Определение по дело №408/2018 на Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 517

гр. Шумен, 03.12.2018г.

 

Шуменският окръжен съд, в закрито заседание  на трети декември    през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                   Председател: Л. Томова

                                                                          Членове: 1. Т. Димитрова

                                                                                        2. мл. с. Н. Цветанкова

 

като разгледа докладваното от съдия Л. Томова  в.ч.гр.д.№ 408 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:         

Производство по  чл. 423 от ГПК.

Молителката Д.Н.Л., действаща чрез пълномощника си адв. В. Ж. от АК – С., длъжник по ч. гр. д. № 234/2014г. на РС – В. П. е депозирала  възражение по чл. 423, ал.1, т. 1 от ГПК. Сочи, че била лишена от възможността да подаде възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради ненадлежно връчване на издадената срещу й заповед за изпълнение. Не били изпълнени императивните задължения по чл.418, ал.5 от ГПК, които се отнасяли до заповедите, издадени по реда на чл.418, вр. с чл.417 от ГПК – заповедта за изпълнение с отбелязване за издаден изпълнителен лист не й била връчена надлежно от съдебния изпълнител. След предприети действия по принудително изпълнение срещу Л., последната узнала за издадената срещу нея  заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „ОББ“ АД на 30.04.2018г. Практиката на касационната инстанция била категорична, че към поканата за доброволно изпълнение следвало да се приложи и препис от заповедта за изпълнение, като двуседмичния срок по чл.414 от ГПК, тече от момента на връчване на заповедта, т.е. ако е налице само връчена покана без надлежно приложена заповед към нея, срок не тече. Моли, съдът да приеме възражението за основателно.  

Заявителя „ОББ“ АД, по чието искане е издадена заповедта за изпълнение,  депозира отговор, в който взема становище за недопустимост и неоснователност на възражението, тъй като на длъжницата редовно и е била връченна заповедтта за изпълнение, заедно с поканата за доброволно изпълнение още на 10.07.2014г. от ЧСИ Д. З. по изп. д. № 507/2014г. и моли същото да бъде отхвърлено. Прави доказателствени искания, съда да изиска копие на изп.д. № 507/2014г. по описа на ЧСИ Д. З..

В отговор на направеното запитване до ЧСИ Д. З., за връчване на заповед за изпълнение по изп. д. № 507/2014г. по описа на ЧСИ Д. З., по делото е изпратено заверено за вярност с оригинала, копие на покана за доброволно изпълнение, от което е видно, че на 10.07.2014г. на Д.Н.Л., чрез нейната сестра С. Н. С. редовно и е връчена, както поканата за доброволно изпълнение, така и Заповед за незабавно изпълнение издадена по ч.гр.д. № 234/2014г. по описа на РС – В. П..

След преценка на твърденията на страните, развитите от тях доводи и след като прецени събраните в производството доказателства, съдът приема за установено следното:

Възражението е депозирано от надлежна страна, но не в законоустановения месечен срок. Посоченият в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок е преклузивен и за спазването му  съдът следи служебно, защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, като при преценката дали срокът е спазен съдът съобразява твърденията на страната и представените и събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента на узнаването.

В случая, поканата за доброволно изпълнение е получена от молителката Д.Н.Л. на 10.07.2014г., чрез нейната сестра Стоянка Н. Стоянова, която надлежно се е подписала със задължение да предаде. С получаването на поканата за доброволно изпълнение от посоченото лице се счита, че връчването е извършено на адресата. Във връчената поканата изрично е посочен  изпълнителният лист,  въз  основа  на  който е образувано изпълнителното дело, основанието на което е издаден - заповед за незабавно изпълнение, номера на делото по което е издадена заповедта, размера на задължението и накрая отново е посочено - "Приложено, изпращаме Ви препис от подлежащия на принудително изпълнение акт". При получаване на поканата,  получателят не е отбелязал липсата на приложение. Оформените от връчителя документи са официални, израз на държавна удостоверителна функция и се ползват с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в тях обстоятелства. Това е единственото допустима средство за доказване на връчването. Следователно от момента на получаване на поканата на 10.07.2014г., следва да се приеме, че молителката е узнала за заповедтта за изпълнение и от този момент за нея тече едномесечния срок за подаване на възражение по чл. 423 от ГПК. Срокът е преклузивен и след изтичането му, за страната не съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение пред въззивния съд, по реда предвиден в чл. 423 от ГПК. Възражението е подадено на 31.05.2018г. т.е. след изтичането на преклузивния месечен срок с повече от 3 (три) години, поради което и същото е процесуално недопустимо и не следва да се разглежда по същество. 

         Предвид изложеното възражението депозирано от Д.Н.Л., като просрочено, следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело - прекратено. 

Водим от горното, съдът

  

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх. № 2875/31.05.2018г. подадено от Д.Н.Л. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. В. Ж. от АК – С. срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 508/10.05.2014г. по  ч. гр. д. № 234/2014г. на РС – В. П.,  издадена по реда на чл.417 от ГПК. 

Прекратява производството по в.ч.гр.д. № 408/2018г. на ОС – Ш..

          Определението може да се обжалва с частна жалба, пред АС – В., в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.