Р Е Ш Е Н И Е №                                   

гр. Ловеч, 19.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2343/2018 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод подадена искова молба от П.П.Д. против “Чез Електро България” АД за отричане съществуването на вземане.

Твърди се, че ищецът е собственик на недвижим имот /постройка/, находяща се в стопанския двор на с. Пресяка, ул. „Иван Вазов“. За доставената до обекта електрическа енергия има открита партида при ответника.

През м. февруари 2011 г. електрозахранването на имота е прекъснато, след което не е възстановявано. В отговор на запитване на ищеца дружеството ответник го уведомило през 2018 г., че по партидата му е начислена сумата от 1 698,69 лв., от която 1 346,96 лв. – главница и 351,73 лв. – лихва. Част от сумата по главницата съставлява стойност на доставена и неплатена електрическа енергия, а друга цена за достъп до електрическа енергия. Ищецът отрича да дължи процесната сума, тъй като захранването на обекта е прекъснато, поради което цена за достъп не се дължи, а и възможността за принуда на ответника е погасена по давност.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1 698,69 лв., от която 1 346,96 лв. – главница и 351,78 лв. – лихва.

В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че ищецът е потребител на електрическа енергия от обект, находящ се на адрес. Пресяка, ул. „Иван Вазов“, като за отчета на доставената до него електрическа енергия има открита партида. Твърди се, че с него са обвързани от договор при общи услови, който е одобрен от ДКЕВР с решение № ОУ- 059/07.1.2007 г., изменен и допълнен с решение № ОУ - 03/26.04.2010 г., а относно ползването на електроразпределителна мрежа с „Чез Разпределение България” АД от договор при общи условия, одобрен с решение № ОУ – 056/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменен и допълнен с решение № ОУ -03/26.04.2010 г. на същата комисия. Ответникът оспорва между него и ищеца да са постигнати специални уговорки, уреждащи отношенията по доставка и отчет на електрическата енергия.

Начислената по партидата на ищеца суми за заплащане ответникът твърди, че е за доставена и отчетена от редовно измервателно средство електрическа енергия и цена за достъп до електрическата енергия, заплащането на която се дължи по силата на Решение Ц-17/28.06.2012 г. на ДКЕВР, считано от 01.07.2012 г. Твърди, че партидата на ищеца не е закрита, а преустановеното захранване на имота, което не го освобождава от задължението за заплащане на цената за достъп. Сумите, начислени по партидата му казва, че са осчетоводени и включени в дневника за продажби, а по издадените фактури ищецът дължи изпълнение в десетдневен срок, след което върху тях се начислява обезщетение за забава, съгласно договора при общи условия.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че от тяхна страна не съществува спор, че ищецът е потребител и има открита партида със съответния № 200229579927, която партида касае имот в с. Пресяка, ул. „Иван Вазов”; че по партидата има начислени суми в периода от 2010 г. до 2016 г., които не са погасени чрез плащане или друг способ за изпълнение и са за доставена ел. енергия, такса за осигурен достъп до преносната мрежа и обезщетение за забава.

В хода на производството ищецът участва чрез адв. Д. С., която по същество излага становище за основателност на заявената молба и излага съображения за това.

Ответникът се представлява по делото от юрисконсулт Т., който по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция и съображения за това.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищецът е потребител на електрическа енергия и има открита партида с № 200229579927 при ответника, което се установява и от заключението по допусната съдебно-техническа експертиза. Не е спорно също, че партидата е открита за отчитане на доставена електрическа енергия до имот, находящ се в с. Пресяка, ул. „Иван Вазов”.

Съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Чез Електро България“ АД /ободрени с решение № ОУ – 056/07.11.2007 г./, потребителят на електрическа енергия може да я използва за битови или стопански нужди. Потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство. Продажбата на електрическа енергия започва с поставяне под напрежение на електрическите съоръжения до границата на собственост. Продавачът отказва да започване продажбата на електрическа енергия при наличие на неизплатени задължения от същия потребител за друг обект. Продавачът има право да прекъсва или ограничава електроснабдяването на потребителите при спазване на тези Общи условия и действащото законодателство. Той има право да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия в случай, че потребителят не изпълни което и да е свое задължение съгласно Общите условия, а при забава на плащането на дължимите суми за електрическа енергия може да прекъсне снабдяването на потребителите в следните срок от 3 (три) дни след изтичането на срока за плащане за стопански потребители. Снабдяването с електрическа енергия се възстановява от продавача, когато потребителят е компенсирал разходите му за прекъсване и възобновяване на снабдяването в случай, че прекъсването е по вина на потребителя.

