№ 14828
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110126489 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че има вземане към ответника Т. Х. Г. за
сумата 3478,19 лв., представляваща стойност на потребена вода на адрес гр. София,
ж.к. „Зона Б-19“, ..., вх. Б, ап. 60, отразена във фактури за периода от 24.01.2018г. до
23.04.2023г., дължими в периода 28.12.2017г. – 17.03.2023г., както и за сумата 978,65
лв. – лихва за забава за периода от 24.02.2018г. до 23.04.2023г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 55702/2023г. по описа на СРС, 81
състав. Моли съда да постанови решение, с което да признае горните вземания за
установени. Претендира разноски.
Ответникът Т. Х. Г., представляван от назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановен
срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че не се установява количеството реално доставена вода и други ВиК услуги
до процесния имот. Намира за недоказан начина на изчисляване на претендираните
суми. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла
на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на
потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите
на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг.
чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К
услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган,
като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са
одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ,
одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016г. и влезли в сила на 28.08.2016г.,
действащи и към настоящия момент. Следователно, за основателността на предявената
претенция на първо място ищецът следва да докаже, че ответникът е собственик или
носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния водоснабден имот
през посочения период, на което основание между страните би възникнало
2
облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и съгласно приложимите към
съответния период Общи условия.
Ищцовото дружество е ангажирало доказателствени искания във връзка с
установяване наличието на право на собственост върху процесния имот, респ. за
наличие на облигационно правоотношение между страните, но от събраните
доказателства не се установява принадлежност на вещното право в полза на ответника.
От приетия нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху
държавна земя от ЖСК Б. Т. - Б. – гр. София № 2, том XXIX, дело № 3706/1983г. на
нот. Светла Миленкова (л. 98-99) се установява, че на 03.11.1983г. Х. Г. И. и И. П. И.,
са придобили собствеността по отношение на недвижим имот: ап. № 60, находящ се в
гр. София, в сградата на бул. ..., вх. Б. Видно от представено удостоверение за
наследници изх. № РЛН17-УГ01-14270/17.08.2017г., издадено от СО, район „Люлин“
(л.100), И. П. И. е починала на 26.09.2009г., а Х. Г. И. е починал на 02.05.2010г., като са
оставили за свои наследници по закон П. Х.а Х.а (дъщеря) и Т. Х. Г. (син).
Следователно по силата на настъпилото наследствено правоприемство и по аргумент
от приложимата норма на чл. 5, ал. 1 ЗН към наследниците е преминала собствеността
по отношение на процесното жилище при равни права – по 1/2 ид.ч.
От представен нотариален акт за покупко – продажба на идеални части от
недвижим имот № 5, том III, рег. № 11537, дело № 375/2017г. на Т. Генчев – пом.
нотариус по заместване при Цветанка Симеонова - нот. вписан в регистъра на НК под
№ 30, с район на действие СРС (л. 112-114) се установява, че на 25.08.2017г.
ответникът Т. Х. Г. е прехвърлил собствените си 16/34 ид.ч. от процесния недвижим
имот в полза на В. Т. У.. С нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим
имот № 4, том III, рег. № 11534, дело № 374/2017г. на Т. Генчев – пом. нотариус по
заместване при Цветанка Симеонова - нот. вписана в регистъра на НК под № 30, с
район на действие СРС (л. 115-116), на 25.08.2017г. ответникът Т. Х. Г. е прехвърлил
безвъзмездно в полза на В. Т. У. 1/34 ид.ч. от същия имот.
Предвид съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се
извежда еднозначно, че ответникът Г. се е разпоредил с притежаваните по наследство
1/2 ид.ч. (16/34 + 1/34) от процесния недвижим имот, а именно: ап. 60, находящ се в гр.
София, ж.к. „Зона Б-19“, бул. ..., ... вх. Б, преди началото на исковия период в полза на
трето за спора лице. Други доказателства до приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция не са ангажирани от ищеца, чиято е доказателствената
тежест.
3
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на твърденията му за наличие на облигационно правоотношение между
страните, като при изричното оспорване на ответника същият да е потребител на ВиК
услуги и собственик на процесния имот и липсата на доказателства в тази насока, това
обстоятелство остава недоказано в процеса. Недоказването на наличие на валидно
облигационно правоотношение, обвързващо страните през процесния период, като
елемент от фактическия състав на иска, води до извод за неоснователност на същия
без да е необходимо съдът да изследва наличието или липсата на останалите
предпоставки.
По иска по чл. 422, ал. ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което искът
за заплащане на лихва за забава върху главницата следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има ответникът, но доколкото същият е защитаван от назначен от съда особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК *********, срещу Т. Х.
Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че Т. Х. Г., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода” АД,
ЕИК *********, сумата сумата 3478,19 лв., представляваща стойност на потребена
вода на адрес гр. София, ж.к. „Зона Б-19“, ..., вх. Б, ап. 60, отразена във фактури за
периода от 24.01.2018г. до 23.04.2023г., дължими в периода 28.12.2017г. – 17.03.2023г.,
както и за сумата 978,65 лв. – лихва за забава за периода от 24.02.2018г. до
23.04.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
55702/2023г. по описа на СРС, 81 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5