О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /25.06.2014 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ окръжен съд, гражданско отделение, VIII-ми
състав, в разпоредително съдебно
заседание, проведено на 25.06.2014 година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Цанкова
Галя АЛЕКСИЕВА – мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Н.
Неделчева въззивно гражданско дело №1431 по описа за 2014 година, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на К.Д.И.,
ЕГН **********,
срещу Решение №1662 от 27.03.2014 г. постановено по
гр.дело №8286
по описа на Районен съд Варна за 2012 г., XIV с-в, с което ВРС е уважил исковата
претенция по реда на чл.422 от ГПК, предявена от Я.К. и М.К., във връзка с
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 4847/2012 по описа на
ВРС за сумата от 5000 лева, представляваща главница по договор за
покупко-продажба на МПС от 11.11.2008 г., както и сумата от 1918 лева,
обезщетение за забава за периода 11.11.2008-11.04.2012 г, ведно със законната
лихва, считано от 11.04.2012 г. Според
жалбоподателя, така постановеното решение е недопустимо, като
постановено по недопустим иск, а в условията на евентуалност –неправилно.
Излага, че заявената от ищците претенция е за приемане на установено в
отношенията между страните, че той дължи процесиите суми, като неотчетени по
договор за поръчка - упълномощителна сделка за извършване на друга сделка, а
именно покупко-продажба на МПС. Издадената заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, обаче касае вземане по договор за покупко-продажба на МПС от
11.11.2008 г., не и такова по договор за поръчка. Съдът следва да следи
служебно за наличието на процесуалните предпоставки касаещи допустимостта на
производството по чл.422 от ГПК, една от които е дали заявеното в исковата
молба съответства на това за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Безспорно е в случая, че изпълнителното основание касае
вземане на друго основание, не това което е предмет на производството по реда
на чл.422 от ГПК. Ако съдът счита, че решението е допустимо, то би било
неправилно в частта, касаеща искането за приемане на установено в отношенията
между страните на дължимостта на сумата от 1918 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 11.11.2008-11.04.2012 г. Предвид липсата
на определен ден за изпълнение на
задължението за предаване на сумата от 5000 лева и доколкото твърденията на
ищците не касаят хипотезата на непозволено
увреждане, за да е в забава той следва да бъде поканен да плати, а такива
твърдения или доказателства не са ангажирани в хода на съдебното производство,
поради което и претенцията е неоснователна и недоказана. По изложените
съображения моли решението да бъде обезсилено като недопустимо. В условие на
евентуалност моли да бъде отменено
частта, в която е прието за установено в отношенията между страните на
дължимостта на сумата от 1918 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
11.11.2008-11.04.2012 г, като неправилно. Във въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
Въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор, в който излага
становище за недопустимост на въззивната жалба, а в условие на евентуалност- за
неоснователност на същата. Изложени са твърдения, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Счита, че
първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на предявените
иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и
необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваните части. Моли за присъждане на разноски. Доказателствени искания не са направени.
Съдът счита жалбата за допустима. Не
споделя възражението на въззиваемата страна, че ВРС в нарушение на разпоредбата
на чл. 63, ал.3 ГПК е продължил срока. ВРС не е продължил срокът за обжалване
на решението. Въззивната жалба е депозирана в законово-определения 2 седмичен срок
за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК. Първоинстанционният съд, правилно и съобразно разпоредбата на чл.
63, ал.1 ГПК е продължил срокът за внасяне на дължимата държавна такса.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата
въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като
съобрази, че не съдържа доказателствени искания, намира, че производството по
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от
гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з.
въззивна жалба вх. №10533/24.04.2014г.
на
К.Д.И., ЕГН **********, срещу Решение №1662
от 27.03.2014 г. постановено по гр.дело №8286 по описа на
Районен съд Варна за 2012 г., XIV-ти с-в.
НАСРОЧВА производството по делото в
о.с.з. на 17.07..2014г. от 09:00 часа, за която дата и
час да се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: