№ 1667
гр. Варна , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502546 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, срещу решение № 2520/ 22.06.2020 год постановено по гр.д.
16303/2019 год по описа на ВРС, с което се:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на С. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр. Балчик,
ж.к. „Балик“ бл. 25, вх. А, ет.8, ап.24, сумата от 897,03 лв. , представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 135ч. за периода от 12.10.2016
г. до 01.10.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 10.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВ, както и сумата от 170,10 лева (съобразно направеното
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода за периода, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане до датата на исковата молба 09.10.2019 г., на основание
чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, да заплати на С. Т. П.,
ЕГН ********** сумата от 300 лв. , представляваща сторени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.
1
„Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Варна сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева), представляваща
разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6
ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на ищеца по
следната, посочена в исковата молба, банкова сметка: IBAN BG80RZBB91551011151464,
BIC:RZBBBGSF, при „Райфайзенбанк“ АД.
Твърди се,че обжалваното решение е незаконосъобразно по изложени подробни
доводи във въззивната жалба,като се претендира неговата отмяна ,с искане да се постанови
друго,с което да се отхвърли предявения иск. Във въззивната жалба са изложени подробни
съображения.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подаден от С. Т. П., ЕГН **********,
срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, иск с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 897,03 лв. (съобразно направеното изменение на иска по реда на чл. 214 от
ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 12.10.2016 г. до 01.10.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 10.10.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 170,10 лева (съобразно направеното изменение на иска по
реда на чл. 214 от ГПК), представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за
периода за периода, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото
плащане до датата на исковата молба 09.10.2019 г.
2
Твърди си, че в периода от 12.10.2016 г. до 01.10.2018 г. ищецът е полагал труд като
полицейски инспектор в ГПУ летище гр. Варна към РДГП Аерогари, при Главна дирекция
Гранична полиция гр. София, като е бил със статут на държавен служител. В процесния
период ищецът е работел на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време,
като е положил общо 984 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза
на 1124,71 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
140,71 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника
в размер на сумата от 1027,18 лв. Моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1027,18 лв. като допълнително възнаграждение за положения извънреден труд,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и
мораторна лихва в размер на 100 лева за периода считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане до датата на исковата молба 10.10.2019 г. Претендира и
сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в процесния
период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Поддържа,
че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение,
доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В
тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с
посочения в исковата молба коефициент от 1,143. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото на осн. чл.146, ал.1,
т.3 и 4 ГПК между страните, че в 12.10.2016 г. до 01.10.2018 г. ищецът е полагал труд като
полицейски инспектор в ГПУ летище гр. Варна към РДГП Аерогари, при Главна дирекция
Гранична полиция гр. София.
Съобразно допуснатата по делото съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от
страните, за периода 12.10.2016 г. до 01.10.2018 г. ищецът е отработил 952 часа нощен труд.
Преизчислен, положеният нощен труд в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 1088,14
часа общо – 135 ч. извънреден труд. Незаплатената сума за процесния период е 897.03лв., а
мораторната лихва възлиза на сумата от 170,10 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
3
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР,
доколкото ищецът е държавен служител - ищецът е работил като полицейски инспектор в
ГПУ летище гр. Варна към РДГП Аерогари, при Главна дирекция Гранична полиция гр.
София. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на часовете
положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така
преобразуваните часове труд, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
ЗМВР регламентира брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР,което се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения,включително и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд,като чл. 179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22,00часа до 6,00часа.ЗМВР регламентира и работното време на държавните
служители ,което следва да се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Регламентирано е,че работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран
работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служителите, работещи на смени.
Посочените норми предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно
време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Съгласно разпоредбите на ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
За периода от 02.08.2016г. до 10.12.2019 г., който обхваща и процесния период, е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
4
петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните работи,която всъщност е
отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г.Цитираната
наредба приема,че е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В периода
от 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в
сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание
за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в
МВР следва да намери субсидиарно приложение общото трудово законодателство и
конкретно- общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ
бр. от 26.01.2007г.).
В настоящия случай следва да се приложи нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който
възлиза на 1. 143.
Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения
се регулират от Кодекса на труда и от приетата към него Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден
труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по
размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди,
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанциа въззивникът следва да
заплати на въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция разноски в
размер на 360 лв, с вкл. ДДС съобразно представените доказателства за това
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2520/ 22.06.2020 год постановено по гр.д. 16303/2019
год по описа на ВРС
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на С. Т. П., ЕГН **********, с адрес гр. Балчик,
ж.к. „Балик“ бл. 25, вх. А, ет.8, ап.24, сумата от 360 лв. , с вкл. ДДС, представляваща
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да се заплатена в полза на ищеца по банкова сметка: IBAN
BG80RZBB91551011151464, BIC:RZBBBGSF, при „Райфайзенбанк“ АД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върхоен
касационен съд ,на осн.чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6