Решение по дело №337/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 433
Дата: 11 март 2020 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20207050700337
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр. Варна  ..................2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Станева

ЧЛЕНОВЕ:  Кремена Данаилова 

                                                                          Мария Даскалова

 

при секретаря  Елена Воденичарова участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №337/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Спринт 94“ ООД, ЕИК ********* срещу Решение №156/17.12.2019 г. по НАХД №316/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Девня, с което е потвърдено  Наказателно постановление № 23-0000468 от 12.08.2019 г. на Началник ОО „АА“ – Варна, ГД „АИ”, с което на осн. чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтПр  на „Спринт 94“ ООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Касаторът сочи, че не е извършил вмененото му нарушение, не е посочена нарушената материална норма. Наложеното наказание е, че дружеството е допуснало  извършване на превоз, допустителството изисква наличие на съзнание, поради което незаконосъобразно е наложено на юридическо лице. Намира, че нормата на чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтПр е обща и не вменява отговорност на превозвача, поради което е следвало деянието да се подведе по чл. 93 от ЗАвтПр. Към датата на съставяне на АУАН /23.08.2019 г./ и НП /12.08.2019 г./, лицето Николай Балакчиев е имал издадено удостоверение за психологическа годност, т.е. нарушението е отстранено, поради което деянието е маловажен случай и е приложим чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че издателят на НП е нямал компетентност, тъй като не е налице заповед на МТИТС, от която да е видно, че е налице персоналната компетентност на посоченото лице. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП, както и присъждане на сторените разноски за адвокат. Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответната страна, в случай че се претендира токова.

Ответникът – ОО „Автомобилна администрация“ – Варна оспорва жалбата. Счита, че решението на Районен съд – Варна е правилно и законосъобразно, предвид липсата на изискуемата карта за квалификация на водача.

Представителят на ОП – Варна счита, че  жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Административен съд – Варна,  при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално  допустима.

Районният съд е приел, че при извършена комплексна документална проверка на превозвача „Спринт 94“ ООД, притежаващ Лиценз за обществен превоз на товари на територията на РБългария №08938 било установено, че на 23.08.2018 г. дружеството е допуснало извършването на обществен превоз на товари с товарен автомобил марка „Волво“ кат. №3 с рег. ****с водач Н.И.Б., който няма издадено и валидно удостоверение за психологическа годност. Превозът бил установен чрез проверка на информация от дигиталната карта на водача, пътен лист и товарителница за дата 23.08.2018 г., а липсата на валидно удостоверение за психологическа годност на водача – при извършена служебна проверка в Регистъра на психологическите изследвания, при която се установило, че към момента на превоза водача не притежава такова. 

Съдът е направил следните правни изводи: НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен отдел ”АА” гр. Варна, упълномощен с това правомощие със Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В чл. 96г от ЗАвтПр е санкционна разпоредба, но тя съдържа в себе си и състав на нарушение, като по този начин правото на дружеството да разбере в какво е обвинено, не е нарушено. От пътен и тахографски лист от 23.08.2018 г. се установява, че на посочената дата е бил извършен превоз на товари с гореописаните товарен автомобил и водач, който към момента на превоза не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. От пътния лист е видно, че дружеството го е издало, съгласно положения печат и подпис. Установява се също така, че този водач е извършвал и други превози. Нормата на чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвтПр представлява конкретно разписано задължение на превозвача да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност. Дружеството е допуснало превоз на товари за собствена сметка от водач, който няма такова удостоверение, поради което и правилно е санкциониран с наказанието, предвидено в нормата на чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвтПр. Разпоредбата на чл. 96г от ЗАвтПр е създадена именно, за да се санкционира подобно допустителство. Прието е, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същото е формално и с осъществяването му всякога се поставят в опасност обществените отношения, които е призвана да охранява нормата на  чл. 96г ал. 1 вр. с чл. 7а ал. 2 пр. 3 от ЗАвтПр.

Оспореното решение е незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалните правила.

В производството по н.а.х.д. № 316/2019 г. по описа на РС – Девня е представена от ответника Заповед № РД-08-249/15.03.2015 г. издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с т.6 от посочената заповед е предоставено право на началниците на ОО „АА“ да издават НП. Заповедта не е приобщена към доказателствата по делото, но съдът се е позовал на нея при извода си, че НП е издадено от компетентен орган. Съдът може да основе правните си изводи, само на факти установени с приобщени доказателства по делото. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, поради това, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на чл. 286, ал.1 от НПК, вр. чл. 63, ал.1 от ЗАНН.

  Жалбоподателят с жалбата пред Районен съд – Девня е направил искане да се изиска от ОО „АА“ – Варна заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от която да е видно, че е налице персонална компетентност на лицето, сочено за издател на обжалвания акт – К.Р.П., с оглед довода, че НП е издадено от некомпетентен орган. По посоченото искане съдът не се е произнесъл. След като е налице съмнение, че издателят на НП е изпълнявал посочената длъжност е следвало да се съберат доказателства към 12.08.2019 г. – датата на издаване на НП, К.Р.П. изпълнявал ли е длъжността началник на ОО „АА“ – Варна, за преценка компетентността му да издаде процесното НП. Допуснато е нарушение на чл. 286, ал.1 от НПК, вр. чл. 63, ал.1 от ЗАНН.

Установените две процесуални нарушения са съществени, поради това, че са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, тъй като изводите на съда са въз основа на неприобщен към доказателствата писмен документ и не е налице произнасяне по доказателствено искане.

С тези аргументи, касационната инстанция приема, че оспореното решение е неправилно на основание чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, вр. чл. 348, ал.3, т.1 от НПК и при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Девня.

При новото разглеждане на делото, РС – Девня трябва да се произнесе и по разноските за водене на делото в Административен съд – Варна, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.226, ал.3 от АПК, предвид направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд - Варна,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 156/17.12.2019 г., постановено по НАХД № 316/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Девня.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – гр. Девня.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                               2.