РЕШЕНИЕ
№ 833
гр. Пловдив, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело №
20245300100124 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ.
Ищецът Ж. Х. А., ЕГН **********, от гр. ****, със съд. адрес: гр. ****,
чрез адв. С. Я., е предявил срещу Прокуратурата на Република България
обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди в размери съответно на 2 500 лв. и 32 850 лв. (по 15
лв./ден), ведно със законната лихва, считано от 03.11.2023 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Твърди, че на **** г. му било повдигнато обвинение по ДП № 61/2018 г.
на 1-во РУ на МВР – Пловдив за това, че 01.06.2016 г. до 31.07.2017 г. в гр.
**** при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал у Д. С. М. заблуждение, че е
собственик на гаражна клетка и с това му е причинил имотна вреда в размер
на 400 лв., като случаят е маловажен – престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. При проведения разпит ищецът заявил, че не се
признава за виновен, тъй като се касае за сключен между него и Д. М.
граждански договор.
На 21.06.2021 г. отново му било повдигнато същото обвинение, но бил
1
премахнат чл. 26, ал. 1 от НК. Прокуратурата внесла обвинителен акт, по
който е образувано н.о.х.д.№ 890/2019 г., ПРС, 20 н.с., завършило с
осъдителна присъда. Тя била обжалвана и с решение по в.н.о.х.д.№ 1393/2019
г. ОС - Пловдив отменил присъдата и върнал делото на първоинстанционния
съд за разглеждане от друг състав. Било образувано н.о.х.д.№ 6627/2019 г.,
ПРС, 23 н.с., прекратено с определение от 15.11.2019 г. и върнато на
Прокуратурата с указания за изпълнение.
След внасяне на нов обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 124/2020
г., ПРС, 23 н.с., приключило отново с осъдителна присъда. Същата е отменена
с Решение № 260098/01.04.2021 г. по в.н.о.х.д.№ 214/2021 г., ПОС, като
делото е върнато за ново разглеждане от ПРС. Образувано е н.о.х.д.№
2384/2021 г., ПРС, 22 н.с., прекратено с определение от 11.05.2021 г. и
върнато на Прокуратурата с указания за изпълнение.
След внасяне на нов обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 4194/2021
г., ПРС, 22 н.с., прекратено с определение от 09.11.2021 г. и върнато на
Прокуратурата с указания за изпълнение.
Прокуратурата отново внесла обвинителен акт и било образувано
н.о.х.д.№ 674/2022 г., ПРС, 22 н.с., прекратено от съда и върнато на
Прокуратурата с указания за изпълнение. След поредното внасяне на
обвинителен акт без каквито и да е корекции в него, делото продължило под
същия номер и завършило с оправдателна Присъда № 211/18.10.2023 г.,
влязла в сила на 03.11.2023 г.
От образуване на наказателното производство срещу ищеца до
окончателното му приключване изминали 6 г. или 2 190 дни, през които той
бил подложен на продължителен стрес от незаконното обвинение, въз основа
единствено на твърдението на пострадалия Д. М., въпреки че от представения
договор за наем за всеки юрист било видно, че се касае за гражданско
правоотношение, а не за престъпление. Тъй като имал предишни осъждания,
ищецът се страхувал от съдебна грешка, че ще бъде осъден само на база на
повдигнатото му обвинение и на съдебното му минало, без да се вземе
предвид липсата на доказателства за извършено от него престъпление.
Изпитвал страх и притеснение от осъдителна присъда и попадане в затвора,
където ще бъде подложен на изстъпление от останалите затворници.
Ограничил до минимум контактите си с близки и приятели, затворил се в себе
2
си, чувствал се унизен и с накърнено достойнство.
Освен това, претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за адвокатска защита в размер на 2 500 лв.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати обезщетения за причинените имуществени вреди в размер на
2 500 лв., както и за причинените неимуществени вреди в размер на общо
32 850 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2023 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в
писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът Прокуратурата на Република България – София, бул. Витоша
2, чрез Окръжна прокуратура – Пловдив, е депозирал отговор, в който
заявява, че оспорва исковете по основание и по размер.
Счита претенцията за неимуществени вреди за недоказана, тъй като не
са представени доказателства за предизвикани от наказателното производство
промени в личния, семейния и социалния статус на ищеца.
Оспорва претенцията и по размер, като счита същата за силно завишена
и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика
по аналогични случаи, както и със социално-икономическите условия на
живот в Р България. В случая е от значение е как обвинението в извършване
на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата,
честта и достойнството на увредения, т.е. на ищеца, и обезщетението за тези
вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им.
Прави възражение по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ и евентуално –
по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, като се вземе предвид и обстоятелството, че ищецът
е осъждан 4 пъти за различни престъпления, поради което не е притежавал
добри характеристични данни и не е налице засягане на достойнството му
като честен и добросъвестен гражданин. Претенцията за неимуществени
вреди не е съобразена и с вида, характера и интензитета на упражнената
спрямо ищеца процесуална принуда и не е подкрепена със съответните
доказателства.
Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като счита, че липсват
надлежни доказателства за установяването им.
По изложените съображения в отговора и по съществото на спора моли
3
искът да бъде отхвърлен изцяло или уважен в минимален размер, тъй като
ищецът е осъждан многократно.
В подкрепа на твърденията си представя Справка за съдимост на ищеца.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл.
235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор за факти, а и от приложеното н.о.х.д.№ 674/2022
г., ПРС, 22 н.с., се установява, че с Постановление от 21.11.2018 г. на ищеца
Ж. А. е било повдигнато обвинение по ДП № 61/2018 г. на 1-во РУ на МВР –
Пловдив за това, че от 01.09.2016 г. до 31.07.2017 г. в гр. ******* при
условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал у Д. С. М. заблуждение, че е собственик на
гаражна клетка и с това му е причинил имотна вреда в размер на 400 лв., като
случаят е маловажен – престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното
производство. С Постановление от 21.06.2021 г. отново му било повдигнато
същото обвинение, като само е премахнат чл. 26, ал. 1 от НК.
По така повдигнатото обвинение прокуратурата внесла обвинителен
акт, като е образувано н.о.х.д.№ 890/2019 г., ПРС, 20 н.с., по което с Присъда
№ 127/24.04.2019 г. ищецът е признат за виновен в извършване на посоченото
престъпление. С Решение № 227/23.10.2019 г. по в.н.о.х.д.№ 1393/2019 г.,
ПОС, присъдата е отменена, като делото е върнато на първоинстанционния
съд за ново разглеждане от друг състав. Образувано е н.о.х.д.№ 6627/2019 г.,
ПРС, 23 н.с., което е прекратено с протоколно определение от 15.11.2019 г. и
е върнато на Прокуратурата, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, с указания за отстраняването им, като е потвърдена и взетата
спрямо ищеца мярка за неотклонение „Подписка“.
След внасяне на нов обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 124/2020
г., ПРС, 23 н.с., по което с Присъда № 260079/17.12.2020 г. ищецът отново е
признат за виновен в извършване на същото престъпление. С Решение №
260098/01.04.2021 г. по в.н.о.х.д.№ 214/2021 г., ПОС, осъдителната присъда е
отменена и делото отново е върнато за ново разглеждане от друг състав на
ПРС. Образувано е н.о.х.д.№ 2384/2021 г., ПРС, 22 н.с., което е прекратено с
4
протоколно определение от 11.05.2021 г., и отново е върнато на
прокуратурата, поради допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила.
След внасяне на нов обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 4194/2021
г., ПРС, 22 н.с., прекратено за пореден път с протоколно определение от
09.11.2021 г., потвърдено с Определение № 734/29.12.2021 г. по в.ч.н.д.№
2606/2021 г., ПОС, като делото е върнато на прокуратурата, поради допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
След поредния внесен обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 674/2022
г., ПРС, 22 н.с., по което с Присъда № 221/18.10.2023 г., влязла в сила на
03.11.2023 г., ищецът Ж. А. е признат за невиновен в това, че на 01.09.2016 г.
в гр. ****** с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил и до края
на м. юли 2017 г. да е поддържал заблуждение у Д. С. М., че е собственик на
гаражна клетка и с това му е причинил имотна вреда в размер на 400 лв., като
случаят е маловажен, и е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
От приложените писмени доказателства е видно също, че на 11.05.2021
г. ищецът Ж. А. е упълномощил адв. С. Я. да го представлява по н.о.х.д.№
2384/2021 г., ПРС, 22 н.с., и му е заплатил по договор от същата дата адв.
възнаграждение в размер на 1 000 лв. На 09.05.2022 г. е упълномощил същия
адвокат по н.ох.д.№ 674/2022 г., ПРС, 22 н.с., като му е заплатил
възнаграждение от 1 000 лв., а на 21.11.2018 г. го е упълномощил по ДП №
61/2018 г. на Първо РУ на МВР – Пловдив, за което му е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
От представената електронна справка за съдимост на ищеца от
19.02.2024 г. се установява, че той е бил осъждан няколкократно за кражби,
като следва: по н.о.х.д.№ 446/1997 г., ПРС; по н.о.х.д.№ 1274/2004 г., ПРС; по
н.о.х.д.№ 1296/2004 г., ПРС; по н.о.х.д.№ 232/2006 г., ПРС.
По делото са разпитани свидетелките Е. Х. К. – сестра на ищеца, и Ю.
А. М., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК за първата свидетелка,
предвид близката й родствена връзка с ищеца и възможната й
заинтересованост от изхода на спора.
От кредитираните гласни доказателства се установява, че свид. К. знае,
5
че срещу брат й е „водено дело през последните години за някакви суми от
един гараж. …Брат ми ми каза, че има проблем с един негов комшия, който
му бил преотстъпил гараж за под наем, пак някъде в ****. Този човек е
тръгнал да съди брат ми за някаква неплатена сума пари във връзка с
гаража и брат ми считаше, че не е виновен, защото ми каза, че е имал устна
уговорка с този човек, защото той му е преотстъпил гаража наново.
Когато човекът се е прибрал в **** и си го е поискал отново. Мисля, че
делото го водеше лично този човек, делото беше наказателно.
Това дело беше преди около 5-6 г., а наскоро завърши. Делото всеки
път завършване с осъдителна присъда и все път брат ми идваше веднага да
сподели на мен и майка ми, че е осъден и беше много притесняваше от тези
факти. Брат ми вдигаше кръвно, той е хипертоник, аз лично му меря
кръвното непрекъснато. Даже отключи псориаизис на стресова основа, има
навсякъде по цялото тяло. Това стана след образуваното наказателно
производство. Стана много нервен, започна на получава паник атаки. Дадох
му ****, който аз пиех, за да пробва дали ще му подейства добре. Отделно
пиеше по-леките ****, ****. Водила съм го и на познат кожен лекар, на
невроложка също съм го водила, защото просто беше едно кълбо от нерви
брат ми през това време. Притесняваше след всяко решение на съда, че ще
влезе в затвора. Всеки път, след като излезе от съда, ми се обаждаше по
телефона. Казваше ми, че е осъден отново и започваше да реве по телефона.
Майка също започваше да плаче с него и от притеснения си отиде.
Психиатър ми предписа ****-а, защото съм нервна и неспокойна. Не
винаги го пия, но ми е изписан от джипито, когато се наложи. Имах нервно
разстройство и също получавах паник атаки. В една година починаха майка
ми, баща ми, съпруга ми и девер ми. Баща ми почина преди това, но девер ми,
майка ми и съпругът ми починаха….Всички починаха в ръцете ми, защото аз
ги гледах и се грижих за тях.
Не знам каква точно е била присъдата. Брат ми ми каза: „Осъдиха
ме“. След присъдите брат ми казваше, че ще ги обжалва, но се страхуваше
да не влезе в затвора. Думите на брат ми бяха: „Накрая ще ме вкарат в
затвора“, защото всеки път обжалваше и всичко започваше наново.
Брат ми работи на различни места към строителна фирма, …знам, че
работи като общ работник. Виждала съм го в работни дрехи с боя, това
6
съм виждала.
Преди делото брат ми беше доста по-спокоен, не вдигаше кръвно.
Мисля, че беше осъден тогава, мисля, че беше условно. Това беше преди около
20-тина години.
Не е лежал в болница брат ми, затова няма епикризи. Невроложката
му предписа рецепта за лекарства, защото му се виеше свят, потъваше,
пропадаше. По няколко лекарства му предписаха. В момента брат ми не
работи, от 2-3 месеца горе-долу мисля, че не работи, от преди Нова
година“.
Според свид. М., която познава ищеца „чрез сестра му Е. от преди 8 г.
Имам дете на 8 г. и тя се грижеше за него, така се запознах и с брат й Ж..
…Знам, че от 2018 г. има водено дело срещу Ж., но не съм запозната. Чувала
съм от Ж., че се води дело срещу него и че е осъждан. Не мога да кажа до
кога е продължило делото. Ж. е споделял с мен, че след образуване на делото
от 2018 г. е започнал да получава паник атаки, не може да спи нощно време
и непрекъснато мисли най-лошото - че може да го осъдят и да влезе да
лежи в затвора. Това продължава и към настоящия момент. Той получи
псориазис, получи високо кръвно налягане, стана много сприхав, избухлив,
нервен, а преди не беше такъв човек. Сега вече е много различен от преди.
Каза ми, че е ходил на доктор и са му препоръчали да пие
успокоителни, за да може да спи нощно време. Знам, че на сестра му са
предписали лекарства и той е взимал, тя няколко пъти му е давала. Това
беше преди седмица, когато Ж. беше на гости у нас, и тогава сестра му му
даде в мое присъствие едно хапче за успокоение и той си го прибра, но дали
го е изпил, не мога да кажа.
Поне от 4-5 г. Ж. стана избухлив и нервен и се промени тотално. Той
не е женен, но живее на семейни начала с приятелката си от 16 г. и имат
дете на 16 г. Ж. работеше като общ работник в няколко фирми, местеше се
в различни фирми, …Преди 8 г. е починал бащата на Ж., а може и 10 г. да са,
а скоро почина мъжът на сестрата на Ж., тоест неговия зет Р.. Преди
това почина майката на Ж. …Тази година май месец ще станат 2 г., от
както почина майката на Ж..
Знам, че е ходил на лекар за високото кръвно, изписали са му лекарства
7
и ги пие. За този прословут псориазис също взе мерки, но не мога да кажа
какво точно“.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ са процесуално ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество са
доказани по основание и ЧАСТИЧНО по размер.
Отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, по
ЗОДОВ е специална по отношение на деликтната отговорност по чл. 45 и сл.
от ЗЗД, като разпоредбите на последния закон се прилагат субсидиарно само
за неуредени въпроси, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Според чл. 1 и чл. 2 от
ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, се
ангажира в две хипотези: за вреди от незаконни актове, действия или
бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност и за вреди, причинени от дейността
на правозащитните органи - дознанието, следствието, прокуратурата и съда.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и възниква при
наличието на предвидените в този закон предпоставки, без да е необходима
вина у съответното длъжностно лице, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, а още по-
малко тази вина се предполага, за разлика от деликтната отговорност по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния казус няма спор, че от страна на ответника Прокуратурата
на РБ е било образувано ДП № 61/2018 г. на 1-во РУ на МВР – Пловдив, като
с Постановления от 21.11.2018 г. и от 21.06.2021 г. на ищеца Ж. А. е било
повдигнато обвинение за това, че от 01.09.2016 г. до 31.07.2017 г. в гр. ****
при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил и поддържал у Д. С. М. заблуждение, че е
собственик на гаражна клетка и с това му е причинил имотна вреда в размер
на 400 лв., като случаят е маловажен – престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1
от НК. Образувано е н.о.х.д.№ 890/2019 г., ПРС, 20 н.с., по което ищецът е
признат за виновен, но присъдата е отменена с решение по в.н.о.х.д.№
1393/2019 г., ПОС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
ПРС. Образувано е н.о.х.д.№ 6627/2019 г., ПРС, 23 н.с., прекратено на
15.11.2019 г. и върнато на Прокуратурата за отстраняване на допуснати
8
съществени процесуални нарушения, като е потвърдена и взетата спрямо
ищеца мярка за неотклонение „Подписка“.
Впоследствие е образувано н.о.х.д.№ 124/2020 г., ПРС, 23 н.с., по което
с Присъда № 260079/17.12.2020 г. ищецът отново е признат за виновен в
извършване на същото престъпление, но с решение по в.н.о.х.д.№ 214/2021 г.,
ПОС, осъдителната присъда е отменена и делото отново е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ПРС. Образувано е н.о.х.д.№ 2384/2021 г.,
ПРС, 22 н.с., което е прекратено на 11.05.2021 г. и е върнато на
прокуратурата, поради допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила. След това е образувано н.о.х.д.№ 4194/2021 г., ПРС,
22 н.с., което е прекратено за пореден път на 09.11.2021 г., поради допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. След поредния
внесен обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 674/2022 г., ПРС, 22 н.с., по
което с влязла в сила на 03.11.2023 г. присъда ищецът Ж. А. е признат за
невиновен в това, че на 01.09.2016 г. в гр. **** с цел да набави за себе си
имотна облага да е възбудил и до края на м. юли 2017 г. да е поддържал
заблуждение у Д. С. М., че е собственик на гаражна клетка и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 400 лв., като случаят е маловажен, и е
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК.
Ето защо, са налице извършени от ответника като държавен орган
деяния (действия) спрямо ищеца, които са незаконосъобразни, тъй като с
влязла в сила присъда той е признат за невинен и е оправдан от така
повдигнатото и поддържано РП – Пловдив обвинение в извършване на
престъпление. В случая наказателното преследване на ищеца е продължило
необосновано дълго – почти 5 г. и не е приключило в разумен срок, като съдът
е установил, че от събрания доказателствен материал несъмнено се касае за
договорни отношения между ищеца и пострадалото лице М., а не за измама.
От ангажираните гласни доказателства се установява, че незаконното
обвинение на ищеца в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1
от НК се отразило негативно върху емоционалния живот и психиката на
ищеца, като му причинило продължителен стрес и страх от несправедлива
осъдителна присъда, предвид наличието на предходни негови осъждания,
макар и с отложено изпълнение; изпитвал вътрешно напрежение,
9
безпокойство и притеснение от евентуално попадане в затвора; не можел да
спи, вдигал кръвно, получавал паник атаки, затворил се в себе си и се
променил осезателно.
Наред с това, от събраните писмени доказателства се установява, че
ищецът е претърпял и имуществени вреди – разходи за адвокатска защита в
наказателното производство в размер на общо 2 500 лв.
При тези фактически обстоятелства съдът намира, че е налице
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на безвиновната,
гаранционно-обезпечителна отговорност на държавата за репариране на
причинените на ищеца преки имуществени и неимуществени вреди от
органите на Прокуратурата на Република България, които са в причинна
връзка и в резултат на повдигнатото и поддържаното срещу него обвинение в
извършване на посоченото по-горе престъпление, за което е бил оправдан от
съда с влязла в сила присъда, поради което предявените искове за
обезщетяване на вреди са доказани по основание.
Относно размера на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществените вреди съдът намира, че предвид естеството
и интензитета на отрицателните последици в емоционално и психическо
отношение, които е претърпял ищецът вследствие неправилното му
привличане под наказателна отговорност; вида и характера на обвинението,
което му е било повдигнато – за маловажен случай, както и необоснованата
продължителност на наказателното производство, което многократно е било
връщано на прокуратурата, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила; наличието на доказателства за гражданскоправни
отношения с пострадалото лице по договор за наем, които не могат да се
квалифицират като измама, както и обстоятелството, че ищецът има няколко
предишни осъждания, следва да се присъди обезщетение в размер на 15 000
лв., като до пълния предявен размер от 32 850 лв. искът се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че
в резултат на неправилното му подвеждане под наказателна отговорност
ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на общо 2 500 лв. –
разноски за адвокатска защита в наказателното производство, които също
следва да бъдат обезщетени.
10
Посочените обезщетения следва да се присъдят ведно със законната
лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда на 03.11.2023 г.
до окончателното плащане.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на
ищеца внесената ДТ в размер на 10 лв., както и направените разноски за
адвокатска защита в размер на 3 500 лв., съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 08.01.2024 г., но съразмерно с уважената част от исковете или 1
743 лв. (1 732,67+10).
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – София, бул. Витоша
2, да заплати на Ж. Х. А., ЕГН **********, от гр. ****, със съд. адрес: гр.
****, чрез адв. С. Я., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 15 000
лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – продължителен стрес и страх от несправедлива
осъдителна присъда; вътрешно напрежение, безпокойство и притеснение от
евентуално попадане в затвора; безсъние, високо кръвно налягане и паник
атаки, в резултат на повдигнатото и поддържаното срещу него обвинение в
извършване на престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което е
оправдан от съда с влязла в сила на 03.11.2023 г. Присъда 221/18.10.2023 г. по
н.о.х.д.№ 674/2022 г., ПРС, 22 н.с., ведно със законната лихва, считано от
03.11.2023 г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от
32 850 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. София, бул.
Витоша 2, да заплати на Ж. Х. А., ЕГН **********, от гр. ****, със съд.
адрес: гр. ****, чрез адв. С. Я., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ общо
сумата 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди - заплатени адвокатски възнаграждения, в
резултат на повдигнатото и поддържаното срещу него обвинение в
извършване на престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което е
оправдан от съда с влязла в сила на 03.11.2023 г. Присъда 221/18.10.2023 г. по
н.о.х.д.№ 674/2022 г., ПРС, 22 н.с., ведно със законната лихва, считано от
11
03.11.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ да заплати сумата 1 743 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и три
лева) – такси и разноски по съдебното производство, съразмерно с уважената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12