РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1090
гр. Пловдив, 01 юни 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 3323
по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от А.Н.С., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, чрез пълномощника
си адвокат Г.М., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, от
които 2 400 лв. за претърпени от
него неимуществени вреди в периода от 01.05.2016 г. до 12.05.2018 г. при първия му престой в Затвора
гр. Пловдив, 1 800 лв. за
претърпени от него неимуществени вреди в периода от 10.09.2019 г. до 23.12.2020 г. - датата на предявяване на
исковата молба, при втория му престой в Затвора гр. Пловдив, и 800 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 10.04.2019 г. до 10.09.2019 г. при престоя му в Арест гр.
Пловдив, изразяващи се в накърняване
на човешкото му достойнство, в резултат на:
- Поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив през
посочените периоди, и по-конкретно: липса на вентилация, мебелировка,
достатъчна естествена светлина и достатъчна жилищна площ във всички килии, в
които е бил настанен (нетната площ на килиите не е надвишавала 3 кв. м. на
човек); наличие на гризачи и насекоми (дървеници и хлебарки), както и мухъл, и
плесен в тях; лошо състояние на тоалетната в килията му – неработещи казанчета,
счупени плочки, липса на работещи чешми и умивалници, тоалетната не е
шумоизолирана; лошо състояние на банята, която е обща за всички затворници в
отряда - работят само 3-4 душа, от които тече или студена или гореща вода; поставяне
в риск на здравословното му състояние вследствие на бездействията на
отговорните органи и недостатъчния контрол спрямо обслужващия персонал на
затвора, поради допускане на надзирател във видимо недобро здравословно
състояние, който впоследствие бил диагностициран с „Коронавирус“, да контактува
с ищеца, без да са му осигурени предпазни средства; липса на изолация на
външните стени на затвора, вследствие на което отоплението зимата било много
трудно и имало случаи, в които температурата в спалните помещения през зимата
ставала много ниска, а на ищеца не са предоставяни достатъчно дебели завивки; непредоставяне
на индивидуална и корекционна работа, не му е дадена възможност да участва в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което е довело до
поведенческа и личностна криза, не му е предоставяна и психологическа помощ, и
- Поставянето му в неблагоприятни условия при задържането
му под стража в Арест – гр. Пловдив в периода от
10.04.2019 г. до 10.09.2019 г. и по-конкретно: лоши санитарно-битови условия в
ареста, недостатъчно жизнено пространство (изискуемите 3 кв.м. съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС), мръсни и непроветрени помещения,
наличие на мухъл, плесен, гризачи и насекоми, включително дървеници и хлебарки,
недостатъчна естествена слънчева светлина, поради малкият прозорец в
арестантското помещение.
Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител
адвокат М., съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на предявените
искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото (справка от ИСДВР И.при Затвора Пловдив от 22.02.2021 г. – лист 57) се установява, че А.Н.С. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив в периода от 18.05.2016 г. до 15.02.2018 г. и от 10.09.2019 г. до момента. В периода след 15.02.2018 г. е бил преместен в ЗООТ „Хебрус“ и с „Определение от 12.03.2018 г. е освободен условно предсрочно с остатъка от присъдата 1 г. 4 м. и 5 дни“ (така докладна записка рег. № 1373/15.02.2021 г. – л. 63).
В Ареста гр. Пловдив, ищецът е пребивавал в периода от 10.04.2019 г. до
10.09.2019 г. (така Справка на Началник
сектор „Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив – л. 15).
6. От Затвора - Пловдив е
представено становище от 22.02.2021 г. (л. 57), от което се установява, че:
6.1. При постъпването си в Затвора – Пловдив на 18.05.2016 г., А.С. е настанен в
Приемно отделение стая ОП 2 до 02.06.2016 г. с площ от 26,28 кв.м., с два прозореца - с размери 0,44 x 1,18 м. и 0,98 х 1,18 м. В това
помещение има санитарен възел с размери 2,70 кв.м., с един прозорец - с размери
0,35 x 1,18 м.
От страна на ответника не се сочи колко човека са били
настанени в приемно отделение стая ОП 2 през посочени период.
В тази връзка
ответникът е уточнил в становището си, че за периода от 18.05.2016 г. до
01.01.2018 г. не разполага с подробна информация, тъй като последната се
съхранява за срок от три години съгласно „Номенклатура на делата със срокове за
съхранение на ГДИН и териториалните й поделения“.
6.2. Със Заповед № 928/03.06.2016 г. С. е преместен в трета група, стая № 21,
с площ от 27,10 кв.м., с два прозореца - с размери 1,19 x
1,19 м. и 0,58 х 1,19 м. В това помещение има санитарен възел с размери 4,50 кв.м.,
с един прозорец - с размери 0,43 x 1,19 м. За периодите, за които е представена
информация, в помещението са били настанени:
- От 01.01.2018 г.
до 11.01.2018 г. - 7 (седем) лишени от свобода (11 дни);
- От 12.01.2018 г.
до 05.02.2018 г. - 6 (шест) лишени от свобода;
- От 06.02.2018
г. до 08.02.2018 г. – 7 (седем) лишени от свобода (3 дни);
- От 09.02.2018
г. до 14.02.2018 г. – 6 (шест) лишени от свобода.
Със заповед №
1200/29.07.2016 г. С. е назначен на работа в „Обособено производство“ до
23.08.2016 г., когато е преназначен в затворническата кухня докато със заповед
№ 257/15.02.2018 г. е преместен в ЗООТ „Хеброс“.
6.3. В периода 10.09.2019 г. – 23.12.2020 г. включително, С. е настанен, както
следва:
- От 10.09.2019
г. до 12.09.2019 г. в Приемно отделение стая ОП 2 с площ
от 26,28 кв.м. и два прозореца - с размери 0,44 x 1,18 м. и 0,98 х 1,18 м., със
санитарен възел с размери 2,70 кв.м., с един прозорец - с размери 0,35 x 1,18
м. На 10.09.2019 г. в помещението са били настанени 6 лишени
от свобода, на 11.09.2019 г. – 9 лишени от свобода (1 ден) и на
12.09.2019 г. - 6 лишени от свобода.
- С протокол № 3382/13.09.2019 г. С. е преместен в пета група, стая № 59,
с площ 26,64 кв.м. (без площта на санитарния възел). Въпросната стая има два прозореца –
с размери 0,47 x 1,19 м. и 0,96 x 1,19 м. Квадратурата на санитарния възел е 2,56
кв.м. през деня се осветява от прозорец с размери 0,30 х 1,17 м. В помещението за периода от 13.09.2019
г. до 17.10.2019 г. са били настанени между 5 и 6 човека, при максимален
капацитет при 4 кв.м. жилищна площ 6 лишени от свобода.
- С протокол № 3942/18.10.2019 г. С. е преместен в трета група, стая № 27,
с площ 39,02 кв.м. (без площта на санитарния възел). Въпросната стая има два
прозореца, всеки от които с размери 1,20 x 1,20 м. Квадратурата на санитарния
възел е 4,36 кв.м. с размери 1,20 х 1,20
м. В помещението за периода от 18.10.2019 г. до 23.12.2020 г. са били настанени
между 10 и 15 човека, при максимален капацитет при 4 кв.м. жилищна площ 9
лишени от свобода. Изключение от казаното прави периода от 9.07.2020 г. до
23.07.2020 г. (15 дни), когато в стая № 27 са били настанени 8 лишени от
свобода.
Следователно в
стая № 29 през 395 дни от посочения период (410 дни общо за този период минус 15 дни, в които лишените от свобода са
били 8), са били настанени над 9 човека.
6.4 Във всички спални помещения има течаща вода и санитарен възел. Размерите на
леглата са 90 x 180 см. Шкафовете са с размери 45 x 50 см.
Отоплението в
Затвора – Пловдив е осъществявано с радиатори свързани с централно-локално
парно отопление. Проветряването на стаите е по желание на лишените от свобода и
става чрез отваряне на прозорците.
Като работещ, С.
е имал достъп до баня всеки ден.
6.5. С лишения от свобода А.С. са провеждани беседи и разговори по различни
поводи: при планиране и препланиране на присъдата; за участия в групова работа,
но същият не е проявил желание; при мотивиране за започване на работа; при
желание от негова страна и др.
Със заповед №
2112/16.09.2020 г. е назначен на работа в „Обособено производство“, по
здравословни причини е спрян със заповед № 2582/10.11.2020 г. Със заповед №
297/02.02.2021 г. е назначен на работа в затворническата кухня.
Наказан е със
заповед № Л-2022/04.09.2020 г. с лишаване от хранителни пратки за срок от три
месеца за притежание на мобилен телефон.
7. От представената Докладна записка рег. № 1373/15.02.2021 г. съгласувана от
на Началник ЗООТ „Хеброс“ при Затвора Пловдив (л. 63), се установява следното:
Каза се в периода
след 15.02.2018 г. С. е бил преместен в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) „Хеброс“ при Затвора - Пловдив, тъй като е бил поставен на лек режим, а с „Определение
от 12.03.2018 г. е освободен условно предсрочно с остатъка от присъдата 1 г. 4
м. и 5 дни“.
През целия период
на пребиваване в затворническото общежитие С. е бил настанен в стая № 15,
заедно с още 8 лишени от свобода. Стаята е с площ от 47 кв.м. и с три големи
прозореца. Санитарният възел и мокрото помещение се намират извън стаята, като
лишените от свобода имат достъп до тях 24 часа в денонощието. Достъп до баня
имат три пъти седмично по предварително утвърден график, а именно понеделник,
сряда и петък.
8. През процесния
период в Затвора Пловдив е извършена дезинсекция и дератизация против хлебарки,
дървеници и гризачи, извършени от „ДД1“ ООД гр. София и ЕТ „Биоцид“. Относно „ДД1“
ООД гр. София е представени и договор от 13.11.2018 г., сключен с ГДИН за
извършване на услуги по дезинфекция и дератизация на сградите на ГДИН и на
териториалните й служби в страната с обща площ от 85924 кв.м. В тази връзка са
представи Протоколи за извършени услуги от 29.01.2020 г., 10.03.2020 г.,
18.09.2020 г., 04.08.2020 г., 18.11.2019 г., 06.03.2019 г. (извън процесния период), 08.04.2019 г. (извън процесния
период), 03.09.2019 г., 13.08.2019 г. (извън процесния
период), 11.07.2019 г. (извън процесния период), 26.06.2019 г. (извън процесния период), 22.05.2019 г. (извън процесния
период), 16.01.2019 г. (извън процесния период), 24.01.2018 г., 17.03.2018
г., 04.07.2018 г. (извън процесния период), 14.05.2018 г. (извън процесния период), 01.08.2018 г. (извън процесния
период), 27.11.2018 г. (извън процесния период), 17.09.2018 г. (извън процесния период), 14.11.2017 г., десет протокола за извършени
услуги в нечетлив вид, 21.11.2017 г., Протоколи за извършена ДД
обработка от 08.09.2016 г., 16.08.2016 г.,17.08.2016 г., два протокола от
17.06.2016 г., 03.05.2016 г., 28.03.2016 г. (извън процесния
период), 20.09.2016 г.
