Мотиви към присъда по НЧХД № 237 по описа за
2020г. на ШРС
Делото е образувано по тъжба на Р.М.З. срещу .Д.Д.П. с обвинение за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т. 2 вр.чл. 146 ал.1 НК.
В тъжбата се сочи, че тъжителя в периода
м.април 2018-м.май 2019г., бил собственик на недвижим имот в гр.София, който
отдавал под наем на подс.Д.П., но тъй като трайно
пребивавал в Република Полша, упълномощил служител на компания за недвижими
имоти, да го представлява пред наемателя. В тъжбата, също така се излага, че
често се получавало забавяне на заплащането на месечния наем, от страна на П., поради
което се налагало да води кореспонденция, чрез интернет приложението „Вайбър“ със своя наемател, като след поредното закъснение,
на 05.03.2019г., П. го помолили да изчака до 13.03.2019г. В тъжбата, З. твърди,
че именно на 13.03.2019г., след като проверил, че наема му не е преведен ,
попитал П. какво се случва, като вместо отговор, бил заплашван и обиждан от
подсъдимия с изразите „боклук“, „копеле дебело“ и „дебил“,
а на следващия ден-14.03.2019г, отново в интернет приложението „Вайбър“ бил наречен“малоумник
нагъл“ и пак „боклук“. . Ход на делото е даден при условията на чл.269 ал.3 от НПК/, като му е назначен служебен защитник в лицето на адв.Б.
от ШАК.
В наказателното производство е приет за съвместно
разглеждане граждански иск за неимуществени вреди, предявен от З. срещу подс.П. за сумата от 1500 лева.
Процесуалният представител на тъжителя -адв.Серафимов поддържа
повдигнатото обвинение и пледира за произнасяне на осъдителна присъда, а
процесуалния представител на подс.П. пледира
съответно за постановяване на оправдателна присъда.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: Страните по
делото , поддържат взаимоотношения във връзка с обстоятелството, че тъжителя З.
отдава под наем на подс.П., собствен недвижим имот находящ се в гр.София, като първия трайно се е установил да
живее и работи в Р.Полша. Очевидно, подс.П. е изпитвал известни финансови затруднения,
тъй като забавял плащането на дължимия месечен наем, поради което и се налагало
, чрез интернет приложението „Вайбър“, двамата да
комуникират. Именно в такъв вид комуникация, на 13.03.2019г и на 14.03.2019г., подс.П. нарекъл тъжителя З. „боклук“, „копеле дебело“ и „дебил“, а на
14.03.2019г , го нарекъл “малоумник нагъл“ и
отново „боклук“., като обидните думи, били възприети от тъжителя в момента на директната
комуникация. По този повод, тъжителя , чрез Посолството на Република България в
Република Полша, уведомил компетентното поделение на МВР, като впоследсвие на 20.05.2019г., бил уведомен, че срещу З. е
съставен протокол по смисъла на чл.65 от ЗМВР . В съдебно заседание, беше
разпитан свид.С. К., който заяви, че тъжителя Р.З.
много тежко е приел обидните думи, които му е отправил бившия му наемател и тези
думи са дали отражение на психическото и физическото му здраве. От заключението на назначената в хода на
съдебното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че от
13.03.2019г.-19.56 часа до 23.05 часа на 14.03.2019г. има обмен на съобщения между два профила ,
като маркерите за прочетено/видяно съобщения са с активен индикатор, което
показва, че разговора е автентичен и реализиран без манипулиране на съобщения,
посредством графична обработка.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни
за делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че подсъдимият П. с описаното по горе е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от частен характер,
наказуемо по чл.148 ал.1 т. 2, вр. чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК , тъй като на 13.03.2019г. и на 14.03.2019г. , в условията на продължавано
престъпление, чрез интернет приложението „Вайбър“
нанесъл обиди на Р.З. , като използвал
думите „боклук“, „копеле дебело“ и „дебил“, както
и “малоумник
нагъл“ и отново „боклук“.
* обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността
на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната
оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност;
* от обективна
страна подсъдимият е употребил по отношение на р.З. обидни думи, унизителни
за честта и достойнството му:
- по същество подсъдимия е изразил отрицателна оценка,
отрицателно мнение за личното достойнство на частния тъжител в писмена форма, като е използвал унизителни от гледна
точка на господстващия морал епитети, отразяващи отрицателни качества и
унизителни съждения за качествата на частния тъжител, а отделно от това на
основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване,
за зачитане честта и достойнството на всекиго изречените от подсъдимия обидни
думи са безспорно с унизителен характер;
- квалификацията във връзка с чл.148 ал.1 т.2 от НК е налице, тъй като
обидата е отправена , не в присъствието на З.,
а по друг начин, чрез интернет приложение
- пострадал от деянието е
конкретно физическо лице – частният тъжител който е възприел обидните
квалификации и е имал формирано съзнание и чувство за лична чест и достойнство.
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - подс.П. е целял и е предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици – той е съзнавал, че думите му са унизителни за
честта и достойнството на наемодателя му , като е целял именно това – тези
обиди да го уязвят;
Като причина
за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка,
която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност, от страна на
подсъдимия.
В конкретния случай, съдът намира, че са налице
предпоставките за приложени на чл.78 а НК, тъй като за извършеното престъпление
се предвижда наказание „глоба” и „обществено порицание”, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер/реабилитиран на осн.чл.88а НК/ , не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гореспоменатия
законов текст, а освен това няма нанесени преки и съставомерни
имуществени вреди от деянието, поради което и счита, че подсъдимият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност, като целите на наказанието ще бъдат
изпълнени, като му бъде наложено административно наказание „глоба” в размер от
1000 лева
По отношение на предявеният граждански иск за
претърпените от частният тъжител
неимуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и основателен по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени
в резултат на процесното деяние неимуществени вреди,
т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано
всички отрицателни последици настъпили за пострадалият, при наличието на които
възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което
се дължи обезщетение за всички вреди които са пряка и непосредствена последица
от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно
поведение от страна на подс. П., в резултат на което са възникнали вредите от
деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди всеки от пострадалите за всички
отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че
засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да
се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото
на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението
е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата
при които е извършеното, причинените морални страдания и пр./Пост. №4/68г. на
Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с
претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният
граждански иск срещу П. да бъде уважен
до размер 800 лв. осемстотин лева/, като взема предвид претърпените морални
страдания в резултат на деянието на последният, причинната връзка между
тях. В останалата му част до пълният
предявен размер следва да бъде
отхвърлен.
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от тъжителя деловодни разноски, както и разноски
за адвокатско възнаграждение, а така
също осъди П. да заплати държавна такса върху уваженият размер на гражданският
иск.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: