ПРОТОКОЛ
№ 143
гр. Силистра, 01.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
Сложи за разглеждане докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно
гражданско дело № 20223400500235 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:24 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Т. И. Т. – редовно призован, не се явява. За
него се явява АДВ. А. Б., надлежно упълномощен и приет от съда.
ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: М. В. М. – редовно призован, не се
явява. За него се явява АДВ. Д. С., надлежно упълномощена и приета от съда.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Б. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА се делото:
ПРОЕКТА за доклад се съдържа в Определение №359, четено в
закрито съдебно заседание на 23.08.2022г., с което съдът се е произнесъл по
предварителните въпроси.
АДВ. Б. – Получихме проекто доклада по делото, запознахме се,
нямаме възражение по доклада, да се приеме.
АДВ. С. – Запознахме се с доклада на съда, нямаме възражение по
него.
С оглед изявлението на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА доклада по делото, който е обективиран като проект за
такъв в Определение №359/23.08.2022 година.
АДВ. Б. – Поддържаме изцяло въззивната си жалба с исканията, с
които сме сезирали съда, както и поддържаме и мотивите, които детайлно сме
изложили в жалбата. Нямаме доказателствени искания.
АДВ. С. – Оспорваме жалбата. Изложили сме съображенията си в
писмения ни отговор. Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б. – Уважаеми Окръжни Съдии, доста подробно, детайлно съм
2
изложил съображенията си в жалбата си и тя е почти като писмена защита
изготвена. Налице са значително съмнителни за мен обстоятелства,
материализирани като изводи в решението на първата инстанция, като в
жалбата си точно съм посочил примери, във връзка с които считам, че съдът е
допуснал нарушения, относими към основанията за отмяна.
Ще се спра съвсем накратко върху основно нещо, което считам, че е
налично в първоинстанционното решение:
На лист 7 от мотивите на решението съвсем в началото на
страницата горе в първия абзац съдът по един неюридически начин смесва
понятията „задържане“ и „изземване“, като казва така: „Става ясно, че
ответникът в качеството си на ръководител на ТП ДЛС „Каракуз“ – Дулово /Т
Т./, не е организирал задържането на дървесината, т.е. натоварването и
превоза“. Дори само този извод да погледнем и проличава противоречието на
решението на материалния закон, пряко противоречащо на материалния
закон, защото съдът установява тип деликтна отговорност на ръководител на
организация, в случая ДЛС „Каракуз“ бидейки директор, на основание това,
че той постановил дисциплинарно уволнение, което в съответствие с
Постановление №4/1975г. на ППВС на Р България, знаейки, че липсват
основания за това. Пред първата инстанция подробно се разгърнаха
обстоятелствата, относими точно в този аспект. Бе представена и длъжностна
характеристика, както и бе цитирана относимата Наредба №2/2012г., видно от
което е, че ищецът първоинстанционният не си е изпълнил задълженията,
които е имал да задържи дървесината, алтернативно ако не задържи
дървесината да я предаде на отговорно пазене, което първоинстанционният
съд е вменил по един неправомерен начин на доверителя ми Т Т. и по този
начин е намерил на свое основание „деликтно основание“ да го осъди да
заплаща определено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В
този смисъл така разкритото „деликтно основание“ изцяло противоречи на
материалния закон, на императивни разпоредби на ЗАНН и на посочената
Наредба, изяснил съм го в жалбата си.
На следващо място, по отношение на индивидуализацията на
неимуществените вреди първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в
размер на 4000 лева, представляващо обезщетение, евентуално за страдания
емоционални, във връзка с уволнението – без да е проведено пълно и главно
3
доказване. На първо място нито трайността, нито интензитета на тези
страдания, които е изживял, във връзка с уволнението не е установена от
първоинстанционния съд. Считам, че това обезщетение не е определено
съобразно принципите на чл. 52 от ЗЗД, а е определено произволно. В първа
инстанция по този въпрос са разпитвани единствено свидетели. Аз не казвам,
че е задължително да бъде назначена експертиза, но би могло да бъде
поискана такава. Свидетелите, които са разпитани, дори самият състав на
първоинстанционния съд сам посочва в мотивите си, че те са евентуално
пристрастни, бидейки колеги, бидейки познати, бидейки близки на ищеца в
първата инстанция.
Също така и без да е налице причинна връзка между поведението на
доверителя ми и произтеклите вреди Таню Т. е осъден да заплати
обезщетение и за имуществени вреди – да, те са определени в размер със
съответната счетоводна експертиза, но в този аспект самият
първоинстанционен съд излага абсурдни съждения. Първоинстанционният
съд посочва, че посочените вземания се дължат по трудовото
правоотношение на служителя, поради което причинната връзка между
незаконосъобразните действия на ответника и настъпилите вреди за
насрещната страна е очевидна, без да е установил причинна връзка между
неправомерното поведение на служител, работодател, който го е
санкционирал за това неправомерно поведение, първоинстанционният съд и в
разрез с посоченото Постановление на Пленума на Върховния съд №4/1975г.,
което не е изгубило правното си значение, осъжда Т. да заплаща на това
деликтно основание определени суми.
Извън този контекст също сме повдигнали и още едно основание във
връзка с това, че съдът е излязъл извън предмета на правния спор. Излизайки
от предмета на правния спор първоинстанционният съд е посочил на лист 8
във втория абзац, че „поради тези причини евентуалното посочване на
второто посочено в заповедта уволнение не оправдава само по себе си
приложената санкция“, тоест позволил си е да разсъждава върху
дисциплинарното производство, което е приключило с акт на Дуловския
районен съд и което уволнение е отменено само на процесуално основание,
но състава на първоинстанционния съд излиза извън предмета на правния
спор, като разгръща евентуалното основание за налагане на дисциплинарно
наказание.
4
Тези са нещата, които искам да маркирам, разгърнати са подробно в
жалбата.
Моля да отмените първоинстанционния съдебен акт в съответствие с
исканията, които сме изложили, както и претендираме разноски, съобразно
представения списък.
АДВ. С. – Уважаеми Окръжни Съдии, моля да отхвърлите жалбата, с
която сте сезирани.
Изложили сме в писмения ни отговор становище, няма да го
преповтаряме. В хода на първоинстанционното производство също
изложихме доста детайлно съображенията си защо считаме иска за
основателен и доказан и моля да го съобразите.
Претендираме разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Заседанието приключи в 11.32 часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 03.11.2022г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5