МОТИВИ
към присъда № 33/19.10.2016 г. по НОХД № 318/2016 г. по описа на ВОС
Подсъдимият Р.Й.А. е предаден на съд по обвинение в
извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, пр.1, вр.ал.1, б.”в”,
вр.чл.342, ал.1 НК за това, че на 12.12.2015 г. около 23:45 часа на Главен път
Е 79 между с.Ребърково
и гр.Мездра, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка
„Алфа Ромео” с peг.№ ЕН
6884 ВР, собственост на Цветан Нанев Филев, е нарушил правилата за движение по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - с поведението си като водач на МПС е създал опасност
и пречки за движението и е поставил в опасност живота и здравето на хората и по
чл.21, ал.2 от ЗДвП вр.с чл.47, ал.3 от ППЗДвП - нарушил е забраната на знак
В26 да не управлява моторното превозно средство със скорост по-висока от 60
км/ч, и е управлявал със скорост от 130 км/ч, като е предизвикал
пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинил смъртта
на К. В. Ц. от гр.Правец и деянието е извършено в пияно състояние-с
концентрация на алкохол в кръвта 1,41 на хиляда, установено по надлежния ред.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението така,
както е внесено с обвинителния акт.
В хода на съдебното производство, на основание чл.76 от НПК
като частни обвинители са конституирани В.С.Ц. и В.В.Ц.-в качеството на родители
и законни наследници на жертвата К. В. Ц..
Подсъдимият Р.А. се признава за виновен, признава изцяло изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и дава съгласие да не се
събират доказателства за тях, като заедно със защитникът си адв.С.Г., изразява
желание за разглеждане на делото по диференцираната процедура, уредена в Глава
27, чл.371, т.2 от НПК-съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372, ал.4 от НПК направеното от подсъдимия
самопризнание, което се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса
доказателствени материали, е одобрено от съда, а доказателствената съвкупност
от досъдебното производство е приобщена към доказателствените източници по
делото.
В хода на съдебните прения прокурорът пледира за определяне
на основното наказание лишаване от свобода около минималния размер, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано с 1/3, при ефективното му
изтърпяване. На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК предлага на
подсъдимия да бъде наложено и кумулативното наказание лишаване от
правоуправление, при изпълнението на което да се приспадне времето, през което
е бил лишен от това право по административен ред (със заповед за прилагане на ПАМ,
считано от 13.12.2015 г.).
Повереникът на частните обвинители-адв.Росица Петкова поддържа
обвинението, като прави искане за налагане на наказание лишаване от свобода на подсъдимия
около предвидения законов минимум с ефективно изтърпяване, както и лишаване от
право да управлява МПС, на основание чл.343г от НК. Развива подробни доводи в
подкрепа на тези си искания.
Защитникът на подсъдимия-адв.С.Г. пледира наказанието да
бъде определено при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало, младата възраст-на 23 г.,
студент, добрите характеристични данни, критичното му отношение към
извършеното, здравословното състояние на него и майка му, както и съпричиняването
на резултата от страна на пострадалата, тъй като е предприела пътуването с
подсъдимия след като самата тя е употребила алкохол и без да постави предпазен
колан. Счита, че след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказанието лишаване от
свобода следва да бъде отложено условно по реда на чл.66, ал.1 от НК, макар и
за по-дълъг изпитателен срок. Алтернативно, в случай на отказ от прилагане на
института на условното осъждане, моли основното наказание лишаване от свобода
да бъде определено под законовия минимум от три години.
Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл.373,
ал.3 от НПК, съдебният състав прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Р.Й.А. е роден на ***г***, живее в същия град,
със средно образование е, неженен, студент в НВУ „Васил Левски” гр.Велико
Търново, специалност „Стопанска логистика”-задочна форма на обучение и е
неосъждан. С много добри характеристични данни е по местоживеене и по предишната
си месторабота. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 27.12.2013 г. и
притежава свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 27.12.2023
г., категория „В”. Преди деянието е санкциониран четири пъти с фишове за
извършени дребни нарушения по ЗДвП.
