Р Е
Ш Е Н
И Е № 1713
гр.
Пловдив, 26.09.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА
ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №4703/2019г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №19-1030-002117 от 01.04.2019г. на Началник група
към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С.П.П., ЕГН:**********,
на основание чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание -
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят атакува наказателното
постановление като незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Релевира
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
издаването му. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се
явява и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована за
съдебно заседание, не изпраща представител. В приложеното по делото съпроводително
писмо заявява становище, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Съдът, след като взе предвид изложеното в
жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок
за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 04.03.2019г. около 11.10 часа жалбоподателят П.
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №**, собственост на „Салекс“
ООД в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“. Пред него се движил лек
автобус „Темса“, с рег. №** На посочения булевард до №120, в посока юг жалбоподателят
не спазил необходимата дистанция между неговия автомобил и спиращия пред него
автобус, поради което го удари, като настъпило ПТП с материални щети. На място
пристигнали полицейски служители, между които свидетелят Л.И.Д. – на длъжност **
към сектор "**" – гр. Пловдив. Същият установил, че причината за
настъпилото ПТП е неспазване на дистанция от страна на жалбоподателя П.. За
настъпилия инцидент бил издаден протокол за ПТП №1707268.
За констатираното нарушение бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №048181 от
04.03.2019г., с който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.23, ал.1
от ЗДвП. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го
подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения
тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено
обжалваното НП, с което на жалбоподателя П. на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
гласните доказателства – показанията на актосъставителя Л.И.Д., разпитан в качеството
на свидетел, както и от събрани по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
По делото са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.23,
ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената законова норма водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. От доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят не е спазил необходимата дистанция между неговия автомобил и
автобуса, намиращ се непосредствено пред него, предприемащ спиране, поради
което се ударил в него и настъпило ПТП между двете МПС - та с материални щети. След
като се е стигнало до сблъсък между управлявания от жалбоподателя автомобил със
спиращия пред него автобус, следва да се приеме, че П., като водач на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №** не се е движил на такова разстояние, че
да може да избегне удара. Само за пълнота следва да се посочи, че съставения
АУАН, който е подписан от жалбоподателя П. без възражения, е съставен редовно и
има доказателствена сила до доказване на противното, съобразно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила
и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за
доказани посочените в акта обстоятелства. С оглед на наличните доказателства по
делото и предвид липсата на такива, които да подкрепят обратната теза, съдът
прие за безспорно установено извършеното от П. нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
С оглед извършеното нарушение правилно е
ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП. Наказващият
орган е наложил административно наказание във фиксиран от закона размер от 200
лева, който не подлежи на корекция от съда.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са
налице основания случая да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28
б.”а” от ЗАНН, защото не се касае за деяние с по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случай. Наказващият орган е отчел и
обстоятелството, че жалбоподателят е бил санкциониран и за други нарушения на
правилата на ЗДвП, макар и с фишове.
С оглед извършената служебна проверка,
настоящият съдебен състав, намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
са спазени изискванията, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализираното на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че липсата на
описание на конкретните материални щети, на техния размер и на лицата, на които
са причинени, води до порочност на съставения АУАН и на издаденото НП. Както в
АУАН, така и в НП нарушението е описано подробно и ясно, като са посочени
всички необходими елементи от обективна страна, между които не са вида и
размера на причинените материалните щети или пък лицата, които са ги
претърпели.
По изложените съображения, предвид липсата на
основания за отменяване или изменяване на наказателното постановление, и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№19-1030-002117 от 01.04.2019г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С.П.П., ЕГН:**********, на основание
чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание - ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.