В цитираните протоколи са описани размера на третираната
площ (във всички протоколи тази площ е различна – от 600 кв.м.
до 4200 кв.м.), препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви
вредители, имената и/или подпис на лицето извършил описаните в протокола
дейности и имената и/или подпис на
лицето приемащо протокола.
9. От представената Справка на Началник сектор „Арести“ ОС
„ИН“ гр. Пловдив (л. 50), се установява
следното:
Новият арест, представляващ масивна двуетажна сграда с
площ от 2495 кв.м. РЗП, е открит през месец юни 2009 г. в рамките на затвора
Пловдив.
А.Н.С. е пребивавал на територията на Арест – Пловдив в
периода от 19.04.2019 г. до 10.09.2019 г., през който е бил настанен в килия №
210 на 2 ет., с квадратура 14.75 кв.м. и е съжителствал още две задържани лица.
Килията е била оборудвана с три легла 190/70 см., като две от леглата са
разположени едно върху друго, маса за хранене с размери 60/60 см. И два броя
кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в тях е възглавници,
одеяла и чаршафи. Последните се сменят и
изпират ежеседмично. Предоставена е възможност на задържаните лица да ползват
собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и
дезинфекцират ежедневно. Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от
задържаните лица. Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с
постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден в рамките на обема
на бойлерите, по един за двата етажа. Изградена е модерна система за
диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност.
Размерът на санитарния възел е 125/112 см. Извеждането до банята на ареста
става по утвърден график месец за месец с периодичност два пъти седмично най-малко,
а при възникнала нужда от медицинско естество – по съответното предписание.
Арестът е оборудван с водни климатични конвектори
свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление, а за
охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърни инсталации.
Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна
уредба. Посредством въздушни тръби въздухът от арестното помещение се изсмуква
и отвежда навън, а посредством други въздушни тръби пресен въздух отвън се вкарва
в килиите.
Дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150
см., който е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп до свеж въздух.
На всички задържани под стража се осигурява ежедневно време за престой на
открито.
Дейностите по дезинфекция и дератизация се изпълняват по
график, както и при необходимост – по заявка от тяхна страна.
В тази връзка са представени четири Протокола
за извършени услуги но дезинфекция и дератизация на Ареста - Пловдив от
05.02.2019 г., 06.03.2019 г., 25.05.2019 г., 18.11.2019 г. (извън процесния период).
По делото е представена и Справка рег. № СА-59/08.01.21
г. на Началник сектор „Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив (л. 50), според която:
Храната на задържаните лица в Арест гр. Пловдив се
доставя 3 /три/ пъти дневно – сутрин, обед и вечер от Затвора гр. Пловдив.
Нейното количество и калориен състав са съобразени с изискванията на Наредба №
23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от
Министерство на здравеопазването. Сготвената храна се разпределя за всяко
задържано лице от ДА, като стриктно се спазва чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010
г. на МЗ и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. Контролът за
количеството и годността на сготвената храна осъществява медицинският специалист
в Ареста, като отразява същото в Книга за контрол на получаваната и раздавана
храна на задържаните лица.
Относно твърдението на ищеца, че същият е бил
„принуждаван“ да се съблича преди всяко посещение от адвокат или близък е
посочено следното:
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 286, ал. 3, т. 2
ППЗИНЗС – при всяко извеждане в района на Арест всяко задържано лице се подлага
на задължителен обиск от лице от същият пол, с оглед предотвратяване на
нарушения или пресичане на извършването на престъпления. Всичко това, както и
всички регламентирани права и задължения се свеждат до знанието на всяко
новоприето лице в Арест – Пловдив срещу подпис и С. не прави изключение.
10. По делото като свидетели са разпитани следните лишени от свобода
лица:
10.1. Т.Д.Е.: Същият заявява, че познава А.С., с който от година и
половина, включително и към настоящия момент, били в килия № 27, а преди това –
от 2016 г. били в един отряд. И преди, и сега
били в трети пост, трети отряд. През миналия период А. бил в 21 килия. Свидетелят
ходел често в тази килия. В тази килия 21, когато А. бил там, имало над десет
човека. Не през цялото време били 10 човека, но през повечето време според Е. били
десет човека. От десет до четиринадесет човека били сега в тази килия, в която
живеели. Девет или десет човека са били най-малко в тази килия, не си спомня
точно. В стаята имало легла, колкото човека имало в стаята. Махали леглата от
стаята само, когато имало необходимост да се сложат в друга стая. Иначе не ги
махали. Отопление нямало. Парното работело от шест до осем сутринта, а вечер от
девет до единадесет. Нямало вентилация в стаята. Имало прозорец на два метра. Не
знае каква е квадратурата на килията, в която били в момента, нито размерите на
прозорците общо три на брой, които според свидетеля са стандартни. В килията
имало една маса и два стола. Не е забелязал да викат А. на беседи, на индивидуална и корекционна работа или в групови занимания.
Пръскали против дървеници и хлебарки много рядко - годишно един път или два
пъти, не може да кажа колко точно. В момента вече давали лопата и метла, а
преди нямало. От около шест – седем месеца вече давали такива пособия за
почистване. Пособията за почистване се ползвали всекидневно. Не им давали
препарати за почистване. Тоалетната била във вътрешната стая. Тяхната килия била
разделена на две. Имало една по-малка и една по-голяма стая. И в по-малката
стая имало хора и легла. Тоалетната била вътре в стаята. Имало една врата.
Тоалетната не била обособена, нямало изградена стена до горе. Отпред имало
мивка за миене на ръце, а от другата страна била тоалетната. Проблемът бил в
това, че в момента били единадесет човека и с тази една тоалетна, особено
сутрин било ужас. Казанче нямало. С маркуч поливали. А. се оплаквал, че го хапят дървеници и хлебарки, че не му обръщат внимание.
Тропал е по вратите за лекарства, тъй като имал респираторни заболявания.
10.2. М.Р.Л.: Същият заявява, че с А.С. се познават
от затвора, от 2014-2015 г. някъде. В момента били заедно с него в килия № 27.
Повече от една година били заедно с него в една килия. Преди това са били само в
един отряд по едно и също време. Като цяло условията в килията, в която били
сега заедно с А., били много отвратителни. В тоалетната не бил правен ремонт от
много години. Тоалетната била в окаяно състояние. Прозорецът не се затварял.
Зимата било минусови градуси, а топла вода няма. Миели се със студена вода
всяка сутрин зима и лято. В калиите имало паркет и балатум на земята от много
години, който се спарвал и миришел на мухъл, и на влага. Прозорците били много
високо. Дневна светилна почти не влизала. В момента, в стаята били 11 човека и
разполагали с една маса и един стол, за да се хранят. Стаята била около 25
квадрата и в нея в момента били единадесет човека. Топла вода нямало. Зимата
парното почти не работело, на режим било. Пускали го сутрин за два-три часа и вечерта пак за два-три часа, но до
десет часа, а не след това, когато ставало най-студено. Завивали се с няколко
одеяла. Понеже били много хора и трябва да отварят прозореца, за да се
проветрява, все едно спели вън. И зиме, и лете се миели със студена вода.
Откакто били със С. в една стая, под 11 човека не са били в стаята, това била
най-малката бройка в момента. Били са 14-15 човека, но по-малко от 11 човека не
са били. Може би два-три пъти годишно пръскали за дървеници и хлебарки, но
ефектът бил нулев от пръскането. Доскоро не им давали нищо. От 7-8 месеца почнали
да им дават по един прах за пране и веро. Препарати и дезинфектант не им давали.
По принцип имало курсове на моменти, но свидетелят нямал представа дали А. е
участвал в тях. Категорично заявява, че социалните работници не работели с тях
по никакъв повод. Те дори не познавали лишените от свобода. Само ги викали да
подписват призовки. Не знае как определят рисковите точки.
ІІІ. За правото:
11.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със
седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
12. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив и Ареста - Пловдив към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под
стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на
правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно
правното им положение и статус, е административна по своето естество.
13. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е от
фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това
разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът
действително, фактически е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под
стража" или пък наказание "лишаване от свобода" в някое от
специализираните за това места.
Както вече бе казано, от данните по делото (справка от ИСДВР И.при Затвора Пловдив от 22.02.2021 г. – лист 57) се установява,
че А.Н.С. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив в
периода от 18.05.2016 г. до 15.02.2018 г. и от 10.09.2019 г. до момента, като в
периода след 15.02.2018 г. е бил преместен в ЗООТ „Хебрус“ при Затвора Пловдив
и „с Определение от 12.03.2018 г. е освободен условно предсрочно с остатъка
от присъдата 1 г. 4 м. и 5 дни“ (така докладна записка рег. № 1373/15.02.2021 г. – л. 63).
В Ареста гр. Пловдив, ищецът е пребивавал в периода от
10.04.2019 г. до 10.09.2019 г. (така Справка на Началник сектор
„Арести“ ОС „ИН“ гр. Пловдив – л. 15).
14. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
14.1. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал С. при изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесните периоди в Затвора
гр. Пловдив и на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в
Арест - Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били
са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци,
а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив
и с
водни климатични конвектори в Арест – Пловдив свързани към водогреен газов
котел, който се използва освен за отопление и за охлаждане през летния сезон. Като работещ, С. е имал достъп до баня всеки ден, което е
съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив и в Ареста - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
За част от процесните периоди, не се установява и
нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно С. да е обитавал помещения, в
които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода
(в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока
предоставени от Затвора Пловдив и от Ареста - Пловдив са описани подробно в т.
6.2., 6.3., 7 и 9 от настоящото решение. От тези данни се установява, че С. е
бил настанен последователно в:
- Спално помещение № 21 в Затвора Пловдив, с площ 27,10
кв.м. през периодите от 12.01.2018 г. до 05.02.2018
г. и от 09.02.2018 г. до 14.02.2018 г. (представляващи част от първия исков период
01.05.2016 г. до 12.05.2018 г.), в което са били настанени общо 6 човека, т.е. на
всеки лишен от свобода се падат 4,52 кв.м. жилищна площ в съответствие с
изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС;
- Стая № 15 в Затворническо общежитие от открит тип
(ЗООТ) „Хеброс“ при Затвора - Пловдив, с площ 47 кв.м. от 15.02.2018 г. до края на първия исков период 12.05.2018 г., в което са били
настанени общо 8 човека, т.е. на всеки лишен от свобода се падат 5,88 кв.м.
жилищна площ в съответствие с изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.
Тук именно следва да се уточнени, че доколкото в
представената по делото докладна записка е посочено единствено, че С. „…с
Определение от 12.03.2018 г. е освободен условно предсрочно…“ (докладна записка рег. № 1373/15.02.2021 г. – л. 63) като изрично не
е упомената конкретната дата, на която същият е освободен, нито е посочено делото,
по което въпросното определение е постановено, а също и кога последното е
влязло в сила, както и с оглед обстоятелството, че от страна на процесуалния представител
на ответника не е оспорена продължителността на обсъждания първи исков период,
настоящият съдебен състав приема, че ищецът е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“ при
Затвора Пловдив, именно в периода от 15.02.2018 г. до 12.05.2018 г.;
- В килия № 210 на 2 ет. в Арест – Пловдив, с квадратура 14.75 кв.м., от
19.04.2019 г. до 10.09.2019 г. (третия исков период, за който се
претендира обезщетение в размер на 800 лв.
за претърпени от С. неимуществени вреди), в която са били
настанени общо 3 човека, т.е. на всеки лишен от свобода се падат 4,92
кв.м. жилищна площ в съответствие с изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС;
- Приемно отделение стая ОП 2 в Затвора Пловдив, с
площ 26,28 кв.м. от 10.09.2019 г. до
12.09.2019 г. (представляващ част от втория
исков период 10.09.2019 г. до 23.12.2020 г.), като на 10.09.2019 г. и на 12.09.2019 г. в помещението са били настанени 6
лишени от свобода, т.е. на всеки лишен от свобода на посочените дни (с изключение на 11.09.2019 г., който ще бъде обсъден самостоятелно,
доколкото през този лишените от свобода са били 9) се падат 4,38
кв.м. жилищна площ в съответствие с изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.
- Спално помещение № 59 в Затвора Пловдив, с площ 26,64
кв.м. от 13.09.2019 г. до 17.10.2019 г. (представляващ част от втория
исков период 10.09.2019 г. до 23.12.2020 г.), в което през този период са били
настанени между 5 и 6 човека. При настанени 6 човека, жилищната площ на всеки лишен от
свобода възлиза на 4,44 кв.м., което отново е в съответствие с чл. 43,
ал. 4 от закона.
- Спално помещение № 27 в Затвора Пловдив, с площ 39,02
кв.м. от 9.07.2020 г. до 23.07.2020 г. (представляващ част от втория исков период 10.09.2019 г. до 23.12.2020
г.),
в което през този период са били настанени 8 човека, т.е. на всеки
лишен от свобода се падат 4,88 кв.м. жилищна площ в съответствие с
изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.
Непротиворечива в тази насока е изисканата от органите по
изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе справки
и докладна записка (т. 6 и т. 9 от настоящото решение).
Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата
информация не се ангажираха от страна на ищеца.
Настоящият съдебен състав не приема за доказани и
твърдението на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и
гризачи през исковите периоди (от 01.05.2016 г. до 12.05.2018 г., от 10.09.2019 г.
до 23.12.2020 г. и от 10.04.2019 г. до 10.09.2019 г.) доколкото от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично
извършени дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи,
извършени от ЕТ „Биоцид“ и „ДД1“ ООД гр. София, с което ГДИН има сключен договор за
всички поделения на територията на страната. В тази връзка, както вече бе
казано, са представени множество Протокола за извършени услуги подробно описани
в т. 8 и 9 от настоящото решение, в които са описани размерът на третираната площ,
препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители,
имената на лицето извършил описаните в протокола дейности и имената на лицето
приемащо протокола.
Този извод не се промяна от показанията на разпитаните по
делото свидетели, доколкото тези показания са твърде общи (не се сочи конкретен/и период/и), не съответстват на събраните по делото писмени
доказателства (в частност цитираните по-горе Протоколи за извършени
услуги) поради което същите не могат да обосноват поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС, още повече, че от страна на
администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и
дератизация, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
Относно твърдението на ищеца за поставяне в риск на
здравословното му състояние поради допускане на надзирател във видимо недобро
здравословно състояние, който впоследствие бил диагностициран с „Коронавирус“,
да контактува с него, без да са му осигурени предпазни средства, не са ангажирани
никакви доказателства, което изключва възможността да се направи извод за
наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, обосноваващо
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, още повече, че ищецът не
твърди да се е разболял в резултат на този контакт, т.е. да е претърпял реални
вреди.
При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но
не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които
подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени
до тук, в които С. е изтърпявало наказанието лишаване от свобода и мярка
задържане под стража в Арест - Пловдив не могат да се квалифицира като
неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат
като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v.
the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени
емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително
отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или
душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото
съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят
онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице
от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да
се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с
нечовешко или унизително отнасяне.
14.2. Установява се
обаче, че в по-голямата част от прецените периоди ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив, в спални помещения, в които не му е била осигурена жилищна площ от
минимум 4 кв.м. В следващото изложение ще бъда конкретизирани съображенията за
този извод.
