Р Е Ш Е Н И Е
№
149
гр. Дулово, 16.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Дулово,
граждански състав, в публично заседание на осми май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при секретаря НИНА СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 646 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД.
Ищецът К.С.И. ЕГН **********,*** е предявила
против ответника С.Х.А. ЕГН **********,***,
иск с който се иска да бъде отменен договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт № ******г. на нотариус К.К рег. № *** на Нот. камара на РБ, с
район на действие – Районен съд – Дулово, по силата на който ищцата е дарила на
ответницата своята 1/5 ид.част от правото на собственост върху следните
недвижими имоти:
1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - ЛОЗЕ с площ от
1.502 дка /един декар и петстотин и два квадратни метра/, трета категория,
находящ се в землището на *****, в местността „*****”, съставляващ имот №****, при граници и съседи: имоти с №№ ****.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
начин на трайно ползване - НИВА с площ от 35.603 дка /тридесет и пет
декара шестстотин и три квадратни метра/, трета категория, находящ се в
землището на ********, в местността „****”, съставляващ имот № ******, при граници и съседи: имоти с №№ ****.
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 1.201 дка /един декар и двеста и един квадратни метра/,
трета категория, находящ се в землището на *****, в местността ..****”, съставляващ имот № ***, при граници и съседи: имоти с №№ ****.
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване OBOIIIHA ГРАДИНА с площ от 1.803 дка /един декар и осемстотин и три квадратни метра/, трета категория, находящ се в землището на *****, в местността ..****”. съставляват имот № ****, при граници и съседи: имоти с №№ ****, ***, *****.
В исковата молба се твърди, че
на ****г. К.С.И. дарила на дъщеря си С.Х.А.,
чрез Нотариален акт № ****
притежаваната от нея по наследство 1/5 от горепосочените поземлени имоти. От ****г. до ***г. ищцата е живяла в дома на
ответницата в ***, след което се завърнала да живее в дома си в *****.
Причина за това било, че не живеела добре при ответницата която е и нейна
дъщеря, не се чувствала добре, от пенсията която получавала й давали само 40
лева на месец които не й стигали дори за лекарства. Ответницата не се грижела
за нея и дори не сядали на една маса да се хранят.Ищцата стояла сама.
Заявява, че е подписвала
някакъв документ в Кметство ***, но не й било обяснено неговия вид и неговото
съдържание. Мислела че са документи за пенсия, а в последствие разбрала, че
това било пълномощно с което ответницата е подарила на себе си имотите които
ищцата притежавала. Сочи че здравословното й състояние е влошено, получавала
пенсия от 270 лева и изключително трудно се справяла както с обслужването си,
така и със заплащането на лекарства. Помолила ответницата с покана да й заплаща
по 150 лева месечно, но ответницата й отговорила писмено че е в невъзможност да
й осигури издръжката от която се нуждае. Поканила я да отиде да живее при нея в
****,
но ищцата заявява, че не желае да живее
на друго място. Счита, че ответницата с отношението си й вгорчава сарините, поради което е завела
настоящия иск за разваляне на дарението което е направено в полза на
ответницата.
Предвид на това се моли за отмяна на дарението до посочените в исковата
молба идеална част от поземлените имоти предмет на договора за дарение от ****г.
Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК ответника С.А. е депозирала отговор на исковата молба.Счита иска за неоснователен
тъй като не били налице твърдяните от ищеца
обстоятелства обосноваващи
отмяната на дарението , а именно отаз да й осигури издръжка, тъй като и
самата ответница се нуждаела от такава. Заявява, че от месец март 2017г. е
пенсионер по болест с 60% трайно
намалена работоспособност и единствения доход който получава и от който се
издържа е инвалидна пенсия в размер на 176.46 лева. Имала болен син и семейни проблеми, и не разполага със
средства да помага на майка си. Къщата в *** в която живее е на дъщеря й. това
била причината поради която е отказала на майка си и ищец по делото да й плаща
издръжка. Твърди, че тя, брат й и сестра й които са деца на ищцата от първия й
брак цял живот са й помагали, водили са
я на лекари. Всичко което са давали на майка й К., тя е давала на сина си от втория брак
И.Б., при когото живяла до 2016г. След като съпругата на И. я заплашила с
убийство, ищцата избягала при дъщерята на ответницата и заживяла там. На ищцата
била обособена самостоятелна стая с баня и тоалетна, като й били осигурени
всички условия за спокоен живот. Хранела се с каквото иска, пиела само
минерална вода. Заявява, че е върнала на ищцата къщата макар че същата имала
запазено право на ползване след прехвърлителната сделка. Признава, че е в
обективна невъзможност да дава на ищцата исканата издръжка тъй като не
разполага с достатъчно средства, още повече че се грижи за свой низходящ който
е болен. Счита, че иска е неоснователен тъй като е изтекъл преклузивния срок от
една година погасяващ самото право на отмяна на дарението по чл. 227 от ЗЗД.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства намира следното
от фактическа и правна страна:
По делото са представени
писмени доказателства, от които е видно, че ищцата е с диагнози - лявокамерна
недостатъчност, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна ендостатъчност, и
захарен диабет, както и че размера на получаваната от нея пенсия ведно с
добавките към нея е в размер на 270.87 лева на месец.
От представените с
писмения отговор писмени доказателства се установява, че ответницата страда от
рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък. Атопична
бронхиална астма, средно-тежка, персистираща форма, частично контролирана,
представено е експертно решение на ТЕЛК № ****г.,
съгласно което е определена степен на инвалидност в размер на 60 % ТНР.
Представена е епикриза от отделение по психиатрия от МБАЛ „****“ – *****
АД.
Представено е
удостоверение от НОИ, ТП –***
от което става ясно, че ответницата получава лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване в размер на 176.46 лева на месец.
От представените по делото Епикриза, издадена от Отделение „Пневмология и физиатрия“
при „МБАЛ ***“ АД ***, Епикриза,
издадена от Отделение по Психиатрия – Дневен стационар“ при „МБАЛ *****“ АД ***
и Епикриза, издадена от Университетска болница УМБАЛ „**** М.” ЕАД –****, се
установява че синът на ответницата Х.С.Х., за който тя полага грижи е със
следните заболявания – F32.2 Тежък депресивен епизод без психотични симптоми с депресивен
синдром, J45.0 бронхиална астма с
пристъп, взет на диспансерен учет и Хроничен обострен панкреатит. Микролити в
двата бъбрека.
Ищцата представя и копие
от покана за доброволно изпълнение, от
която е видно, че е поискана ежемесечна издръжка от ответницата в размер на 150
лева.
След получаване на
поканата, ответницата е изпратила отговор до ищцата в който заявява, че не може
да дава на ищцата издръжка в поискания размер, тъй като получава пенсия от 170
лева и се грижи за болния си син. Поканила
е ищцата да се върне при нея и ответницата да полага необходимите грижи докрая
на живота й, като е посочила че ако ищцата не се върне при нея в двуседмичен
срок ще й прехвърли обратно
собствеността на недвижими имот, находящ се в с. Китанчево, на ул. Мургаш № 13,
а ищцата ще трябва да й заплати обезщетение.
По искане на ищцата е
наложена възбрана върху 1/5 ид.част от поземлени имоти, предмет на процесния
договор за дарение чието разваляне се иска.
По делото са събрани и
гласни доказателства, а именно разпитани са свидетелите Б.Ш., Г.Я.,
И.Х., С.А. и С.А..
От показанията им се установява, че в момента страните по настоящото
дело са в обтегнати взаимоотношения, живели са заедно, ответницата се е грижела
за майка си и ищец по делото, но в един момент К.И. е напуснала дома на
ответницата и се е преместила да живее при сина си И.Б.Ш..
Въз основа на така
установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Дарението е
договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно правото
на собственост върху една вещ на друго лице – дарен, който го приема. По своята
правна същност дарението е едностранен договор, тъй като поражда задължения
само за едната страна – дарителя.
Договорът за
дарение има специално основание, а именно намерението на дарителя да надари
едно лице, да му отстъпи безвъзмездно правото на собственост върху една движима
или недвижима вещ.
Предвид характера
на договора, законодателят в чл. 227, ал. 1 от ЗЗД лимитативно е изброил
случаите, при които може да бъде развален договорът за дарение, а именно когато дареният умишлено убие или се опита
да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова
престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват
наказуемостта, когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се
преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, или ако отказва
да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Действително даването на
издръжка е едно от основанията за отмяна на дарение. То обаче не следва да
бъде абсолютизирано. Видно от останалите предвидени в закона основания за
отмяна на дарение, законодателят е целял постигане на сигурност в правния мир,
като е предвидил възможност за отмяна на дарение само в изключително
редки и специфични случаи. Ето защо, отмяната на дарение е възможна само при
нарушение на изключително тежки морални задължения, каквито са убийството и
набедяването като предвидени в Наказателния кодекс престъпления.
От
своя страна недаването на издръжка не е въздигнато в престъпление (освен в
случаите, когато става дума за произтичащо от закон задължение, каквато е
издръжката на дете). В този смисъл, за да бъде възможна отмяната на дарение,
недаването на издръжка трябва да бъде приравнено и да се приближава в
изключителна степен на останалите предвидени основания за отмяна, т.е.
моралната тежест на недаването на издръжка да се приближава до укоримостта на
убийството и набедяването.
В настоящия
случай, както се установи от събраните по делото доказателства, ищцата пенсия в
размер на 270 лева и живее в домът на сина си заедно с неговото семейство.
От друга страна обаче се установи също, че ответницата не получава постоянни доходи – не работи по трудово правоотношение, като единствените средства, които получава са от пенсия и са в размер на 176.46 лв., не е подпомагана от никого и същевременно макар че е болна се грижи за безработния си и болен син за който също е необходима издръжка с оглед на заболяванията които има - „тежък депресивен епизод без психотични симптоми с депресивен синдром“, „хроничен обостроен панкреатит. Микролити в двата бъбрека”.
С
Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1 / 2013 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК, съдът приема, че „При иск за отмяна на
дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в" ЗЗД не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка,
от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с
даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които
е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.“. Това
е така, защото ако се приеме обратното, а именно, че дарителят има право да
получава издръжка от надарения, а от своя страна дарения е задължен да му я
дава, то това правоотношение би следвало да се квалифицира като договор за
издръжка и гледане, който се урежда от съвсем различни по естеството си правни
норми. Ако не се прави разлика между дарение и договор за издръжка и гледане,
то това би означавало, че съществуването на единия от двата правни института
следва да се обезсмисли.
Морално укоримо и
предпоставка за отмяна на дарението е поведение, при което дареният разполага
със средства, достатъчни за задоволяване на своите нужди, както и за нуждите на
близките си, и въпреки това по някаква причина отказва да даде издръжка на своя
дарител, която му е необходима.
Спорният
между страните въпрос е дали след като ищцата е поискала от ответницата месечна
издръжка в размер на 150 лева, последната е имала обективна възможност да дава
такава, в който случай за ищцата би възникнало правото да иска отмяна на извършеното
от нея през 2016г. дарение.
Съдът
приема, че при установените доходи на ответницата от 176.46 лева тя не е в
състояние да отделя по 150 лева месечно за допълване на издръжката на ищцата,
но е имала готовност и е предложила на последната да й осигурява такава в
натура.
От
събраните по делото доказателства не се установи ответницата да разполага с
достатъчно финансови средства, които да й позволяват да предоставя на ищцата
поисканата издръжка. Освен това, по делото се установи също, че в периода в
който ищцата е живяла заедно в едно домакинство с ответницата и с нейната
дъщеря, разходите като ток и вода, храна, са заплащани именно от дъщерята на
ответницата, а последната е полагала грижи за ищцата, поради което макар и не
пряко чрез предоставяне на финансови средства, същата е подпомагала ищцата.
За успешно
провеждане на иск по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД е необходимо установяването на
няколко кумулативни предпоставки: изпадане на дарителя в трайна нужда от
издръжка; отправяне на покана до надарения да дава издръжка и отказ на
последния да даде такава при съобразяване на материалните си възможности. До
момента на поискването задължението за издръжка е морално, а след този момент
то се превръща в законоустановено. Условието е дарителят да се нуждае от издръжка.
Това означава, че той не притежава в необходимия размер средства, които да му
осигуряват нормален живот или средства, породили се от нуждата му за лечение. В
конкретният случай ищцата не доказа такива свои нужди.
С оглед на всичко
казано до тук съдът прави следният извод: Предявения от ищцата иск следва да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Ищецът не се нуждае от
допълнителна издръжка, а получаваните от него средства са достатъчни за
осигуряването му на нормален живот.
Съдът приема, че
битовите условия при които живее са нормални, тъй като доказателства в
обратната насока не бяха събрани.
След като ищцата не е представила
доказателства, установяващи обстоятелството за влошаване на материалното й
и/или здравословно състояние, съдът счита, че не е налице първата изискуема от
закона предпоставка за отмяна на дарението, а именно ищцата да се нуждае от
допълнителна издръжка.
Причината за
завеждането на настоящото дело не е възникнала нужда за получаване на
допълнителна издръжка, а е резултат на влошени отношения между ищцата и
надарената.
В съда се оформи
убеждение след събраните по делото гласни доказателства, че „двигателят” на
този иск са синът на ишцата и неговата съпруга, с които тя живее в едно общо
домакинство, и които явно имат претенции към дарените имоти.
Тъй като не са
доказани комулативно предпоставките на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД , искът се
явява неоснователен и недоказан, и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се
поставят направените от ответника разноски по делото, представляващи платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 350
лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения от К.С.И.
ЕГН **********,*** против С.Х.А. ЕГН **********,*** иск за отмяна на договор за дарение обективиран в в
Нотариален акт № ******г. на нотариус К.К рег. № *** на Нот. камара на РБ, с
район на действие – Районен съд – Дулово, по силата на който К.И. е дарила на
С.А. своята 1/5 ид.част от правото на собственост върху следните недвижими
имоти:
1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - ЛОЗЕ с площ от
1.502 дка /един декар и петстотин и два квадратни метра/, трета категория,
находящ се в землището на *****, в местността „****”, съставляващ имот №****,
при граници и съседи: имоти с №№ ***.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
начин на трайно ползване - НИВА с площ от 35.603 дка /тридесет и пет
декара шестстотин и три квадратни метра/, трета категория, находящ се в
землището на *****, в местността „****”,
съставляващ имот
№ ***, при граници и съседи: имоти с №№ ******.
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 1.201 дка /един декар и двеста и един квадратни метра/,
трета категория, находящ се в землището на *****, в местността ..****”, съставляващ имот № ****, при граници и съседи: имоти с №№ ****.
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване OBOIIIHA ГРАДИНА г. площ от 1.803 дка /един декар и осемстотин и три квадратни метра/, трета категория, находящ се в землището на *****, в местността ..***”. съставляват имот № ***, при граници и съседи: имоти с №№ ****.
ОСЪЖДА К.С.И. ЕГН **********,***
да заплати на С.Х.А. ЕГН **********,***, сумата от 350/триста и
петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за процесуално
представителство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Силистра в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: