РЕШЕНИЕ

гр. МОНТАНА,

29.12.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и десета година, в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ

при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ гражданско (брачно) дело № 70459 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искът е за РАЗВОД и с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

Ищцата К.С.Б. xxx поддържа в исковата си молба, че с ответника сключили граждански брак на 18.10.2008г. в гр. Монтана с акт № 210/18.10.2008г., първи и за двамата, от който брак имат родено едно дете: А. Б. Б. –р. на 11.12.2009г. Ищцата твърди още, че след сключването на брака живеели в апартамент-собственост на родителите на ответника. В началото между тях имало разбирателство, но след м. март 2009г. отношенията им се влошили... Ответникът убедил майката на ищцата, че му трябват 2000 лева за шофьорски курс и тя изтеглила заем, давайки му всичките пари, които ответникът взел, но не записал курс и не дал нито лев на семейството, а погасяването на заема останало в тежест на майката на ищцата. Ответникът непрекъснато притеснявал ищцата за пари, говорел й, че трябва да търси наследство от починалия й баща, че майка й (работеща в Италия) трябвало да издържа семейството им... Ищцата, която е студентка ІV курс (задочно обучение) имала магазин за продажба на облекла и обувки в гр. Монтана. Тъй като ответникът не работел и не получавал доходи, ищцата го назначила за продавач в магазина, но понеже не могла да реализира печалба, решила да затвори магазина и по този повод, според нейните твърдения ответникът й нанесъл побой. В тази връзка ищцата твърди също така, че ответникът постоянно я обиждал с най-вулгарни думи (част от които тя цитира в ИМ), освен това злоупотребявал с алкохола. След поредния скандал и побой, ищцата твърди, че напуснала семейното жилище на 7.03.2010г., при което се й наложило да търси съдействие от органите на Полицията, за да си вземе детето. След посочената дата и към настоящия момент ищцата и детето й от брака живеят в дома на нейната баба, която като лекар й помага при отглеждането на детето. Междувременно ответникът заминал за чужбина и повече не се интересувал нито от нея, нито от детето. Не изпращал пари, нещо повече – според ищцата той няколко пъти се обадил по мобилния телефон, за да й каже, че те (т. е. тя и детето) повече не съществуват за него.

Ищцата поддържа, че бракът им с ответника е напълно изпразнен от съдържание, като вината за дълбокото и непоправимото му разстройство е изключително на ответника. Раздялата им е трайна и запазването на брака е невъзможно. Настъпило е трайно отчуждение помежду им и в момента бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и съществува само формално. Поради което ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака, като допусне развод по изключителна вина на ответника; родителските права спрямо детето им А. съдът да предостави на нея за упражняване, а на бащата (ответника) бъде определен подходящ режим за лични контакти с детето, но с известни ограничения, като напр. той да не може да го взема при себе си, предвид ниската му възраст нуждата от специални грижи, както и това, че досега ответникът много малко е живял с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща по 100 лева месечна издръжка на детето, считано от датата на завеждане на исковата молба и съдът да постанови след развода тя да носи предбрачното си фамилно име Т..

Ответникът Б.Х.Б. с последен известен адрес:xxx е призован при условията и по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК (чрез залепване на уведомление) и впоследствие е установено, че наистина той не пребивава на посочения по делото адрес в гр. Монтана, поради което и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът му е назначил особен представител (за сметка на ищеца) в лицето на адв. А.В. xxx. В представения по делото писмен отговор по чл. 131 ГПК, а по-късно и в о. с. з. особеният представител на ответника изразява становище в смисъл, че така предявения иск за развод е допустим, но неоснователен. Основният довод, който се поддържа в тази връзка е, че между сключването на брака и подаването на настоящата искова молба за развод са изминали по-малко от две години, т. е. твърде кратък период, за да можело обективно да се прецени дали и доколко в същия брак е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство... Алтернативно моли за прекратяване на брака и допускане на развод, но по вина на ищцата (по съображения, че ищцата била направила неправилен избор на брачен партньор... ); родителските права да се предоставят на ищцата, а на ответника се определи съответно режим за поддържане на лични контакти с детето и същият бъде осъден за заплаща месечна издръжка за детето, но в размер по-малък от претендирания в ИМ;по останалите искания процесуалният представител заявява, че няма възражения.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и гласни.

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Страните по делото са съпрузи, като бракът помежду им е първи за двамата и е бил сключен на 18.10.2008г. в гр. Монтана, за което е съставен Акт за гр. брак № 0210/18.10.2008г. От брака те имат родено едно дете: А. Б. Б. –родена на xxxгxxx, ЕГН xxxxxxxxxx, видно от приложените удостоверения за сключен гр. брак (л. 4) и удостоверение за раждане на детето (л. 5 от делото).

Данните по делото несъмнено сочат, че след сключването на брака съпрузите са живяли в гр. Монтана, в апартамент собственост на родителите на ответника. В началото брачните им взаимоотношения изглежда са се развивали общо взето нормално. Постепенно обаче, особено след месец март 2009г. между съпрузите възникнали противоречия и неразбирателство, които започнали да прерастват и в конфликти на междуличностна основа. Ответникът постоянно искал от съпругата си пари и други материални облаги, във връзка с което майката на ищцата (която работи в чужбина-Италия) теглила банкови кредити и му предавала парите, които той изразходвал изключително за себе си и не давал нищо на семейството си, а освен това самият той не работил и не получавал никакви доходи... Ответникът също така се държал грубо със съпругата си, често устройвал скандали по всевъзможни поводи, започнал да злоупотребява с алкохол, при което той ставал особено агресивен и се държал неконтролируемо, нанасяйки й побой. В потвърждение на горното е битовият инцидент, станал на 7.03.2010г. и послужил като непосредствен повод за фактическата раздяла между двамата съпрузи. В тази връзка органите на МВР Монтана съставили на ответника протокол за предупреждение (фотокопие от същия документ приложен на л. 6), при което органите на Полицията оказали съдействие на ищцата при напускането на семейното жилище да вземе детето със себе си.

От тогава (7.03.2010г. ) страните са във фактическа раздяла помежду си, като ищцата и роденото от брака дете живеят в момента в жилището на нейната баба-разпитаната като свид. К.К. Р. (лекар по професия), която й помага при отглеждането на детето. Данните сочат, че ответникът е заминал и към настоящия момент пребивава в чужбина на адрес, неустановен по делото. Съвсем епизодично се обаждал по телефона на ищцата, но по никакъв начин не подпомага семейството си... Налице са ясни индикации за настъпило пълно и необратимо отчуждение между двамата съпрузи, видно от наличните доказателства.

Съдът приема гореизложената фактическа обстановка за установена по категоричен и несъмнен начин, при положение, че е в пълен унисон със събраните по делото доказателствени средства, включително свидетелските показания на К.К. Родованова (баба на ищцата), която потвърди и фактическата раздяла между двамата съпрузи, датираща от месец март 2010г. (по-точно 7.03.2010г. ) и причините довели да раздялата. Преценявайки показанията на свид. К. К. Р. с оглед на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на тези свидетелски показания, като обективни, безпротиворечиви, подробни, изчерпателни и в крайна сметка убедителни доказателствени средства. Въз основа на целия събран доказателствен материал съдът приема за установено по един категоричен и достатъчно убедителен начин факта за укоримото от морална гледна точка поведение на ответника, чийто проявни форми в най-обобщен вид се посочиха по-горе в настоящето изложение.

На основание гореизложеното съдът намира, че в процесния случай се касае за брачна

Продължение на решението по гр. (бр. ) д. № 70459/2010г. на РС–Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 3

 

връзка изпразнена от всякакво съдържание. Видно от доказателствата по делото този брак е

лишен от смисъла който законът и моралът влагат в него и на практика съществува само формално. Както се посочи по-горе, установено е по делото, че страните са в трайна фактическа раздяла от началото на м. март 2010 г. и контактите между тях са на практика преустановени. В същото време несъмнено е налице ясно отчетлива тенденция към необратимост предвид очевидната дезинтересираност и настъпилото пълно отчуждение между съпрузите, като в тази връзка съдът съобрази и това, че от момента на раздялата няма данни да е проявяван интерес, насочен към възстановяване и укрепване на брачните отношения.

Според константната съдебната практика на ВКС продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но отражението й върху състоянието на брачните отношения следва да се преценява за всеки конкретен случай (т. 3 от П 10 –71 – Пл. ВС).

Данните по делото без съмнение сочат за разкъсване на семейната общност, за което съдът, като съобрази наличните факти приема, че причините да се стигне до това положение в несравнимо по-голяма степен се дължат на поведението на ответника предвид доказаната склонност към злоупотреба с алкохол, с всичките произтичащи от едно такова пристрастяване негативни последици за личността на ответника, включително и агресивното поведение към съпругата му – ищцата по делото.

Съдебната практика също така приема, че докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения и в този смисъл брачното нарушение на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения. Реакцията на единия от съпрузите срещу нарушенията на брачните задължения на другия съпруг, когато не надхвърля границата на житейски допустимото реагиране обаче е оправдана и не трябва да се оценява като брачна вина (т. 7 от П 10 –71 – Пл. ВС). По делото се установиха данни сочещи за тежки провинения на ответника и укоримо негово поведение и в същото време не са налице никакви данни, от които да е видно, че ищцата също е нарушила брачните си задължения.

Като краен резултат се е стигнало до дълбоко и непоправимо разстройство на брака и това положение с оглед на данните по делото не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални съпружески отношения.

От гореизложеното следва извод, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като това разстройство е очевидно непреодолимо, поради което и същият следва да бъде прекратен, като се допусне РАЗВОД.

Въз основа на наличните доказателства съдът приема, че ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има съпругът Б.Х.Б. – ответник по делото.

Що се касае до доводите на процесуалния представител на ответника против иска за развод съдът намира същите за неоснователни. Действително, времетраенето на брака между страните е сравнително кратко, като се има предвид, че между датата на сключването му и датата на подаване на исковата молба за развод са изминали по-малко от две години. Този факт сам по себе си обаче не може да окаже саниращо (стабилизиращо) въздействие върху брака при положение, че наличните доказателства категорично и недвусмислено сочат за едно наистина тежко разстройство на брачните отношения, което изглежда непреодолимо и като единствено възможен и разумен изход при тези данни се очертава прекратяването на брака чрез развод.

Колкото до това, че ищцата следвало да понесе вината за разстройството на този брак, поради грешната й преценка за характера и личностните качества на ответника, този аргумент изглежда крайно неубедителен (меко казано) и същият е в явно противоречие с действителното фактическо положение между страните. Дори ако хипотетично се приеме, че тази преценка на ищцата наистина е била несъстоятелна (най-вече с оглед нейната младост, респ. недостатъчен житейски опит) това обаче не би могло да доведе на един по-късен етап до разстройството на отношенията между съпрузите... Изобщо, би било абсурдно да се търси и обосновава вина за въпросното разстройство с факт, който се е осъществил не по време на брака, а към момента на сключването му. Тоест, съдът приема, че разстройството на брачните отношения и съответно отговорността за това разстройство следва да се извежда само и единствено като закономерен резултат от конкретно, укоримо от морален аспект поведение (при това активно поведение, а

не просто бездействие) по време на брака, за каквото поведение на ответника се събраха в хода

на настоящия процес достатъчно убедителни доказателства за неговата изключителна вина в това отношение. За разлика от поведението на ищцата, по отношение на която, както вече бе посочено по-горе в това изложение не се установиха никакви данни от които да е видно, че тя е допринесла по какъвто и да е начин за разстройството на брака. Не са налице и конкретни факти, които евентуално да послужат като достатъчно основания да се приеме, че вината за това разстройство е споделена, т. е обща и на двамата съпрузи.

С оглед обстоятелството, че роденото от брака дете А. Б. Б. –р. 11.12.2009 г. към настоящия момент е малолетно, поради което и на основание чл. 322, ал. 2 ГПК следва да бъдат определени мерки относно упражняването родителските права след развода, режимът за поддържане на лични контакти на другия родител с детето, както и присъждане на месечна издръжка в полза на детето. В този смисъл съдът, изхождайки от конкретните обстоятелства по делото и вземайки под внимание съдебната практика на ВКС намира, че в случая родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете А. –р. 11.12.2009 г. следва да се предоставят за упражняване от майката К.С.Б., а на бащата Б. Хр. Б. да се определи режим за поддържане на лични отношения с детето, както следва: същият да може да го вижда всяка първа и трета събота и/или неделя от месеца по местоживеенето на детето, като при практическото осъществяване на личните контакти обаче бащата да се съобразява с установения режим при отглеждането на детето, а именно: в часовете за хранене и спане това да става с помощта и съдействието на майката. Последното ограничение според съда се налага най-вече с оглед ниската възраст на детето, което в момента е навършило 1 г. Няма пречка обаче, в един по-късен момент при наличие на необходимите предпоставки и преди всичко заинтересованост и желание от страна на настоящия ответник въпросното ограничение да отпадне, като режимът за лични контакти бъде съответно изменен по реда на чл. 59, ал. 9 СК.

На основание чл. 143, ал. 2 СК ответникът дължи и следва да заплаща на малолетното си дете А. Б. Б. месечна издръжка, която съдът определя в размер на 100 (сто) лева месечно, съобразявайки факта, че към настоящия момент майката изпитва затруднения от материално естество, тъй като е студентка, без постоянни доходи и фактически тя е принудена да разчита на помощта на своите близки. От друга страна, за ответника, който в момента пребивава в чужбина не би следвало да съставлява някакво особено затруднение да заработва съответния доход, от който да заделя въпросната издръжка за детето си, като този размер не изглежда да е прекомерно завишен при изложените обстоятелства.

По отношение на семейното жилище: В исковата молба се посочва, че по време на брака и до момента на фактическата раздяла помежду им страните са живяли в жилище в гр. Монтана, собственост на родителите на ответника. Данни за точното местонахождение на това жилище обаче липсват по делото и изобщо няма изрично упоменаване на адреса на който то се намира. Няма и искане от страна на ищцата за предоставяне жилището при условията на чл. 56-57 СК. Такова искане обаче е било направено от процесуалния представител на ответника да му бъде предоставено (на ответника) семейното жилище за ползване след развода, без обаче жилището да е индивидуализирано в необходимата степен. При тези данни съдът не вижда достатъчно основание да приеме, че някоя от хипотезите, визирани в разпоредбите на чл. 56 СК е налице в конкретния случай и изобщо, налага се заключението, че по отношение на семейното жилище в случая липсва предмет, по който съдът да се произнесе...

С настоящето съдебно решение следва да бъде постановено, че след развода ищцата ще носи предбрачното си фамилно име Т..

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд–Монтана остатъкът от дължимата държавна такса за допускането на развода в размер на 25.00 лева (разликата до пълния размер на тази д. т. от 50.00 лева), както и 144 лева държавна такса (изчислена според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК) върху размера на присъдената издръжка за детето, 15.00 лева д. т. за промяна на име, а така също и 5 лева д. т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцата и следва да бъде осъден да й заплати сумата 646.00 лева направени в производството разноски.

Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ

РЕШИ:

ДОПУСКА РАЗВОД между К.С.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx (съдебен адресат: адвокат Соня Йорданова от АК–Монтана) и Б.Х.Б. xxx, с неустановен по делото адрес, ЕГН xxxxxxxxxx(съдебен адресат: адвокат А.В. xxx) и ПРЕКРАТЯВА

Продължение на решението по гр. (бр. ) д. № 70459/2010г. на РС–Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 5

 

брака им, сключен на 18.10.2008г. в гр. Монтана с Акт за гр. брак № 0210/18.10.2008г., поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака.

ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпруга Б.Х.Б..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение ненавършилото пълнолетие дете А. Б. Б. –родена на xxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx (Акт за раждане № 0704/15.12.2009г. ) на майката К.С.Б., като определя на бащата Б.Х.Б. режим за поддържане лични отношения с детето, както следва: същият да може да го вижда всяка първа и трета събота и/или неделя от месеца по местоживеенето на детето, като при практическото осъществяване на личните контакти бащата да се съобразява с установения режим при отглеждането на детето, а именно: в часовете за хранене и спане това да става с помощта и съдействието на майката.

ОСЪЖДА Б.Х.Б. с посочен по-горе ЕГН ДА ЗАПЛАЩА на К.С.Б. с горепосочени адрес и ЕГН като майка и законна представителка на ненавършилото пълнолетие дете А. Б. Б. –р. 11.12.2009 г. по 100 (сто) лева месечна издръжка, считано от 31.08.2010г. до настъпване на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане. На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1-во ГПК РЕШЕНИЕТО в тази му част подлежи на ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.

След развода съпругата К.С.Б. да носи предбрачното си фамилно име Т..

ОСЪЖДА Б.Х.Б. с посочени по-горе ЕГН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА 25.00 лева (двадесет и пет лева нула стотинки) допълнителна държавна такса за допускане на развода, както и 144.00 лева (сто четиридесет и четири лева нула ст. ) държавна такса върху присъдения размер на издръжката, 15.00 лева (петнадесет лева нула ст. ) държавна такса за промяна на име и 5.00 лева (пет лева нула ст. ) държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на К.С.Б. с горепосочени адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАТИ сумата 646.00 лева (шестстотин четиридесет и шест лева нула ст. ) разноски по водене на делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от съобщението.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: