П
Р О Т
О К О Л
05.10.2018 година
град БУРГАС
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД Наказателно отделение, XLIII н. с.
На пети октомври 2018 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА АТАНАСОВА
Съдебни
заседатели: 1. Г.С.-Г.
2. М.Г.
Секретар: Гергана Стефанова
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от съдията Атанасова
НЧХ дело № 1069 по описа за 2017 година
На
именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Частният тъжител С.В.С. - редовно
уведомен в предходно съдебно заседание, се явява лично заедно с адв.К.Т. от
БАК, назначена за служебен защитник в хода на настоящото производство и редовно
уведомена.
Подсъдимият А.В.С. - редовно
уведомен в предходно съдебно заседание, се явява
лично.
За него се явяват
адв.М. и адв.К. – и двамата от БАК, надлежно упълномощени с представени по
делото договори за правна защита и съдействие и редовно уведомени.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.
ТЪЖИТЕЛЯТ С.С.: Да се даде ход на
делото.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ А.С.: Да се даде ход
на делото.
Съдът, като намери, че не са
налице процесуални пречки по даване ход на делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПОДСЪДИМИЯТ А.С.: Аз искам да обясня. Проведена е среща.
Говорихме за параметри на спогодба и така нататък и накрая останахме насаме с
брат и той се съгласи да му изплащам ежемесечно сумата в определен размер. Даже
отидохме в банката, издадоха му карта на моята сметка и всичко беше нагласено.
След 15 минути, вероятно след разговор с г-жа Д., той ми каза: „Няма да има
сделка. Няма да има нищо.” и така нататък. Не знам какво се случи.
ТЪЖИТЕЛЯТ С.С.: Моята част да
върне отколкото тези пари. Аз му казах да си помисли. Майка ми и баща ми ги
дадоха тези пари. Една част да ми върне от апартаментите. Преди имаше два
апартамента в София и един тука, пък после той каза, че не е съгласен.
Няма възможност да се разберем.
СЪДЪТ продължава съдебното следствие.
АДВ. М.: Във връзка с показанията
на една от разпитаните свидетелки в предходното съдебно заседание, Ви
представям въпросната справка. Свидетелката заяви, че са извършили справка в
имотен регистър. Тази справка на хартиен носител е представена на подзащитния
ми и така са водени преговори с него във връзка със собствеността на имотите.
От справката личи, че е разпечатана на 16.09. в 13:53 минути. Това е справката
и с която те са отишли при него да му обясняват какво да направи. Желаем да я ползваме
в частта относно датата и часа, отразени в нея.
АДВ. Т.: Да се приеме. Нямам
възражения да се приеме справката. Същата касае свидетелските показания на
двамата разпитани свидетели.
АДВ. Т.: Няма да соча други
доказателства. Да се приключи съдебното следствие.
ЧАСТНИЯТ
ТЪЖИТЕЛ С.С.: Няма да соча други доказателства. Да се приключи съдебното
следствие.
АДВ.
М.: Няма да соча други доказателства. Да се приключи съдебното следствие.
АДВ.
К.: Няма да соча други доказателства. Да се приключи съдебното следствие.
ПОДСЪДИМИЯТ
С.: Няма да соча други доказателства. Да се приключи съдебното следствие.
СЪДЪТ,
на основание чл.283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА писмените доказателства, приложени по делото, като приема всички
представени в хода на съдебното следствие такива, с изключение на тези,
изходящи от свидетелката К.Д., във връзка с които съдът вече се е произнесъл,
че не приема.
ПРИКЛЮЧВА
съдебното следствие.
ПОКАНИ подсъдимия да даде
обяснения по обвинението.
ПОДСЪДИМИЯТ А.С.: Не желая да
давам обяснения.
ПРИСТЪПВА
към изслушване на съдебните прения.
АДВ. Т.: Едно доста продължително
дело, което не можа да приключи със споразумение, поради много субективни
причини и понякога поради това, че се намесваме и ние като адвокати. Частната
жалба е подадена, когато районна прокуратура излиза с постановление, което е
представено по делото заедно с цялата преписка, и прокурор от районна
прокуратура заявява, че тъй според настоящия орган е налице престъпление по чл.
209 НК - има измама. През цялото водено съдебно дирене и представяне на
всякакъв вид документи, както и свидетелски показания, стана ясно, че са налице
трите форми на изпълнителното деяние. Връщайки се малко по-назад, преди да
казвам на съда какви са тези три форми, защото те ясно и точно са написани при
формулировката на това престъпление измама. В хода на производството
защитниците и подсъдимия поискаха от съда и представиха по делото да бъде спряно
делото поради обстоятелството юридическия факт за подаване на искова молба за
поставяне под запрещение на лицето. Съдът, спазвайки всички правила на
нормативната уредба, не прие да бъде спряно делото. Индиректно, с тази искова
молба за запрещение каквото и да бяхме говорили тук, както и да разглеждаме
писмени доказателства, експертизи, подсъдимия признава, че наистина може да
бъде повлиявано на брат му, ако той има доверие към някой да извърши действия
на подписване, на прехвърляне и така нататък.
По съществото на самото
престъпление няма да бъда много многословна. Искам да кажа следното:
Подсъдимият А.С. с цел да набави за себе си имотна облага възбужда заблуждение
у брат си, че ще се грижи за имотите му, като го накарва да подпише всички
необходими документи, за да прехвърли имотите на себе си. В протоколите е видно
и разпитана нотариус. Представени са всички документи. Да наистина има
подписани такива пълномощни, в който С. е написал, че е прочел, или какво
прочел, какво подписал. Специалната цел на подсъдимия е била именно да набави
за себе си имотна облага и както той твърди, в преписката, че С. си бил
подготвил документите и отишъл да ги подпише, само да си подпише пълномощните.
Просто това по никакъв начин не се доказа. Дори и нотариусът, който беше
разпитан, каза, че тези документи нито са писани от С., просто са били редовно
направени и представени. С., имайки предвид неговия статус, неговото все пак заболяване,
то не е и заболяване, това, че той има там първоначална вродена дебилност, без
да ползва адвокат не би могъл да направи тези пълномощни, нито да ги носи, нито
дори да ги прочете. Няма повече какво да обсъждам. В протоколите той доста ясно
е казал пред нотариуса какво е станало при подписване на тези пълномощни. Факт,
че С. не плаща. Макар, че в практиката на нотариусите има известна доза истина
в това, че плаща този, който е упълномощен. Представен е документ, където няма
подписът на С., че е платил именно за заверяване на документите, които са били
за прехвърляне. Това са един куп документи, които С. няма как да го прочете,
въпреки че е подписал отдолу прочел съм и разбрал съдържанието. Даже не пише
разбрал, а прочел съм съдържанието на тези документи. Освен това искам да кажа,
че наистина е налице една измама и нека съдът да реши. Подсъдимият просто е
имал налице специална цел, след като знае, че е единственият роднина. Към този
момент 2009 година С. е в състояние, в което е загубил двамата си родите, които
години наред са се грижили за него и той е останал сам единствено с единствения
си роднина - брат си. Няма как да не вярваш. Дали много се познаваш с брат си,
дали си близък, остава ти един единствен близък човек. През това време,
подсъдимият, в най-кратък срок, в момента, в който човекът се намира според
свидетелските показания в едно депресивно състояние, в което почти престава да
се грижи за себе си, той е заведен пред нотариус и мисли, че отива и подписва
нещото, с което става въпрос за управление на имотите, които родителите са
разделили приживе между двамата братя. Не само това, това са му първоначалните
действия. С. подписва тези документи, но след това у С. продължава да се поддържа
заблуждение, като брат му праща близо няколко години пари, които С. приема със
съзнание, че тези пари той ги получава там от управлението, даване под наем на
тези жилища.
Да, може и да се разминава
справката, 2013 или 2015 година е направена, но е налице, че на С. му е
обяснено едва от адвокат след време, че той не притежава тези имоти. Защото С.,
въпреки своето вродено, много хора без такава вродена, не винаги разбират
точните думи, това, което пишем ние като адвокати и съответно непознаването на
това не ги оневинява, но С. е бил поставен доста дълго време в заблуждение, че
някой помага с пари от неговите имоти.
Деянието, за което ние тук спорим
измама ли е или не е измама, съдържа трите предпоставки, които моля съдът да
вземе предвид. Налице са трите форми на изпълнение - използване на заблуждение, неопитност, какъвто
е С.. Той не е опитен, нито е юрист, нито преди тези всички дела се е занимавал
с такива работи. Неосведоменост в много отношения, като тъжител поради неговото
умствено недоразвитие, доказано от документи, макар че в много случай С.
разсъждава както трябва. Поради което в неговото съзнание, тъй като той е един
неопитен човек в областта на правото, не е достатъчно осведомен какво е
управление и какво е може би прехвърляне. И е създадена невярно представа за
съответните факти и обстоятелства. Налице е измамата. Има причинна връзка между
деянието и настъпилите резултати. Има имотна вреда. Това е измамата. На С. имотната
вреда е в доста голям размер. Това са апартаменти, които струват доста пари.
Извършено е деянието, като подсъдимият, разбира се, че има пряка форма на
вината. Разбирал е много добре характера на това деяние - прехвърлянето, което
ще направи, предвиждал е неговите последици. И цялата тая умисъл в това, което
е правил, се извлича от неговите конкретни действия. Използвал времето, когато
брат му е бил в ужасно състояние. Брат ми е в депресия. Брат ми, въпреки, че е
писано тука, гледам по преписката, че не знаел, че има такава диагноза, брат ми
от години приема света по друг начин. Той живее в собствен свят. Аз мога да го
подведа. И с тези действия той наистина подвежда брат си. С това познаване на
неговото състояние. Неговото състояние след смъртта на родителите е било доста
ужасно. И то е нормално. То на човек, който няма такава вродена диагноза би се
отразило. На който единственото семейство е било майката и бащата. След това
действията на подсъдимия, започва да му праща пари в една карта. Сумата тук се
коментираше и С. го е казал, с което у С. отново е затвърдено впечатлението, че
той получава някакви пари от неговите си
собствени апартаменти. До момента, когато се намесват юристи и откриват наличието
на прехвърлените апартаменти.
Имайки предвид, запознали сме се,
наистина не е съден братът на С.. Това са един вид - чисто съдебно минало, но
все пак моля съда да има предвид, че подсъдимия има едно отегчаващо вината
обстоятелство. Моля съдът да отчете от представените
документи, от свидетелските показания упоритостта на брата - на подсъдимия и
факта, че пострадалият е лице, което има занижено абстрактно мислене и трудно
възприемане на нещата от юридически характер, тъй като има представен документ
вродено ниска степен на възприемане, ниска степен на дебилност, която много
хора притежават, но и това, че към момента на извършване на деянието тъжителят
е в бил в депресивно състояние, тъй като родителите му последователно в рамките
на три четири месеца са починали, които са били единствените му и заблуждение,
че брат му иска да го облекчи от задълженията му относно притежаваните от него
имоти. Ние държим, не бих могла да искам, предвид чистото му съдебно минало, да
бъде ефективно осъден, но държим да бъде осъден подсъдимият, тъй като безспорно
е налице едно деликтно поведение от страна на подсъдимия извършено от него
престъпление, с което е ощетил патримониума на брат си. Именно поради
състоянието и момента, в който е извършено. Ако съдът се произнесе, за което
молим, че е извършена измамата по чл. 209, ал. 1, моля всички разноски,
направени по делото, да бъдат заплатени в полза на бюджета на съдебната власт.
Моля, съдът да уважи частната
жалба и да постанови една справедлива присъда. На С. му е ясно че с осъждането на брат си той няма да
си върне апартаментите, но заслужава той вярва, че все пак той живее във
времето, когато справедливостта в малки или в големи дози е налице.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ С.С.: Аз искам
да бъде справедлива присъдата и част да ми върне от моя дял, които ми дава
майка ми и баща ми.
Аз искам да го осъдите, има
измама. Осъдите го, но не много. Защото го направи.
АДВ. К.: Описаното в тъжбата и
допълнението към нея поведение на А. безспорно не налага изводи за осъществен
състав на престъпление от негова страна и затова аз ще Ви помоля веднага той да
бъде оправдан. От името и на моя колега и от името на А. аз твърдя, че
фактологията, която е изложена в първоначалната тъжба и в допълнението към нея
е изключително неясна, повърхностно изложена и ни поставя в позицията да
гадаеме фактическата страна, а и правната страна на обвинението. А пък след пледоарията
на повереника на тъжителя това важи с още по-голяма сила.
Ще си позволя така да не следвам
обичайната хронология на защитна реч и да започна вместо от фактите, от
правото, точно защото и изложението и настоящата пледоария ме принуждават да
сторя това.
