№ 876
гр. Варна, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20243100500937 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е въззивна жалба вх.№12366/16.05.2024г. от „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище гр.София срещу решение №132/12.01.2024г. по гр.д.
№20233110106650 на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от
жалбоподателя иск срещу М. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за неустойка в размер на 234,87 лева, формирана като разлика между
стандартната цена на мобилното устройство Samsung Galaxy A20e 32GB Dual Black без
отстъпка и общата преференциална цена по раздел II, т.1 от допълнителното споразумение
от 11.03.2020г. и неустойка в размер на 199,53 лева, формирана като разлика между
стандартната цена на устройство Tablet Lenovo Tab M7 4G Black без отстъпка и общата
преференциална цена по т.7 от договора за мобилни услуги от 07.07.2020г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1076/28.02.2023г.
по ч.гр.д. № 1717/2023г. по описа на ВРС, 7 състав.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, тъй като с
претендираните неустойки не се заобикаля договорения със спогодбата от 18.01.2018г. с
КЗП максимален размер от три месечни абонаментни такси. Сочи се освен това, че не се
претендира цялата отстъпка, а само част от нея, предоставена поради факта, че устройствата
са закупени от клиент - страна по договор със срок 24 месеца. В жалбата не са направени
доказателствени искания.
1
Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за
уважаване на предявения иск изцяло, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна М.
Н. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание
чл. 422 ГПК за приемане за установено съществуването на вземанията по издадената заповед
за изпълнение по гр.д. №1717 по описа за 2023г. на РС – Варна.
Производството е образувано по искова молба от “Йеттел България“ ЕАД срещу
ответника М. Н. Н. по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по гр.д. 1717/2022 по описа на ВРС следните суми: 55,11 лева, представляваща
неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.07.2020г. до 24.09.2020г. по договор за
мобилни услуги от 07.11.2016г. с предпочетен номер ********** и доп. споразумение към
него от 11.03.2020г.; 29,11 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен
период 25.07.2020г. до 24.09.2020г. по договор за мобилни услуги от 07.07.2020г. с
предпочетен номер **********; 67,04 лева, представляваща сбор от 15 броя дължими
лизингови вноски за периода м.11.2020г. - м.02.2022г. в размер на 62,85 лева и допълнителна
сума от 4,19 лева по чл. 1, ал. 2 по сключен договор за лизинг от 11.03.2020г. за мобилно
устройство Samsung Galaxy A20e 32GB Dual Black; 45,80 лева, представляваща сбор от 19
броя дължими лизингови вноски за периода м.11.2020г. - м.06.2022г. в размер на 43,51 лева и
допълнителна сума от 2,29 лева по чл. 1, ал. 2 по сключен договор за лизинг от 07.07.2020г.
устройство Tablet Lenovo Tab M7 4G Black; 354,13 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение по т. 11 от договора и т. IV.4 по доп. споразумение от 11.03.2020г. към договор
за мобилни услуги от 07.11.2016г. с предпочетен номер **********, от която 119,26 лева,
формирана като сбор от три месечни абонаментни такси и 234,87 лева, формирана като
разлика между стандартната цена на мобилното устройство Samsung Galaxy A20e 32GB Dual
Black без отстъпка и общата преференциална цена по раздел II, т.1 от допълнителното
споразумение от 11.03.2020г.; 256.72 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по т.
11 от договора за мобилни услуги от 07.07.2020г. с предпочетен номер **********, от която
57,19 лева, формирана като сбор на три месечни абонаментни такси и 199,53 лева,
формирана като разлика между стандартната цена на устройство Tablet Lenovo Tab M7 4G
Black без отстъпка и общата преференциална цена по т.7 от договора за мобилни услуги от
07.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 15.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1076/28.02.2023г. по ч.гр.д. № 1717/2023г. по описа на ВРС, 7 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени следните договори:
договор за мобилни услуги от дата 07.11.2016г. за мобилен номер +359********* /сменен от
+359********* със заявление за смяна на номер от дата 27.11.2018г./, допълнително
2
споразумение от 11.03.2020г, за програма „Тотал + 40.99 лв.“, с месечен абонамент в размер
на 36.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 11.03.2022г., договор за лизинг от
същата дата 11.03.2020г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual White на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.19 лв. всяка, както и
договор за мобилни услуги от дата 07.07.2020 г. и договор за лизинг от същата дата за таблет
LENOVO Tab М7 4G Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 2.29 лв. всяка.
Ищецът сочи, че по силата на договорите абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 84.33 лв. за периода 25.07.2020 г. до дата 24.09.2020г.,
поради което мобилният оператор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти. След прекратяване на облигационната връзка
операторът е издал крайна фактура №**********/25.11.2020г., в която са начислени 112.84
лв.- незаплатени лизингови вноски; 84.33 лв.- незаплатени далекосъобщителни услуги, както
и 610.85 лв. - дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти. Претенцията за присъждане на неустойка ищцовото дружество основава на
клаузата на т. 11 от Договора за мобилни услуги, като сочи, че размерът й е определен, както
следва: за номер +359********* за сумата в размер на 119.26 лв., представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС,
или 30.82 лв. х 3 = 92.47 лв., като разликата до претендирания размер представлява ползвана
отстъпка от абонаментния план, подлежаща на връщане съгласно раздел IV, т. 2, б."а" предл.
последно от Допълнително споразумение от дата 11.03.2020. Начислена е и неустойка за
ползване на устройство SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual White, в размер на 234.87 лв,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа,
и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора
за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. За мобилен номер +359********* е
начислена неустойка в размер на 57.19 лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 15.82 лв.
х 3 = 47.47 лв., като разликата до претендирания размер представлява ползвана отстъпка от
абонаментния план, подлежаща на връщане съгласно т. 11. б."а" предл. последно от
Договора от дата 07.07.2020 г., неустойка за ползване на устройство TABLET LENOVO Tab
М7 4G Black, в размер на 199.53 лв., представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия
срок на договора. Дължимостта на претендираните суми за лизингови вноски ищецът
обосновава с изтичане на сроковете, предвидени за плащане на всички месечни погасителни
вноски, както и невръщане на лизинговите устройства. Въз основа на гореизложените
твърдения моли да бъде прието за установено съществуването на претендираните вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и присъждане на сторените
3
разноски в исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Изложените в жалбата конкретни твърдения касаят правилността на
първоинстанционния съдебен акт. Съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на
извода на съда за заобикаляне на договорения със спогодбата от 18.01.2018г. с КЗП
максимален размер от три месечни абонаментни такси с претендираните неустойки. Сочи се
освен това, че не се претендира цялата отстъпка, а само част от нея, предоставена поради
факта, че устройствата са закупени от клиент - страна по договор със срок 24 месеца.
Положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е
предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1717/2023г. на
ВРС.
Доколкото първоинстанционното решение в необжалваната част е влязло в
законна сила, между страните е установено със сила на присъдено нещо наличието на
сключени договори за мобилни услуги, неизпълнението на задължението за заплащане на
дължимите по тях суми и настъпило разваляне на облигационната връзка.
С обжалваната част е отхвърлена претенцията за неустойка в размер на разликата
между стандартната и преференциалната цена на устройствата, предмет на договорите за
лизинг. Видно от приложените към заповедното производство договори за лизинг, в тях не е
предвидена неустойка с такъв размер. В случай на разваляне на договора по вина на
лизингополучателя е предвидена дължимост на неустойка в размер на оставащите и
неплатени месечни лизингови вноски.
Ищецът основава претенцията си на клаузата на т. 11. 3 от договорите за мобилни
услуги, които са с различен предмет и съответно различни задължения. Видно от цитираната
договорна клауза, дължимостта на неустойката е предпоставена от неизпълнение по
договора за мобилни услуги кумулативно с неустойка в размер на три месечни абонаментни
4
такси, претенцията за която е уважена с необжалваната част от първоинстанционното
решение. По този начин се достига до дължимост на две неустойки за неизпълнение на едно
и също договорно задължение, което противоречи на добросъвестността и води до
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по см. на чл. 143, т.5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, излизайки извън обезщетителната
функция на неустойката, като се достига и до заобикаляне на първоначално обявената и
договорена с потребителя цена на вещта.. Доколкото не се установява от страна на ищеца
индивидуално договаряне на процесната клауза от договорите за мобилни услуги,
неравноправната клауза е нищожна съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
С претендираната втора неустойка, дължима при същите предпоставки, при които
възниква задължението за неустойката в размер на три месечни абонаментни такси, а
именно при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, би се достигнало и до
заобикаляне на максималния размер на дължимата от потребителя неустойка съобразно
спогодбата с КЗП от 10.01.2018г. С оглед изложеното, претенциите за установяване
дължимостта на претендираните неустойки са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на въззивната жалба за въззивното производство не
се дължат разноски.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №132/12.01.2024г. по гр.д. №20233110106650 на РС –
Варна, в обжалваната част, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от жалбоподателя иск срещу
М. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за неустойка в
размер на 234,87 лева, формирана като разлика между стандартната цена на мобилното
устройство Samsung Galaxy A20e 32GB Dual Black без отстъпка и общата преференциална
цена по раздел II, т.1 от допълнителното споразумение от 11.03.2020г. и неустойка в размер
на 199,53 лева, формирана като разлика между стандартната цена на устройство Tablet
Lenovo Tab M7 4G Black без отстъпка и общата преференциална цена по т.7 от договора за
мобилни услуги от 07.07.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1076/28.02.2023г. по ч.гр.д. № 1717/2023г. по описа на ВРС, 7
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6