Решение по дело №883/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   153          25.01.2021г         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря К.Р.,

като разгледа докладваното от съдия  Дарина Матеева  адм. дело № 883по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния ко­декс във вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на  П.А. А.,ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. С.П.,***, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/ № 20-1030-000711/08.03.2020 год., издадена от М.В.М.на длъжност - ***към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция, с която на  основание чл.171 т.2а ,б. „б“ от ЗДвП ,на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца“.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав отмяна на процесната заповед като неправилна и незаконосъобразна.Оспорва се фактическата обстановка,при която е издаден оспорения административен акт,поддържа се,че същата е немотивирана,тъй като ответният административен орган не е обосновал кое е наложило прекратяване на регистрацията на ППС точно за 10 месеца,при положение,че законодателят е предвидил срок от 6 месеца до 1 година,в който следва да се приложими ПАМ.Твърди се още,че ЗПАМ не е съобразена и с целта на закона.Поддържа се,че е налице неточна правна квалификация на деянието ,както и в диспозитива на заповедта не е ясно ПАМ по отношение на кое МПС се отнася.Претендира разноски по делото.

Ответният административен орган – ***към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция, депозира писмено становище по делото и иска отхвърляне на жалбата.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай,че такова се претендира от жалбоподателя и е налице твърдяната прекомерност.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № № 20-1030-000711/08.03.2020 год., издадена от М.В.М.на длъжност - ***към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция , е подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна, има­ща право и интерес от об­жалването, поради което e ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН №АА714057/08.03.2020г. срещу П.А. А.,за това,че на 08.03.2020г. около 03:35 часа в гр.Пловдив,на бул.“Пещерско шосе“- до №32,като водач на МПС „Мерцедес Ц220 ЦДИ“,с рег. № *** управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.Извършена е проба с Дрегер Алкотест 7410+ с фaбр.№ ARSM-0001,на който скалата е отчела 2,06 промила алкохол в издишания въздух.Издаден е талон за изследване № 0041222.

АУАН е подписан от нарушителя без възражения и няма данни от административната преписка такива да са постъпвали,дори напротив Николов е  посочил,че е съгласен с установените показания на техническото средство.

 Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжал­вания админист­ра­тивен акт, с който на основание чл. 171 т.2а ,б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и въз­произвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка ,е прието ,че П.А. А.  като водач ,управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,установено по надлежния ред  и е наложена при­ну­ди­телна админи­ст­ративна мярка – прекра­тяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца .
         По делото е представена справка за нарушител/водач.

Установява се още,че срещу П. А. се води разследване по ДП №ЗМ-200/2020г. на Първо РУ ОДМВР Пловдив.

От ответната страна е представена справка/л.30 от делото/,от която се установява,че Дрегер Алкотест 7410+ с фaбр.№ ARSM-0001 е преминал последваща проверка в началото на 2020г.

В хода на настоящото съдебно производство процесуалният представител на жалбоподателя заяви оспорване на подписа на жалбоподателя,положен на талон за изследване  № 0041222,но в последното съдебно заседание оттегли оспорването.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

На съда е служебно известно,че към датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.

Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган.Във връзка с компетентността на органа е представена  и Заповед № 8121К-5154/02.06.2017г.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Установено е,че жалбоподателят  е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.Извършена му е била проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7410+ с фaбр.№ ARSM-0001,който показва положителен резултат 2,06 промила алкохол в издишания въздух от водача,като горното сочи на нарушение на чл.5,ал.3,пр.1 от ЗДвП.

Ето защо ясна е волята на административния орган, ясно е посочена законовата норма, която е нарушена и съответно санкционната норма,като не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя.

Не се констатира и липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в жалбата.

Заповедта, както вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно по чл. 5,ал.3,пр.1 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл.171,т.2А,б.Б от ЗДвП-правното основание  на разпореждането за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца.

С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от хипотезата на чл. чл.5,ал.3 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2А,б“б“ ЗДвП.

Следва да се подчертае,че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление. За издаването на заповедта по чл.  171, т. 2А,б“б“ ЗДвП  следва да са установени фактите от хипотезата на правната норма, в случая управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта  над 0,5 на хиляда. Фактите от състава на нарушението по чл..5 ал. 3 ЗДвП са установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН № -№АА714057/08.03.2020г.  с констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по 171, т. 2А,б“б“ ЗДвП  ,оспорената заповед е законосъобразна.

АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 2А,б“б“ от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена  и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения – водач,управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми по закон, конкретно „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца.

В разпоредбата на чл. 5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017г за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /РУКАКУНВТА/, 

 

 

 

издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 /

         Приложимият ред по чл. 6 включва при съставяне на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда ,контролният орган да попълва и талон за изследване, а водачът собственоръчно да вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство. Ако не ги приема, избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо или химико-токсикологично амбулаторно изследване. В случая е  издаден талон за медицинско изследване № 0041222 и П. А. е отбелязал,че иска да му бъде направено медицинско и химическо изследване.

Не се спори ,а и липсват доказателства за това,че жалбоподателят не е дал кръвна проба. Неявяването на А. за даване на кръвна проба е предпоставка по смисъла на чл. 6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г за РУКАКУНВТА концентрацията на алкохол в кръвта да се установи въз основа на показанията на техническото средство.

Предвид вида на деянието, за което се налага ПАМ, размерът на промила алкохол в кръвта е съставомерен елемент от фактическия състав. Съответно по-високият размер на алкохол в кръвта обосновава извод за по-висока степен на опасност на нарушението, което от своя страна е основание за определяне на по-продължителен период на наложената ПАМ.Ето защо доводите на жалбоподателя,че липсват мотиви при определяне срока на ПАМ са неоснователни. Установената с техническо средство концентрация на алкохол 2,06 промила алкохол в издишания въздух е достатъчна да обоснове по-продължителния срок на ПАМ.

Законът предвижда в случай като процесния налагане на ПАМ за срок от 6 до 12 месеца, като при избора на вариант, различен от минимално предвидения срок, органът следва изложи своите мотиви, поради обстоятелството, че той действа при оперативна самостоятелност при определяне на срока в посочените граници. Същевременно, с оглед защитата на обществения интерес и при действителното наличие на сочените в заповедта нарушения в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния орган относно фактическото установяване на нарушенията, вкл. такива съдържащи се в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ /така Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на ВАС/. В конкретния случай, в обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат мотиви, пряко свързани с тежестта на нарушението, предвид установеното високо съдържание на алкохол в кръвта на водача и собственик – 2,06 промила. Освен това, към административната преписка е приложена и справка за извършените от жалбоподателя предходни нарушения по ЗДвП като водач на МПС, включително влезли в сила наказателни постановления. Следователно, административният орган е имал предвид данните от тази справка при определяне на срока, за който е наложена принудителната административна мярка. Коментираните обстоятелства обосновават определянето от административния орган на 10-месечния срок за прилагане на процесната ПАМ.

Неоснователни са и доводите,че от оспорената ЗПАМ не ставало ясно по отношение на кое МПС се налага ПАМ,тъй като видно е,че такива обстоятелства са посочени в заповедта.

Следва да се подчертае,че мярката по чл. 171, т.2 б“Б“ от ЗДвП от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП и за срок в рамките на определения ,е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т.2А, б. "б" ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП, при доказаните по делото ,посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК,така както се поддържа в жалбата на П. А..

 Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на  П.А. А.,ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. С.П.,***, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/ № 20-1030-000711/08.03.2020 год., издадена от М.В.М.на длъжност - ***към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция

         

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                       СЪДИЯ: /П/