Решение по дело №940/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260496
Дата: 25 ноември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20201720100940
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260496

гр. Перник, 25.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                       Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 00940 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по предявен иск с правна квалификация чл. 143, ал. 1 ЗЗД от Т.С.Б. за осъждане на В.П.В. да заплати сумата в размер на 21 418,27 лева, представляваща платена по изп. д. № 146/2006 г. по описа на ЧСИ Е.Д., сума от ищеца в качеството му на поръчител по договор за кредит, сключен с „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба, подаден от назначения особен представител на ответника, с който се оспорва исковата претенция.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

От материалите ч. гр. д. № 05957 по описа за 2006 г. на Районен съд – Перник, се установява, че на основание чл. 237 б. „в” и чл. 242 ГПК (отм) е издаден изпълнителен лист от 30.08.2006 г. в полза на „Банка ДСК” АД, с който длъжниците длъжниците В.П.В. и Т.А.В. и поръчителите Б.И.М. и Т.С.Б. са осъдени солидарно да заплатят сумата от 8270,82  лева – главница по договор за кредит за текущо потребление и сумата от 832,92 лева – възнаградителна лихва от 19.01.2006 г. до 29.08.2006 г., ведно със законната лихва въртху главницата, считано от 29.08.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 185,07 лева – разноски по делото.

Приложени са материалите по изп. д. № 146/2006 г. по описа на ЧСИ Е.Д., от които се установява, че същото е образувано по молба от 25.10.2006 г. на взискателя „Банка ДСК” АД въз основа на издадения изпълнителен лист от 30.08.2006 г. по ч. гр. д. № 05957 по описа за 2006 г. на Районен съд – Перник. 

Представено е удостоверение изх. № 00210 от 14.01.2020 г., издадено по изп. д. № 146/2006 г. от ЧСИ Е.Д., с което съдебният изпълнител удостоверява, че въз основа на изпълнителен лист от 30.08.2006 г. по ч. гр. д. № 05959 по описа за 2006 г. на Районен съд – Перник, е принудително е събрана сумата от 21 418,27 лева от трудовото възнаграждение и пенсията на поръчителя Т.С.Б..

Настоящият съдебен състав намира, че е допусната техническа грешка в обсъжданото удостоверение на съдебния изпълнител, изразяваща се в грешно посочване на номера на делото, по което е издаден изпълнителния лист, а именно „ч. гр. д. № 05959/2006” вместо „ч. гр. д. № 05957/2006”. Това е така, тъй като удостоверението е издадено по изп. д. № 146/2006 г. от ЧСИ Е.Д., а същото е образувано молба на „Банка ДСК” АД, в която се посочва и се прилага изпълнителен лист от 30.08.2006 г. по ч. гр. д. № 05957 по описа за 2006 г. на Районен съд – Перник. Също така в удостоверението са посочени взискателя и длъжниците – кредитополучатели и поръчители, които съвпадат със страните по обсъждания изпънителен лист. Нещо повече, в архивната папка, в която се съхранява ч. гр. д. № 05957/2006 г. е приложено и ч. гр. д. № 05959/2006 г., което е с длъжници, различаващи от страните по настоящото делото.

Горното налага извод, че ищецът Т.С.Б. в качеството си на поръчител е обезпечавал изпълнението на задълженията по договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК” АД и кредитополучателите В.П.В. и Т.А.В.. Установява се, че е анагажирана отговорността на поръчителя, за което е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 05957 по описа за 2006 г. на Районен съд – Перник. Става ясно, че ищецът в качеството си на поръчител е изпълнил задълженията по договора за кредит, както и разноските по в изпълнителното производство, доколкото от трудовото му възнагражднеие и пенсия е принудително събрана сумата в общ размер на 21 418,27 лева по изп. д. № 146/2006 г. от ЧСИ Е.Д..

В хода на производство се установява, че единият от кредитополучателите Т.А.В. е починала на 05.10.2009г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Става дума за т. нар. регресно вземане, което поръчителят придобива срещу длъжника и което е израз на общия в гражданското право принцип за забрана на неоснователното обогатяване.

В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1) съществуването на посочения в исковата молба договор за кредит, по който ответникът е кредитополучател; 2) качеството на ищеца на поръчител за задълженията на ответника по този договор; 3) плащането от ищеца на процесните суми в полза на банката - кредитодател на ответника и като разноски и такси в изпълнителното производство.

Въпреки, че по делото не се представиха договора за кредит и договора за поръчителство, то наличието на тези договори се установява от издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 05957 по описа за 2006 г. на Районен съд – Перник и факта, че ответникът не е подал възражение по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК (отм.) в седемдневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение.

Установи се още, че ищецът в качеството си на поръчител по сключения от ответника договор за банков кредит, е изпълнил задълженията му по него, както и разноски и такси по ипълнителното прозиводство, които суми са в общ размер на 21 418,27 лева. В този смисъл са налице всички елементи от фактическия състав, пораждащ регресното вземане на ищце – поръчител спрямо ответника, поради което предявеният иск е основателен.

По разноските: 

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят направенитре разноски както следва: 1170 лева – адвокатско възнаграждение и 857 лева – дъражвна такса или общо 2027 лева.  

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Б., ЕГН **********,*** сумата в размер на 21 418,27 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща принудителна събрана сума от ищеца по изп. д. № 146/2006 г. по описа на ЧСИ Е.Д., въз основа на изпълнителен лист от от 30.08.2006 г. по ч. гр. д. № 05959 по описа за 2006 г. на Районен съд – Перник, която е събрана от ищеца в качеството му на поръчител по договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК” АД и кредитополучателите В.П.В. и Т.А.В..

ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Б., ЕГН **********,*** сумата в размер на 2 027 лева – направени разноски по делото за държавна такса и адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 05957 по описа за 2006г. на Пернишки районен съд, да бъде върнато в архив.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО  С ОРИГИНАЛА: В.А.