Сега, твърди повереникът, че има
три форми на изпълнително деяние. Не разбирам кои са тези три форми на
изпълнително деяние, но предполагам, че една от така наречените форми на
изпълнително деяние всъщност е съставомерно поведение по ал. 2 на чл. 209 от НК, уточнение в какъвто смисъл беше направено още при даване ход на делото, че
изложените факти всъщност следва да бъдат квалифицирани по ал. 2. В тази връзка
аз искам да кажа, че ние поддържаме възражението, което направихме и преди
даване ход на делото и още веднъж заявявам, че ние не даваме съгласие, ако Вие
констатирате наличието на съставомерно поведение по реда на ал. 2 на чл. 24,
вр. ал. 1, т. 3 от НК. Сега няма да възпроизвеждам изложението си от момента на
даване ход на делото, да връщам към редакцията на ал. 2 към онзи момент, но категорично
е, че погасителната давност е настъпила и това а абсолютната погасителна
давност.
Сега, що се отнася до другите две
форми на изпълнителното деяние като че ли там нещата на пръв поглед са ясни, но
не съвсем. Сега, значи, законодателят, а и съдебната практика разграничава
възбуждането и поддържането на заблуждение. Възбуждането очевидно предполага
някаква активна деятелност от страна на
мамещия върху съзнанието на мамения по начин, че да създаде погрешна представа
за фактическите обстоятелства за извършване на разпоредително действие.
Поддържането на заблуждение предполага две възможности. Първо, да е така
възбудено заблуждението, след което то да бъде поддържано, а е възможно
заблуденото лице да е било на някакво друго основание в заблуждение. Това да е
осъзнато от мамещия и той, възползвайки се от вече възникналата заблуда, да
поддържа това заблуждение. Сега, позволявам си тази теоретична разработка, с
оглед пледоарията на защитника. Стигаме до важния съществен момент. Всичко това
и възбуждането и поддържането има една единствена цел - да бъде мотивиран
измаменият да извърши разпореждане и от тука натам, когато бъде извършено това
разпореждане, за никакво поддържане на заблуждение, на съставомерно поддържане
на заблуждение не може да става въпрос, защото, ако е обратното - питам кога е
довършено престъплението? Дали когато
настъпила вредата или пък някога в необозримото бъдеще, когато
измаменият разбере, че всъщност много по-рано за него е настъпила вреда?
На следващо място, когато
говориме за правото, следва да бъде ясно, че в случая съставомерно, важно от
обективна страна е в резултат на заблудата да бъде извършено имуществено
разпореждане. Именно от разпореждането настъпва вредата. Преобладаваща е и съдебната
практика, а и теорията, че тогава е довършена измамата, разбира се, а и
теорията има и второ становище, че трябва да настъпи вече и облагата. Но то е
така да кажеме не е преобладаващо. И когато говориме за разпоредително действие
сега следва да поставим въпроса кога и от кого е извършено разпоредителното
действие и дали упълномощаването, което е извършено от страна на тъжителя на А.
и неговият брат А. поражда транслативен прехвърлителен вещно-правен ефект?
Категорично не.
Сега аз ще се въздържа да цитирам
една поредица от решения по граждански дела, които ясно така определят
естеството и правната природа на упълномощаването и невъзможността на самото
упълномощаване да породи транслативен ефект. Практиката е безспорна, че това
разпореждане със съответния прехвърлителен ефект настъпва тогава, когато бъде
изповядана в предвидената от закона нотариална форма съответната сделка. Тогава
настъпва. Така че в случая не бихме могли да говориме за каквото и да било
разпореждане с подписването на тези пълномощни, в резултат на което да е
настъпила вреда за упълномощителя. Така че хипотетично да се приеме, че всичко
онова, което тъжителят твърди е вярно, то пак не налага извод за наличието на
съставомерно поведение от страна на А..
Разбира се ние няма как да се
съгласим и с фактологията по делото, затова, защото в случая имаме един
безпристрастен арбитър тогава, когато говорим за гласни доказателствени
източници и това е нотариусът, който е заверил подписите на тъжителя. Ние няма
как да игнорираме свидетелските показания на нотариуса, който беше така
безкрайно подробен, обстоятелен и освен всичко друго еднакво отдалечен и от
тъжителя и от неговия брат. Та нотариусът твърди, че когато се явят лица в
кантората му, за да бъде извършено упълномощаване първата работа е както каза
нотариусът да попитам дали е прочел съответното пълномощно и че не удостоверява
подписи, ако не е заявено, че съответно пълномощното е прочетено и нещо повече
упълномощителят е съгласен с прочетеното. Не намирам за необходимо да
преразказвам в цялост свидетелските показания на нотариус Ганчева, но ще си
позволя наистина само, само едно изречение: "Абсолютно, и дори мога да
кажа, че за разпореждания с недвижими имоти, за банкови клаузи, пълномощни с
по-голям на брой права винаги чета и аз." Междувпрочем, тези показания на
нотариус Ганчева не са изолирани, те не противоречат на останалата
доказателствена съвкупност. Те се подкрепят и от подписите на тъжителя и от
написаното от него, че той е прочел съдържанието на тези пълномощни.
Сега, назначената
психолого-психиатрична експертиза определя какво е състоянието на тъжителя и в същото време са
относително безпротиворечиви, че ако на него му бъде разяснено естеството на
извършваните действия, то той е в състояние да ги разбере. А си мисля така, че и всички ние сме убедени
в това, че той разбира това, което говори и това, което иска. Друг е въпросът,
че неговото поведение като цяло е резултат от
друго, установено от вещите лица обстоятелство, а именно възможността да
бъде манипулиран. Макар, че в настоящия случай по мое мнение въобще не става
въпрос за манипулация, защото манипулирането предполага той да бъде грубо
казано поставен пак в състояние на заблуда. Напротив, тук на него му се диктува
определено поведение от свидетелка по делото и той следва тези заръки.
Сега, когато говорим за
свидетелката Д., за нейната дъщеря, клуба съмишленици от пенсионерския клуб
няма как да не отбележим, че там са много и налице съществени противоречия в
техните показания тогава, когато говорим за факти, различни от този, които
иначе добре са наизустили, че С. е бил излъган, че той е бил с убеждението, че
подписва документ за плащане на данъци и на наем, а пък видите ли всъщност
срещу него се оказал друг. Сега, наистина не е необходимо да изпадаме в такава
дребнавост, но вие ще видите как този единият от свидетелите Г. примерно не
може да въведе никаква относима към предмета на доказване фактология, но той
ясно си спомня как веднъж като се връщал от морето това било точно денят, в
който се подписвали пълномощните и в който как С. бил в приповдигнато
поведение, как пили бира за това, че той ще упълномощи своя брат да плаща
данъци и да го разтовари от тази тегоба. Всичко останало, което разказва този
свидетел е без конкретика.
Свидетелката П.Д. на мен също ми
прави впечатление вътрешната противоречивост в нейните показания. Тя започва с
това, че С. бил много затворен. Той не споделял лични неща. И видите ли той
нищо не споделял, обаче в същото време тогава, когато стане въпрос за този
апартамент, той се пали, той разказва за Лили Иванова като за съседка и така
натам и така натам. Всъщност, тука
интересно е да съпоставим показанията на П.Д. с показанията на К.Д. и М.С.. Как
К. е добрата самарянка, която полага грижи за всички нали. Нещо различно твърди
П.Д., че в същност нали грижата е само за С., защо е очевидно. Колегата М. ще
се спре на поредицата от действия, които е предприела тази свидетелка, за да се
домогне грубо казано до възможността да придобие в един момент при определени
обстоятелства апартаментите на тъжителя.
Така че ще приключа своето
изложение с тази разпечатка, която е представена. Тази разпечатка далеч не е
извършена с цел да бъде показано на С., че той всъщност не притежава
апартаменти, защото той много добре знае за какво е упълномощил своя брат. Той
е упълномощил своя брат да извърши съответното разпореждане с тези имоти в своя
полза, за да бъде възпрепятствано грубо казано кражбата им от самия С..
Тази разпечатка тя обслужва чисто
гражданско правните щения, които има К.Д. и нейната дъщеря да проучат какво е
имотното му състояние в действителност и от тука натам да планират своите
действия и настоящото производство е част от действията, които са планирани. То
не е нищо повече.
Затова, моля Ви да постановите
съдебен акт, с който да оправдаете А. поради липсата на осъществен състав на
престъпление от негова страна.
АДВ. М.: Като се присъединявам
към изложеното до сега от адвокат К. аз също ви моля да постановите оправдателен
съдебен акт. Ние сме сезирани с една тъжба, която още от първото заседание страда
от неяснота и фактологични недостатъци, за да може да обоснове една обвинителна
теза, която да бъде и предмет на настоящото дело, което създава затруднения на
защитата. Поддържам тезата за наличието на отрицателна предпоставка за това
дело във връзка с изтеклата абсолютна давност. За такъв анализ на разпоредбата
на чл. 209 от НК следва да прецените единствено подписания документ сам по себе
си към момента на подписването, той не създава никаква вреда. Тъжителят е
подписал множество пълномощни, представени по делото и то в негова полза.
Пълномощното като правен документ, въпреки постановената ниска степен на
дебилност, като състояние на психиката му той е разбирал правните последици от
подписания акт като правна сделка, тоест, че му дава неговото доверие да извърши
определени правни действия, но от това подписване на пълномощие вредата не
настъпва. Аз бих искал да се спра на нещо друго. Всеки наказателен процес
преследва превенция. Това дело е малко по-различно. Ако възприемете
обвинителната теза, като че ли това ще повлече и други последици и да ще се
създадат негативни нагласи в обществото. Ще бъдат развързани ръцете на друг
човек. В множеството експертизи беше посочено, че той е под внушаемост. Той се
намира от опекунство, преминаващо и граничещо с влияние на определени хора.
Забележете, че те са искали поставянето му под запрещение. Затова считаме, че
този процес не би защитил правата на тъжителя, а би го поставил в още една по-голяма
опасност. Но би се случило като правна последица и именно заради това ние водим
преговори за постигане на помирение. Аз ще Ви моля за оправдателен съдебен акт.
ПОДСЪДИМИЯ А.С.: Аз мога да кажа
само, че поддържам всичко казано от моите защитници. И моля да бъда оправдан. Нямам
какво повече да кажа. Само мога да кажа, че той е подписал много повече
пълномощния от колкото си мислите и е наясно със съдържанието им.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА
съдебните прения.
ДАВА
последна дума на подсъдимия А.В.С..
ПОДСЪДИМИЯТ
С.: Моля за оправдателна присъда.
АДВ. М.: Няма да присъствам при
четенето на присъдата поради служебни ангажимент в Районен съд Несебър. Нямам
възражения присъдата да се прочете в мое отсъствие.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не държа при
четенето на присъдата да присъства адв. М., само с адв. К. ще се явя.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа и правна страна и обяви, че се оттегля на тайно съвещание за
постановяване на присъда, която ще бъде обявена публично на страните в 13:30
часа.
СЪДЪТ в 13:35 часа обяви публично
в присъствието на частния тъжител - С.В.С., адв.Т., подсъдимия - А.В.С. и адв.К., крайния си акт, в съдебната зала.
В днешно съдебно заседание се
направиха възражения от страна на защитата касателно наличието на изтекла
погасителна давност по отношение на процесното престъпление. Представени бяха
също така доказателства относно момент, в който тъжителят е узнал за извършване
на същото, което е от значение с оглед преценка относно спазването на срока по
чл.81, ал.3 НПК. Съдът намира за неоснователни доводите във връзка с изтекла
погасителна давност. Аргумент в тази насока е правната квалификация на деянието
предмет на настоящото производство - по чл.209, ал.1 от НК /уточнена изрично от
съда, съобразно заявеното от тъжителя/, обосноваваща изключване на наказателно
преследване след изтичане на срок от 15 години по арг. от чл.80, ал.1, т.2 НК.
Не така според съда стои обаче въпросът
по отношение на срочността на подаване на процесната тъжбата. В тази връзка на
първо място съдът държи да отбележи, че при извършване преценка относно горното
обстоятелство не взима предвид представената в днешно съдебно заседание справката
по лице от търговски регистър с дата от 2013 година. Това е така, тъй като
липсват каквито и да било данни, от кого е извършена справката и съответно дали
и кога тя е станала достояние на тъжителя.
Съобразно разпоредбата на чл.81,
ал.3 НПК тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато
пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или в едномесечен срок от
деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното
производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия. В настоящия случай не е налице прокурорско постановление за
прекратяване на досъдебното производство, а такова касаещо отказ за образуване
на ДП. Ето защо и стриктният анализ на нормата води до извода, че срокът за
депозиране на тъжба е шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за
извършване на престъплението. В голяма част от практиката си ВКС и долустоящите
нему съдилища се приема, че шестмесечният срок по чл.81, ал.3 НПК тече от
последното произнасяне на прокурора, като е без значение, дали това е
произнасяне с постановление за отказ да се образува досъдебно производство или
е с постановление за прекратяване на образувано такова. С оглед гарантиране
правото на защита на тъжителя, БРС възприема именно този критерий.
Срокът за депозиране на тъжба
обаче е спазен, когато наказателно преследване за деяние, предмет на частно
обвинение спрямо лицата, посочени в тъжбата като извършители на същото, е
предприето от надлежните органи по молба /тъжба/ на пострадалия, подадена пред тези органи преди изтичането
на 6 месеца от узнаването, че е извършено, /в този смисъл Решение №358/01.12.1992г. по н.д. №310/1992г., III н.о. на ВКС/. По аргумент от горното, ако в
6-месечен срок от узнаването за извършено престъпление, тъжителят не е сезирал
прокуратурата със сигнал, срокът му за депозиране на тъжба следва да се счита
изтекъл.
Действително в тъжбата не е
посочен момент, в който тъжителят е разбрал за извършването на престъплението,
като е посочено единствено, че това е станало в края на 2015 година. В хода на
съдебното следствие съдът положи множество усилия за установяване на
обективната истина по делото, в това число и за събиране на доказателства
относно точния момент на узнаването. Още с тъжбата си тъжителят е представил
справка по лице от Търговския регистър, която отразява извършеното разпореждане
с недвижимите му имоти. Именно тази справка свидетелката С. твърди да е
направила и представила пред тъжителя и от нея той е узнал за твърдяната
измама. Следва да се изтъкне, че тази справка е депозирана от самия тъжител и
след като е разполагал с такава, датата на изготвянето й е най – късният момент,
считано от който може да се приеме, че той е имал възможност да сезира било то
съда, бито то прокуратурата с тъжба/жалба. Така посочената справка е от дата 31.08.2015 година. С оглед на горното
и като се има предвид, че самият тъжител е представил справката, съдът намира,
че именно това е датата, на която на него е станало известно за разпореждането,
което е било извършено с неговите имоти. От тази датата е започнал да тече и
шестмесечният срок за депозиране на тъжба от негова страна. В настоящия случай
жалба на тъжителя пред Бургаска районна прокуратура е депозирана едва на 11.04.2016 година т.е. извън законоустановения срок, поради
което вече изтеклият срок за сезиране на
съда с тъжба не може да бъде саниран посредством извършване на последваща
проверка от БРП и произнасяне на прокурора с постановление за отказ да се
образува ДП .
Нещо повече, съдът държи да
отбележи, че посочената по – горе дата през 2015г. се явява най – късния
момент, през който тъжителят е можело да разбере за извършването на
престъплението, предмет на настоящото производство. В хода на съдебното
следствие се изнесоха и данни от свидетелката К.Д., че справка в Имотен
регистър е била извършена още през 2013-2014 година /кореспондиращо и с
представената такава от защитата/, като отново в този период подсъдимият е
заявил пред нея и тъжителя, че е прехвърлил собствеността над процесните апартаменти.
Такива данни същата свидетелка е депозирала и пред БРП и те още повече
отдалечават във времето моментът, в който пострадалият е разбрал за
прехвърлителната сделка. Нещо повече, показанията на тази свидетелка
кореспондират и с тези на свидетелката П.Д., която заяви, че именно през 2013-2014
година С. й е казал, че е бил „измамен“ от брат си. Доказателства за дата на
узнаването относно процесното престъпление, по – късна от горната, не се
събраха, поради което и такава няма как да бъде приета от съда.
С оглед на всичко гореизложено
БРС намира срокът за депозиране на тъжбата за пропуснат, а настоящата такава за
несвоевременно подадена. Като намери депозирана тъжба за недопустима, съдът
счете, че следва да прекрати производството по настоящото дело.
Така мотивиран СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ: №
1553/05.10.2018г.
ОТМЕНЯ свое протоколно
определение, с което е дал последна дума на подсъдимия.
ОТМЕНЯ свое протоколно
определение, с което е дал ход на съдебните прения.
ОТМЕНЯ свое протоколно
определение, с което е приключил съдебното следствие.
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД
№ 1069/2017 година по описа на районен съд гр. Бургас.
Настоящото определение подлежи на
обжалване в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд гр. Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Съдебни заседатели:
1.
2.
Протоколът
е написан в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 13:50
часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.