Р Е Ш Е Н И Е

№                                             29.05.2019  г.                         гр.Белоградчик

 

                                     В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                                втори състав

На осми май                                         две хиляди  и деветнадесета година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                              Районен съдия : Антон Антов

Секретаря  Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 481 по описа за 2018 година, 

и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството по делото е във фазата по извършване на делбата.

             С влязло в сила решение № 213/15.11.2018г. по гр.д. № 481/2019г. е допуснато извършването на делба на следния съсобствен на страните недвижим имот : апартамент с идентификатор по кадастралната карта на гр. Б. 03616.501.1510.3.14 с площ от 37.790кв.м., състоящ се от стая, кухненски бокс и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 14 с площ от 9.19 кв., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж в/у мястото, на което тя е построена – пи с идентификатор 03616.501.1510/упи VІІ-217 по регулационния план/ с адм. адрес : гр. Б., обл. В. бул. “…” № .., вх…, ет. .., № ..  между  И.Б.И. с право на 1/12 ид.част, Л.Б.  И. с право на 1/12 ид.част и   Т.А.И. с право на 10/12 ид.части от съсобствеността           .           

                      По делото е приета за съвместно разглеждане предявената от съделителите И.Б.И. и Л.Б.  И. претенция с/у  Т.А.И. по реда на чл. 346 ГПК за заплащане на обезщетение, поради това, че са лишени от правото да ползват имота, предмет на делба в общ размер  950.00 лв. с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС.

Представят писмени доказателства.

        По отношение начина на извършване на делбата.

              Съдът е назначил СТЕ със задача - представяне заключение относно  пазарната стойност  и поделяемостта на процесния недвижим имот - предмет на делба. Заключението не е оспорено от съделителите и е прието като доказателство по делото.

               Съдът преценявайки доводите на страните и заключението по назначената СТЕ, приема за установено следното :

               Вещото лице по назначената СТЕ е представило  заключение  за пазарната  стойност на имота, предмет на делба. От същото се установява и че имота е неподеляем съгласно изискванията на ЗУТ. Единствения законов способ за извършване на делба  при неподеляемост на имота  е изнасяне същия на публична продан.

Съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 348 ГПК и недвижимия имот, предмет на делба следва да бъде изнесен на публична продан.

               

              По претенцията с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС

                       Претенцията е инкорпорирана в предявената  искова молба молба. Претенцията  е предявена в срок и е процесуално допустима.  

              Съделителя-ответник по претенцията с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗЗД  е оспорил предявения иск.

Оспорва правопораждащи факти на правата на  ищеца – не е ограничавал достъпа на ответника до съсобствения имот/не е сменял ключ, брави/

              Съдът е назначил  СИЕ, в. лице по която е представило заключение по поставената задача. Заключението е прието като доказателство по делото.

              Съдът преценявайки доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и заключението на вещото лице приема за установено следното от фактическа и правна страна:

              Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

“Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право.

Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС право да получи обезщетение”/така ТР № 7/02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/

Въпреки цитираното – абзац девети от мотивите на ТР № 7/02.11.2012г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, то в решение № 26/08.05.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1411/2017 г., II г.о. се приема, че надлежната покана по чл. 31, ал.2 ЗС не следва да обективира желание за лично ползване на имота.

В конкретния случай  не се установи съделителите ищци да са искали от ответника да ползват общия недвижим имот. Доводите на пълномощника на ищците, че с поканата получена на 04.04.2018г. от трето лице/А. Н./ ищците са отправили искане да си служат с вещта, което е доведено да знанието на ответника е неоснователен. В поканата такова искане не е обективирано, а са налице твърдения, че само ответника ползва имота, както и предложение за спогодба чрез изкупуване на техните ид. части. Налице е и искане ответника да заплаща на ищците обезщетение по 50лв. месечно за това, че ги е лишил от правото на ползване на притежаваните от тях ид. части от имота. Но не се установи поканата да е получена от ответника, като се установява от приложената обратна разписка, че “пратката”/без да е посочено каква е тя/ е получена от чуждо на спора лице, липсва отбелязване и в какво качество я е получило това лице.

             За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те общата вещ, законът изисква условието - писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал.2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал.2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. /така решение № 95/16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1913/2014 г., II г.о. и други/

Не се установи по делото от страна на ищците по иска с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС, че преди 30.06.2015г./началото на периода, за който се претендира обезщетение/ са отправили писмена покана за обезщетение, която да е получена от ответника. Отговорността на ползващия вещта съсобственик – ответника Т. И. следва да бъде ангажирана за периода от 26.09.2018г./редовно получен от ответника препис от иск. молба/ – 29.01.2019г./датата на предявен и приет за разглеждане иск с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС/ - така решения № 99/23.07.2018г. на ВКС по гр.д. № 3414/2017г., І г.о., № 48/26.03.2018г. на ВКС по гр.д. № 2572/2017г., І г.о.

            Поради изложеното, съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС в общ размер на 950.00лв. е основателен частично, поради което го уважава в размер на 75.15лв. за периода 26.09.2018г. – 29.01.2019г./3м. и 3 дни/

             По иска за делба страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на притежаваните от тях идеални части от процесния имот/ на осн. чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК/, както следва : И.Б.И. – 41.77лв., Л.Б.  И. – 41.77лв., Т.А.И. – 417.67лв.

            На страните не следва да бъдат присъждани разноски по делото за адв. възнаграждение по иска за делба./ така Определение № 335/01.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2020/2015 г., I г.о./ Не следва да бъдат присъждани и разноски по претенцията по сметки, тъй като в приложените договори за правна помощ не е посочено каква част от възнаграждението е за иска за съдебна делба и каква - за иска с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС, респ. за отговор на иск. молба по този иск.

            Ответницата следва да плати на съделителя ищец И.Б.И. направените разноски по повод ликвидиране на съсобствеността на осн. чл. 355 ГПК в размер на 214.98 лв.

            С оглед изхода на спора по иска с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС ищците И.Б.И. и Л.Б.  И. следва да бъдат осъдени да заплатят по с/ка на БРС държ. такса в размер по 50.00лв.

            Ответницата следва да плати на съделителя ищец И.Б.И. съразмерно на уважената част от иска с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС направени разноски по този иск в размер на 8.35лв. – възнаграждение за в. лице.

                                 Водим от горното, съдът

 

                                                                    Р Е Ш И 

 

            Изнася на публична продан следния недвижим имот : апартамент с идентификатор по кадастралната карта на гр. Б. 03616.501.1510.3.14 с площ от 37.790кв.м., състоящ се от стая, кухненски бокс и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 14 с площ от 9.19 кв., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж в/у мястото, на което тя е построена – пи с идентификатор 03616.501.1510/упи VІІ-217 по регулационния план/ с адм. адрес : гр. Б., обл. В., бул. “…” № .. вх. .., ет. .., № .., като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно: 1/12 ид. част - за И.Б.И. с ЕГН **********, 1/12 ид.част  - за Л.Б.И. с ЕГН ********** и 10/12 ид. части – за Т.А.И. с ЕГН **********.

             Осъжда И.Б.И. с ЕГН **********да заплати по сметка на БРС държавна такса по иска за делба в размер на 41.77лв. и 5.00лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.

             Осъжда Л.Б.И. с ЕГН ********** да заплати по сметка на БРС държавна такса по иска за делба в размер на 41.77лв. и 5.00лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.

             Осъжда Т.А.И. с ЕГН ********** да заплати по сметка на БРС държавна такса по иска за делба в размер на  417.67лв. и 5.00лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.

              Осъжда Т.А.И. с ЕГН ********** да заплати на И.Б.И. с ЕГН ********** направените разноски по повод ликвидиране на съсобствеността на осн. чл. 355 ГПК в размер на 214.98 лв.

 

             Осъжда Т.А.И. с ЕГН ********** да заплати на И.Б.И. с ЕГН ********** сумата 37.58лв. – обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС за периода 26.09.2018г. – 29.01.2019г. В разликата до 475.00лв. отхвърля иска с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС като неоснователен.

             Осъжда Т.А.И. с ЕГН ********** да заплати на Л.Б.И. с ЕГН ********** сумата 37.58лв. – обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС за периода 26.09.2018г. – 29.01.2019г. В разликата до 475.00лв. отхвърля иска с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС като неоснователен.

             Осъжда И.Б.И. с ЕГН ********** да заплати по сметка на БРС държавна такса по иска с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС в размер на 50.00лв. и 5.00лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.

             Осъжда Л.Б.И. с ЕГН ********** да заплати по сметка на БРС държавна такса по иска с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС в размер на 50.00лв. и 5.00лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.

             Осъжда Т.А.И. с ЕГН ********** да заплати на И.Б.И. с ЕГН ********** съразмерно на уважената част от иска с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС направени разноски по този иск в размер на 8.35лв. – възнаграждение за в. лице.

             Решението може да се обжалва  пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          Районен съдия :