители по бащина линия- **** и ****,  би довело  до  насърчаване на комуникацията на детето А.,би довело до възможности за развитие на социални умения,като препоръката е за внимателно планиране и насърчаване на контактите на детето А. с  тези лица,без да се предприема както  твърде рязка промяна,така и промяна  без подкрепа на ключовите фигури за детето, а именно: *****/ ****  или специалист-психолог.

               Изрично вещото лице  в с.з. на 22.03.2019г. отбелязва: че „…всеки външен контакт,всякакво общуване с всякакви хора,… е важна за детето.Колкото повече хора участват в живота на детето, толкова това би подобрило неговото състояние.“ В с.з. на 07.06.2019г. вещото лице Татяна Врабчева-Русева отбелязва, че за детето А.  е препоръчително да общува с различни хора; това подкрепяло развитието на социални умения.

              Освен това вещото лице Татяна Врабчева-Русева ,тъй като присъства  на срещите на детето А. с  **** му Е.Я. и **** му,както и с ****та А.Я.  и по тази причина има преки наблюдения от тези срещи, намира, че  роднините по бащина линия  са добронамерени , детето А.  реагирало на поканата за близост от страна на **** си –гушнало се в **** си Е.Я.  Вещото лице Татяна Врабчева-Русева установява добронамерено и адекватно на състоянието на детето  поведение и от страна на ****та А.Я..

              Препоръките на вещото лице Татяна Врабчева-Русева , изложени както в  извършените по делото заключения по съдебно-психологическата експертиза, така   и заявени при изслушването й от съда  в проведените по делото открити съдебни заседания, са за подпомагащо и насърчаващо  поведение от страна на *****та на детето А.,която да работи и да съдейства за внимателното планиране   и провеждане на срещите на детето  с неговия  **** и с  прародителите/ **** и ****/  по бащина линия.

           При така установената фактическа обстановка, с оглед позицията на всяка от страните по спора  и предвид въведените във въззивната жалба оплаквания  съдът намира от правна страна следното:

  Правото на  режим на лични отношения на детето с неговия **** е признато от закона неотменимо право/ Чл.127,ал.2 СК/.При решаване на спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родител и дете, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай,всички те имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права.

Без съмнение, режимът на личните отношения трябва да осигури възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането  на детето с родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни /ППВС № 1/1974 г./, а определяните по реда на чл.59, ал.8 СК защитни мерки на режима трябва да са подходящи, изпълними и подчинени на правно-защитения интерес на детето – то да се развива пълноценно,да общува нормално и според спецификите на всеки случай  с родителите си и с техните роднини.

        Съдът трябва да обсъди: дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин се отразява  на положението на детето и на ефикасността на мерките, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес. В съдебната практика /вж. решение по гр. д. № 3356/2014 г. на ІV г. о. на ВКС/ понятието "интерес на детето" се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който предпоставя неговото нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие и му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, така че то да се подготви за живота като отговорна и самостоятелна личност. В § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дадено легално определение на понятието "най-добър интерес на детето" с изброяване на обстоятелствата, които във всеки случай следва да бъдат съобразени. В § 1, т. 5 б. "г", изрично е посочено, че следва да се отчита не само "опасността или вредата, която е причинена на детето", но и всяка опасност или вреда, която "има вероятност да му бъде причинена".    

           В случаи, когато детето  е със специфични потребности, каквито безспорно са налице в процесния случай, ръководейки се от интереса на детето  и преценяйки съвкупността от обстоятелства, съдът може да постанови за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на психолог, служител от дирекция „Социално подпомагане” и/или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт да се разшири, а присъствието на лицето, медииращо срещите, да отпадне.Това е предвидено с разпоредбите на чл.59,ал.8 от СК,като посочените в  тази разпоредби  подходящи защитни мерки са както следва: 1/осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице; 2/осъществяване на личните отношения на определено място; 3/поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо- и на лицето, което го придружава.

            При това положение настоящият съдебен състав, отчитайки  препоръките в медицинската документация, събрана по делото/включая и Епикриза от УБ МБАЛ“Света Марина“ЕАД-Варна/, както и установеното със заключението на в.л. Татяна Връбчева-Русева, съдът намира, че  първите 10 срещи на детето с ****та А.Е.Я. следва да се провеждат в присъствието на социален работник или психолог,психологът избран по взаимно съгласие на родителите, а ако такова  съгласие не се постигне – психологът да се избере от социалния работник от ДСП –с. Руен, ангажиран със случая, като срещите се провеждат  в дома  на детето в с.***, а разноските за това се поемат от двамата родители по равно.

        Допълнително от това съдът намира, че на първите 20 срещи на ****та с детето А. следва да присъства и  А.Ч./*****та на детето А./, респ.-****та по майчина линия на детето А., тъй като от обстоятелствата по делото се налага извода, че те най-добре познават  и разпознават реакциите на А., респ.- по този начин прехода към контакти с други лица извън обичайното обкръжение на  А. ще бъде най-плавен и нетравмиращ детето.Режимът на свиждане  при посочените по-горе  условия, следва да се осъществява  с ****та А.Е.Я.  всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 13.00 часа.

          С разпоредбата на чл. 128 СК е признато самостоятелно право на ****та и ****то да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено условие е - това да е в интерес на детето.

         Изтъкнатите по-горе съображения и доводи за  необходимостта и положителния ефект от разширяване кръга на лицата, с които детето А. контактува, отчитайки и изказаното от вл. Връбчева-Русева мнение за добронамереност на ****то на детето по бащина линия- Е.И.Я.,налагат извода за основателност на това искане и за уважаването му, като режимът на лични отношения се определя както следва: всяка първа събота от месеца  за времето от 10.00 часа до 11,30 часа, като отново е необходимо да се определят защитни механизми при провеждане на срещите / на осн. чл.59,ал.9 СК/, а именно: първите 10 срещи на детето с ****то Е.  И.Я.  следва да се провеждат в присъствието на социален работник или психолог,психологът избран по взаимно съгласие  от *****та на детето и от ****то  на детето по равно, а ако такова  съгласие не се постигне – психологът да се избере от социалния работник от ДСП –с. Руен, ангажиран със случая, като срещите се провеждат  в дома  на детето в с.***,а разноските за това се поемат от *****та на детето и от ****то Е.Я. по равно. Допълнително от това съдът намира, че на първите 20 срещи на ****то Е.Я.  с детето А. в дома на детето в с.***,следва да присъства и  А.Ч./*****та на детето А./, респ.-****та по майчина линия на детето А..

              По така изложените съображения първоинстанционното решение следва да се потвърди ,като   определения режим на лични отношения в указания брой първоначални срещи да се провежда с участието на социален работник или психолог,психологът избран по взаимно съгласие на родителите, а ако такова  съгласие не се постигне – психологът да се избере от социалния работник от ДСП –с. Руен, ангажиран със случая,а разноските за това се поемат  по равно  от родителите на детето/при провеждане режима на лични отношения с ****та/, и  по равно от  *****та на детето и от ****то Е.Я./при провеждане на срещите с ****то Е.Я./. Служителите от ангажираната със случая Дирекция „Социално подпомагане” могат при необходимост, ако интереса на детето го налага, да предприемат нужните мерки, включително да сезират съда.
                  Необходимо е и двамата родители да спазват определения от съда режим за лични отношения с детето,както и определения режим на контакти да се спазва от *****та на детето и от неговия **** . При разногласия  да  се търси първо пътя на диалога, а когато е необходимо и съдействие от Дирекция „Социално подпомагане” – Руен. Страните и  техните близки да оказват необходимото съдействие на служителите при ДСП – Руен.

          На основание чл.80 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските ,извършени пред въззивната инстанция,като с оглед изхода по спора съдът не присъжда разноски в полза на въззивната страна; от въззиваемите се претендира присъждане на разноски,но не се представят доказателства за извършването им пред въззивната инстанция, поради което съдът не присъжда такива .По отношение изтъкнатия във въззивната жалба довод –за неправилно присъждане на разноски от първоинстанционния съд по изложени в жалбата твърдения, настоящата въззивна инстанция не  дължи произнасяне,тъй като конкретно отправено искане не е формулирано от жалбоподателя; в случай , че беше отправено искане за разноските пред районния съд , то компетентен за разглеждането му по реда на чл. 248 ГПК/изменение на решението в частта за разноските/ би бил районния съд, но не и въззивната инстанция.

          Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

 

                                  Р Е Ш И :

 

       ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 133/21.06.2019г., постановено по гр.д.№ 268/2018г. по описа на РС-Айтос, с което е определен режим на лични контакти на ****та А.Е.Я. с ЕГН ********** ***, с детето А. А. Я. с ЕГН ********** както следва-всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 13.00 часа, като първите десет срещи следва да се проведат в присъствието на социален работник или психолог , а първите 20 срещи- в присъствието на *****та или ****та по майчина линия в дома на *****та в с.*** , като  психолога  се избере по взаимно съгласие на родителите, а ако такова  съгласие не се постигне ,психологът да се избере от социалния работник от ДСП –с. Руен, ангажиран със случая,а разноските за психолога  се поемат  по равно  от родителите на детето.

          ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 133/21.06.2019г., постановено по гр.д.№ 268/2018г. по описа на РС-Айтос, с което е определен режим на лични контакти на ****то по бащина линия Е.И.Я. с ЕГН ********** ***, с детето А. А. Я. с ЕГН ********** както следва: всяка първа  събота от месеца за времето от 10.00 часа до 11,30 часа, като първите десет срещи следва да се проведат в присъствието на социален работник или психолог , а първите 20 срещи- в присъствието на *****та или ****та по майчина линия в дома на *****та в с.*** , като  психолога  се избере по взаимно съгласие на ****то на детето и неговата *****, а ако такова  съгласие не се постигне,психологът да се избере от социалния работник от ДСП –с. Руен, ангажиран със случая; разноските за психолога  се поемат  по равно  от ****то на детето и от *****та  на детето.

    ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 133/21.06.2019г., постановено по гр.д.№ 268/2018г. по описа на РС-Айтос, в частта за разноските. 

  Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 и следващите  ГПК.

 

.

 

 

 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

 

                                                    Членове:1/

 

                                                                   

                                                                     2/мл.с.