Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260507 / 27.4.2021г. 27.04.2021г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На деветнадесети април Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01625 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Община П., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 396,52лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2016г.- 31.12.2018г. и месеците юли 2019г. и септември 2019г., сумата от 71,93лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 18.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №173/15.01.2020г. по ч.г.д.№08142/2019г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Община П. е подал отговор, с който е заявил че производството по делото е допустимо. Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че процесното общинско жилище е било необитаемо за периода 13.06.2016г.- 15.07.2018г. Със Заповед №839/23.05.2018г. на Кмета на Община П. в процесното жилище е настанен наемателят Б.И.А.. Ответникът е оспорил всички представени по делото документи.Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на вземанията, предхождащи 12.03.2017г.
С определение на ПРС от 22.06.2020г. ПРС е конституирал Б.И.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, като трето лице- помагач на страната на ответника Община П.. Със същото определение е приет за съвместно разглеждане предявеният при условията на евентуалност по реда на чл.219, ал.3 ГПК, обратен иск на Община П. срещу Б.И.А., с който се иска същото лице да бъде осъдено да заплати на ответника Община П. сумата в общ размер на 468,45лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, в случай на осъдително решение по главния иск.
С молба от 02.11.2020г. ответникът е направил изменение на обратния иск, като иска същия да се счита предявен за сума от общо 104,23лв., от които главница от 99,53лв. за периода 15.07.2018г.- 31.12.2018г. и лихва за забава 4,70лв.
В законоустановения срок ответникът по обратния иск Б.И.А. е подала отговор на обратния иск, чрез особения си представител адв. Белчев, с който е оспорил същия по основание и размер. Ответникът оспорва, че в процесния договор за наем се съдържа клауза за заплащане на консумативите отделно от наемната цена.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №173/15.01.2020г. по ч.г.д.№08142/2019г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В настоящия случай не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот. Процесният имот е топлофициран, поради което и ответникът се явява клиент на топлинна енергия. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-П.”АД.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в имота на ответника няма отоплителни тела. В банята на имота на ответника има отоплително тяло- щранг лира, на което няма техническа възможност да се монтира индивидуален разпределител, поради което и за него е начислявана топлинна енергия по изчислителен път. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. в процесния случай не е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода, като същата се е водила „запечатана“.
За целия процесен период ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 122 куб.м. Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван само през зимния отоплителен период за времето, през което е работила отоплителната инсталация.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период. По действителния отчет на средствата за измерване след всеки един период прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество се дължи сумата от 410,71лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2016г.- 31.12.2018г. и месеците юли 2019г. и септември 2019г. В съответствие с диспозитивното начало съдът намира, че се дължи сумата от 396,52лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2016г.- 31.12.2018г. и месеците юли 2019г. и септември 2019г., каквато е и претенцията на ищеца.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 13.12.2019г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 13.12.2016г. са погасени по давност.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на вещото лице В. В., че погасени по давност са вземанията за главница в размер на 59,26лв. за периода 01.05.2016г.-12.12.2016г., поради което и установителния иск за тях следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Останалата част на главницата в размер на 337,26лв. за периода 13.12.2016г.- 31.12.2018г. и месеците юли 2019г. и септември 2019г., е дължима, поради което и искът за нея следва да бъде уважен.
Съгласно чл.34
от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на
същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на вещото лице В. В. на ищеца се дължи и сумата от 76,52лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 18.11.2019г. В съответствие с диспозитивното начало съдът намира, че следва да се дължи сумата от 71,93лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 18.11.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване по давност на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания, макар и давността за тях да не е изтекла. Поради това и погасена по давност е сумата от 17,31лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 18.11.2019г.
За разликата от 54,62лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.03.2017г.- 18.11.2019г. искът следва да бъде уважен като основателен.
На основание чл.86 ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
По
обратния иск:
Доколкото съдът уважава частично главните искове, то и следва да се произнесе по основателността на обратните искове, предявени от ответника срещу третото лице- помагач.
С молба от 02.11.2020г. ответникът е направил изменение на обратния иск, като иска същият да се счита предявен за сума от общо 104,23лв., от които главница от 99,53лв. за периода 15.07.2018г.- 31.12.2018г. и месеците юли 2019г. и септември 2019г., и лихва за забава 4,70лв. за периода 09.10.2017г.- 18.11.2019г.
От Договор за отдаване под наем на държавен имот от 06.07.2018г. е видно, че третото лице Б.А. е настанена в общинско жилище с договор за наем, който е валиден и към настоящия момент.
Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и всички разходи, свързани с ползването на вещта, поради което и съдът намира, че наемателят дължи заплащане и на разходите за топлинна енергия на процесния апартамент.
По изложени по горе съображения съдът намира, че за периода 15.07.2018г.- 31.12.2018г., както и месеците юли 2019г. и септември 2019г. е доставена топлинна енергия на стойност 99,53лв., като дължимата се лихва за забава за периода 09.10.2017г.- 18.11.2019г. е в размер на 4,70лв. Поради това и съдът намира обратните искове за основателни до тези суми.
Предвид изложеното и обратният иск следва да бъде уважен за сумата от 99,53лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 15.07.2018г.- 31.12.2018г. и месеците юли 2019г. и септември 2019г., и лихва за забава 4,70лв. за периода 09.10.2017г.- 18.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 460,10лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение.
Обратният иск обаче следва да бъде уважен под условие, че сумата се дължи след като Община П. заплати присъдените с решението суми на ищеца.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
И двете страни претендират направените по делото разноски, като са били представлявани от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 550,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 460,10лв., която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. за исковото производство, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 24,52лв.
По обратния иск Община П. е доказала разноски в размер на 350,00лв., от които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 200,00лв. за възнаграждение на особен представител и сумата от 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение. Впоследствие искът е намален, като ПРС намира за основателен намаления размер на иска. С оглед изхода на делото по обратния иск съдът намира, че следва да осъди третото лице да заплати на ответника сумата от 77,87лв. за направените разноски.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Община П., че ответникът дължи на ищеца сумата от 337,26лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 13.12.2016г.- 31.12.2018г. и месеците юли 2019г. и септември 2019г., сумата от 54,62лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.03.2017г.- 18.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №173/15.01.2020г. по ч.г.д.№08142/2019г. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ исковете за главница в размер на 59,26лв. за периода 01.05.2016г.-12.12.2016г., и за лихва за забава в размер на 17,31лв. за периода 10.07.2016г.- 18.11.2019г.
ОСЪЖДА Община П. да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, сумата от 460,10лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, да заплати на Община П. сумата от 24,52лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.И.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на Община П. сумата от 99,53лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 15.07.2018г.- 31.12.2018г. и месеците юли 2019г. и септември 2019г., и лихва за забава 4,70лв. за периода 09.10.2017г.- 18.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 460,10лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение, ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ Община П. заплати на “Топлофикация- П.”АД присъдените с решението суми.
ОСЪЖДА Б.И.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на Община П. сумата от 77,87лв., представляваща направени разноски в производството по обратния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на Б.И.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, като трето лице- помагач на страната на ответника Община П..
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№08142/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: