№ 3272
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.а А.
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от М.а А. Гражданско дело № 20221100105120
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от П. Л. Р. и Г. Г. Х./ конституирани по реда на чл.227 от
ГПК на мястото на първоначалния ищец Л. Г. Г./ срещу „ЗАД „ОЗК-З.“ АД иск с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за
сумата от 40000,00лв., частичен иск от обща сума от 100000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди възникнали по повод настъпило на 26,09,2017год.
ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми от 04.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземанията.
Навеждат се доводи, че около 20:50ч. на 26.09.2017г. на път II-37, км-110 (посока от
Панагюрище към Пазарджик), поради лоша преценка на пътните условия и несъобразена
скорост, водачът на автобус „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с дк №РА **** AX излита от
пътя с висока скорост, в крайпътните ниви. В резултат от високата скорост и неравния
терен, пътниците, в това число Л. Г. Г., претърпяват различни по брой, вид и тежест травми,
причинени от съприкосновението на телата им с части от купето, седалките и другите
пътници. Водачът Д. Д. премества процесния бус от мястото на катастрофата на собствен
ход и го прибира в гаража на фирмата-собственик, без да се уведомяват органите на реда.
Образувано е досъдебно производство, като в последствие водачът Д. е признат за виновен
с Присъда №149 от 30.09.2019 г. по НОХД №547/2018 г. по описа на PC - гр. Пазарджик.
Присъдата е протестирана от РП Пазарджик, като е образувано ВНОХД №762/2019 г. по
описа на ОС – Пазарджик, по което е постановено влязло в сила Решение от 28.02.2020 г., с
което водачът отново е признат за виновен. Излагат се съображения, че гражданската
1
отговорност на водача на МПС е застрахована при ответника, поради което за ищеца е
възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента. Към
ответника е предявена претенция, но не е изплатено застрахователно обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът –ЗАД ОЗК З. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Поддържа производството да е недопустимо поради незавършена процедура по
извънсъдебно уреждане на спора, тъй като застрахователят е изискал нужни за произнасяне
документи. Оспорва да е реализиран фактическият състав на деликтната отговорност на
водача на процесното МПС. Оспорва механизма на произшествието. Оспорва причинната
връзка между произшествието и настъпилите вреди. В условията на евентуалност навежда
доводи, че ищецът е нарушил правилата за движение като е предприел пътуване без
поставен предпазен колан. Поддържа, че пострадалото лице не е провело правилно лечение
на претърпените от него телесни увреждания, с което е допринесло за интензитета и периода
на търпените от него болки и страдания. При условията на евентуалност заявява възражение
за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение. Оспорва
началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението. Тъй като
застрахователят не е прекия причинител на вредата, той изпада в забава след поканата, като
до него такава не е отправяна преди връчване на преписа от исковата молба.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Претендира разноски.
Третото лице помагач-Д. К. Д.-излага становище за неоснователност на исковете.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ
деликтната отговорност на водача на МПС- автобус Мерцедес, модел Спринтер, с ДКН
№РА **** АХ с ответното дружество за релевирания период./ определение постановено на
26,08,2022год. по реда на чл.146 от ГПК/.
С влязла в сила присъда на 28,02,2020год. на районен съд гр.Пазарджик Д. К. Д. е
признат за виновен в това, че на 26,09,2017год. на път II-37, км-110 (обл.Пазарджик при
управление на МПС автобус „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с дк №РА **** AX е нарушил
правилата за движение по пътищата както следва –чл.20, ал.1 от ЗДВП като не е
контролирал непрекъснато управлявания от него автобус, при което е допуснал настъпване
на ПТП и по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице-
престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“в“ вр.чл.342, ал.1 вр.чл.129, ал.2 от НК. Не е спорно
между страните ищцата Л. Г. да е пътувала в процесното МПС-служебен автомобил
превозващ медицински персонал от гр.Панагюрище към гр.София;
2
От изслушаното по делото заключение на съдебна авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, а именно: Произшествието е
настъпило на 26.09.2017год., около 20,30ч, на път 2-37 гр. Панагюрище - гр. Пазарджик, на
км. 110 на около 2 км преди разклона за с. Априлци, при което микробус „Мерцедес
Спринтер“, с регистрационен № РВ ****АХ, управляван от Д. Д. при навлизане в ляв завой
напуска пътното платно вдясно, продължил движението си на около 180-190м по угар и
спира в него. Произшествието е настъпило при тъмно време, дъждовалеж и движение при
осветеност от фаровете на автомобила. След произшествието микробусът се е придвижил на
собствен ход, като пътниците са го напуснали. От снетия дигитален тахограф е
регистрирана скоростта на движение на микробуса непосредствено преди завоя - 94 км/ч.
Пътните условия: асфалт в добро състояние, страничният наклон на завоя - положителен
4,5% и скоростта на движение, както и техническото състояние на автомобила, не са били
причина за настъпване на ПТП. Микробусът е разполагал с 19 броя седалки за пътници като
местата на водача и до него са оборудвани с предпазни колани. Масово разпространени и
използвани предпазни колани в МПС са триточкови бедрено - раменни колани инерционен
тип. Предпазния колан от този тип е ефективен при челен удар до скорост от 60 км/ч. В
конкретният случай микробусът е напуснал пътното платно при скорост 94 км/ч и при
навлизане в угарта вдясно от пътя, скоростта му рязко и прогресивно е намалявала до нула
след изминаване на около 180 - 190 м. При отклонение на тялото в страни при страничен
удар предпазния колан не може да ограничи движението му така както при челен удар.
Предпазните колани на процесният микробус са били триточкови бедренораменен
инерционен тип и не са били оборудвани с пиропатрони. Предпазният колан от цитирания
тип, нормално поставен от водача или пасажера, осигурява свободно движение на тялото и
крайниците при плавни движения, при което между тялото и изпънат колан остава
разстояние около 2 - 3 см. При големи стойности на отрицателно ускорение, като удар в
преграда, или както е в конкретния случай - рязко намаляване скоростта на движение,
тялото се придвижва напред и с това движение се блокира механизма в основанието на
колана. Коланът не може да се отпуска и остава с тази си дължина, както е бил до този
момент. В резултат на това тялото не се придвижва напред под въздействие на
инерционната му сила и по този начин се предпазва от удар със стоящите пред него части от
интериора на автомобила.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищеца е получил следните
травматични увреждания:
1.Черепно-мозъчна травма състояща се от:
-сътресение на главния мозък
-Травматичен подкожен кръвоизлив в дясната слепоочна/темпорална/ област на
главата;
-Световъртеж от централен произход-усложнение от черепно-мозъчната травма..
2.Травма на гръбначния стълб в шийния отдел състояша се от:
-Контузия на шията/множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните
връзки на шийния отдел на гръбначния стълб/без рентгенови, компютъртомографски,
магнитно-резонансни и клинични данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък;
3.Травма на гръдния кош състояща се от:
-Контузия на гръдния кош вдясно в зоната на 3-5 ребра, без компютъртомографски
данни за счупване на ребра, контузия на белия дроб и клиника на дихателна недостатъчност;
4.Травма на опорно-двигателния апарат изразяваща се с:
3
- Контузия на лява коленна става;
-контузия на лява глезенна става;
-разкъсно-контузна рана на палеца на ляво ходило без рентгенови данни за счупване
на кости;
5. Травма на очния апарат състояща се от:
- Птоза и намалена подвижност на горния десен клепач, задно отлепване на
стъкловидното тяло в ляво око и засилване на процеса на развитие на катаракти в двете очи,
до степен невъзможност за упражняване на нормален зрителен труд/минимумът зрителна
острота за упражняване на зрителен труд е 03/. Не са налични данни за очното състояние на
ищцата към момента на ПТП на 26.09.2017г. От наличната документация се установява
намаление на зрението, поради развитието на катаракти, като това касае периода до
10.11.2017г.-датата на последния очен преглед. Птозата на горния десен клепач до този
преглед е стационарна/непроменяща се/. Последващи данни за очното състояние не са
налични в предоставената документация.
Описаните травматични увреждания от ищцата са с доказан произход. Те са получени
от пътно-транспортното произшествие от 26.09.2017г. и са в причинно-следствена връзка с
него.
Симптомите на пострадалата са се изразявали в главоболие, гадене, повръщане,
световъртеж, оток в дясна слепоочна/темпорална/ област на главата силно болезнен.
Оплакванията са свързани със залитане, тръпнене в десните крайници. Констатирана е по-
тясна дясна очна цепка, десностранна хемипареза. От приложената медицинска
документация експертизата дава заключение, че при Л. Г. Г. не е проведено адекватно
лечение за диагностицираната черепно-мозъчна травма като е било препоръчително да бъде
насочена към неврологично или неврохирургично отделение за уточняване на причините за
наличната симптоматика и извършване на магнитнорезонансна томография на главен мозък.
На 28.11.17г. е постъпила на лечение в клиниката по нервни болести на МБАЛ-ВМА София.
В периода 10.02.-14.02.2020г. е проведено лечение в УМБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД
,Клиника по професионални заболявания, отделение по УНГ болести с диагноза:
Световъртеж от централен 11 произход в стадий на субкомпенсация, от което е настъпило
подобрение на вестибуларната симптоматика. При пътно-транспортното произшествие в
шийния отдел на Л. Г. Г. са настъпили внезапни флексионни, ротационни и екстензионни
движения, които са причинили контузията в отдела. Множественото изкълчване и навяхване
на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб/ е травматична увреда
на меките структури на шийния гръбнак, включваща шийна мускулатура, лигаменти, стави
при липса на счупвания и дислокации на прешлени или техни израстъци и разместване на
стави. Симптомите могат да се появят веднага, но много често закъсняват часове или дни. За
настъпилото усложнение от черепно-мозъчната травма-световъртеж от централен произход
е лекувана амбулаторно и стационарно.
Мозъчното сътресение е най-леката степен на дифузна мозъчна травма, което
представлява функционално-динамично нарушение на мозъчните функции.
Възстановителният период без усложнения е 3-5 седмици. При продължаващи оплаквания
на пациентката и данните от неврологичния статус за латентна десностранна хемипареза
правилното поведение е било постъпване в неврохирургично или неврологично отделение
за провеждане на лечение и образно 12 % изследване за изключване развитие на
интракраниално усложнение, което не е извършено. Възстановителният период по
отношение на мозъчното сътресение е протекъл протрахирано с развитие на усложнение-
световъртеж от централен произход. В неврологичната клиника на МБАЛ-ВМА София е
диагностициран и исхемичен мозъчен инсулт в БДДЗМА след магнитно-резонансна
томография на главен мозък-единичен малък високосигнален участък в долната половина на
дясната малкомозъчна хемисфера.
4
Изложено е становище контузията на шията да е настъпила на фона на
деганеративни изменения на отдела които нямат връзка с инцидента. Намаляването на
слуха е възможно при фрактура на средна база на черепа в слепоочна област, но при
пострадалата няма данни за подобно счупване. Възможно е намаляването на слуха да е в
резултата и от „презбиакузис“, което е процес на остаряване на слуховия анализатор и
няма връзка с произшествието.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. В. А.-не се
установяват факти досежно това дали процесното МПС е било оборудвано с предпазни
колани.
От показанията на св.Г. се установява, че предпазни колани е имало само за местата
на водача и това до него. Микробусът е оборудван от товарен в пътнически като за
останалите места на пътниците не е имало предпазни колани.
От показанията на св. М. З., ценени по реда на чл. 172 от ГПК се установяват
обстоятелствата във връзка с претърпените неимуществени вреди за ищцата Л. Г..
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на влязла в сила на 28,02,2020год. присъда по НОХД
№547/2018год. по описа на районен съд Пазарджик, която е задължителна за гражданския
съд по смисъла на чл. 300 от ГПК, е установено наличието на извършено деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени
вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материалноправно легитимиран.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
5
определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г.
се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О.
по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 30000лв. При определяне на същите съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания-сътресение на главния мозък,
травматичен подкожен кръвоизлив в дясната слепоочна/темпорална/ област на главата;
Световъртеж от централен произход-усложнение от черепно-мозъчната травма, контузия на
шията/множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел
на гръбначния стълб/без рентгенови, компютъртомографски, магнитно-резонансни и
клинични данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък; контузия на гръдния кош
вдясно в зоната на 3-5 ребра, без компютъртомографски данни за счупване на ребра,
контузия на белия дроб и клиника на дихателна недостатъчност; Контузия на лява коленна
6
става; контузия на лява глезенна става; разкъсно-контузна рана на палеца на ляво ходило без
рентгенови данни за счупване на кости; птоза и намалена подвижност на горния десен
клепач, причиняващи болки и страдания, неопасни за живота, водещи до главоболие,
замаяност, световъртеж, гадене, болки в шията. Съобрази се възрастта на пострадалото лице
към датата на ПТП-63години/ която е утежняващ възстановяването фактор/, общия
възстановителен период, който с оглед данните за провеждани с оглед симптомите
оплаквания, съдът приема да е продължил повече от година, /налице са данни за регулярни
медицински прегледи до м.12,2018год./, макар и обичайния възстановителен период за
леката черепномозъчна травма да е 3-5седмици, то при пострадалата са констатирани
усложнения –световъртеж от централен произход. Установи се, че при Л.Г. са били налице
периодично неврологични симптоми поне до месец декември 2018год.. Съобразиха се и
последиците в психологичен план /всяко участие в пътнотранспортно произшествие е
свързано с негативни емоционално-психологически преживявания /. Същевременно съдът
съобрази обстоятелството, че констатираната при пострадалата птоза-намалена подвижност
на горен десен клепач /Връзката на това увреждане с произшествието съдът приема за
установена от гласните доказателства по делото, доколкото свидетелят З. сочи преди
инцидента пострадалата да не е страдала от подобно увреждане/ е повлияла и на
самооценката й като жена. Съдът приема за недоказана връзката на установеното нарушение
на зрението с произшествието, тъй като няма данни за очен статус към 26,09,2017год. и
доколкото се установи наличие на катаракти в двете очи, които наред с възрастта на лицето
-63год. биха могли да обусловят подобно нарушение. Неустановена е връзката на
намаляване на слуха при пострадалата и произшествието, доколкото предвид липсата на
фрактури на черепа би могла да е провокирана от остаряване на слуховия анализатор. При
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази и икономическата конюнктура в
страната и лимитите на застрахователно покритие при ГО за релевирания период.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване поради предприето
пътуване без поставен предпазен колан. Установи се от гласните доказателства и
заключение на САТЕ ищцата да не е ползвала предпазен колан, но МПС не е разполагало с
такъв от една страна, а от друга страна не се ангажираха доказателства от ответника, чиято
е доказателствената тежест съобразно чл.154 от ГПК, че ползването на предпазен колан би
ограничило всички или част от получените травматични увреждания.
Ето защо не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
С оглед чл.5, ал.1 от ЗН на всеки от правоприемниците на Л. Г. се дължи по ½ от
дължимото обезщетение или сума в размер на по 15000,00лв.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика се следва от датата на уведомяване
на застрахователя-07,02,2022год., като за периода от уведомяването до изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 от КЗ на 07,05,2022год. отговорността на застрахователя е обусловена от чл.
493, ал.(1), т.5 от КЗ, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ доколкото
обезпечава отговорността на застрахования за лихви, за които той отговаря пред увреденото
лице. В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
След срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят отговаря за собствената си забава. Горните
7
изводи обективирани в Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 г. – I Т.О., Решение
№79/04.082022 г. по т.д.№967/2021 г. – I Т.О., Решение №50135/11.11.2022 г. по т.д.
№2026/2021 г. – I Т.О., Решение №50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. – I Т.О. и др.
В депозирани писмени бележки третото лице помагач сочи на възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на увеличената част от иска от 26000лв. на 40000лв.
позовавайки са на разясненията дадени с ТР №3/2016, т.1 на ВКС. Същото съдът намира да
не подлежи на разглеждане, доколкото е заявено извън преклузивния срок до приключване
на съдебното дирене в о.с.з. проведено на 22,05,2023год.,/доколкото изменението по чл.214
от ГПК е допуснато в последно съдебно заседание/. Предоставеният срок за писмени
бележки не дава възможност на страната да релевира правопогасяващи възражения, които е
пропуснала да заяви в хода на съдебното дирене.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от
ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички дължащи се такси и разноски по делото в полза на
бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в общ
размер на 1425,00лв., от които 1200,00лв. -д.т. и 225,00лв. от общо 300,00лв.-разноски за в.л.
На основание чл.38 от ЗАдв. и с оглед изхода от спора на адв. Д. П. Ш. се присъжда
адв.хонорар, определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер на 1372,50лв. от общо
1830,00лв./ минимално възнаграждение от 1730,00лв. и 100,00лв. за трето с.з./
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 751,50лв., от общо 3006,00лв.-
разноски /750,00лв.-в.л., 50,00лв.-свидетел, 10,00лв.-СУ и 2196,00лв.-адв.възнаграждение с
ДДС./ Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, с оглед
фактическа и правна сложност и извършени проц. действия, поради което определя същото
по чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер на общо 1830,00лв. или с 20% ДДС/366,00лв./ е общо в
размер на 2196,00лв./
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”**** да заплати на Г. Г. Х., с ЕГН ********** и П. Л. Р., с ЕГН **********,
/конституирани по реда на чл.227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец Л. Г. Г./,
8
двамата със съд. адрес гр.София, ул.**** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от по 15 000,00лв./за всеки/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
причинени по повод възникнало на 26.09.2017г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази
сума от 07.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковете
за сумата над общо 30000,00лв. до предявения размер от 40000,00лв., частично от
100000,00лв., както и за законна лихва от 04,02,2022год. до 06,02,2022год. като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”****, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК сумата от 1425,00лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”****, да заплати на адв. Д. П. Ш. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на
1372,50лв.-адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Г. Г. Х., с ЕГН ********** и П. Л. Р., с ЕГН **********, двамата със
съд. адрес гр.София, ул.**** да заплатят на ЗАД„ОЗК З.”АД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”**** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
751,50лв.–разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач Д. К. Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9