Относно
периода от 18.05.2016 г. до 01.01.2018 г. – общо 610 дни:
Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на
неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните
факти.
Приложението на тази процесуална презумпция предполага
наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните
органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение
от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани
по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира
проявлението или липсата на определен факт с правно значение.
В случая, Началникът на Затвора Пловдив бе задължен да
представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни.
Това свое задължение, административният орган изпълни частично, като представи
справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на С., в
мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периодите след
01.01.2018 г., като за периода от 18.05.2016 г. до 01.01.2018 г. информация не бе предоставена, тъй като
последната се съхранявала за срок от три години съгласно „Номенклатура на
делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните й поделения“.
Въпросната номенклатура разбира се не е представена по делото.
Липсата на каквито и да било данни за срока на съхранение
на въпросната информация, както и множеството дела образувани през последните
години срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ от категорията на процесното,
включително и пред ЕСПЧ (наличието на които безспорно установява знанието у
ответната администрация за необходимостта от съхраняване на търсената информация
поне в рамките на установените от закона давностни срокове), според
настоящия съдебен състав е основание да се приеме, че поведението на ответника
следва да се квалифицира като неизпълнение на задължение по смисъл на чл. 285
ал. 3 от ЗИНЗС. Това обстоятелство от своя страна, преценено наред с останалите
събрани по делото доказателства, в частност ангажираните от ищеца гласни
доказателствени средства (показанията на свидетеля Т.Д.Е., според които С. през
миналия период – от 2016 г., е бил настанен в 21 килия, в която имало над десет
човека почти през цялото време), както и становище от 22.02.2021 г. на Началника на
Затвора Пловдив (според което, със Заповед № 928/03.06.2016 г. С. е
преместен от Приемно отделение в трета група, стая № 21, с площ от 27,10 кв.м.), е основание да
се приема, че в периода от 18.05.2016 г. до 01.01.2018 г. С. е бил настанен в
стая № 21, където е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Относно периода от 01.01.2018 г. до 11.01.2018 г. и от 06.02.2018 г. до 08.02.2018 г. – общо 14 дни:
През тези периоди ищецът е бил настанен в стая № 21, с
площ от 27,10 кв.м, с още 6 лишени от свобода (или общо 7 човека), т.е. на
всеки лишен от свобода се е падало по 3,87 кв.м. жилищна площ, което е в
нарушение на изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.
Относно 11.09.2019 г. – 1 ден:
На тази дата
ищецът е бил настанен в Приемно отделение стая ОП 2 с площ от 26,28 кв.м., с
още 8 лишени от свобода (или общо 9 човека), т.е. на всеки лишен от свобода се е
падало по 2,92 кв.м. жилищна площ, което е в нарушение на изискването на
чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.
Относно периодите от 18.10.2019 г. до 08.07.2020 г. и от 24.07.2020 г. до 23.12.2020 г. – общо 395 дни:
Ищецът е бил настанен в стая № 27, с площ от 39,02 кв.м. В помещението за тези периоди са били настанени между 10 и 15 човека, при
максимален капацитет (от 4 кв.м. жилищна площ) 9 лишени от
свобода, т.е. на всеки лишен от свобода се е падало жилищна площ под 4 кв.м.,
което е в нарушение на изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.
Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за
да се приеме, че в посочените по-горе периоди от време, администрацията е
поставила изтърпяващия наказание С. в неблагоприятни условия по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС.
15. Съдът счита за основателни и твърденията досежно липсата
на индивидуална и корекционна работа с ищеца, както и липсата на предоставена
възможност за участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа.
По същество в случая ищецът твърди наличието на
отрицателни факти – неосъществяване на задължително изискуеми действия от
страна на затворническата администрация, изрично регламентирани в нормите на
чл. 40, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗИНЗС, вр. с чл. 152 и 156 от ЗИНЗС, вр. чл. 120
и сл. от ППЗИНЗС.
15.1. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез
настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и
подлагането им на поправително въздействие (чл. 40, ал. 1 от ЗИНЗС). Четири от
формите, чрез които се осъществява поправителното въздействие са тези по чл.
40, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗИНЗС, а именно чрез осигуряване
на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на
човешкото достойнство на осъдените, чрез ограничаване на отрицателните
последици от действието на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените,
чрез осигуряване на условия за упражняване правата на осъдените и чрез организиране
на трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности.
Според чл. 152, ал. 1 ЗИНЗС, социалната дейност и
възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от
свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и
изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в
обществото. Социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от
свобода включват: 1. диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2. програми
за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3. образование,
обучение и квалификация на лишените от свобода; 4. творчески, културни и
спортни дейности и религиозна подкрепа (чл. 152, ал. 2 от
закона). С лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална
дейност и възпитателна работа (чл. 152, ал. 3 ЗИНЗС).
Според чл. 156, ал. 1 от ЗИНЗС след приключване на
програмата за адаптация за всеки осъден се изготвя индивидуален план за
изпълнение на присъдата, който включва дейности и програми за въздействие за ресоциализация
на осъдения.
Индивидуалният план за изпълнение на присъдата има за
цел: 1. включване на осъдения в програми и дейности за личностна промяна и
отстраняване на факторите, които формират риска от рецидив и от вреди; 2.
превеждане за изтърпяване на наложеното наказание в затворническо заведение от
по-лек тип; 3. условно предсрочно освобождаване (чл. 156, ал. 3
от ЗИНЗС). За всеки осъден се изготвя годишен доклад за резултатите от работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата (чл. 156, ал. 4 от ЗИНЗС).
В чл. 120, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че в местата за
лишаване от свобода се извършва индивидуална и групова диагностична дейност,
която включва: 1. изследване на отделен случай и оценка на риска от рецидив и
вреди; 2. психологическо изследване; 3. проучване на затворнически групи и
общности. Дейността по ал. 1 се
осъществява от инспекторите по социални дейности и
възпитателна работа, инспекторите по пробация, инспекторите психолози и
инспекторите педагози по утвърдени методики и във взаимодействие с останалите
служители на затвора (чл. 120, ал. 2 от ППЗИНЗС).
Според чл. 121, ал. 1 ППЗИНЗС индивидуалната корекционна
работа с осъдените е насочена към преодоляване на поведенчески проблеми и
адаптивни кризи, както и към информирането им относно техния правен и социален
статус и условията за изтърпяване на наказанията. Индивидуално и групово се
осъществяват програмите за усъвършенстване на уменията за мислене, овладяване
на гнева, адаптация на новопостъпилия към условията за живот и реда в институцията
и подготовката за живот на свобода (чл. 121, ал. 3 от ППЗИНЗС). Индивидуалната работа с осъдените
е съобразена с оценката на риска от рецидив и вреди при тях, както и с данните
от проведената психодиагностика. Тя съдейства за мотивирането на осъдените при
включването им в специализирани програми за въздействие, общообразователно и
професионално обучение (чл. 121, ал. 4 от ППЗИНЗС), участието в които, според чл. 157,
ал. 3 от закона, е доброволно. В чл. 124, ал. 1 ППЗИНЗС е предвидено, че
програмите за въздействие са форма на професионална намеса, насочена към
промяна в поведението и на личността на осъдения, като отново е посочено в ал.
2, че участието на лишените от свобода в програми за въздействие е доброволно.
За планирането на индивидуалната корекционна дейност и
отчет на резултатите се използва единна форма, утвърдена от главния директор на
ГДИН (чл. 121, ал. 5 от ППЗИНЗС).
15.2. С оглед обстоятелството, че отрицателните факти не
подлежат на доказване, то в тежест на ответника е да обори така заявените
твърдения (липсата на индивидуална и корекционна работа с ищеца,
липсата на предоставена възможност за участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа).
В тази връзка, по делото са представени:
- Становище (лист 58 гръб) от ИСДВР Иванов,
според което с лишения от свобода А.С. са провеждани беседи и разговори по
различни поводи: при планиране и препланиране на присъдата; за участия в
групова работа, но същият не е проявил желание; при мотивиране за започване на
работа; при желание от негова страна и др.;
- Първоначален План на присъдата от 13.06.2016 г. и План
на присъдата /препланиране/ от 24.10.2019 г., подписани от А.С.. Представено е
и „…планиране на присъда“ (пълното наименование не се чете) от 26.01.2021
г., което е неустоимо към предмета на делото, доколкото е извън исковите
периоди.
Видно от така представените писмени доказателства, по
отношение на ищеца са били планирани множество цели и задачи, както и формите
на участие.
В План на присъдата от 13.06.2016 г. целите се свеждат до
осъзнаване причините за извършване на престъпленията и последствията от тях,
корекция в нагласите за постигане на убеденост във воденето на законосъобразен
начин на живот, изграждане на трайни трудови навици, предпазване от вредното
въздействие на затворническата субкултура. Задачите са: задълбочаване на
саморефлексията на лишения от свобода; въоръжаване на лишения от свобода с
реални инструменти за социална интеграция - образование, умения за търсене на
работа; насърчаване позитивните контакти с близките му; усъвършенстване на
способността за адекватно оценяване и реагиране на различни ситуации;
недопускане на дисциплинарни нарушения За постигане на така планираните цели и
задачи е предвидена и съответната форма на участие – индивидуални разговори и
беседи. Изрично е посочено, че така планираните дейности следва да се
осъществяват ежемесечно в кабинета на ИСДВР от инспектор по социални дейности и
възпитателна работа (ИСДВР), инспектор-психолог.
В План на присъдата от 24.10.2019 г. целите се свеждат до
трайно осъзнаване на обществената опасност и вредите за обществото от
извършеното деяние, повишаване и утвърждаване на социалната компетентност,
поставяне на реалистично целеполагане. Съответно задачите са: повишаване на
правната култура – осмисляне на престъпното поведение и неблагоприятните
последици за него самия и за обществото; недопускане на нарушения и
безконфликтно съжителство с останалите лишени от свобода; стимулиране на
наличния ресурс за водене на законосъобразен начин на живот. За постигане на
така планираните цели и задачи е предвидена и съответната форма на участие –
индивидуална корекционно-възпитателна работа, включване в организирани
мероприятия в групата. Изрично е посочено, че така планираните дейности следва
да се осъществяват от инспектор по социални дейности и възпитателна работа (ИСДВР).
В този план на присъдата С. изрично е заявил участие в трудов процес (което му е осигурено и не се оспорва от ищеца) и групова работа.
Независимо от така представените и планирани множество
мерки и мероприятия, от страна на ответника не са ангажирани каквито и да било
доказателства за действителното осъществяване на дейностите, залегнали в План
на присъдата от 13.06.2016 г. и План на присъдата от 24.10.2019 г.
Становището (лист 58 гръб) на ИСДВР И.(според което с лишения от свобода А.С. са провеждани беседи и разговори по
различни поводи: при планиране и препланиране на присъдата; за участия в
групова работа, но същият не е проявил желание; при мотивиране за започване на
работа; при желание от негова страна и др.) представлява твърдение от страна на
ответника, което не е подкрепено с предвидените в чл. 156, ал. 4 от ЗИНЗС и чл.
121, ал. 5 от ППЗИНЗС годишен доклад за резултатите от работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата, както и отчет на резултатите от индивидуалната
корекционна дейност. Казано с други думи, по делото не е представено нито едно
доказателство, което да удостовери, че ИСДВР е осъществил каквито и да е
дейности или мероприятия по осъществяване на планираните такива в представените
по делото планове на присъди. Липсват данни на лишения от свобода да е осигурена
възможност за участие в групова работа, макар същият изрично да е заявил
желание за това (така план на присъда от 24.10.2019 г.), липсват и данни
да му е предлагано участие в програми за въздействие и той изрично да отказвал
такова, с което на практика е възпрепятствано упражняване правата на осъдения за
участие в социалната дейност и възпитателната работа по чл. 152, ал. 2 от ЗИНЗС
в Затвора Пловдив.
15.3. Изложеното до тук следва да се квалифицира като
незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация в
периода от 13.06.2016 г. до 14.02.2018 г. (след която дата
е бил преместен в ЗООТ „Хеброс“) и от 24.10.2019 г. до 23.12.2020 г., представляващо
нарушение на чл. 40, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗИНЗС във връзка с чл. 152 и 156
от ЗИНЗС, вр. чл. 120 и сл. от ППЗИНЗС, което води до накърнява човешкото
достойнство на ищеца и само по себе си представлява унизително третиране.
16. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в периодите подробно описани в т. 14.2. и т.
15.3. (които в по-голямата си част се
припокриват), следва да бъде определен при
съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството
по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, среднодневният размер на обезщетението
претендирано от ищеца (изчислен като общият размер на
претендираното обезщетение е разделен на броя на дните включени в съответния
исков период), характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания,
на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, както следва:
- За периода 01.05.2016 г. до 14.02.2018 г. вкл. - общо 655 дни, в размер на 2122 лева, който най-точно и съответно ще
овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до размер на 2400
лв. и включващ периода от 15.02.2018 г. до 12.05.2018 г. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан;
- За 11.09.2019 г. и за периода от 18.10.2019 г. до 23.12.2020 г. – общо 434
дни, в размер на 1658 лева, който най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до
размер на 1800 лв. и включващ 10.09.2019 г. и периода от 12.09.2019 г. до
17.10.2019 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо тези размери на главните искове (2122 лв. и 1658 лева), ще следва да
бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главниците,
считано от 23.12.2020 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното
им изплащане.
С оглед приетото за установено в т. 14.1. от настоящото решение, като неоснователен
и недоказан ще следва да бъде отхвърлен и искът на ищеца, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 800 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, за
претърпени от него неимуществени вреди в периода от
10.04.2019 г. до 10.09.2019 г. при
престоя му в Ареста - Пловдив, изразяващи се в накърняване на човешкото
му достойнство, в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия при задържането му под стража.
ІV. За разноските:
17. С оглед изхода
на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 438 лв.,
съразмерно уважената част от иска.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на А.Н.С., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив,
обезщетение в размер на 2122 лв., ведно със законовата лихва върху
тази сума, считано от 23.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 01.05.2016 г. до 14.02.2018
г. вкл., изразяващи се в накърняване на човешкото му достойнство,
в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на А.Н.С.,
с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, да бъде осъдена Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, да му заплати сумата – за разликата от 2122 лв. до
пълния заявен размер от 2400 лв., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на човешкото
му достойнство, в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
в Затвора гр. Пловдив, за периода от 15.02.2018 г. до 12.05.2018 г., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законоустановената
лихва върху тази сума, считано от 23.12.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на А.Н.С., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив,
обезщетение в размер на 1658 лв., ведно със законовата лихва върху
тази сума, считано от 23.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди на 11.09.2019 г. и за периода
от 18.10.2019 г. до 23.12.2020 г. вкл., изразяващи се в накърняване на човешкото му достойнство,
в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на А.Н.С.,
с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, да бъде осъдена Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да му заплати сумата – за разликата от 1658 лв. до пълния заявен размер от 1800
лв., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в накърняване на човешкото му достойнство, в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
в Затвора гр. Пловдив на 10.09.2019 г. и в периода от 12.09.2019 г. до
17.10.2019 г. включително, както и обезщетение за забавено плащане в размер на
законоустановената лихва върху тази сума, считано от 23.12.2020 г., до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на А.Н.С.,
с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, да бъде осъдена Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София,
да му заплати сумата в размер от 800 лв., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на човешкото
му достойнство, в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената му мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив, в периода от 10.04.2019 г. до
10.09.2019 г. включително, както и обезщетение за забавено плащане в
размер на законоустановената лихва върху тази сума, считано от 23.12.2020 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати в полза на Г.Г.М., адвокат
при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес ***, сумата от 438 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм.
дело № 3323 по описа за 2020 г. на Административен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: