Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 10 ноември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание
на 15.10.2020 г. в
състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното
от съдия Иванов гражданско дело № 88 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Ц.Н.А. с
ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК ********* и ответника Ц.А. съществува валидно облигационно отношение въз
основа на договор за кредит № 2520545 от 27.12.2016 г., в изпълнение на
които „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на
6 000,00 лева, като сумата е преведена по посочена от ответника банкова
сметка. ***редитополучателя сума да е в размер на 8 913,13 лева,
представляваща сбор от чиста стойност на кредита 6 000,00 лева, такса за
разглеждане на кредита 180,00 лева и застрахователна премия 505,92 лева, както
и съответната дължима по договора възнаградителна лихва, като
кредитополучателят се задължил да погаси задълженията си по кредита на 95
месечни вноски по 92,84 лева и 1 последна изравнителна вноска в размер на 93,33
лева. Съгласно клаузите на сключения договор усвоената парична сума по кредита
за срока на договора се олихвявала с договорна лихва в общ размер от
2 226,72 лева. Договорната лихва била фиксирана, като годишният лихвен
процент бил в размер на 7,99 %, а годишният процент на разходите бил в размер
на 10,98 %. Крайният срок за издължаване на кредита бил 21.12.2024 г.
Ищецът твърди също, че с договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 20.12.2016 г. и приложение № 1 от 19.11.2018 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД му е
прехвърлило процесните вземания.
Поддържа, че ответникът е
извършил частични погашения по процесния договор за кредит в общ размер от
1 506,10 лева.
С исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е обявил
на ответника предсрочната изискуемост на процесните задължения, чрез нарочно
уведомление, редовно връчено от ЧСИ Цветелина Дахлева с рег. № 900 в КЧСИ на
20.06.2019 г.
Поддържа се и изрично
искане да бъде връчено на ответника заедно със съобщението по чл. 131 от ГПК
приложеното към исковата молба писмо с изх. № УПЦ-УПИ-С-УКФ2520545,
представляващо уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника.
Поради неизпълнението на ответника, на 30.09.2019 г. ищецът
подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за посочените в исковата
молба суми, било образувано ч. гр. дело № 3935/2019 г. на Врачански районен
съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 2419 от 02.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на
постоянния му и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът не е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда
справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което е
предявен настоящият иск.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата 5 439,87 лева – главница за периода от 21.04.2018 г.
до 21.12.2024 г. по договор за кредит № 2520545 от 27.12.2016 г., сумата 372,62
лева – договорна лихва за периода от 21.04.2018 г. до 19.11.2018 г. и сумата 280,36
лева – мораторна лихва върху главното задължение за периода от 21.04.2018 г. до
29.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 2419 от 02.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3935/2019 г. на Врачански районен съд.
Претендират се разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
При условията на евентуалност са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу ответника за
същите суми, претендирани с установителните искове.
Ответникът Ц.А., чрез особения му представител по чл. 47,
ал. 6 от ГПК адв. Р.А., е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който се оспорват предявените искове по основание и размер, като неоснователни, по следните съображения: по
делото липсват доказателства относно съществуването и изискуемостта на
процесните вземания; липсват доказателства да е била обявена на длъжника
предсрочната изискуемост преди предявяването на установителния иск по чл. 422
от ГПК; липсва редовно уведомяване на ответника за настъпилата цесия по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което липсва основание за ангажиране на
отговорността на ответника към ищеца по процесния договор за заем; договорът за
заем съдържа клаузи, които са нищожни и неравноправни по смисъла на чл. 146 от
Закона за защита на потребителите.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 3935/2019 г. на
Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника Ц.А. възражение по чл. 414
от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК
на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор за кредит № 2520545 от 27.12.2016 г.,
видно от който между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК ********* и ответника Ц.А. бил
сключен договор за потребителски стоков кредит
за сумата 6 685,92 лева, представляваща сбор от сумата
6 000,00 лева-чиста стойност на кредита, сумата 180,00 лева-такса за
разглеждане на кредита и сумата 505,92 лева-застрахователна
премия. Таксата за разглеждане на кредита следвало да бъде погасена на 96 равни месечни вноски. По
този начин, съгласно договора, страните са уговорили ответникът да върне на
заемодателя сума в общ размер на 8 913,13 лева, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема – 7,99 % и годишен процент на разходите на заема – 10,98
%. Видно е също
така, че ответникът е подписал договора на датата на сключването му – 27.12.2016
г. Съгласно посочения в договора погасителен план крайният срок за издължаване
на кредита е 21.12.2024 г.
Видно от стр. 14 на договор за кредит № 2520545 от
27.12.2016 г., ответникът Ц.А. е дал съгласие за директен дебит, по силата на
който с отпуснатата му като кредит сума да бъдат погасени други негови кредити
в „Сосиете Женерал Експрес Банк“.
Видно от заключението на съдебно-счетовдната експертиза,
горепосочените кредити са погасени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с три банкови
превода от 27.12.2016 г.
Установява
се от приложените към исковата молба рамков договор от 20.12.2016 г. за прехвърляне на
задължения (цесия), индивидуален договор за прехвърляне на задължения (цесия)
от 19.11.2018 г. и приложение № 1 към последния, че с тях „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД с ЕИК ********* е прехвърлило на ищеца вземанията си по
горепосочения договор за стоков кредит.
Представено е и писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/2520545,
адресирано до ответника Ц.А., с което същият се уведомява, че процесното му
задължение към „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е придобито от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
договор за цесия от 20.12.2016 г., като липсват доказателства за връчването му
на адресата. Такова доказателство не представлява и приложеното на л. 35 от
делото уведомление по чл. 47 от ГПК, залепено на постоянния и настоящ адрес на
ответника на 20.06.2019 г. от служител на ЧСИ Ц. Д. с рег. № 900 в КЧСИ, тъй
като, видно от текста на уведомлението, залепването е предшествано от три
посещения, направени в рамките на само 18 дни и следователно при връчването не
е спазена разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след усвояването на
кредита по предвидения в договора за кредит начин същият е обслужван редовно от
кредитополучателя до 21.05.2018 г. Непогасените от ответника задължения по
процесния договор към датата на приключване на съдебното дирене – 15.10.2020
г., са както следва: сумата 1 812,38 лева
– главница за периода от 21.04.2018 г. до 21.09.2020 г. по договор за кредит №
2520545 от 27.12.2016 г., сумата 372,62 лева – договорна лихва за периода от
21.04.2018 г. до 19.11.2018 г. и сумата 280,36 лева – мораторна лихва върху
главното задължение за периода от 21.04.2018 г. до 29.09.2019 г.
От правна страна.
Със
заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се
претендират с твърдения за настъпила предсрочна изискуемост, както и се
поддържа изрично искане заедно със съобщението по чл. 131 от ГПК на ответника
да бъде връчено уведомлението за предсрочна изискуемост, като по делото липсват
доказателства предсрочната изискуемост да е настъпила преди подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Видно
от договор за кредит № 2520545 от 27.12.2016
г., „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК ********* е предоставило на ответника Ц.А. в
заем парична сума в размер на 6 000,00 лева, а ответникът се е задължил да
върне заема в сроковете и по реда, предвидени в договора.
С рамков договор от 20.12.2016 г.
за прехвърляне на задължения (цесия), индивидуален договор за прехвърляне на
задължения (цесия) от 19.11.2018 г. и приложение № 1 към последния „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния
договор за стоков кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Видно от намиращото се на л. 28 от
делото пълномощно, с него „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило
ищцовото дружество да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето на
задълженията им по приложение № 1 към индивидуален договор за прехвърляне на
задължения (цесия) от 19.11.2018 г.
Въпреки че по делото не са
представени доказателства ищеца,
в качеството си на пълномощник на цедента „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, да е уведомил
надлежно ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
ответникът следва да се счита за редовно уведомен за цесията поради следното:
Съгласно
трайната практика на съдилищата, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г.
на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг.
дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I
т.о., постановени в производство по чл. 290 от ГПК. С оглед изложеното, съдът
приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на
ответника.
Видно от съдържанието на договора за кредит, ГПР по него е
в размер на 10,98 %, а ГЛП е 7,99 %, т..е. не се установява наличието на
неравноправни и нищожни клаузи в договора.
Въпреки че по делото нито се твърди, нито се доказва
предсрочната изискуемост на процесните задължения да е обявена на длъжника
преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК, по делото е установена
основателността на претенцията по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вноските с настъпил
падеж. Както беше посочено по-горе, по делото не е спорно, че ответникът не е заплащал
в срок дължимите погасителни вноски. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. по тълк. дело №
8/2017 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, предявеният иск по чл. 422, ал.
1 от ГПК е допустимо да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, по процесния договор са налице непогасени задължения към датата на
приключване на съдебното дирене, т.е. задължения с настъпил падеж, както
следва: сумата 1 812,38 лева – главница за периода от 21.04.2018 г.
до 21.09.2020 г. по договор за кредит № 2520545 от 27.12.2016 г., сумата 372,62
лева – договорна лихва за периода от 21.04.2018 г. до 19.11.2018 г. и сумата 280,36
лева – мораторна лихва върху главното задължение за периода от 21.04.2018 г. до
29.09.2019 г., до които размери следва да бъдат уважени предявените
установителни искове, а за разликата до пълния предявен размер следва същите следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед частичната неоснователност на главно предявения
иск, съдът дължи произнасяне по евентуално предявения осъдителен иск по 79, ал.
1, предложение 1 от ЗЗД.
Между страните съществува валиден договор за кредит и
считано от 22.05.2018 г. ответникът е изпаднал в забава, в резултат на което за
банката е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това право
е осъществено с връчването на съобщението по чл. 131 от ГПК на особения
представител на ответника. Узнаването за това изявление следва да се зачете от
съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК и да бъде взето предвид при решаване на делото. По тези съображения съдът приема, че с
предявяването на осъдителния иск и получаване на препис от исковата молба,
ответникът е уведомен за правомощието на ищеца по ЗКрИ и
последното е упражнено надлежно, а по този начин всички останали непадежирали
вноски са станали предрочно изискуеми. Съобразно заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза размерът на предсрочно изискуемата главница по
процесния договор за кредит възлиза на 3 627,49 лева, до който размер е
основателен предявения евентуален осъдителен иск. Останалите претендирани от
ищеца суми: сумата 372,62 лева – договорна лихва за периода от 21.04.2018 г. до
19.11.2018 г. и сумата 280,36 лева – мораторна лихва върху главното задължение
за периода от 21.04.2018 г. до 29.09.2019 г., съдът ще присъди по предявения
установителен иск и следователно не следва да има произнасяне за същите суми по
евентуалния осъдителен иск.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 171,86 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 3935/2019 г. на Врачански
районен съд, както и сумата 842,59 лева – разноски за държавна такса, депозит
за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по
гр. дело № 88/2020 г. на Врачански районен съд, последното определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с
чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Ц.Н.А. с
ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4 сумата 1 812,38 лева – главница за периода от 21.04.2018 г. до
21.09.2020 г. по договор за кредит № 2520545 от 27.12.2016 г., сумата 372,62 лева – договорна лихва за
периода от 21.04.2018 г. до 19.11.2018 г. и сумата 280,36 лева – мораторна лихва върху главното задължение за периода
от 21.04.2018 г. до 29.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.09.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №
2419 от 02.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 3935/2019 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК за главница като неоснователен и недоказан за разликата от уважения
размер 1 812,38 лева до пълния претендиран размер 5 439,87 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД Ц.Н.А.
с ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4 сумата 3 627,49 лева по договор за кредит № 2520545 от
27.12.2016 г., представляваща равностойност на предсрочно изискуема главница по
договора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК Ц.Н.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4 сумата
171,86 лева – разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 3935/2019 г. на
Врачански районен съд, както и сумата 842,59
лева – разноски за държавна такса, депозит за особен представител, депозит
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 88/2020 г. на
Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: