№ 367
гр. Плевен, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430200895 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 15-2200058 от 31.03.2022
година на ***, с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на ***, ЕИК ***,
представлявано от Л. ХР. ХР., от същия град е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено
нарушение по чл. 63 ал.ІІ във вр. ал.І КТ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призована не се представлява в съдебно
заседание. В жалбата, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН се навеждат доводи
за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление,
произтичаща от факта, че в неговият диспозитив е изписано дружество ***, с
което санкционираното няма никаква връзка, което затруднява в значителна
степен жалбоподателя да разбере кое дружество всъщност е санкционирано.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление или алтернативно да намали размера на наложеното
наказание.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в съдебно
заседание от ***. Взема становище, че така депозираната жалба е
1
неоснователна. Счита, че Наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което моли съда да го потвърди изцяло.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателя, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Съгласно чл. 14 от Устройствения правилник на
изпълнителната агенция ” Главна инспекция по труда” дирекциите "Областна
инспекция по труда" са звена на Главната инспекция по труда с териториална
компетентност. Съгласно алинея пета точка втора на същата разпоредба ***
осъществява правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на
чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
На 16.02.2022 година в 11:00 часа *** при *** извършили проверка на
обект шивашки цех, находящ се в ***, експлоатиран от ***, ЕИК ***,
представлявано от Л. ХР. ХР.
В горния обект ***те от *** установили присъствието на лицето ***,
който извършвал трудова дейност като гладач, на определено трудово място в
рамките на работното време. Същият бил попитан от проверяващите за
основанието, на което полага труд в обекта. *** обяснил, че е работи като
гладач във фирмата срещу възнаграждение, но няма трудов договор нито
уведомление за регистрация на трудовия договор. За констатираните
обстоятелства контролните органи съставили констативен протокол, който
предявили на представляващия дружеството непосредствено. *** ***
собственоръчно попълнил и декларация, в която декларирал че работи в
обекта като гладач с работно време, време за почивка и определено трудово
възнаграждение.
След извършване на документалната проверка контролните органи на
инспекцията установили, че липсва сключен трудов договор между “ ***,
ЕИК ***, представлявано от Л. ХР. ХР. и лицето ***, такъв не е предоставен
на *** преди постъпването му на работа, както и не му е предоставено копие
от уведомлението до ТП на НОИ.
2
На 16.02.2022 година в деня на проверката , но в 21.30 часа в ТД на
НОИ било регистрирано уведомление по чл. 62 ал. 3 КТ , заверено от тД на
НАП за трудов договор, сключен между *** и ***, ЕИК ***, представлявано
от Л. ХР. ХР..
На 28.02.2022 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в присъствието на представляващият
дружеството и връчен по надлежния ред. Впоследствие е издадено и
атакуваното наказателно постановление, което санкционира дружеството в
качеството на работодател с имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 15-2200058 от 31.03.2022 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 15-2200058 от 28.02.2022 година на ***;
копие от известие за доставяне от 20.04.2022 година; заверено копие от
декларация от работещо по трудово/гражданско правоотношение във връзка с
извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително
законодателство на основание чл. 399 от КТ и във р. с чл. 402 ал. I т. 3 и чл.
402 ал. II от КТ и чл. 39 ал. I от АПК и чл. 40 ал. I от АПК и чл. 110 ал. IV от
ДОПК, подписана от *** от 16.02.2022 година, 11:00 часа; заверено копие от
трудов договор № 134 от 16.02.2022 година, сключен между *** и ***;
заверено копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.
V от КТ с входящ № *** от 16.02.2022 година, 21:37:94 часа.
В подкрепа на същата фактическа обстановка са и събраните гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката *** Б.. По същество не
се оспорва и от жалбоподателя.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е частично основателна.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
3
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от инспектор в „ ИТ“ Плевен в рамките на нейната
материална и териториална компетентност.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на представляващия жалбоподателя и същият бил запознат
лично с неговото съдържание в съответствие с изискванията на процесуалния
закон.
Наказателното постановление съдържа конкретни данни за времето и
мястото на извършване на нарушението – 16.02.2022 година – 11:00 часа, в
***, в съответствие с разпоредбата на чл. 57 ЗАНН.
Като неоснователни съдът възприе възраженията на жалбоподателя в
жалбата за допуснато нарушение на процесуалния закон, довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя предвид липсата на яснота
относно автора на извършеното нарушение. Писмените доказателства по
делото идентифицират по несъмнен начин санкционираното дружество, а
именно ***, ЕИК ***, представлявано от Л. ХР. ХР.. Съдът възприе
4
изписването в диспозитива на наказателното постановление на допълнителна
буква „ и“ в името на дружеството като техническа грешка.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Разпоредбите на чл.62 и 63 от КТ установяват изискването в тридневен
срок от сключване на договора работодателят да изпрати уведомление за това
до съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, както и да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан и от двете страни, и заверено копие от уведомлението до
съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт.
Видно от предоставените по делото доказателства е, че
санкционираното дружество е нарушило разпоредбите на трудовото
законодателство във връзка с гореспоменатите разпоредби, като на 16.02-2022
година в 11:00 ч е допуснала до работа в шивашки цех, находящ се в ***,
експлоатиран от ***, ЕИК ***, представлявано от Л. ХР. ХР. лицето *** ***
без да му е предоставил преди постъпването му на работа екземпляр за
сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТП на НОИ.
В хода на проведеното против дружеството административно
наказателно производство е установено по несъмнен начин, че в момента на
проверката, лицето *** *** е осъществявал функциите на гладач. В тази
насока са и показанията на свидетеля *** Б., извършила проверката, както и
собственоръчно подписаната от *** декларация.
Ето защо съдът прие, че фактически е осъществен състава на посоченото
нарушение на трудовото законодателство.Такова поведение категорично се
санкционира от разпоредбата на чл.414 ал.3 КТ, което е и основанието за
наказването му.Констатираното нарушение не бележи признаците на
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При така изложените правни и фактически съображения съдът намери,
че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.
Същото е издадено от компетентен по място и материя орган, в съответствие
5
с материалния и процесуалния закон.
При определяне обаче на размера на санкцията, която следва да бъде
наложена на дружеството съдът намери, че не е съобразена конкретната
тежест на извършеното нарушение, факта, че макар и по – късно, но в деня на
проверката уведомление по чл. 62 ал. 3 КТ за *** е било регистрирано в НОИ
от търговеца, поради което и наложеното наказание в размер около средата е
явно завишено и несправедливо. Ето защо съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде изменено като наложената на дружеството
административна санкция следва да бъде намален от 2000 лева на 1500 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-2200058 от 31.03.2022
година на ***, с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на ***, ЕИК ***,
представлявано от Л. ХР. ХР. от същия град е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено
нарушение по чл. 63 ал.ІІ във вр. ал.І КТ като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 2000 лева на 1500 лева.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6