Решение по дело №14062/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8712
Дата: 25 май 2023 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20221110114062
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8712
гр. С, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110114062 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК от Н. И. И.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. "О 2", бл. 276, ет. 2, ап. 5, чрез: Адвокат И. А. срещу
"ЕМ" ЕООД, ЕИК: ***, адрес и седалище на управление: гр. С, кв. "МД", ул. "РПК" № 6,
сграда МТ, ет. 6, за установяване недължимостта на сумата от 9191, 80 лв. /девет хиляди сто
деветдесет и един лева и 80 ст./- главница по договор за кредит от 08.02.2008г., 946,33 лв.
/деветстотин четиридесет и шест лева и 33 ст./ - договорна лихва от 02.02.2009г до
07.03.2010 г., 28, 87 лв. /двадесет и осем лева и 87 ст./ - наказателна лихва от 20.02.2009г до
07.03.2010г., както и законната лихва върху главницата от 08.03.2010 г. до изплащането на
вземането, и сумата от 750,35 лв. /седемстотин и петдесет лева/ разноски по делото, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 19.03.2010 г. на СРС, 25-ти с-в по гр.д. № 10803/2010
г. в полза на "Обединена българска банка" АД поради погасяването им по давност. Твърди
се, че посочения изпълнителен лист е издаден на основание Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 19.03.2010г./, като ищцата е осъдена да заплати на
"Обединена българска банка " АД по договор за кредит, сключен на 08.02.2008г.,
посочените суми. За събиране на сумите от "Обединена българска банка" АД било
образувано изпълнително дело № 20108380401763/2010г. по описа на ЧСИ МБ с peг. № 838
в КЧСИ. В последствие по изпълнителното дело бил конституиран като взискател - "ЕМ"
ЕООД на основание Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 06.12.2013г.
Изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление
на ЧСИ за прекратяване от 26.10.2016г. Твърди, че последното изпълнително действие по
1
изпълнителното производство било извършено на 15.06.2011г., когато взискателят по него е
поискал спиране на принудителното изпълнение. След тази дата поддържа, че е изтекла
предвидената в чл. 110 ЗЗД обща петгодишна давност. Сочи, че в Централен Кредитен
регистър все още фигурира задължението по процесния изпълнителен лист. Отправила
искане до ответното дружество да спре да подава информация към ЦКР за задължението й
по изпълнителният лист, издаден в полза на "Обединена българска банка" АД и да бъдат
отписани вземанията. Било отказано, поради което счита,че има правен интерес от
предявяване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с
който признава иска. Моли по отношение на разноските да бъде приложена разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК предвид направеното признание, както и доколкото не е дало повод за
образуване на настоящото производство.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните намира
следното:
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение
при признание на иска.
След редовно връчване на исковата молба и приложенията ответникът е направил нарочно
изявление, че признава предявените искове. Изявлението е направено от представител на
ответното дружество, който надлежно и изрично е упълномощен да представлява
дружеството, включително като признава иска. В първото съдебно заседание ищецът е
направил искане за постановяване на решение при признание на иска. Не се установява
признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави. Ответникът , признавайки
иска не признава право, с което да не може да се разпорежда доколкото страните не спорят,
че ответникът се легитимира като цесионер, придобил от "Обединена българска банка“ АД
процесните, вземания, за които е издадено изпълнително основание. Поради това не са
налице пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, при наличието на които съдът не би могъл да
постанови решение при признание на иска.
Предвид посоченото налице са предпоставките за постановяване на решение при признание
на иска, поради което и предявените в настоящото производство искове следва да бъдат
уважени като бъде призната недължимостта от ищцата на ответника на сумата от 9191, 80
лв. /девет хиляди сто деветдесет и един лева и 80 ст./- главница по договор за кредит от
08.02.2008г., 946,33 лв. /деветстотин четиридесет и шест лева и 33 ст./ - договорна лихва от
02.02.2009г до 07.03.2010 г., 28, 87 лв. /двадесет и осем лева и 87 ст./ - наказателна лихва от
20.02.2009г до 07.03.2010г., както и законната лихва върху главницата от 08.03.2010 г. до
изплащането на вземането, и сумата от 750,35 лв. /седемстотин и петдесет лева/ разноски по
делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.03.2010 г. на СРС, 25-ти с-в по
гр.д. № 10803/2010 г. в полза на "Обединена българска банка" АД поради погасяване по
давност.
По отговорността на страните за разноски:
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая с отговора на
2
исковата молба ответникът заявява изрично чрез надлежно упълномощен негов
представител, че признава иска предвид липсата на извършвани изпълнителни действия за
принудително събиране на вземанията по издадения срещу ищцата изпълнителен лист от
19.03.2010 г. на СРС, 25-ти с-в по гр.д. № 10803/2010 г. Претендира, че не е дал повод за
завеждане на делото. Не се твърди и не се установява след прекратяване на изп. д.
№20108380401763 на ЧСИ МБ с постановление за прекратяване от 26.10.2016 г. ответникът
като цесионер да е предприемал конкретни действия по принудително реализиране на
процесните вземания.
В случая обаче видно от представеното с исковата молба писмо изх. №01848/22.11.2021 г.
ответникът изрично е предизвикал спор с ищцата като е отказал да зачете изтеклата давност
в информацията, подавана към Централния кредитен регистър при БНБ. Видно от писмото
по искане на ищцата за преустановяване подавана информация за други вземания /по
договор от 15.12.2007 г., сключен с Първа инвестиционна банка АД/ искането е уважено
поради наличие на съдебно решение по гр.д. № 22186/2016 г., а искането процесните
вземания е отказано и по този начин ответникът сам е станал повод за завеждане на делото,
изисквайки на практика установяване изтичането на давността със съдебно решение. Поради
това и дължи доказаните разноски за производството, предизвикано от извънсъдебното му
поведение – в размер на 367,67 лева - държавна такса. Доказателства за претендираните
разноски за д.т. в по-висок размер и за адвокатско възнаграждение не са ангажирани и
такива не следва да се присъждат на ищцата.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 237, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, че Н. И. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. "О 2", бл. 276, ет. 2,
ап. 5, не дължи на "ЕМ" ЕООД , ЕИК: ***, адрес и седалище на управление: гр. С, кв.
"МД", ул. "РПК" № 6, сграда МТ, ет. 6, сумата от 9191, 80 лв. /девет хиляди сто деветдесет и
един лева и 80 ст./- главница по договор за кредит от 08.02.2008г., 946,33 лв. /деветстотин
четиридесет и шест лева и 33 ст./ - договорна лихва от 02.02.2009г до 07.03.2010 г., 28, 87
лв. /двадесет и осем лева и 87 ст./ - наказателна лихва от 20.02.2009г до 07.03.2010г., както
и законната лихва върху главницата от 08.03.2010 г. до изплащането на вземането, и
сумата от 750,35 лв. /седемстотин и петдесет лева/ разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 19.03.2010 г. на СРС, 25-ти с-в по гр.д. № 10803/2010 г. в
полза на "Обединена българска банка" АД поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА "ЕМ" ЕООД , ЕИК: ***, адрес и седалище на управление: гр. С, кв. "МД", ул.
"РПК" № 6, сграда МТ, ет. 6, да заплати на Н. И. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. "О
2", бл. 276, ет. 2, ап. 5 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 367,67 лева – разноски за
държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4