Пострадалата К. В. Ц. на 22 години е от гр.Правец. През 2004
г. заедно с родителите си В.С.Ц. и В.В.Ц. емигрирала в Канада, след което
завършила обучението си в Мадрид, Испания, където се установила да живее и
работи. Родителите на майка й живеели в с.Ребърково, обл.Враца и през
м.декември 2015 г. момичето се върнало временно при тях, за да им помага поради
заболяване на дядо й.
На 03.12.2015 г. в гр.Мездра пострадалата К.Ц. се запознала
със св.А.Й. от гр.Мездра, който бил приятел на подсъдимия. Двамата започнали да
комуникират чрез „Фейсбук” и по телефона. Вечерта на 12.12.2015 г. пострадалата
Ц. ***, за да се сбогува, тъй като на следващия ден трябвало да замине за
гр.София, откъдето да отпътува със самолет за Испания. Ц. и приятелите й пили
ракия, която тя била донесла, за да ги почерпи. Към 23:15 ч. пострадалата си
тръгнала, като казала, че трябва да оправя багажа си.
Същата вечер се чула няколко пъти по телефона със св.Й.,
като се уговорили той да я вземе от с.Ребърково и да се разходят в гр.Мездра.
Тъй като св.Й. не притежавал лек автомобил, около 23:30 часа се обадил на
подсъдимия Р.А. и го помолил да го закара до с.Ребърково, за да вземат
момичето. Въпреки, че бил употребил алкохол, подсъдимият се съгласил и след
около 5 минути двамата се срещнали пред хипермаркет „Ариел” в гр.Мездра,
откъдето потеглили с ползвания от подсъдимия лек автомобил марка „Алфа Ромео” с
рег.№ ЕН 6884 ВР, собственост на Ц. Н. Ф. от с.Рупци, общ.Червен бряг. Заредили
гориво на бензиностанция „Петрол” при разклона за с.Дърманци и се отправили към
центъра на с.Ребърково, където ги чакала пострадалата Ц.. Св.Й. слязъл от лекия
автомобил, отворил задната лява врата, пострадалата се качила и седнала на
седалката зад шофьора, а св.Й. се върнал на предната дясна седалка и така
потеглили към гр.Мездра. Нито един от пътуващите в автомобила не поставил
обезопасителен колан. До достигането на кръстовището с Главен път Е 79
подсъдимият А. карал внимателно и със съобразена скорост, но излизайки на
главния път в посока гр.Мездра, започнал да увеличава скоростта на движение. Въпреки,
че св.Й. му направил забележка да не кара толкова бързо, подсъдимият не намалил
скоростта.
В това време, в същата посока по пътното платно зад
автомобила, управляван от подсъдимия, се движел св.В.П. *** с управлявания от
него лек автомобил „Рено Меган”. Той предприел изпреварване на автомобила,
управляван от подсъдимия, но последният продължил да увеличава скоростта. Св.П.
достигнал скорост от около 100 км/ч и виждайки, че не може да осъществи изпреварването,
се върнал в дясната лента на пътното платно. Подсъдимият А. продължил да се
движи с висока скорост от 130 км/ч, въпреки че в този участък бил поставен
пътен знак В26, забраняващ движението на МПС със скорост по-висока от 60 км/ч. Около
23:45 часа, при
навлизане в ляв завой, задната част на лекия автомобил „Алфа Ромео” се
поднесла, като подсъдимият загубил контрол над него, опитал се да го овладее,
но автомобилът отново се поднесъл и напуснал лентата си на движение в ляво по
посоката си на движение, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил с предна
челна част в крайпътната мантинела. Продължил движението си, като се завъртял
отново, със заден ляв калник се ударил повторно в мантинелата и се насочил
надясно към скалите, ударил се с предна челна част в областта на предна броня в
крайпътно дърво и след още няколко метра се установил в покой в лентата за
гр.Мездра, но обърнат с предната си част в обратната посока на първоначалното
си движение. След окончателното спиране на автомобила, св.А.Й. се опитал да
отвори предната дясна врата, но не успял, счупил стъклото на прозореца и
излязъл през него, след което издърпал навън и подсъдимия А.. Свидетелят
потърсил на задната седалка пострадалата К. Ц., но установил, че тя не се
намира в колата. Двамата с подсъдимия започнали да я търсят, като я намерили да
лежи на пътното платно по гръб, без видими признаци на живот. Св.Й. хванал
главата й, която била премазана и в кръв, и започнал да вика за помощ.
В това време на местопроизшествието спрял св.В.П., който
виждайки случилото се, се обадил на телефон 112. Първо пристигнал екип на
„Пътна полиция” при РУ-гр.Мездра, а след това и екип на ФСМП-гр.Мездра, който
констатирал смъртта на пострадалата К. В. Ц.. Подсъдимият бил откаран във
ФСМП-гр.Мездра, тъй като от катастрофата имал наранявания по главата.
На 13.12.2015 г. му било отнето свидетелството за управление
на МПС, на основание заповед за прилагане на ПАМ № 15-0300-000195/14.12.2015 г.
на началник група към ОДМВР-Враца.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп е
видно, че при огледа и аутопсията на жертвата К. Ц. се установява тежка съчетана
травма, изразяваща се в открита черепно-мозъчна травма-многофрагментно счупване
на костите на черепната кутия и на лицевия череп с дислокация на фрагментите и
деформация на главата с деструкция на главния и малкия мозък; разкъсно-контузна
рана и охлузвания в областта на лицето; гръдна травма, изразяваща се в счупване
на всички ребра двустранно по една линия с травматично разкъсване на сърцето,
околосърцевата торбичка и дясното крило на белия дроб и кръвоизлив в гръдната
кухина; охлузвания по задната повърхност на гръдния кош; коремна травма-травматично
разкъсване на черния дроб с кръвоизлив в коремната кухина и контузия на десния
бъбрек; травма на крайниците, изразяваща се в счупване на костите на лява
предмишница и на дясна бедрена кост; разкъсно-контузни рани и охлузвания в
областта на горните крайници; охлузване на дясно коляно. Причината за смъртта е
тежката съчетана травма, довела до състояние несъвместимо с живота. Смъртта е в
пряка причинна връзка с посочената травма, настъпила е бързо и е била
неизбежна. Всички увреждания са прижизнени. Установените при аутопсията
травматични увреждания отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди
тъпи предмети, както и от притискащо действие със значителна сила и могат да
бъдат получени в условията на ПТП, т.е. налице е пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между претърпения на 12.12.2015 г. пътен инцидент и
настъпилата смърт.
От заключението на изготвената химическа експертиза е видно, че в
кръвта на пострадалата К. В. Ц. е констатирано наличие на 1,35 промила етилов
алкохол.
От заключението на назначената химическа експертиза се установява, че
в кръвта на подсъдимия Р.Й.А. е имало наличие на 1,41 промила етилов алкохол.
От изготвения протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че
местопроизшествието се намира на Главен път Е79, километър 163.850. Участъкът
от пътя, в който е станало ПТП е прав, хоризонтален с насоченост юг-север, непосредствено
след преминаване през ляв по посоката на движение на лекия автомобил завой.
Движението в този участък от пътя е двупосочно. Платното за движение се състои
от две ленти, дясна с ширина 4,15 метра и лява с ширина 4 метра, разделени една
от друга с единична непрекъсната линия М 1. От лявата страна на платното за
движение се намира банкет на нивото на пътя с ширина 0,40 метра и последваща
еластична ограда (мантинела) по цялата дължина на
участъка на ПТП, а от дясната страна се намира банкет с променлива ширина 3-4
метра, обрасъл с растителност-храсти, трева и дървета и последващ вертикален
възходящ скален скат. В посока на движение на лекия автомобил има поставен
пътен знак за ограничение на скоростта до 60 км/ч. Пътното покритие е от
дребнозърнеста асфалтова смес, без неравности. ПТП е настъпило в тъмната част
на денонощието, с нормална видимост при движение с включени светлини. Времето е
било сухо и ясно, със суха пътна настилка.
По делото е била назначена и изготвена АТЕ, от заключението
на която се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил „Алфа Ромео”,
управляван от подсъдимия, в момента на загуба на напречна устойчивост в условията
на ПТП е била около 130 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на лекия
автомобил при движение с посочената скорост в условията на произшествието е
била около 152 метра. Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил
при движение с максимално разрешената за участъка на ПТП скорост от 60 км/ч, в условията
на настъпилото ПТП, е била 47 метра. Според експертизата водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като
намали скоростта при навлизане в ляв за него завой до 60 км/ч, при която
скорост автомобилът не би изгубил напречната си устойчивост. От техническа
гледна точка вероятната причина за настъпване на произшествието е навлизане и
движение на лекия автомобил в условията на ляв завой със скорост от около 130
км/ч (при разрешена
максимална скорост от 60 км/ч),
оказала се критична за напречната му устойчивост и загуба на контрол върху
управлението на автомобила от страна на неговия водач.
Заключенията на
коментираните по-горе съдебни експертизи съдът възприема изцяло, като прецени,
че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.
Горната фактическа обстановка се установява както от
направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, така и от събрания на досъдебното производство доказателствен
материал, установяващ по несъмнен начин механизма на осъществяване на деянието
и авторството му, а именно: протокол за оглед на ПТП,
скица и фотоалбум (л.9-21); заверени копия от талони
за регистрация на МПС, застраховка „ГО” и технически преглед (л.44-48); заповед за прилагане на ПАМ (л.49); констативен протокол за ПТП с
пострадали (л.50); справка за нарушител (л.90);
характеристични данни за Р.А. (л.92); декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние (л.95); медицински документи на
името на подсъдимия Р.А. (л.29-31); протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л.67); удостоверение за наследници на К. В. Ц. (л.28 и л.38); препис-извлечение от акт за смърт (л.25 и л.37); показанията на свидетелите А.Й. (л.53); Р.И. (л.56); В.П. (л.57); В.Ц. (л.58); В.Ц. (л.59); И.В. (л.60); заключенията на химическите експертизи (л.62 и л.65); автотехническата експертиза (л.74-81); СМЕ на труп (л.70-71); оценителната експертиза (л.85-86); приетите в хода на съдебното следствие-осъвременена
справка за съдимост на подсъдимия; 4 бр. характеристики за него; 4 бр. медицински
документи на името на М. И. А. (майка
на подсъдимия); 3 бр. медицински
документи на името на подсъдимия; извлечение от студентската му книжка.
При така безспорно установената фактическа обстановка, могат
да се направят следните правни изводи:
Подсъдимият Р.Й.А. на 12.12.2015 г., около 23:45 часа, на
Главен път Е 79 между с.Ребърково и гр.Мездра, при управление на лек автомобил
„Алфа Ромео” с рег.№ ЕН 6884 ВР, е нарушил правилата за движение по пътищата,
като е превишил скоростта на движение, сигнализирана с пътен знак В26 (забранено движението със
скорост по-висока от 60 км/ч),
като е управлявал МПС със 130 км/ч - чл.21, ал.2 от ЗДвП вр.чл.47, ал.3 от
ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП и е причинил по непредпазливост смъртта
на К. В. Ц. на 22 г., като деянието е извършено в пияно състояние, с което от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по 343,
ал.3, пр.1, б.”б”, пр.1, вр.ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Принципно, за осъществяване на престъпните състави по чл.343
от НК е необходимо деецът да е нарушил определени правила за движение по
пътищата при управление на МПС, като това нарушение да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
В конкретния
случай нарушеното от подсъдимия Р.А. правило за движение по пътищата е свързано
с режима на скоростта и то именно превишена скорост по смисъла на чл.21, ал.2
от ЗДвП, вр.чл.47, ал.3 от ППЗДвП-забранено движението със скорост по-висока от
60 км/ч. Подсъдимият не се е съобразил с визираната с пътен знак В26 забрана да
не превишава сигнализираната с този знак лимитирана скорост от 60 км/ч и като е
шофирал превозното средство със скорост от 130 км/ч в условия на ляв завой, е
загубил напречната устойчивост и контрола върху управлението на автомобила, при
което е причинил ПТП. В резултат на това е настъпила смъртта на возещата се на
задна седалка К. В. Ц.. Визираното нарушение на правилата за движение е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като според
заключението на АТЕ при движение с максимално разрешената за пътния участък
скорост от 60 км/ч, установена с пътен знак В26, лекият автомобил не би изгубил
напречната си устойчивост, а водачът му контрола върху него, т.е. ако подсъдимият
беше изпълнил задълженията си, произтичащи от специалните норми на чл.21, ал.2
от ЗДвП, вр.чл.47, ал.3 от ППЗДвП, не би настъпило и процесното ПТП с
установения по делото механизъм и с резултат-смъртта на пътничката К. Ц..
Относно
нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДвП, което е инкриминирано на подсъдимия, следва да се подчертае, че тази
норма от специалния закон регламентира твърде общи и широки задължения за
участниците в движението, без да им предписва конкретно поведение, поради което
няма отношение към създалата се в настоящия случай пътна обстановка. В този
смисъл не се констатира причинна връзка между него и настъпилия съставомерен
резултат, поради което следва да отпадне от обвинението срещу подсъдимия.
Налице е и
квалифициращият признак „пияно състояние”. Същият се определя от наличието на
данните по делото за употреба на алкохол от страна на подсъдимия при управление
на МПС, съдържанието на който е било над пределно допустимата по закон
концентрация от 0,5 промила. Последната е установена по надлежния ред чрез извършена
съдебно-химическа експертиза, според заключението на която в иззетата от
подсъдимия кръвна проба е констатирано наличие на 1,41 промила алкохолно
съдържание.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост
под формата на несъзнавана непредпазливост (небрежност)
по смисъла на чл.11, ал.3 пр.1 от НК, като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и обективно е
могъл да ги предвиди.
При горните съображения, съдът призна подсъдимият Р.Й.А. за
виновен в извършено престъпление по транспорта по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”,
пр.1, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК, за което му наложи наказания.
Същевременно и на основание чл.304 от НПК съдът го призна за невиновен в това
при извършване на деянието да е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП
и го оправда по това обвинение.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343, ал.3,
пр.1, б.”б”, пр.1, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години, както и лишаване от
право по чл.37, ал.1, т.7 от НК да се управлява МПС. Тъй като пред настоящия
съд бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, то
на основание чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подсъдимия Р.А. за това
престъпление следва да бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 НК (обн.ДВ, бр.26/06.04.2010 г.). Съгласно чл.58а, ал.1 от НК когато определи, ръководейки се от разпоредбите на Общата част, наказание
лишаване от свобода, съдът следва да го редуцира с една трета. Същевременно
съдът счита, че по делото отсъстват изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да налагат обсъждане
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след преценката по чл.58а, ал.4 от НК.
В рамките на приложението на чл.54 НК и при определяне на
конкретния размер на основното наказание лишаване от свобода, което съдът
наложи на подсъдимия А., отчете като смекчаващи обстоятелства младата му възраст, чистото съдебно
минало, много добрите характеристични данни по местоживеене и по предходна месторабота,
обстоятелството че е студент, макар и при задочна форма на обучение,
здравословното му състояние (след
деянието страда от първична хипертония, видно от представения по делото
амбулаторен лист № 6854/10.10.2016 г. на л.53 от съдебното дело), както и проявеното
критично отношение и изразеното от негова страна съжаление относно извършеното.
Като отегчаващи бяха отчетени обстоятелствата, че подсъдимият е управлявал
лекия автомобил в тъмната част на денонощието, при навлизане в ляв завой с два
пъти по-висока скорост от допустимата (със 130 км/ч при ограничена от пътен знак В26 скорост до 60 км/ч) и с
концентрация на алкохол в кръвта 1,41 промила, далеч надхвърляща минималния
стандарт над 0,5 промила.
С оглед на изложеното по-горе и предвид степента на
обществена опасност на конкретното деяние (завишена, с оглед тежестта на допуснатото нарушение на правилата
за движение и поведението на подсъдимия като сравнително млад водач със стаж от
2 години преди деянието, изразяващо се в грубо незачитане на пътните норми) и на дееца (невисока, с оглед чистото му
съдебно минало и добри характеристични данни) съдът прие, че на подсъдимия А. следва да бъде наложено наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния размер от три
години лишаване от свобода, което по правилата на чл.58а, ал.1 от НК намали с
1/3, т.е. с една година, определяйки му наказание в размер на две години
лишаване от свобода.
За постигане целите на чл.36 от НК съдът намира, че така
определеното наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи ефективно от
подсъдимия А.. Въпреки, че са налице две от формалните изисквания на чл.66,
ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е неосъждан, а определеното наказание е под
три години лишаване от свобода, то това не е достатъчно, за да се приложи този
институт. По мнение на настоящия състав едно условно осъждане (независимо от изпитателния срок) не би могло да обслужи
адекватно нито генералната, нито специалната превенция на закона. Следва да се
има предвид, че подсъдимият е придобил правоспособност за управление на лек
автомобил около 2 години преди произшествието и в тази връзка е бил лишен от
достатъчно опит и стаж за извършване на този вид дейност. Независимо от това е
проявил грубо незачитане на правилата за движение, като е предприел
управлението на автомобила след употреба на алкохол, движейки се в тъмната част
на денонощието с превишена скорост, над два пъти от разрешената, в условията на
ляв завой, при което е превозвал в автомобила си още две лица, чийто живот и
здраве е поставил в опасност.
В контекста на изложеното по-горе и отчитайки както личната
така и генералната превенция, която наказанието следва да осъществи, съдът прие,
че наказанието от две години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно от
подсъдимия А. при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит
тип, съгласно чл.61, т.3, вр.чл.59, ал.1 от ЗИНЗС. Така определеният начин на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, по мнението на настоящия съд, е
съответен на личната обществена опасност на дееца, както и тази на извършеното
деяние. Посредством реалното изпълнение на определеното наказание лишаване от
свобода ще се предотврати оформянето на тенденция към неправомерно поведение у
подсъдимия и същевременно ще се прекъсне създалата се обществена търпимост към
непредпазливите транспортни престъпления, както и нагласата у водачите на МПС
да бъдат санкционирани за тежки нарушения с леки наказания и да очакват условно
осъждане. По тези причини съдът прие за неоснователни доводите на защитата за
приложението на института на условното осъждане.
На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи
на подсъдимия Р.А. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три
години, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна при изпълнението му
времето, през което е бил лишен от това право по административен ред със
заповед за прилагане на ПАМ, с която временно е било отнето свидетелството му
за управление на МПС, считано от 13.12.2015 г. Определеният
размер на това наказание е мотивиран от цялостното поведение на дееца, както и
от характера и тежестта на допуснатото тежко нарушение по ЗДвП. За разлика от становището
на държавното обвинение, при индивидуализацията му, съдът прие, че не следва да
отчита като отегчаващо обстоятелство предходните административни санкции на
подсъдимия, наложени с фишове, тъй като се отнасят до дребни, с незначителна
обществена опасност нарушения на правилата за движение (по чл.70, ал.3 от ЗДвП-управление на
МПС без включени светлини през деня; по чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП-необорудване
на МПС с аптечка и по чл.145, ал.1 от ЗДвП-при промяна на собствеността върху
ППС непредставяне на копие от договора) и сами по себе си не са в състояние да завишат личната обществена
опасност на А. като водач на МПС.
Във връзка с искането на защитата при индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимия да се отчете съпричиняването на
резултата от страна на пострадалата, тъй като последната е предприела
пътуването с него след употребата на алкохол и без обезопасителен колан-съдът
счита, че липсва такова съпричиняване. На първо място фактът, че пострадалата
се е качила в автомобила, управляван от А., след като е употребила алкохол в
концентрация 1,35 промила не представлява нарушение на правилата за движение по
пътищата и няма пряко отношение към настъпването на вредните последици. На
следващо място, макар като пътник на задната седалка да не е поставила
обезопасителен колан, това нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП би могло да бъде
преценявано при реализацията на гражданската отговорност на подсъдимия за вреди,
ако такава бъде потърсена от него. По мнение на настоящия съд това
обстоятелство също не е в причинна връзка с настъпилия резултат, тъй като от
доказателствата по делото се установява, че ако подсъдимият се бе движил с
разрешената скорост до 60 км/ч, би имал техническа възможност да избегне ПТП,
като премине през левия завой без загуба на напречна устойчивост на автомобила.
Съдът постанови вещественото
доказателство-лек автомобил „Алфа Ромео” с рег.№ ЕН 6884 ВР, който се намира на
съхранение в РУ МВР-Мездра, да бъде върнат на собственика му Цветан Нанев Филев.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи в тежест на подсъдимия Р.Й.А. направените във фазата на
досъдебното производство разноски в размер на 491,54 лева, които следва да
заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР-Враца.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: