Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 04.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№10293/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.И.К., с която са предявени срещу ЗАД А.АД искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и за сумата от 19452,63 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
08.03.2020 г.
Ищцата твърди, че е пострадала като пешеходец при ПТП,
настъпило на 08.03.2020 г., в резултат на което е претърпял неимуществени вреди
– болки и страдания от травматични увреждания и имуществени вреди – разходи за
лечение. Претендира законната лихва от 29.08.2020 г.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва произшествието да е настъпило при сочения механизъм, както и
настъпването на твърдените от ищеца вреди в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на застрахования водач. Счита, че настъпването на
произшествието се дължи изцяло на поведението на пешеходеца, евентуално – че е
налице съпричиняване от нейна страна. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол от 08.03.2020 г., протокол за
оглед на местопроизшествие, заедно със скицата на местопроизшествието и
фотоалбума към него), гласните
доказателства (разпитания свидетел С.С. Г.) и заключението на авто-техническата
експертиза по делото, че на 08.03.2020 г. в гр. София, бул. „Александър
Стамболийски”, в тъмната част на денонощието, се е осъществило ПТП при следния
механизъм: на прав пътен участък след кръстовището с ул. „Лавеле”, лек
автомобил Форд с рег. № *******се е движил във лявата пътна лента, в посока от
бул. Хр. Ботев към бул. Мария Луиза, със скорост от около 50 км/ч.
Приближавайки към мястото на В същото време, пострадалата пешеходка предприема
пресичане на платното за движение на бул. „Александър Стамболийски”, от ляво на
дясно за посоката му й на движение. Пострадалата пешеходка е преминала върху
трите пътни ленти за насрещното движение на процесния автомобил и е навлязла
върху лявата пътна лента за посока на движение на автомобила. Водачът на
автомобила не е задействал спирачната система на автомобила аварийно.
Реализирало се е ПТП. Автомобилът с предната си лява част странично в зоната на
ляв фар на автомобила е ударил пешеходката от лявата й страна. В мястото на
настъпилото ПТП не е имало обозначена пешеходна пътека за преминаване на
пешеходци и монтирана светофарна уредба. В района на настъпилото ПТП няма
ограждения, които да възпрепятстват движението на пешеходците, при преминаване
върху платното за движение на бул. Ал. Стамболийски. Съгласно изчисленията в
експертизата, водачът на процесния автомобил е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара с пешеходката за моментът, в който е имал
възможност да я забележи, движейки се от ляво на дясно за посоката му, при
движение на пешеходката със спокоен и бърз ход. При бягане на пешеходката,
водачът на процесния автомобил не е имал възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати настъпването на ПТП. Пешеходката от своя страна е имала
възможност да забележи излъчената светлина от фаровете на процесния автомобил
от достатъчно разстояние, при което да прекрати движението си към пътната лента
на процесния автомобил и ката не навлиза върху пътната му лента, да предотврати
настъпването на удара от автомобила и настъпването на ПТП.
Показанията на свидетеля С.С. Г. – водач на
автомобила, потвърждават заключенията на експертизата – че се е движил на
посоченото място със скорост от около 50 км/ч, че на мястото не е имало
пешеходна пътека или светофар, че не е видял пресичащата пешеходка и не е
задействал аварийни спирачки, а е спрял автомобила след настъпване на удара.
Заключението на техническата експертиза сочи, че причина
за настъпване на произшествието субективните действия на двамата участници –
субективните действия на водача на лекия автомобил със системите за управление
на автомобила, който не е задействал спирачната система на автомобила
своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удара с
пешеходеца и субективните действия на пешеходеца, който се е движил върху платното
за движение на място не обозначено за преминаване на пешеходци, без да съобрази
местоположението и скоростта на останалите участници в движението. Съдът приема
експертизата за обоснована и убедителна и кредитира заключението на вещото лице.
Поради това следва да се приеме, че е налице противоправно деяние от страна на
водача С.С. Г. – в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП водачът не е намалил скоростта и не е спрял при възникване на опасност за
движението – преминаващ на необозначено за пресичане място пешеходец, както и
на пешеходеца, който не е използвал намиращото се в близост кръстовище, а е предприел
пресичане на необозначено място, без да спази изискването на чл.113, ал.1, т.1
ЗДВП.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищцата е получила следните увреждания: Закрита фрактура на хирургичната шийка на дясната раменна кост. Фрактура на 8-мо ребро в дясно. Закрита
фрактура на тялото на
сакралната кост на таза в дясно на нивото на 1 и 2-ри сакрални прешлени и фрактура на страничния израстък на 4-ти поясен
прешлен. В експертизата се сочи, че описаните травматични увреждания често се срещат
при пешеходци пострадали при ПТП, когато те са били ударени от автомобил, като
травмите се дължат на нанесени интензивни удари от твърди, тъпи предмети от които
е изградено автомобилното купе. Получените травматични увреждания на Е.К. имат
пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП на 08.03.2020 г.
Спешна медицинска помощ и лечение на Е.К. е била
оказана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. По спешност са били извършени хематологични,
рентгенови, ехографски, КТ-ски изследвания и консултации с лекари от различни
специалности. След проведена предоперативна подготовка, счупената раменна кост
е била оперирана на 11.03.2020 г. Извършено: „открита наместване на счупената
кост и стабилизиране на фрактурата с титаниева плака и винтове“. Включена
инфузионна антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия. След
операцията пострадалата е била презаписана по друга клинична пътека: „Фрактура
на сакралната кост на таза“. След проведени нови хематологични и КТ-ски
изследвания, и след предоперативна подготовка, К. е била оперирана на
16.03.2020 г. за втори път: „открито наместване на фрактурата на сакралната
кост и стабилизиране на фрактурата с 3 бр. канюлирани винтове“. След гладко
протекъл следоперативен период, пострадалата е била изписана от болницата на
19.03.2020 г., като възстановителният период след извършените операции ищцата е
провела в МБАЛ „Св. София“, където са били проведени физио- и рехабилитационни
процедури и медикаментозно обезболяване. В периода от 19.05.2020 г. до
02.06.2020 г. Е.К. е била приета отново в „Пирогов“ за ново оперативно лечение,
когато на 29.05.2020 г. чрез операция са били отстранени металните винтове от
сакралната кост и извършена костна пластика на дефекта. Включена инфузионна, антибиотична
и обезболяваща терапия. Изписана от болницата на 02.06.2020 г. и лечението е
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, режим и поддържаща
антикоагулантна и обезболяваща терапия.
Получената фрактура на дясната раменна кост е довела
на ищцата – „ трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 3 месеца). Претърпяната фрактура на сакралната
кост в дясно е причинила- „трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 4 месеца). Всяко едно от
уврежданията: фрактурата 8-мо ребро в дясно и тази на страничния израстък на
4-ти поясен прешлен са довели на пострадалата- „ разстройство на здравето
неопасно за живота“. Лечебният и възстановителен (оздравителен ) период на
всички травматични увреждания при пострадалата Е.К. е продължил общо 6 месеца.
През
посоченият по горе период ищцата Е.К. е търпяла - болки и страдания, като
най-интензивни те са били през първите 2 месеца, непосредствено след злополуката
и извършените първи две костни операции. Ищцата е търпяла интензивни болки за
период от 2 седмици и след проведената трета костна операция и когато е започнала
провеждане на рехабилитацишята на дясната раменна и дясната тазобедрена стави.
Извън посочените по-горе периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки
в зоната на дясната раменна става и дясната част на таза, които особено са били
активни при рязка промяна на времето – при студено и влажно време, когато тя е
била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с
претърпените болки, в продължение на първите 2 месеца К. е провеждала
амбулаторното си лечение повечето на постелен режим, тъй като дясната ръка е
била оперирана тя не е можела да стъпва на десния си крак поради фрактурата на сакралната
кост. Затова тя е провела възстановителния период в МБАЛ „ Св.София“. През този
период тя е била обслужвана от персонала на болницата и чак в края на 4-тия
месец вече е можела да се предвижва самостоятелно с дозирано натоварване на
десния си крак.
От медицинската експертиза и представените писмени
доказателства се установява, че ищцата е извършила разходи за: избор на
оперативен екип-ортопед-травматолози за трите костни операции- 2 700 лв., за
самостоятелна стая в „Пирогов“ – общо 900 лв., за купени метални остеоситези за
трите ортопедични операции- 4 661 лв., за закупен Фраксипарин
(антикоагулент) – 155,62лв., за проведено КТ изследване (скенер) – 200 лв., за
проведените палиативни грижи и лечение в МБАЛ „Св. София“ за периодите от
19.03.2020 – м. май 2020 г. – общо 9 000 лв., за санитарен транспорт – общо
320 лв., за прегледи и ренгенови снимки – 260 лв., за предписани лекарства –
общо 842,14 лв., за проходилка – 92,42лв., за патерици (канадки) – 120 лв., за санитарни
материали – общо 201,10 лв. Общо извършени
разходи - 19 452.28лв. Вещото лице сочи, че разходите са извършени от ищцата са
в периода, когато е провеждала лечението и възстановяването си от процесните
увреждания, като уточнява, че НЗОК заплаща на лечебното заведение само извършената
болнична дейност: легло, храна ,медикаменти- по съответна клинична пътека (в
случая КП 221, 217.1 и 217.2). НЗОК заплаща само част от сумата за поставени ендопротези
на колянна и тазобедрена става, но оперативните консумативи за проведените
костни операции при ищцата не се заплащат от НЗОК, затова пациентката сама ги е
заплатила. Пациентите заплащат изцяло разходите си и по време на амбулаторното
им лечение. Вещото лице счита, че разходите на ищцата са били необходими, тъй
като без тях не е било възможно правилното и в срок провеждане на лечението на
процесните увреждания.
Към момента на разглеждане на делото общото
здравословно състояние на пострадалата е стабилизирано. Според вещото лице няма
представени клинични или документални данни ищцата да е претърпяла някакви
негативни последици или усложнения по време на лечебния и възстановителен
период на уврежданията. В областта на дясната раменна става и на дясната
седалищна област има остатъчни постоперативни белези, които са са трайни по
вид, пожизнени. Счупената дясна раменна кост вече е зараснала, а движенията на
дясната раменна става вече са почти в норма – има дефицит само на движението
„абдукция“ (отвеждане встрани), което е в намален обем с около 25 градуса.
Металната остеоснитеза не е извадена. Същата може да бъде отстранена оперативно
след консултация с лекуващият ортопед – обичайно 1 година след извършената
първа операция. Изваждането на остеоснитезата води до допълнителни болки и
страдания за срок до 30 дни и нужда от кратка рехабилитация. Счупената кръстна
кост е зараснала окончателно. Металната остеосинтеза (винтовете) вече са
оперативно отстранени. Пострадалата вече се придвижва самостоятелно, без помощни
средства, но с леко накуцваща походка на дясно. Останалите травматични
увреждания (фрактурата на 8-мо ребро в дясно и фрактурата на страничния
израстък на 4-ти поясен прешлен) са зараснали без някакви негативни последици
или усложнения.
От показанията на свидетеля Е.С., съпруг на ищцата, се
установява, че непосредствено след произшествието ищцата се е чувствала зле – с
билки в цялото тяло, а дори и след изписване от болницата не е можела да се
придвижва самостоятелно, което наложило ангажиране на линейка. Използвала е
инвалидна количка и проходилка, а следоперативния период е прекарала в болница
„Св. София“ по препоръка на лекарите от „Пирогов“. Преди произшествието е
работела като продавач-консултант, а в момента не работи – продължава да се оплаква
от болки и се изморява бързо.
По изложените съображения съдът намира, че са налице
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил Форд с рег.
№ *******, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП водачът не е намалил
скоростта и не е спрял при възникване на опасност за движението – преминаващ на
необозначено за пресичане място пешеходец. От представените медицински
документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на
свидетеля С.се установи причинната връзка между получените от пострадалия
увреждания и произшествието. Поради това следва да се приеме, че е налице
деликт, извършен от водача С.С. Г. при управление
на лек автомобил Форд с рег. № *******.
Не е спорно между страните
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на
действието на която е настъпило процесното ПТП. Поради това съдът приема, че
към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; характера на последиците от полученото
увреждане за здравето на пострадалия. Установи се от медицинската експертиза и показанията
на свидетеля Стоянов, че ищцата е получила наранявания по цялото тяло, в това число счупване на дясната
раменна кост, на ребро, на сакралната кост на таза и на прешлени. Проведени са
й общо три операции до този момент и предстои още една – за изваждане на металната
остеоснитеза от раменната кост. Възстановяването
е протекло в продължителен период, като в част от него ищцата не е била
подвижна, а на легло и е получавала палеативни грижи в лечебно заведение. След
приключване на лечението ищцата все още има накуцване и имал затруднения да
изпълнява работата си. При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 80000 лв.
Основателна е претенцията за
имуществени вреди. От представените писмени документи и съдебно-медицинската
експертиза се установява, че ищцата е направила разходи за лечението си в размер
на 19452,28 лв., които са били необходими за правилното и в срок провеждане на
лечението на процесните увреждания. Ето защо в полза на ищцата е възникнало
вземане за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 19452,28 лв.
Съдът
намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Пешеходецът е предприел пресичане на
платното за движение на място, където не е имало функционираща и обозначена
пешеходна пътека, вместо да използва намиращото се в близост кръстовище със светофарна уредба. Съгласно
чл.113, ал.2 ЗДвП извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
при това спазват правилата по ал.1, т.1, 2 и 4. В случая обаче се установи, че в
близост до мястото на ПТП е имало кръстовище, което ищцата
е следвало да използва, вместо да предприема пресичане на необозначено място. Наред
с посоченото, от заключенията на експертизите се установява, че пешеходецът е
имал възможност да забележи приближаващия автомобил от достатъчно разстояние, за
да не предприема пресичане на платното му за движение. Само за пълнота следва
да се отбележи, след като ищцата е имала възможност да възприеме приближаващия
автомобил от достатъчно разстояние, то не може да се приеме, че е спазила
изискването на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП - преди да навлезе на платното за
движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Следователно,
като е предприела пресичане на необозначено за целта място, навлизайки в лентата
за движение на процесния автомобил, ищцата като пешеходец обективно е допринесла
за настъпване на вредоносния резултат, поради което е налице съпричиняване,
което съдът определя на 1/2. С оглед изводите на съда, искът за неимуществени
вреди следва да се уважи за сумата от 40000 лв. и да се отхвърли до пълния
предявен размер от 120000 лв., а искът за имуществени вреди – да се уважи за 9726,14 лв. и да се отхвърли за разликата до предявения
размер от 19452,63 лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи
законна лихва. Разпоредба на чл.429,
ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. С молба, връчена на ответника на 29.05.2020 г. ищецът е отправил до
застрахователя искане за заплащане на обезщетение, поради което съдът приема,
че това е момента на уведомяване на застрахователя и от този момент ответникът
дължи на ищцата законна лихва върху определеното застрахователно обезщетение.
Законната лихва се претендира от по-късен момент - 29.08.2020
г. и с оглед диспозитивното начало, следва да се присъди от тогава.
По разноските:
На процесуалния представител на ищцата следва да се
присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1540,09 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, съразмерно с уважената
част от иска.
На ответника следва да се присъдят направените
разноски за експертизи, съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отвхърлената част от исковете. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно – същото следва да се намали до
сумата от 4500 лв. Разноските, които се следват на ответника са за сумата от
3162,41 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския градски съд държавна такса, съразмерно уважената част от иска, в
размер на 1989,05 лв. и разноски в размер на 400 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД А.АД, ЕИК *******,
да заплати на Е.И.К., ЕГН **********,
както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 08.03.2020 г., заедно със законната
лихва от 29.08.2020 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 9726,14 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от ПТП, осъществено на 08.03.2020 г., заедно със
законната лихва от 29.08.2020 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 120000 лв., а иска за имуществени вреди за разнилата до пълния
предявен размер от 19452,63 лв.
ОСЪЖДА ЗАД А.АД, ЕИК *******, да заплати на адв.
Я.Д.Д., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1540,09 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Е.И.К., ЕГН **********,
да заплати на ЗАД А.АД, ЕИК *******,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 3162,41
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД А.АД, ЕИК *******, да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1989,05 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 400 лв., представляваща
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: