Решение по дело №602/2019 на Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

   № 292

               гр.Варна, 13.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 20.11.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Т.а като разгледа докладваното от съдия В.П. в.т.дело № 602 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Национална агенция за приходите гр.София обжалва решение № 729/25.07.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 230/2019 г., с което  е отхвърлен предявеният от  приходната агенция чрез пълномощника М.Г. – началник сектор в дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция на НАП – гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 128, срещу „Бурлекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 71, представлявано от управителя К. Т. П., и срещу И.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес ***, евентуален иск с правно основание чл.216, ал.1 т.4 от ДОПК за обявяване за недействителен спрямо държавата на договор за продажба на недвижим имот и идеални части от поземлен имот, обективиран в нотариален акт № 190, том 2, per. № 14431, дело № 316, при нотариус Р. К., вписан под № 212, в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр. Варна, с който на 03.11.2015 год. „Бурлекс“ ЕООД, чрез управителя си Д С Т, прехвърля следния недвижим имот собственост на дружеството, а именно: паркомясто № 11, с площ 34,48 кв.м., представляващо 1/29 част от подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1502.11.8.13, находящ се в гр. Варна, община Варна, район Одесос, област Варна, ул. "Страхил Войвода", № 29, етаж - 1, целият с площ 999,95 кв.м., при граници на паркомястото по архитектура: паркомясто № 12, маневрена площ, паркомясто № 10, както и 0,37% идеални части от общите части на сграда № 8 и от правото на строеж, върху ПИ с идентификатор № 10135.1502.11, върху който е построена сградата, както и 1/300 идеална част от същия поземлен имот, на лицето И.Ж.Т., като сключен с намерение да бъде увреден публичния взискател.

Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване вместо него на друго решение, с което съдът уважи иска за обявяване на сделката за недействителна спрямо държавата, ведно с присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение в законоустановения размер. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото

Въззиваемата страна - „Бурлекс“ ЕООД – гр.Варна не е изразила становище по жалбата.

 Въззиваемата страна - И.Т. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на ОС Варна е обжалвано само в частта по евентуалния иск по чл. 216, ал.1 т.4 – ДОПК, съгласно който са  недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели.

Обективна предпоставка, за да е налице хипотезата по чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК, е сделката да е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, като същата е налице.

Субективният елемент от фактическия състав е намерението за увреждане на длъжника, в случая – с прехвърлянето на паркомясто №11 в подземния гараж на жилищната сграда на ул. "Страхил Войвода", № 29 в гр.Варна с нотариален акт № 190/03.11.2015 г. за покупко-продажбата му. Намерението за увреждане по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК не се предполага, а следва да се докаже от ищеца, като се изведе при внимателно проведено доказване въз основа на косвени доказателства и индиции. Този елемент в случая не е доказан. Само обстоятелствата, че липсва годно за насочване на изпълнение имущество, освен две декларирани, но невъзможни да бъдат открити МПС, че с разпоредителната сделка е прехвърлен единственият недвижим имот на „Бурлекс“ ЕООД на бившата съпруга на управителя – И.Т., че управителят Д Т е продал дяловете си и е напуснал дружеството, а новият управител е неоткриваем, предвид което всички документи по изпълнителното дело се връчват по реда на чл.32 ДОПК, и няма никакви постъпления по изпълнителното дело за погасяване на задълженията по ревизионния акт, не установяват непременно намерение на длъжника за увреждане на публичния взискател – НАП, а само че последният е в невъзможност да събере вземанията си от длъжника, тъй като бившият му управител и собственик на капитала е отчуждил междувременно единствения собствен на дружеството недвижим имот. Доколкото имотът - паркомясто е прехвърлен на бившата му съпруга скоро след прекратяване на брака им и той по естеството си представлява обща част от сградата, в която съпругата притежава жилищен имот, намерението за сделката би могло да бъде уреждане на имуществени отношения между съпрузи и закупуване от нея на прилежащ обект в сградата, нужен й за по-пълноценно ползване на собствеността й. Отделно от това имотът – паркомясто, представляващ 1/29 идеална част от подземен гараж, не е годен обект за насочване на принудително изпълнение спрямо него, което изключва принципно умисъл у длъжника, че с отчуждаването му се уврежда публичния взискател - НАП.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

 На ответника по жалбата не се присъждат съдебни разноски за въззивната инстанция, тъй като такива не са искани и доказани.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №729/25.07.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 230/2019 г. в обжалваната му част по евентуалния иск по чл.216, ал.1 т.4  ДОПК.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.