Р Е Ш Е Н И Е
№ 132 11.03.2020
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, трети въззивен състав
на ……………дванадесети февруари…… две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря……К.Н………………….…………………………….
И прокурора
……………………………………………..…………………………
като разгледа
докладваното от съдия Петкова…..……..………………………..
Въззивно гражданско дело
…………….№ 974 по описа за 2019 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 630/15.10.2019
година, постановено по гр.д. № 547/2019 година, РС-Хасково е отхвърлил
предявения от И.И.В. *** против П.Д.Д. ***, иск с правно основание чл. 240 ал.
1 от ЗЗД – ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата общо 2200
лева, дължима по сключен помежду им заемен договор, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по
делото разноски. С оглед този изход от делото, направените от ответницата
разноски са възложени в тежест на ищцата.
Недоволна от така постановеното решение е
останала ответницата в първоинстанционното производство И.И.В., която подава
въззивна жалба чрез упълномощен адвокат В.Л.. Внасят се оплаквания за
неправилност, изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност.
Въззивницата счита, че районният съд не е обсъдил събраните писмени
доказателства и свидетелски показания, поради което бил стигнал до погрешни
фактически, а след това и правни изводи. Настоява, че страните били обвързани с
неформален договор за заем, както и че било установено по несъмнен начин
предаването на процесната парична сума от заемателя-ищцата на
заемополучателя-ответницата, следователно заемното правоотношение било
възникнало. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави
искане за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск в пълен
обем. Претендира да ѝ бъдат присъдени деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемата
П.Д.Д., представлявана от упълномощен адвокат Ю.М., подава отговор на
въззивната жалба. Заема становище за нейната неоснователност. Настоява, че
създадените между страните отношения са такива на плоскостта на договора за
съвместна дейност, известен още като договор за сътрудничество. Между страните
действително била постигната договорка за предоставяне на парични средства, но
не в заем, а за финансиране на съвместната им търговска дейност. Поради това
предявеният иск за връщане на заетата сума бил неоснователен и районният съд
правилно – законосъобразно и обосновано го оставил без уважение. Прави се
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
деловодни разноски за въззивната инстанция, съгласно представения списък. В
с.з. пред ХОС въззиваемата се представлява от адв. М., който поддържа подадения
отговор с всички въведени възражения и искания.
Във
въззивното производство не са направени доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на
страните, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима. Преценена по същество същата е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционният съд решение е допустимо и правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Решението е валидно и допустимо.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е
достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни
изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата
по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло
споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се
преповтаря. Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от
страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха нови
доказателства, които да са основание да бъде направен извод, различен от направения
от първоинстанционния съд. ХОС споделя изцяло изложените от първоинстанционния
съд мотиви, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, без да е
необходимо да се преповтарят.
При преценка на правилността на решението съдът взема
предвид въведените с въззивната жалба оплаквания. Както вече бе посочено
по-горе, основният и единствен довод на въззивницата е за това, че създаденото
между страните правоотношение е такова по договор за паричен заем. След като
извърши на свой ред анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема,
че ищцата не е провела пълно и главно доказване на това си твърдение. Напротив,
от събраните писмени и гласни доказателства е несъмнено, че ищцата действително
е предоставила на ищцата процесната сума пари, но на основание, твърдяно от П.Д.
– във връзка с постигнатата от тях уговорка да развиват съвместна търговска
дейност в търговския обект на ищцата. В тази насока съдът цени собствените
твърдения на ищцата, които тя изнася в жалбата си до Районна прокуратура –
Хасково вх. № 2007/20.11.2018 година. В жалбата тя последователно описва
обстоятелствата, при които е била сключена уговорката за съвместната дейност с
ответницата и условията, при които тя е приела да финансира тази дейност. Във
връзка с жалбата на ищцата е била образувана прокурорска преписка *** година по
описа на РП-Хасково. След извършената проверка, с постановление от 25.01.2019
година, прокурор при РП-Хасково е отказал да образува наказателното
производство с аргумент, че между страните съществуват неуредени парични
взаимоотношения поради неуспешно сътрудничество и тези отношения следва да се
решат по гражданскоправен ред. Този ред, обаче, не е с иск по чл. 240 ал. 1 ЗЗД, каквото исково производство е инициирала ищцата. Действително, по делото се установява
фактическото предоставяне на паричната сума от ищцата на ответницата, но не на
основание договор за паричен заем, а за финансиране на съвместната им търговска
дейност. Повече от това, от гласните доказателства става ясно, че сумата не е
била предоставена директно от ищцата на ответницата, а двете страни, с помощта
на трети лица, са закупили стоки и допълнили оборудването на търговския обект,
в който са имали намерение да развиват съвместната си дейност. Т.е. не само не
се доказва реалното предаване на заемната сума от заемодателя на заемополучателя,
но и въобще – намерение за създаване на облигационното правоотношение по
договор за паричен заем. Поради това предявеният иск с правно основание чл. 240
ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан.
Поради гореизложеното въззивната жалба от И.И.В. се
явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, претенцията
на въззивника за присъждане на деловодни разноски се явява неоснователна и се
оставя без уважение. А направените от въззиваемата разноски, които са в доказан
размер, следва да бъдат възложени в тежест на въззивницата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 630
от 15.10.2019 година, постановено по гражданско дело № 547 по описа на РС-Хасково
за 2019 година.
ОСЪЖДА И.И.В. с ЕГН ********** *** да
заплати на П.Д.Д. с ЕГН ********** ***, сумата 300 лева – деловодни разноски за
въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.