МОТИВИ
към НОХД № 1239/2017 г.:
Обвинението е против подсъдимата А.Г.Г. за
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК за това, че в гр. Пазарджик, след
като е била осъдена с влязло в законна сила на 02.12.2015г. съдебно решение №
837 от 09.11.2015г. по гр.дело № 2539/2015г. по описа на РС – Пазарджик, да
издържа свой низходящ – пълнолетната си дъщеря С.С.М. , съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 18
месечни вноски в общ размер на 2700 лв.
за периода от м.декември 2015г. до м.май 2017
г. включително.
Представителят на РП-Пазарджик поддържа
обвинението само за периода до
навършване на пълнолетие на получаващия издръжка, тъй като настъпването му
съставлява обстоятелство, което прекратява задължението на даващия я и
съответно обвинението се поддържа частно за сумата от 900 лв..
Районният съд след като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 301 от НПК,
прие за установено следното:
Подсъдимата А.Г.Г. е осъдена с влязло в
законна сила на 02.12.2015г. съдебно решение № 837 от 09.11.2015г. по гр.дело №
2539/2015г. по описа на РС да заплаща на пълнолетното си учащо дете С.С.М. на
основание чл. 144 от СК ежемесечна издръжка в размер на 150 лв./ сто и петдесет
лева/, считано от датата на подаване на исковата молба 24.08.2015г до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Св. С.С.М.
е учила редовно в СОУ „Георги Бенковски“ до месец май 2016г. Записана е в първи
курс, задочно обучение, по специалност Финанси за учебната 2016/2017г.
Въпреки влязлото в сила решение, подсъдимата А.Г.Г.
не е изплатила нито една от дължимите издръжки.
По
повод подадена молба от свидетелката било отпочнато настоящото
разследване , в което подсъдимата е била привлечена като обвиняема за извършено
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК за период от 18 месечни вноски и сума в общ
размер на 2700 лв. за периода от м.декември 2015г. до м.май 2017 г. включително.
За
такова престъпление е предадена и на съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, и не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат
да я дават без особени затруднения.
Установено по делото е, че през м. май 2016г.
е настъпило прекратяващо задължението за издръжка обстоятелство. Видно от
представеното уверение от директорката на училище СОУ „Г. Бенковски“ редовното
обучение за придобиване на средно образувание е настъпило през този месец.
От уверението от Висше училище по
Агробизнес е видно, че за учебната 2016 -2017г.
С.М. е записана за обучение „задочна „ форма.
При тези данни със завършване на средното
образование липсата на продължение на
обучението в редовна форма е настъпило обстоятелство за прекратяване на
дължимата издръжка за периода след месец май.
Тоест издръжка се дължи само за периода
докато С.М. е била ученичка в редовна форма на обучение в СОУ „Георги
Бенковски“, а именно до месец май 2016г. включително и от началото на
инкриминирания период. Настъпването на прекратително условие за изплащане на
издръжка прави същата дължима само за периода от м. декември 2015 г. до м. май
2016 г. включително в размер на 6-месечни вноски на обща стойност 900 лева. За
останалата част от инкриминирания период издръжка не се дължи, което обоснова и
оправдателната част на постановената присъда.
За периода на дължимост на издръжка
подсъдимата е имала представа за всички обективни елементи на състава на
престъплението- съзнавала е, че е осъдена с влязъл в сила съдебен акт - решение
да заплаща ежемесечна издръжка на детето си. Макар и да е била финансово
затруднена през посочения по-горе период, тя все пак е имала възможност за
трудова заетост, както и съзнание за дължимата парична престация под формата на
издръжка. От друга страна трайната или инцидентна, по-голяма или по-малка
невъзможност се преценява само при индивидуализация на наказанието. Като не я е плащала, набавяйки средства по
какъвто и да е законен начин, е предвиждала конкретно настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване, т.е. действала е с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК.
При тези данни съдът прие, че подсъдимата А.Г.Г.
е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл. 183, ал.1 от НК за посочения период от време.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимата за извършеното престъпно деяние
съдът се ръководи от разпоредбите на чл. 36 от НК,
относно целите на наказанието и изискванията на чл. 54 от НК
- относно неговата индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на
деянието, която е завишено, тъй като деянието пряко рефлектира върху интересите на рождени деца. Обществената
опасност на подсъдимата е относително ниска, с оглед на обстоятелството, че
подсъдимата не е осъждана, не е криминално проявена и е позитивно
охарактеризирана по местоживеене.
Причините за извършеното престъпление се
коренят основно в затрудненото финансово състояние на подсъдимата и в ниското й
правно и обществено съзнание, както и в съзнателното й отклонение от
родителските задължения.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
Съдът прие, чистото съдебно минало, направените самопризнания, добрите
характеристични данни, затрудненото материално положение и имотно състояние.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че подсъдимата изцяло е
неглижирала родителски дълг, който по принцип би следвало да има по отношение
на пълнолетното си дете.
При явен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства на подсъдимата се наложи
наказание по втората алтернатива на осъществения престъпен състав - пробация.
При определяне на конкретните пробационни мерки, съобразявайки разпоредбата на чл. 42а ал.4 от НК и като отчете относителната тежест на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства и данните за личността на подсъдимата, съдът
определи пробационни мерки по чл. 42а ал.2, т.1 и т.2 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете
за срок от по седем месеца.
Тези две
пробационни мерки Съдът наложи като задължителни и прие, че посредством тях ще
се катализира процеса на формиране на нова ценността система у подсъдимата. С
тези две пробационни мерки съдът намери, че ще се постигнат целите на
наказанието и ще е съответно на степента на вина на извършителя.
По изложените съображения Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: