РЕШЕНИЕ
№ 9421
гр. София, 04.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110163859 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за сумата от 317,89 лева, представляваща регресна претенция за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ за
вредите, нанесени върху МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № А8601МС вследствие
на ПТП от 16.07.2021г. в гр. Бургас, щета № 470420212137030, с включени ликвидационни
разноски по обработка на претенцията, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 16.07.2021 г. около 15:10 ч. в гр. Бургас, МПС марка „Ауди“,
модел „А3“, с рег. № А1414НК при навлизане в паркинга на МОЛ „Галерия“, подало сигнал
за завиване на дясно, като се отказало от извършването на маневрата и продължило
движението си направо, реализирайки ПТП с МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. №
А8601МС, в резултат на което на последното били нанесени материални щети. Сочи, че
МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № А8601МС е било застраховано при ищцовото
дружество по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704200904000401/23.11.2020 г. с
валидност от 24.11.2020 г. до 23.11.2021 г. Излага, че нанесените в резултат на ПТП-то щети
били описани в Двустранен констативен протокол за ПТП от 16.07.2021 г., опис на
претенция и опис-заключение по претенция. Били увредени следните части по автомобила:
облицовка задна броня, заден десен калник, задна дясна врата и др. Сочи, че на база
експертна оценка по методика, прилагана от застрахователя, бил съставен Доклад по щета
№ 470420212137030 от 23.07.2021 г., с който ищцовото дружество е одобрило да се изплати
1
на собственика на увредения автомобил – „Богинау“ ЕООД, сумата в размер на 292,89 лв.,
която сума била изплатена с преводно нареждане за кредитен превод от 27.07.2021 г. Сочи,
че към дата на настъпване на застрахователното събитие, управляваното от виновния водач,
МПС марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № А1414НК, имало сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с валидност от 01.01.2021 г. до
31.12.2021 г. Излага, че с изплащане на застрахователното обезщетение на основание чл.
411 КЗ е встъпило в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че е предявило претенцията
си срещу ЗК „Лев инс“ АД за изплатено обезщетение в размер на 292,89 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. или общо за сума в размер на 317,89 лв.
Твърди, че до ответното дружество е изпратено писмо с изх. № 04146/16.08.2021 г., ведно с
покана по регресна претенция за доброволно плащане на дължимата сума, получени на
19.08.2021 г., но до настоящия момент не били предприети действия за заплащане на
задължението. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск, като претендира и
законна лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Ответникът признава, че във връзка с процесното ПТП е
получил регресна претенция, във връзка с която била образувана щета под № 0000-5103-21-
5-03724, като претенцията била отказана като неоснователна и недоказана. Твърди, че
двустранния констативен протокол не е съставен в съответствие с нормативните изисквания.
Сочи, че водача на л.а. „Ауди А3“ няма вина за настъпилото ПТП, че не са изяснени
обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на ПТП. Оспорва механизма
на ПТП, изложен в исковата молба. Твърди, че водачът на л.а. „Опел“, модел „Зафира“ се е
движил с превишена скорост и не е спазвал достатъчна дистанция, като не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, не се е движил на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта и спре рязко. Сочи още и, че водачът на л.а. „Опел“, модел „Зафира“ е нарушил
разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗДвП, съгласно която водачът, който ще предприема
изпреварване е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. Излага, че водачът на
застрахования при ищеца автомобил извършвайки изпреварването не е оставил достатъчно
разстояние между него и изпреварвания л.а. „Ауди А3“. Искът се оспорва и по размер, като
в тази връзка се сочи, че претенцията не отговаря на действително претърпените вреди. В
условията на евентуалност счита, че размера на вредите следва да се определи съгласно чл.
386,ал. 2 КЗ по методиката на Наредба № 24. Излага, че обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на претърпените вреди. При тези твърдения моли съда
да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
2
фактическа и правна страна:
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на ПТП, причинено виновно от водача на
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил,
наличието на вреди по застрахования по имуществена застраховка „Каско на МПС“
автомобил, причинно-следствената връзка между вредите и реализираното ПТП, наличие на
валидни правоотношения към датата на ПТП по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца
и собственика на увредения автомбил и по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника относно отговорността на виновния водач, размера на дължимото обезщетение и
изплащането му за отстраняване на вредите.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, плащане по регресната претенция,
както и твърдението си, че водачът на л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“ се е движил с
превишена скорост и не е спазвал достатъчна дистанция
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК
следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и сочения в исковата молба причинител на вредата, както и изплащането на
застрахователното обезщетение от страна на ищеца
Спорът се концентрира върху въпросите за механизма и вината за процесното ПТП,
както и за размера на обезщетението. По тези въпроси съдът намира следното.
Относно механизма на процесното ПТП и вината за него са налице напълно
противоречащи си показания на разпитаните по делото свидетели. В показанията си св. М.
С. сочи, че при настъпване на произшествието е управлявала лек автомобил с марка „Ауди
А3“ с рег. № А1414НК и отивала към мол „Галерия“. При влизане на паркинга, след като
свидетелката подминала входа на подземния паркинг, имало възможност да изчака една
кола, която излизала наблизо, за да паркира своя автомобил. Изчаквайки я с включен десен
мигач, свидетелката изведнъж видяла пред нея да излиза едно такси, което се ударило в
лявата страна на нейния автомобил. Таксито заобикаляло автомобила на свидетелката, но в
момента, в който вече подминавало нейния автомобил, насреща излязъл друг автомобил от
паркинга на магазин „Икеа“ и водачът на таксито трябвало да се дръпне веднага от пътя,
затова при прибирането си ударил автомобила на свидетелката, която била спряла. Ударът
настъпил от страната на шофьора на автомобила на свидетелката.
Следователно, според показанията на св. М. С., произшествието е настъпило по следния
начин – управляваният от св. С. автомобил „Ауди А3“ с рег. № А1414НК е бил в спряло
състояние, докато управляваният от св. Б. Ж. Б. таксиметров лек автомобил „Опел Зафира“ с
рег. № А8601МС, заобикалял автомобила на свидетелката от ляво. Поради внезапно
възникнало насрещно движение и неспазване на необходимата дистанция, при завършване
на маневрата св. Б. ударил със задната дясна част на своя автомобил предната лява част на
3
автомобила на свидетелката.
Според показанията на св. Б. Ж. Б., при настъпване на произшествието същият
управлявал л.а. „Опел Зафира“ с рег. № А8601МС, който се намирал зад управлявания от св.
С. автомобил. Тя спряла, стояла доста време на едно необозначено място без да подаде
мигач, чудейки се дали да влезе в подземния паркинг или да продължи направо. Свидетелят
Б. заобиколил автомобила и понеже отсреща идвал друг автомобил, трябвало да се прибере в
платното си. В този момент, без да се огледа и да подаде мигач, св. С. потеглила и ударила
управлявания от свидетеля автомобил в задната му дясна част.
Следователно, според показанията на св. Б., произшествието е настъпило при следния
механизъм – управляваният от св. Б. л.а. „Опел Зафира“ с рег. № А8601МС се намирал зад
управлявания от св. С. автомобил, но понеже св. С. била спряла, св. Б. решил да заобиколи
нейния автомобил от ляво. Поради възникнало насрещно движение се наложило св. Б. да се
върне в платното си за движение, но в този момент св. С. потеглила без да съобрази
неговата маневра и ударила с предната лява част на своя автомобил задната дясна част на
автомобила на св. Б..
При съпоставка между показанията на двамата свидетели може да се изведе
заключението, че безспорно автомобилът на св. Б. се е намирал зад този на св. С., който е
бил спрял, защото свидетелката изчаквала възможност за паркиране. Свидетелят Б.
предприел маневра по заобикаляне на другия автомобил отляво, но поради възникнало
насрещно движение, се наложило да се върне обратно в своето платно за движение.
Съществена за механизма на произшествието и вината на водачите, обаче, е именно
причината за удара между двата автомобила – дали той е настъпил, защото св. Б. не е спазил
необходимата дистанция и при прибирането си в платното за движение е ударил автомобила
на св. С., или св. С. внезапно е потеглила в този момент, без да възприеме маневрата на св.
Божинов и без да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението.
Съгласно правилото на чл. 172 ГПК, свидетелските показания се преценяват с оглед
всички останали данни и доказателства по делото и именно по този ред съдът следва да
разреши противоречията между тях. В настоящия случай, обаче, това не е възможно, тъй
като липсват каквито и да било други обективни данни и доказателства за механизма на
произшествието, въз основа на които съдът да даде вяра на показанията на единия или
другия свидетел. И двете групи свидетелски показания са в еднаква степен ясни,
последователни и житейски логични – доколкото произшествието е настъпило на
автомобилен паркинг, то е напълно логично от житейска гледна точка поведението на св. С.,
която изчаквала да се освободи място за паркиране, защото видяла, че друг водач се готви да
излиза. Житейски логично е и поведението на св. Б. по предприемане на маневра за
заобикаляне на спрелия и изчакващ автомобил. При липсата на данни по делото за
хоризонталната и вертикалната пътна маркировка на местопроизшествието, не могат да се
правят изводи за незаконосъобразност нито на спирането на св. С., нито на маневрата на св.
Б.. Също така доколкото насрещното движение се е появило внезапно, след като св. Б. вече е
бил започнал маневрата, не може да се направи извод и че той не е съобразил действията си
4
с пътната обстановка. При тези обстоятелства, двата механизма на произшествието, описани
от свидетелите, са в еднаква степен логични. Еднакво възможно и вероятно е св. Б. да не е
успял да прибере автомобила си навреме в своето платно за движение, както и св. С. да е
потеглила, за да паркира автомобила си, без да съобрази действията на св. Б..
Същевременно от приетото експертно заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, както и от разясненията на вещото лице в проведеното на 07.03.2023г. открито
съдебно заседание се изяснява, че от техническа гледна точка, с оглед характера и
разположението на вредите по двата автомобила, е в еднаква степен възможно и вероятно те
да са настъпили по всеки един от двата механизма, описани от свидетелите. И в двата случая
нанесените вреди биха били в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
произшествието.
От приетия двустранен констативен протокол пък се установява, че същият е непълен,
защото в част 12 от него липсва посочване на обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието за всеки от водачите. Не е уточнено какво е било състоянието на всеки от
двата автомобила – дали някой от тях се е движел и в каква посока, каква маневра е била
извършена и от кой водач. Начертаната скица на пътната обстановка е очевидно неправилна,
тъй като според нея при настъпване на произшествието управляваният от св. Б. автомобил
/превозно средство Б/ се е намирал от дясно на управлявания от св. С. автомобил /превозно
средство А/. Това е обективно невъзможно както с оглед мястото на настъпване на вредите
по двата автомобила, така и с оглед показанията на двамата свидетели, според които св. Б.
заобиколил от ляво, а не от дясно. Не може да се допусне, че скицата е обърната
/движението да се извършва от север на юг/, защото начертаната стрелка сочи движение на
превозно средство Б именно в посока на заобикаляне от дясно. Не може да се предполага и
че участниците са разменени, защото според скицата спрелият автомобил /за който няма
начертана стрелка за движение/ е именно този на св. С..
Нанесената в двустранния протокол забележка относно вината е лишена от
доказателствена стойност, тъй като съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП и чл. 5, ал. 1 от
Наредба № IЗ-41, двустранният констативен протокол служи единствено за отразяване на
механизма на произшествието, не и за установяване на вина. По отношение на забележката
за вина протоколът има характера на свидетелски показания в писмена форма, които не са
допустимо доказателствено средство и не се потвърдиха от разпита на свидетелите. В
показанията си те сочат, че след произшествието е възникнал спор между тях относно
вината за него и свидетелите извикали служители на МВР. След пристигането им спорът
продължил, като в крайна сметка забележката била нанесена, защото служителите на МВР
казали на св. С., че тя е виновна. Тези констатации на служителите на МВР, обаче, не са
намерили отражение в съставен от тях документ, освен това служителите са били извикани
след настъпване на произшествието и не са възприели непосредствено неговия механизъм,
поради което не са могли да вземат каквото и да било обосновано становище относно вината
на водачите. Показателна в тази насока е липсата на данни за образувано административно-
наказателно производство срещу някой от двамата водачи.
5
Ето защо, съобразно разпределената по делото доказателствена тежест съдът намира, че
ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване настъпването на
произшествието по описания в исковата молба механизъм и вината на водача на
застрахования при ответника автомобил. При това положение, обсъждането на останалите
предпоставки за основателност на иска е безпредметно. Предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има само ответникът. Същият е сторил
разноски за депозит за възнаграждение в на вещо лице в размер на 150 лева и за призоваване
на свидетел в размер на 80 лева. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определи на 100 лева с оглед ниското ниво на фактическа и правна сложност
на делото, или общо 330 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК: , със
седалище и адрес на управление: гр. С, пл. „П“ № , срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: , със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „С шосе“ № А, осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 317,89 лева, представляваща регресна
претенция за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“ за вредите, нанесени върху МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. №
А8601МС вследствие на ПТП от 16.07.2021г. в гр. Бургас, щета № 470420212137030, с
включени ликвидационни разноски по обработка на претенцията, ведно със законната лихва
считано от 09.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 330 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6