Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 05.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на осми януари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1734 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
Ищцата С.Д.Б., ЕГН: **********,***,
представлявана от адв. И.Д. твърди, че с ответника Н.З.Б., ЕГН: **********,*** сключили граждански брак граждански
брак на ..г. с Акт за граждански брак №.. от същата дата НА о.к.. От брака си
имали родени две деца – В.. Н.Б., родена на *** г., пълнолетна към настоящия
момент и малолетната Д.Н.Б., родена на ***г. с ЕГН: **********.
Твърди, че след сключването на брака заживели в
жилище, собственост на съпруга ѝ, находящо се в ГР. к. УЛ. п. №., като в
началото на съвместното им съжителство нямали проблеми в отношенията си, а при
възникването на такива ги решавали с взаимни отстъпки. След раждането на децата
се отдали на грижите по отглеждането и възпитанието им. Двамата, като всяко
семейство, имали нужда от повече средства и тъй като нямали възможност да ги
осигурят в Б…, съпругът ѝ през януари 2010 г. заминал да работи в
чужбина. Установил се в А.., където бил и към настоящия момент.
Поради разстоянието се виждали рядко – един път в
годината, през отпуската на ответника, когато се прибирал в страната.
Вследствие на това, отношенията им охладнели, все по-трудно намирали общи теми
за разговор, освен за децата, всеки един от съпрузите бил оформил свой собствен
кръг от интереси, без участието на другия.
Така, в търсене на осигуряване на средства за по-добър
живот, се разделили и на практика към момента не поддържали никакви контакти,
освен по повод на децата. Бракът между съпрузите имал абсолютно формален
характер, бил дълбоко и непоправимо разстроен и освен прекратяването му, нямало
друга алтернатива. Ищцата изразява готовност за прекратяване на брака с развод
по взаимно съгласие.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответниката като дълбоко и непоправимо разстроен
без да се произнася по въпроса за вината; да предостави на нея родителските
права върху роденото от брака им дете Д.Н.Б., ЕГН: **********; на бащата да му
бъде определен на лични отношения с детето съобразно практиката на съда; да
бъде определена издръжка в минимален размер, която бащата да заплаща на
малолетната си дъщеря, чрез нея в качеството ѝ на майка и законен
представител на детето; ползването на семейното жилище, представляващо къща с
дворно място, находящо се в ГР. к. УЛ. п. №., собственост на ответника, да бъде
предоставено на него; след прекратяване на брака съдът да постанови тя да носи
предбрачното си фамилно име Б….
Ответникът не взема становище в законовия едномесечен
срок, не се явява в съдебно заседание, не се представлява. Отговор на исковата
молба, с който ответникът намира иска за изцяло основателен, е постъпил след изтичане на срока по чл.131 ГПК, поради което не е приет по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо
разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината
за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е
видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на ..г. с Акт за граждански брак №.. от същата дата НА о.к..
Представени са преписи от удостоверения за раждане, от които е видно че
съпрузите са родители на пълнолетната В… Н.Б., родена на ***
г. и малолетната Д.Н.Б., родена на *** г..
От показанията на свидетеля и.л.к.се
установява, че познава съпрузите от около 17 години. Първоначално живели в къща, собственост на
ответника, а на по-късен етап били под наем. През 2010 г. Н. заминал да работи
в А… и оттогава се прибирал много рядко – веднъж в годината за коледните и
новогодишните празници. Стоял при съпругата и децата си около 10 дни и пак
заминавал. Това била и причината постепенно да настъпи отчуждение между него
и семейството му. С. сама се грижела за
децата, Н. рядко помагал с финансови средства. Според свидетеля бракът между
съпрузите бил непоправимо разстроен.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Относно разстройството на брака:
Установи се от показанията на свидетеля К…, че страните не живеят като
семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна
взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна
връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези
обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от
страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и
непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние
не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде
прекратен, като се допусне развод.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода,
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от
съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено,
поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по
него.
Относно родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения, и издръжката на детето.
Няма спор между страните, че роденото от брака
малолетно дете следва да живее с майка си, тъй като тя трайно полага непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му. На ответника следва да бъде дадена
възможност да поддържа режим на лични отношения с дъщеря си Д., за да не се
прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социална такава, между
родител и дете. Контактите с родителя, на когото не са предоставени
родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и
физическо развитие на детето. С оглед горното следва да бъде определен режим на
лични отношения на бащата с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца с приспиване, от 09.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния
ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ в платения годишен отпуск на
майката.
Доколкото с исковата молба се претендира издръжка в
минимален размер, която бащата да заплаща на малолетното си дете (а минимумът е
127.50 лева), съдът намира, че следва да осъди ответника да заплаща месечна
издръжка в размер на 130.00 лева за детето Д.Б., считано от влизане на
решението в сила, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
Относно издръжката между съпрузите:
Издръжката между съпрузите не се претендира и такава
не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище:
Ищцата моли семейното жилище, представляващо къща с
дворно място, находящо се в ГР. к. УЛ. п. №., собственост на ответника, да бъде
предоставено за ползване на него. Тъй като няма спор по този въпрос, съдът
следва да се произнесе именно в този смисъл.
Относно фамилното име:
Съдът следва да постанови ищцата да носи предбрачната
си фамилия Б.., предвид изразеното от нея желание.
Съдът аргументира този извод с разпоредбата на чл.53
от СК, съгласно която лицето, което е променило фамилното си име след брака, е
легитимирано да иска да се „възстанови“ името от преди този брак, т. е. този
въпрос е поставен в зависимост изцяло от неговата воля. В случая съпругата е
направила искане да носи предбрачното си фамилно име „Б…“ и съдът следва да го уважи.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните
дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за
вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги
направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, РС Карлово определя окончателна държавна такса за
развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00
лв. внесена от ищцата при завеждане на делото. В този смисъл ответникът следва
да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по
допускане на развода. На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати и държавна
такса по сметка на РС Карлово върху
определената издръжка в размер общо на 187.20 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният на ..г. с Акт за граждански брак
№../..г. НА о.к. граждански брак между С.Д.Б., ЕГН: **********,*** и Н.З.Б.,
ЕГН: **********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Д.Н.Б., ЕГН: ********** на бащата Н.З.Б., ЕГН: **********,
като детето ще живее при майката на адреса ѝ по местоживеене.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения
между бащата Н.З.Б., ЕГН: ********** и детето Д.Н.Б., ЕГН: **********, както
следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с приспиване, от 09.00
часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, както и един месец през
лятото, несъвпадащ в платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, Н.З.Б., ЕГН: **********
да заплаща на малолетното си дете Д.Н.Б., ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител С.Д.Б., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 130.00
(сто и тридесет) лева, считано от влизане на решението в законна сила и дължима
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – къща с
дворно място, находящи се в ГР. к. УЛ. п. №. на Н.З.Б., ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да
носи предбрачното си фамилно име Б….
ОСЪЖДА Н.З.Б., ЕГН: ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавни такса в размер на
общо 212.20 лв. (двеста и дванадесет лева и двадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.