ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
03.04.2020 година
Административен съд – Варна, Трети състав, в закрито
съдебно заседание на трети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията частно адм.
дело № 751 по описа на Административен съд – Варна за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, вр. чл.
127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано
е по жалба от „Зори 19“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ***********, срещу действия на
органи по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в
Протокол № 180601521270_3/22.03.2020 г.
В
жалбата се твърди, че действията са незаконосъобразни, тъй като липсва постановление
на публичен изпълнител по чл. 196 от ДОПК за обезпечаване на публични
задължения за запор на стоката, а стоките са иззети като веществени
доказателства при заобикаляне на изискванията на чл. 198 от ДОПК.
Жалбоподателят счита, че липсват предпоставките по чл. 121а от ДОПК за
обезпечаване на доказателства и липсва обезпечителна нужда. Твърденията на
органите, че събирането на дължимите при последващото разпореждане със стоката
данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, са необосновани и недоказани.
Изложените мотиви не са свързани с нарушения на правни норми, а са
предположения на органа, като в същото време част от тях са опровергани в
предходни съдебни производства по обжалване на действия при фискален контрол и
в ревизионни производство. Пазарната цена, предвидена в протокола също е
необоснована и липсва прозрачност как е определена. Иска се отмяна на
оспорените действия и присъждане на направените в производството разноски.
Ответните
по делото органи по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП не изразяват становище по жалбата.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 41, ал. 3 от ДОПК от адресата на оспорените действия, за когото е налице правен интерес от обжалването. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на
обжалване са действия, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск №
180601521270_3/22.03.2020 г., издаден от органи по приходите в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Производството, в което е издаден протоколът, е образувано на 22.03.2020 г. в 05,14 ч в пункт
за фискален контрол ГКПП – Русе – Дунав мост, където е извършена проверка на МПС, превозващо стоки с получател „Зори 19“ ЕООД – гр. Варна. От събраните при проверката документи е установено, че превозваната
стока е 9002 кг гъби от рода Agaricus с фактурна стойност 3 651,94 евро. При огледа на видимата
част на стоката е констатирано, че същата е в пластмасови щайги. Поставено е техническо средство за контрол. На 22.03.2020 г. в 10,50 ч, в
склад на получателя в гр. Варна, ************, е отстранено техническото средство, при което е установено, че то е с ненарушена
цялост.
След отстраняване на техническото средство е извършена проверка на мястото на разтоварване на стоката с висок фискален риск, действията по която са обективирани в обжалвания протокол.
При проверката е установено съответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и количество на стоката.
От извършена проверка в базите данни на НАП органите по приходите посочват, че е налице основание за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства по чл. 121, ал. 3, вр. чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, тъй като дружеството:
1. Не притежава активи за обезпечаване на данъчни вземания,
2. Няма открити банкови сметки и регистрирано фискално устройство за разплащания в брой,
3. Налице са индикации за избягване на регистрацията по ЗДДС и плащането на данъци, тъй като има съмнения за еднородна дейност на свързани лица, действащи съгласувано, управителят е бивш собственик на фирми, чийто настоящ собственик притежава множество юридически лица, регистрирани на един и същ адрес и седалище на управление, с капитал от 2 лева и без регистрация по ЗДДС; дружествата осъществяват по две преминавания на ГКПП като получатели на стока с висок фискален риск – гъби на стойност под 20 000 лева с доставчици от Полша – и разтоварват на един и същ адрес.
От тези данни органите по приходите са приели, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката, ще бъде невъзможно или значително затруднено, поради което следва да бъде предоставено обезпечение, с което да се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващото разпореждане със стоката.
Въз основа на така описаните изводи, органите по приходите са предприели предварително обезпечаване при фискален контрол на основание чл. 121а, ал. 3, вр. чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, като определят обезпечение в размер на 9 425,09 лева при обща стойност на стоката в размер на 31 416,98 лева. За пазарната цена е посочено, че е изчислена въз основа на протоколи от орган по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, по данни от стоковите борси без ДДС и за кг на едро. В протокола е цитиран друг протокол от дата 17.03.2020 г., за който не е посочен издател и който не фигурира в преписката.
За обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК са иззети 9002 кг гъби от рода Agaricus, като е наложена и забрана за разпореждане със стоката по чл. 121, ал. 3, предл. второ от ДОПК до представяне на обезпечение в пари или банкова гаранция при определени условия. Съгласно представените документи, стоката е освободена след представяне на обезпечение.
В преписката са налични фактура и ЧМР, както и електронно съобщение от 22.03.2020 г., 8,06 ч, от А.А.Т., старши инспектор по приходите в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ до издалите впоследствие оспорения протокол органи, в което „във връзка с извършен анализ в ГДФК на дружество „Зори 19“ с ЕИК ********* следва да се предприемат обезпечения по реда на чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК“. Съобщението не съдържа мотиви, нито данни за прикачен файл с такива.
Действията за обезпечаване на доказателства по процесния протокол са обжалвани пред Директора на ТД на НАП, който с Решение № ФК-8/24.03.2020 година е отхвърлил жалбата. Цитирал е мотивите в обжалвания протокол, като е посочил, че органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност при налагане на мерките за обезпечаване на доказателства, и са длъжни да обезпечат съответните доказателства, включително веществени такива, при наличието на предпоставките на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Изложил е общи съображения, че протоколът е издаден при спазване на утвърдените правила и процедури и въз основа на генерирана автоматично след проверка в базите данни на НАП обща справка за наличие на рисков профил, но и след извършен задълбочен анализ на тези масиви. Директорът на ТД на НАП е приел, че обжалваният протокол е издаден от компетентни органи по приходите, отнася се до стоки с висок фискален риск, при издаването му са спазени процесуалните изисквания. Изложил е и мотиви относно начина на определяне на пазарната цена на стоките. Към решението също липсват доказателства за начина и изходните данни, въз основа на които е определена пазарната цена на стоката, посочена в протокола. По тези съображения е оставил без уважение като неоснователна жалбата на дружеството.
При така
установеното от фактическа страна и с оглед определения в чл. 168 от АПК
предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички
основания по чл. 146 от кодекса, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на обжалване са действия за обезпечаване
на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № Протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск №
180601521270_3/22.03.2020 г., издаден от органи по приходите в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Съдът констатира, че естеството на обжалваните
действия не отговаря на посоченото в протокола основание, тъй като с него по същество се налагат обезпечителни
мерки, а не се обезпечават доказателства. Смисълът на обезпечаването на
доказателствени средства е да бъдат събрани предварително такива доказателства,
за които има опасност да изчезнат, да се изгубят или тяхното събиране да се
затрудни или да стане невъзможно на по-късен етап, когато тези доказателствени
средства трябва да бъдат обсъдени и ценени, за да обосноват извод за настъпване
на определени юридически факти. След приключване на разглеждането на въпроса,
за който тези юридически факти са от значение, обезпечаването на доказателства
е лишено от смисъл.
Съгласно чл. 121а, ал. 1 и 2 от ДОПК органите по
приходите, извършващи фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск могат да поискат от
публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки
в определени случаи. Случаите, предвидени в алинея първа са обективни факти от
действителността, докато случаят по алинея втора изисква органът по приходите
да е установил, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, тоест да е
направил преценка на други обективни факти от действителността, обосноваващи
този извод.
Редакцията на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, съгласно
който в случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на
доказателства, като стоката и документите за нея се изземват, означава, че действия за обезпечаване на доказателства
се предприемат единствено когато от
публичния изпълнител е поискано налагането на предварителни обезпечителни мерки.
Доказателства за поискани такива мерки в преписката липсват. Видно от
използвания съюз „и“, законодателят е предвидил обезпечаването на доказателства
да се извършва само заедно с искането за обезпечителни мерки, но не и
самостоятелно, без от публичния изпълнител да е искано налагане на
обезпечителни мерки. Макар законодателят да е предвидил в отклонение от общата
норма на чл. 40 от ДОПК като доказателства да бъдат изземвани не само документите
за стоката, но и самата стока, смисъл от такова обезпечаване на доказателства
има само в хипотеза на направено искане за налагане на обезпечителни мерки пред
надлежния орган – публичен изпълнител, с оглед провеждането на неговата проверка,
въз основа на вече събраните доказателства, на обстоятелствата по чл. 121а, ал.
1 от ДОПК или за обосноваността на искането по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК.
Ако се предположи обратното, а именно, че в хода
на фискалния контрол органите по приходите могат да обезпечават доказателства,
които са били на тяхно разположение при контрола и които вече са обсъдили, като
са издали определен акт за съответствие на количеството и вида на стоката с
представените документи, обезпечаването на доказателства не би имало смисъл,
тъй като производството е приключило. Такова обезпечаване на доказателства би
се превърнало в способ да бъде принуден получателят да учреди обезпечение, без
такова да е допуснато по надлежния ред и от компетентния орган.
Основание обжалваните действия да се считат за
налагащи предварителни обезпечителни мерки, а не обезпечаващи доказателства, е
и самия текст на Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
180601521270_3/22.03.2020 г., в който е посочено, че спрямо провереното лице
трябва да се наложат предварителни обезпечителни мерки, тъй като е налице
„необходимост от предоставяне на обезпечение, с което ще се гарантира
събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващото
разпореждане със стоката“. По-нататък в протокола изрично се посочва:
„предприехме предварително обезпечаване при фискален контрол“ и „определихме
обезпечение в размер на 9 425,09 лева“.
Ето защо съдът намира, че предмет на действията е
не обезпечаване на доказателства, а обезпечителни мерки, които да гарантират
събирането на дължимите данъци.
По
отношение на обезпечителните мерки обаче, чл. 121а, ал. 5 от ДОПК разпорежда,
че същите се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния
изпълнител, поради което органите по приходите нямат правомощия самостоятелно
да налагат такива обезпечителни мерки, дори и в рамките на фискалния контрол.
Съответно се налага изводът, че наложените обезпечителни мерки са нищожни
поради некомпетентност на наложилите ги органи по приходите.
Преценката за наличие на обстоятелства по чл.
121а, ал. 2 от ДОПК, каквито се твърдят от проверяващите, е такава, която също
се извършва от публичния изпълнител при спазване на изискванията за
предварително обезпечаване на вземания, тъй като към момента на проверката няма
установени вземания в размер, съответстващ на размера на наложеното
обезпечение. Останалите констатации, а именно, липса на активи за обезпечаване на данъчни вземания, на открити банкови сметки
и регистрирано фискално устройство за разплащания в брой, както и „индикации“ за избягване на
регистрацията по ЗДДС и плащането на данъци, поради „съмнения за еднородна дейност на свързани
лица“, наличието на множество
юридически лица на един и същ
собственик, регистрирани на един и същ адрес и седалище
на управление, с капитал от 2 лева и без регистрация по ЗДДС, както и на
поредици от вносни сделки на стойност под 20 000 лева, нямат никаква връзка с извода, че събирането на бъдещи вземания
ще бъде невъзможно или значително затруднено. По своят същност, те не
представляват и констатации, а фактически твърдения на органите по приходите,
които не се опират на никакви доказателства.
Нещо повече, всички
тези констатации не касаят неправомерни или противоправни действия на
дружеството. На съда не е известно нормативно уредено задължение на търговците
да притежават активи, при това нарочно отредени „за обезпечаване на данъчни
вземания“, нито да имат задължително открити банкови сметки или регистрирано
фискално устройство. В случая твърдението за липса на банкова сметка ***. Няма
и задължение за регистрация по ЗДДС извън хипотезите на този закон, каквато
хипотеза очевидно не е реализирана, тъй като в противен случай органите по
приходите имат не само правото, но и задължението да регистрират служебно
дружеството. Няма ограничение за броя на дружествата, чрез които едно физическо
лице ще осъществява търговска дейност, нито задължение тези дружества да не
осъществяват „еднородна дейност“. Ето защо изводът, че събирането на бъдещи
вземания ще бъде невъзможно или значително затруднено, е произволен и
необоснован.
Липсват всякакви изходни данни, от които е
определена пазарната стойност на стоката, още повече предвид обстоятелството,
че съгласно данните от фактурата (неопровергани при физическия оглед), пратката
съдържа нееднородни и неедносортни стоки, с различна фактурна цена, варираща до
30 %, за които обаче е определена една и съща цена на килограм, което е
нелогично и необосновано.
За пълнота съдът посочва, че тези действия, които по същество са обезпечителни мерки, не само са извън материалната компетентност на органите по приходите, но са и наложени в противоречие с целта на закона. Налагането на обезпечителни мерки при фискален контрол е предвидено от законодателя с цел предотвратяване на изчезването на стока, вещи, документи, книжа и други носители на информация, които са необходими за установяване на факти и обстоятелства от значение за размера на данъчните задължения във връзка с доставката. Такива факти и обстоятелства биха могли да бъдат вида, количеството, качеството и характеристиките на действително получената стока с оглед сравняването им с посоченото в документите за стоката или идентификация на страните по доставката (изпращач, получател). В случая безспорно е установено съответствие между стоката по документи и получената стока, известни са изпращачът и крайният получател. За да има смисъл от обезпечаването на доказателствата, от анализа им би следвало да може да се установи определен факт от интерес за органите по приходите. Кой би могъл да е този факт не се посочва, което говори, че целта на т.нар. действия по обезпечаване на доказателства е различна от предвидената от законодателя, а именно, с тях се цели да се постигне внасяне на обезпечение от страна на получателя без да са наложени предварителни обезпечителни мерки при спазване на реда на чл. 121а, ал. 1 или 2 от ДОПК.
По изложените съображения, съдът намира, че
обжалваните действия на орган по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № № 180601521270_3/22.03.2020 г., са извършени извън обхвата на
материалната компетентност на органите по приходите, поради което следва да
бъдат прогласени за нищожни. При този изход на производството следва да бъде
уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, в
размер на 720 лева адвокатски хонорар и 50 лева държавна такса. Искането за
присъждане на ДДС върху адвокатския хонорар е основателно, доколкото
дружеството-жалбоподател не е регистрирано по ДДС и не може да ползва данъчен
кредит по фактурата от адвокатското дружество.
Водим от горното и на основание чл. 41,
ал. 3 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на извършени спрямо „Зори
19“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ************, действия за обезпечаване на
доказателства на органи по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, обективирани в Протокол № 180601521270_3/22.03.2020 г., потвърдени с Решение № ФК-8/24.03.2020 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите
– гр. Варна.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на „Зори 19“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ************, сумата 770
(Седемстотин и седемдесет цяло) лева.
Определението
не подлежи на обжалване.
Съдия: