Р Е Ш
Е Н И Е
№ 234
гр.Кюстендил, 26.10.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Кюстендил в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Л. С. и с участието на прокурора Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от
съдия Стойчева кас. адм.
дело № 237 по описа за 2020год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.285 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на И.Й.П.,
към момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора – гр. Бобов
дол, ІV група, против решение № 56 от 25.02.2020г., постановено по
адм. дело № 509/2019 г. по описа на Административния съд – Кюстендил. В жалбата се сочи касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се нарушение на материалния закон и необоснованост. Налице са
доводи за доказаност на предявения иск по основание и размер, с оглед на което
се прави искане за отмяна на решението и уважаване на
исковата претенция. Твърди
се, че вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация във връзка със
задълженията по чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС и по чл.150 от ЗИНЗС, ищецът е поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, наличие
на дървеници в спалните помещения
и лоша хигиена в санитарните възли към спалните помещения, с което е извършено нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и се следва парично
обезщетение за причинените неимуществени
вреди през исковия период.
В
съдебното заседание, ищецът и пълномощникът му адв. Е.Й., заявяват становище за
поддържане на жалбата и искане за уважаване на предявения иск, който считат за
доказан.
В
писмен отговор и в съдебно заседание представителят на ответника Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, ст. юрисконсулт .Е Г., поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за правилно и
иска да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата,
сочейки, че съдът е постановил правилно и обосновано решение.
Кюстендилският административен съд, тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е допустима – подадена е от легитимиран правен субект с право на обжалване по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, и в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на разглеждане пред първоинстанционния съд е предявен от касатора П. срещу
ответника, иск с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000,00лв., причинени вследствие
незаконосъобразни бездействия на администрацията на затвора – гр. Бобов дол във
връзка със задължението за осигуряване
на благоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
затвора – гр. Бобов дол и конкретно за осигуряване на минимална жилищна площ в
спалното помещение в размер на 4 кв.м. за всеки лишен от свобода, за
недопускане на дървеници в спалното помещение и за поддържане на хигиена в
санитарните възли към спалното помещение. Твърденията са, че в помещение с площ от 45
кв.м., т.е. с капацитет за 11 човека, са настанявани около 18 човека; че помещението не се подлага
на обработка с ефикасни препарати за борба с вредителите, вследствие на което в
него има много дървеници; че санитарните
възли в помещението са нехигиенични. Горните
бездействия ищецът счита за
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС,
в резултат на което е претърпял
неимуществени вреди – негативни чувства, безсилие, безпомощност, загуба
на доверие в държавните институции, страх от беззаконие, безпокойство и
уязвимост.
От фактическата страна на спора, въз
основа на събраните доказателствени средства, съдът е установил, че за част от процесния
период, считано от м. юли 2018г., в
основния корпус на затвора са извършвани ремонтни дейности, което е наложило преместване на лишените от свобода
в други сгради на територията на затвора, като ищецът е бил настанен в блок
203, спално помещение № 2, което се състои от голяма и малка стая с площ около 45 кв.м., като в тях съществуват
прозорци с възможност за отваряне и проветряване, както и монтирани осветителни
тела; че помещението е населявано с различен брой лишени от свобода, вариращи средно
около 16 човека; че дезинсекция и дератизация в спалните и
битови помещения, които се обитават от лишените от свобода, се извършват веднъж
месечно от длъжностни лица при затвора – Бобов дол /санитари от МЦ/, а при
подаден сигнал – се извършва допълнително третиране, като се използват универсални химически препарати с бърз
ефект на действие за различни видове инсекти; че третиране на вредителите се провежда и въз
основа на договор, сключен с търговско дружество „Д***“ ООД, специализирано в
услугите по дезинсекция и дератизация, като съгласно договора дератизация са
извършва два пъти годишно, а дезинсекция – по график на два месеца; че е предвидена
възможност и за извънредни дейности при възникнала необходимост; че преди
третиране на помещенията, настанените там
лишени от свобода, се предупреждават и инструктират за спазване на
указанията на използваните препарати, а по отношение на спалното бельо се
извършва изпиране и дезинфекция, а дюшеците и възглавниците се дезинфекцират
периодично, а при необходимост - се
подменят.
По
делото са приети писмени и гласни доказателствени средства, както следва:
протоколи за извършени услуги по химическа дезинсекция срещу насекоми и гризачи
в затвора – Бобов дол, вкл. за
дезинсекция срещу хлебарки и дървеници; показания на свидетели - Н.Г., Г. Н., С. Г., Р. М. и Ц. Х., като
първите трима са лишени от свобода лица, а останалите двама – длъжностни лица в
затвора в гр. Бобов дол. Всички сочат, че през исковия период в основния корпус
на затвора е провеждан ремонт, който е продължил извън договорения срок и с оглед на който лишените от свобода са
премествани в други блокове на територията на затвора; че вследствие на
горното, спалните помещения са били пренаселени; че е имало случаи на дървеници
в спалното помещение, обитавано от ищеца, като периодично затворническата
администрация и работници на „Д***“ ООД са извършвали третиране на помещения с
препарати срещу паразити. Свидетелите М. и Х. твърдят, че обработката срещу вредители е провеждана
ежемесечно и съгласно договора с фирмата изпълнител, както и извънредно по
сигнал на лишени от свобода лица; че именно чрез личния багаж на лишените от
свобода са внасяни дървениците в помещенията, с оглед на което до
последните са отправяни указания за редуциране количеството личен багаж и за
поддържане на добра хигиена; че хигиенизирането на спалните помещения, вкл. на
санитарните възли е задължение и грижа на лишените от свобода, на които са
предоставяне почистващи препарати. Свидетелите Н. Г., С. Г. и Г. Н. сочат в
показанията си, че фирмата изпълнител по договора е извършила незначителни по
брой и ефективност обработки на помещенията срещу дървеници, а санитарят М.Х. е
провел еднократно пръскане на помещенията. Съпоставяйки горното с данните в
протоколите за химически дейности, съдът е приел показанията на лишените от
свобода лица като недостоверни.
При тези фактически установявания, съдът е формирал правен извод за
допустимост, но неоснователност на иска и с оспореното решение го е отхвърли
изцяло. Решаващите мотиви са за недоказаност на кумулативните предпоставки по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът е установил
въз основа на събраните доказателства, неизпълнение от страна на
затворническата администрация на задължението
по чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС
за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м. за всеки лишен от свобода,
но е изложил доводи за недоказаност на сочените страдания от касатора, който не
се е оплакал устно или писмено за неудобства във връзка с намалената жилищна
площ. По отношение на останалите
релевирани в исковата молба оплаквания, съдът е констатирал изпълнение на
задълженията от страна на администрацията на затвора, както следва: на
задълженията по чл.119, ал.2, т.11 и по чл.119б, ал.1 от ППІЗИНЗС и по чл. 4 от Наредба № 1/05.01.2018г. за условията и реда за извършване на
дезинфекции, дезинсекции и дератизации, за провеждане на горните мероприятия
срещу вредители и за контрол върху извършваните дезинсекционни и дератизационни
дейности; на задълженията по чл. 21, ал.2 от ППЗИНЗС за осигуряване на
санитарни възли с течаща вода в спалните помещения, а поддържането на хигиена в
същите е възложено на обитателите на помещенията, за които се установява, че не
са ги осъществявали надлежно. По горните мотиви, съдът е приел липса на
нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, т.е. липса на първия елемент на фактическия
състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че оспореното решение
е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустим иск. Преценено за съответствие с материалния закон, решението
се приема за правилно и следва да се
остави в сила. Съображенията за това са следните:
При
правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е установил
релевантните за спора факти и въз основа на тях е извел правните изводи за
приложимото право. Не се установяват сочените от касатора нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка с преценката на доказателствата.
Касационната инстанция счита, че
административния съд е приложил правилно материалния закон. На анализа на събраните доказателства, респ.
на фактически установеното и на приложимото
право, съответстват формираните изводи
за неоснователност на предявения иск.
Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти, като е обсъдил
писмените доказателства, свидетелските показания и съобразявайки приложимата правна уредба, е мотивирал доводите
си по съществото на спора.
Както се посочи, предявеният иск е с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, а основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и настъпилата вреда. Съдът, с оглед преценката на събрания доказателствен материал по делото, счита предявения иск за недоказан и неоснователен, а решението за отхвърлянето му – за обосновано и правилно.
Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и задържаните под стража, а в ал.2 на същата се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В случая
ищецът сочи като нарушения на забраната по чл.3 от ЗИНЗС фактически бездействия
на администрацията на затвора – Бобов дол, а именно:
Бездействие във връзка със задължението по чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС за осигуряване на
минимална жилищна площ от 4 кв.м. за всеки лишен от свобода. С
преценката на доказателствата съдът е обосновал наличието на съставомерно
поведение на ответника. От писмените и гласни доказателства е установил, че ищецът е бил настанен в килия
за многочислено настаняване като вместо максималния капацитет от 11 лица в
килията са били настанени между 15-18 лица, т.е. че същият не е разполагал с нормативно установената минимална жилищна площ. Доколкото законът,
както и нормите на чл.20 и сл.
от ППЗИНЗС, не предвиждат случаи
на отклонения от нормативно регламентираната минимална квадратура за жилищна площ, обосновано е преценено като ирелевантно обстоятелството, че преместването
е било наложително поради
предприетите СМР в битовия корпус
на затвора и преследваната с ремонта цел - подобряване на битовите условия на
лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“. Независимо от горното,
съдът правилно е констатирал, че ответникът е оборил презумпцията по чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС като е установил, че ищецът не е претърпял заявените в исковата
молба неимуществени вреди. Безспорно законът забранява осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение / арг. чл.3, ал.1 от ЗИНЗС/. Същият предвижда задължения за
осигуряване на условия за изтърпяване на наложените наказания, съобразени с уважението към
човешкото достойнство на лишените от свобода, а начините и методите за
изпълнение на наказанията не следва да подлагат лишените от свобода на страдания
или трудности от степен над неизбежното ниво, присъщо на
задържането. Анализът на доказателства,
извършен от решаващия съд с оглед на горните изисквания, обосновава изложените в оспореното решение изводи, че в
случая не може да се приеме за установено неизпълнение на законови задължения,
вследствие на което да са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението. Няма
доказателства ищецът да е подавал през процесния период устни или писмени оплаквания пред ИСДВР, началника на затвора или други лица и институции за неудобства във връзка с
намалената минимална жилищна площ в спалното помещение. От друга страна, тъй
като в исковото производство по чл.284
от ЗИНЗС, съдът следва да прецени
кумулативното въздействие върху
ищеца на условията в килията / арг. чл.284, ал.2 от ЗИНЗС/, обосновано е приел, че извън нарушението на
минималната жилищна площ, спалното помещение е отговаряло на всички останали
изисквания за нормално обитаване - количество дневна светлина, отопление,
проветряване, достъп до санитарни възли и течаща вода. Въз основа на горния анализ, правилно е установено, че нарушението на чл.3
от ЗИНЗС вр. с чл.43, ал.4 от ЗИНЗС не е довело до причиняване на заявените от
ищеца неимуществени вреди. Понесените от
същия ограничения при пребиваването му в затвора, предвид липсата на данни за
влошено здравословно състояние и на конкретни оплаквания, не са достигнали
онази степен на суровост и унизително третиране, че да предизвикат сериозни
физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на
обезщетяване. Обосновани от
доказателства и правилни с оглед приложимия закон са изводите в оспореното
решение за липса на съществен дискомфорт
по отношение на обитаваната площ, причинен на ищеца, респ. за отсъствие на предпоставките
за ангажиране на отговорността на ГДИН.
На
второ място, обосновани от анализа на събраните доказателствени средства, са
изводите в оспореното решение за липса
на съставомерно бездействие на ответника, изразяващо се в неизпълнение на
задълженията по чл.119, ал.2, т.11 и по чл.119б, ал.1 от ППІЗИНЗС, респ. по чл. 4 от Наредба №
1/05.01.2018г. за условията и реда за
извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации. Както правилно е приел
съдът, в
случая са доказани мерките, предприети от администрацията на затвора – Бобов
дол за борба с дървениците в спалните
помещения. Налице са доказателства, че
ответникът е извършил възможното за да осигури нормални от гледна точка на
заявената претенция, условия за живот на лишения от свобода, като са провеждани
действия по периодична дезинсекция и дератизация на помещенията. Данните от писмените
доказателства за горното се потвърждават
и от показанията на разпитаните свидетели М. и Х. Съвкупната преценка на
същите сочи на изводи за това, че дейността за борба с вредителите е провеждана
пряко от администрацията на затвора чрез служител от медицинския център и въз
основа на договор с външна фирма, която е провеждала химическа дезинсекция
веднъж на два месеца и дератизация – два пъти годишно, както и извънредно при
възникнала необходимост. Извън горното, е
доказано предоставянето на препарати
/белина/ при поискване от
администрацията на лишените от свобода с цел
дезинфекция на шкафовете и стените
в килиите. Установяват се действия по хигиенизиране на спалното и
постелъчно бельо чрез изпиране, дезинфекция и подмяна чаршафи, одеяла, дюшеци и
възглавници. Всичко изложено сочи на
ангажираност на администрацията в борбата срещу вредителите. Ответникът е
създал организация и е осигурил периодични и извънредни действия в тази
насока. В приетите по делото протоколи
за извършените услуги се съдържа информация за вида и количеството на
ползваните химически препарати, с което се опровергават като неверни твърденията на лишените от
свобода свидетели за епизодично и
неправилно третиране на помещенията. Обратното, установява се надлежно
изпълнение на дейността за борба с вредителите, но ефектът от същата е
ограничен вследствие бездействията на лишените от свобода във
връзка с поддържането на хигиената в помещенията. Изводите в оспореното решение за липса на
нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС като предпоставка за отговорността на ответника за вреди, са
обосновани и законосъобразни.
На последно място, правилни са констатациите на решаващия съд за недоказаност на релевираните от ищеца твърдения
за причинени вреди от нехигиеничен санитарен възел към спалното
помещение. Според правилото на чл.20,
ал.3 от ППЗИНЗС във вр. чл. 43, ал.5 от ЗИНЗС, задължение на администрацията на
затвора е да осигури на лишените от свобода постоянен достъп до санитарен възел с течаща вода. Няма спор по
делото, че в помещението, обитавано от ищеца, има два самостоятелни санитарни
възли. Обратно на поддържаната от
последния теза, задължение на обитателите на спалните помещения в затвора, е
поддържането на хигиената в тях / арг. чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС/. Видно от доказателствата, ответникът чрез длъжностните лица в затвора –гр. Бобов дол, е
осигурил необходимите за горната
дейност почистващи препарати, с оглед на което лошата хигиена в санитарните
възли, за която сочи касаторът, е следствие на
бездействието на лишените от свобода, а не на затворническата
администрация. Изводите
в оспореното решение за липса на нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС във
връзка с условията в санитарните възли към
спалните помещения, са обосновани и правилни. Доводите в изложения смисъл са съответни на събраните
доказателства и на преценката на същите в контекста на приложимото право. Отсъствието на първата предпоставка по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС води до неоснователност на предявения иск, респ. до решение за
отхвърлянето му, както е постановил първоинстанционния съд.
По изложените
съображения касационният състав на Административен съд – Кюстендил, счита оспореното решение за
правилно, постановено при
отсъствие на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК и ще го остави в сила.
Независимо от изхода по делото, съдът не присъжда разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Същото не е дължимо с оглед разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, която е специална и дерогира общото правило на чл.78, ал.8 вр. с ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от
25.02.2020г.
на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. дело № 509/2019г.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.