Общите условия са публикувани в брой 229, от 26.11.2007 г. на вестник “Посредник“ и бр. 927 от същата дата на вестник “Телеграф”, което се установява от два броя сертификати, издадени от Издателска къща “Фортуна прес” ООД и вестник “Телеграф”.

Видно от лицензия № Л – 135 – 07/29.11.2006 г., издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на „Чез Електро България” АД е дадена лицензия за търговия с електрическа енергия за срок до 13.08.2039 г.

По делото е изслушано заключение по допусната съделно-техническа експертиза. Според него партидата за отчитане на доставената електрическа енергия до обекта на ищеца е открита през април 2010 г. Предоставената мощност до обекта е 15 квт при тифазно захранване /това е заявената мощност в отговора на „Чез Разпределение България“ АД –л. 70 от делото/. Средството за търговско измерване, отчитащо доставената до обекта енергия, е било обект на проверка на 13.10.2010 г., при която е установено, че то е манипулирано, поради което е подменено. На 31.01.2011 г. „Чез Електро България“ АД е подало заявка до „Чез Разпределение България“ АД за преустановяване на обекта с електрическа енергия, поради непогасяване с в срок на задължения по партидата. Захранването на обекта с електрическа енергия е прекъснато на 02.02.2011 г. С протокол от 14.11.2014 г. монтираното на адреса СТИ е демонтирано и изпратено за периодична проверка. На 13.09.2016 г. монтираното на адреса СТИ е демонтирано, поради трайно прекъсване захранването с електрическа енергия, за което е съставен протокол. Регистрацията на потребителя е прекъсната на 12.09.2016 г., а партидата закрита служебно на 19.09.2016 г. По партидата на ищеца за периода 06.08.2010 г. до 12.09.2016 г. е начислена сума в размер на 1 346,96 лв. За периода 06.08.2010 г. до 06.01.2011 начислените суми са за доставена електрическа енергия, за което са издадени четири фактури на стойност 298,76 лв. /фактура от 14.09.2010 г/, 498,44 лв. /по фактура от 13.10.210 г./, 153,14 лв. /по фактура от 11.11.2010 г./ и 3,70 лв. /фактура от 13.01.2011 г./. По първата фактура е предложено изпълнение за сумата от 59,74 лв. В периода 07.06.2012 г. до 12.09.2016 г. начислените суми по партидата са за достъп до електроразпределителната мрежа. Начисленията за такса за достъп са направени на база 15 квт мощност при съобразяване на промяната в размера ѝ, съобразно решенията на ДКЕВР.

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за отричане съществуването на вземане за доставена електрическа енергия с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

В периода 2010 г. до 2016 г. ищецът е ползвал обект, присъединен към електрическа мрежа, като при ответника е имал открита партида за доставената електрическа енергия. Последната е закрита през месец септември 2016 г., а СТИ е демонтирано поради трайно прекъсване на захранването. Като потребители на електрическа енергия от присъединен към мрежата обект за процесния период с ответника ищецът е бил обвързан от договор при общи условия за продажба на електрическа енергия на “Чез Електро България” АД. Последните са одобрени от държавната комисия за енергийно и водно регулиране /сега КЕВР/ и публикувани в едни местен и един централен ежедневник съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 3 ЗЕ. Същите са влезли в сила без изявление от страната на потребителя за тяхното приемане, като по делото не са ангажирани доказателства от ищеца, той да е поискал тяхното изменение в срока по ал. 5 на чл. 98 а от ЗЕ, което да е отразено в допълнително споразумение.

За процесния период по партидата на ищеца е начислена сума в размер на 1 698,69 лв., от която 1 346,96 лв. – главница и 351,73 лв. – обезщетение за забава. Част от вземанията по главница са за доставена електрическа енергия /за периода 06.08.2010 г. до 06.01.2011 г./, а друга цена за достъп до електропреносната мрежа /за периода 07.06.2012 г. до 12.09.2016 г./.

Претенцията за недължимост на вземанията за доставена електрическа енергия се основата на възражения за погасяване възможността за събирането им със съдействието на държавната принуда. Според актуалната практика на ВКС по искове за отричане съществуването на вземания за доставена електрическа енергия поради изтекла давност интереса от искова защита е наличен, когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на делото, но го е оспорил в хода на производството /арг. в тази насока са изложени в мотивите на Решение № 83/23.05.2018 г. по гр. д. № 3448/2017 г. на III ГО на ВКС, в което е прието, че интерес от отричане съществуването на вземане, поради погасяването му по давност не е наличен, кога ответникът с извънсъделното си поведение не е дал повод за завеждане на делото и го е признал в хода на производството/. По настоящото делото ответникът с предпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото /обстоятелството, че е представил справка от партидата на ищеца, в която счетоводно са записани негови стари изявления, не съставлява оспорване/, но в хода на производството е оспорил иска, като е поддържал, че вземанията за доставена електрическа енергия са дължими. Казаното е основа за формиране на извод за наличие на интерес за отричане на вземанията.

Действащата правна уредба дава възможност на титуляра на едно вземане да търси неговото изпълнение. Предложеното такова, дори и след изтичане на давностния срок, има погасителен ефект и не подлежи на връщане. Изтичането на предвидената в закона давност установява не само забрана за провежда на принудително изпълнение срещу вземането, но и забрана да се установи неговото съществуване или несъществуване, т. е при погасяване на вземането, предмет на заявена отрицателно установителна претенция по давност, въпреки възможността за изпълнение на вземането от длъжника доброволно, съществуването на вземането не можи да бъде призната, т. е. искът да се отхвърли на това основание /в този смисъл ответникът е навел възражения в хода по същество/.

За процесния период /06.08.2010 г. до 06.01.2011 г./ страните са се намирали в договорна връзка при общи условия. До имота на ищеца е доставяна електрическа енергия, която е отчетена от средството за търговско измерване и фактурирана за заплащане от ответника /доставката на елекрическа енергия до имота е прекъсната след края на този период – на 02.02.2011 г./

Вземанията, за които ищецът търси отричане, са за доставена електрическа енергия. Вземането за доставка на електрическа енергия има повтарящ се характер и се погасява с кратка тригодишна давност /в тази насока ТР 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Вземанията за доставена електрическа енергия са станали изискуеми на 29.10.2010 г. /вземане по ф-ра от 14.09.2010 г./, на 30.10.2010 г. /вземането по ф-ра от 13.10.2010 г./, на 29.12.2010 г. /вземането по ф-ра от 11.11.2010 г./ и на 01.03.2010 г. /вземането по ф-ра от 13.01.2010 г./. Ответникът не е предприел действия за принудителното им събиране. Казаното дава основание на съда да приеме, че претенцията за отричане съществуването на вземане в размер на 885,30 лв. - стойност на доставена електрическа енергия за периода 06.08.2010 г. до 06.01.2011 г. /вземанията по всички тези фактури са погасени по давност към 01.03.2013 г./ е основателна.

С погасяването на главното вземане се погасяват и всички произтичащи от него допълнителни вземания /арг. от чл. 119 ЗЗД/, което дава основание на съда да приеме, че по давност са погасени и вземанията за заплащане на обезщетение за забава върху вземанията за доставена електрическа енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи са длъжни да осигурят достъп, при условията на равнопоставеност, до електропреносната и електроразпределителните мрежи на ползвателите на съответната мрежа. Достъпът по смисъла на § 15 от ДР на ЗЕ е правото на ползване на преносната и/или разпределителната мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена. Ползвател на мрежата е физическо или юридическо лице, което доставя електрическа енергия в мрежата или се снабдява от нея /§ 41а ДР на ЗЕ/, т. е. потребителите и производителите на електрическа енергия. Всяко от тези лица дължи заплащане цената за достъп, която се определя от КЕВР /чл. 21, ал. 1 т. 8, вр. чл. 30, ал. , т. 10 ЗЕ/. Цената за достъп до електропреносната и разпределителната мрежа отразява разходите във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа. Заплащането ѝ се дължи от всеки потребител, чиито имот е присъединен към електропреносната мрежа и обективно разполага с възможност в даден момент да потребява електричество.

Законът допуска доставчиците /общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия/ да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия /при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия/ - чл. 123, ал. 1 ЗЕ. Съгласно договора при общи условия, с който страните са били обвързани за процесния период, при прекъсване снабдяването с електрическа енергия снабдяването се възстановява, когато потребителят е компенсирал разходите му за прекъсване и възобновяване на снабдяването в случай, че прекъсването е по вина на потребителя.

По делото е установено, че по искане на ответника на 02.02.2011 г. разпределителното дружество е прекъснало захранването с електрическа енергия. След тази дата няма данни захранването да е възстановявано. Подменяни са монтирани на адреса СТИ, с оглед периодичната им проверка и поради трайно прекъсване на захранването. След като обекта на потребителя не е бил захранван с електричество в периода 07.06.2012 г. до 12.09.2016 г. той не е имал реален достъп до преносната и разпределителната мрежа и не дължи цена за това. Такава възможност той е можел да получи при подадена от него молба за възстановява захранването на обекта и заплащане на разходите за това, както е разписано в договора при общи условия. В отговора на исковата молба ответникът превратно е тълкувал мотивите на решение на РС Петрич /решение № 46/06.03.2015 г. по гр. с. № 644/2014 г./, което е постановено при фактическа обстановка, различна от тази по настоящото дело. Там решаващият орган е приел, че цена за достъп се дължи независимо от това потребявана ли е електрически енергия от присъединения имот или не. Това принципно е така, но при обективна възможност потребителя да стори това по своя воля. В случаят ищецът не е можел да потребява електрическа енергия, тъй като доставка на такава е прекъсната. За да се открие пред него тази възможност, респективно да възникне задължение за заплащане на цена за достъп, независимо от това дали е налице реално потребление, е следвало да се възстанови прекъснатото снабдяването с електрическа енергия. Видно от данните по делото това не е сторено, а поради трайното прекъсване на захранването СТИ е демонтирано и партидата на ищеца закрита служебно.

По изложените съображения съдът намира, че начислената по партидата на ищеца цена за достъп за периода 07.06.2012 г. до 12.09.2016 г. не е дължима. След като тя не е дължима върху нея ищецът не дължи и вземане за заплащане на обезщетение за забава.

С оглед на изложеното, заявената от ищеца отрицателно установителна претенция се явява основателна, основание за уважаването ѝ.

Ищецът е заявил искане за разноски, което при изхода на делото, се явява основателно. Съгласно представения от него списък на разноски той е сторил такива размер на 612,10 лв. /платено адвокатско възнаграждение, такса и депозит за вещо лице и такси за превод/. По делото е ангажирал доказателства за сторени разноски в претендирания от него размер. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение ответникът е направил възражение за прекомерност. Съдът приема, че то е основателно, тъй като поставената за разглеждане претенция не съставлява фактическа и правна сложност /доказването, което е следвало да проведе ищеца е само досежно правния интерес от воденето на отрицателно установителен иск/. С оглед на това размера на адвокатското възнаграждение следва да се намали до минимума по Наредба № 1/2004 г. от 348,91 лв. Общо размерът на сторените разноски по делото е 461,01 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.

С оглед на изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център, че П.П.Д., с ЕГН **********, с адрес *** не дължи сума в размер на 1 698,69 лв., от който 1 346,96 лв. /хиляда триста четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ - главница и 351,73 лв. /триста петдесет и един лева и седемдесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за обект, находящ се в. с. Пресяка, ул. „Иван Вазов“, начислени по партида с клиентски № 200229579927.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център да заплати на П.П.Д., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 461,01 лв. /четиристотин шестдесет и един лева и една стотинки/.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.

 

Съобщението да ищеца да се връчи чрез адв. С. на адрес ***, офис 9.

Съобщението до ответника да се връчи на адрес гр. Плевен, ул. „Панега“ № 2, офис 302.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: