№ 13259
гр. София, 07.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110107190 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Н. И. Н. срещу „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Искането на ответника за изискване на изп. д. № 774/2013 г. по описа на ЧСИ
............, както и на ч. гр. дело № 21843/2013 г. по описа на СРС, 38 състав, са
основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед данните по делото за извършена последваща цесия /от „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД в полза на „С.Г. Груп“ ООД/, след първоначално извършената от
„ОББ“ АД в полза на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, обосновава липса на
необходимост от задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи в
цялост Приложение № 1 към договор за цесия, сключен с „ОББ“ АД. Искането на
ищеца следва да се отхвърли.
По допустимостта на исковете:
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че не е
надлежна страна по делото, тъй като на 07.03.2019 г., с договор за цесия, е прехвърлил
процесното вземане на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество се явява като кредитор на
вземането. Намира, че не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по
предявения иск. Представя доказателства за извършената цесия. След връчване на
отговора на исковата молба и приложенията на ищеца за ангажиране на становище, с
молба от 31.03.2023 г. ищецът сочи, че поддържа иска си срещу първоначалния
ответник, както и че не е бил уведомен за извършената цесия преди образуване на
настоящото дело. Счита, че са налице предпоставките на чл. 226, ал. 2 ГПК за
конституиране като трето лице в производството на „С.Г. Груп“ ООД.
Съдът намира следното:
От съществено значение за допустимостта на производството против ответника
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД в случая е дали уведомяването на длъжника за
извършената цесия е настъпило в хода на висящ съдебен процес, образуван по иск с
правна квалификация чл. 439 ГПК, предявен от длъжника, в който случай същото
1
следва да се съобрази като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, или уведомяването е настъпило преди образуване на делото. В
случай че уведомяването е настъпило след завеждане на делото, то същото следва да
продължи между първоначалните страни. В случая уведомяването е станало в хода на
процеса, като длъжникът е узнал за извършената цесия с връчване на отговора на
исковата молба и приложенията към него. Ето защо производството спрямо цедента
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е допустимо. Друг е въпросът за правния ефект, който
би имало евентуално позитивно за ищеца решение спрямо този ответник.
За да са налице предпоставките на чл. 226 ГПК, обаче, прехвърлянето на спорното
право следва да е станало в течение на производството по делото, тоест, след
образуването му. Настоящата хипотеза не е такава. Предвиденото в чл. 99, ал. 3 ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за цесията е релевантно само с оглед
действието на цесията по отношение на трети за договора лица. Съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Съобразявайки правната характеристика на цесията, както и съдебната практика по
приложение на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, съгласно която цесионерът придобива вземането в
състоянието му към момента на сключване на договора за цесия, следва, че
съобщаването на цесията на длъжника по предвидения в закона ред не е елемент от
фактическия състав на цесията. Ето защо прехвърлянето на вземането е настъпило със
сключването на договора за цесия /07.03.2019 г./, което е преди завеждане на
настоящото дело. Не са налице предпоставките за привличане като трето лице по реда
на чл. 226 ГПК на „С.Г.Груп“ ООД, тъй като не се касае за прехвърляне на спорното
право по време на висящия процес. Посочената практика от ищеца по отношение
приложимостта на чл. 226 ГПК /решение № 243 от 06.08.2017 г. по т.д. 3501/2015 г. на
Върховния касационен съд, I т.о., както и препращащото към него решение №
261115/29.03.2022 г. на СГС по в. гр. дело № 4914/2021 г./ е неотносима в случая, тъй
като се касае за хипотеза, в която цесията е извършена по време на висящността на
производството. Искането за привличане на трето лице по реда на чл. 226 ГПК следва
да се отхвърли.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същата.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК препис от изп. д. № 774/2013 г. по описа на
ЧСИ ............, като се укаже на съдебния изпълнител, че преписите следва да бъдат
представени в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ИЗИСКА за прилагане към настоящото дело на ч. гр. дело № 21843/2013
г. по описа на СРС, 38 състав.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищеца искане за задължаване по реда на чл. 190 ГПК
на ответника да представи в цялост Приложение № 1 към договор за цесия, сключен с
„ОББ“ АД.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищеца искане за конституиране на осн. чл. 226 ГПК
на „С.Г.Груп“ ООД в качеството му на трето лице по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.05.2023 г. от 10:40 часа, за когато
2
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение, а
на ответника – и препис от депозираната от ищеца молба с вх. № 90678/31.03.2023 г.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Ищецът Н. И. Н. е предявил иск с правно основание по чл. 439 ГПК за
признаването за установено по отношение на ответника „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, че не му дължи сумите по издаден против него изпълнителен лист от 18.06.2013
г. по ч.гр.д. № 21843/2013 г. по описа на СPC, 38 състав, за сумите от: 1899,74 лв. -
главница, ведно със законна лихва за периода от 20.05.2013 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 499,46 лв. за периода от 02.01.2008 г. до
19.05.2013 г., наказателна лихва в размер на 1572,55 лв. за периода от 02.01.2008 г. до
19.05.2013 г., както и сумата от 338,59 лв. разноски по делото, а именно: 79,44 лв. -
държавна такса и 259,15 лв. - възнаграждение на адвокат.
Твърди се в исковата молба, че изпълнителният лист е издаден в полза на „ОББ“
АД, като с договор за цесия от 04.12.2015г. вземането е прехвърлено на ответника –
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 774/2013 г. по описа на ЧСИ ............. Твърди се, че от
образуването на изпълнителното дело до момента на депозиране на исковата молба не
са предприемани изпълнителни действия. На 28.02.2018 г. изпълнителното дело било
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради непредприемане на изпълнителни
действия повече от 2 години. Впоследствие за прекратяването на изп. дело отново била
поставена резолюция от 09.05.2018 г. върху изпълнителния лист. Счита, че изп. дело е
било прекратено по силата на закона след изтичане на две години, в които не са
предприемани изпълнителни действия. Счита, че вземанията са погасени поради
изтекла погасителна давност, като в случая е изтекла както кратката тригодишна
давност, така и общия петгодишен давностен срок. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът сочи, че с договор за цесия от 07.03.2019 г.
е прехвърлил процесното вземане на „С.Г.Груп“ ООД, от който момент няма
качеството на кредитор на ищеца. Счита, че не е пасивно процесуално легитимиран да
отговаря по иска. Сочи, че му е известно преди образуване на делото ищецът да е бил
уведомен за извършената цесия, като прилага уведомление за извършената цесия към
отговора на исковата молба.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти,
които водят до погасяване на установеното изпълняемо право. В тежест на ответника е
да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване
на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото фактите, че: 1/ ответникът се е легитимирал като
кредитор по процесното вземане поради извършена цесия с договор от 04.12.2015 г.,
сключен с „ОББ“ АД, като впоследствие процесното вземане е придобито от
„С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за цесия от 07.03.2019 г.; 2/ че относно
процесното вземане е било образувано изп. дело № 774/2013 г. по описа на ЧСИ
.............
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4