№ 13934
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110114377 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД,
съотв. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Ищецът „...“ ЕАД твърди, че на 20.10.2021 г. е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответниците М. Б. М. и З. И. Б., при условията на разделна
отговорност, за сумата от 12 795,94 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 1955,75
лева – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г., сумата от 20 лева,
представляваща цена за извършена услуга по дялово разпределение за периода 01.09.2018 г.
до 30.04.2020 г., както и сумата от 4,42 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 07.10.2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и
за направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В
тази връзка било образувано гр. дело №60202/2021 г. по описа на СРС, 169 състав, като по
същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът
подал възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове
относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова
молба. Ищецът твърди, че в качеството си на собственици на топлоснабден имот ответникът
бил клиент на топлинна енергия за следния имот: апартамент №6, находящ се в гр. София,
1
ж.к. адрес, с абонатен № ...... Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Ищецът
сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия „фирма” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с
Решение от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г. Съгласно тези Общи условия купувачите били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интеренет страницата на Продавача. С приетите ОУ било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Съгласно ОУ от 2016 г. ищцовото дружество начислявало обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. Ответниците са
използвали доставената им топлинна енергия през процесния период. До момента обаче не
били погасил задълженията си. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намирал имотът на ответника, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с „фирма“ ЕООД. Според чл. 155, ал. 1, т. 2
ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „фирма“ ЕООД, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на чл. 71 от
Наредба №2 за топлоснабдяването от 28.05.2004 год. и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год.
за топлоснабдяването. За имота на ответниците били издавани такива изравнителни сметки.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено,
че ответниците му дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 28.10.2021 г. до окончателното им изплащане, при квоти както следва: 1) за
М. Б. М. - 3/ 4 части от задължението или сумата от 9596,96 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
сумата от 1466,81 лева – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г.,
сумата от 15 лева, представляваща цена за извършена услуга по дялово разпределение за
периода 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 3,32 лева – мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 07.10.2021
г., ведно със законните лихви от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане; 2) за З. И. Б. – 1/ 4 от задължението или сумата от
3198,98 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 488,94 лева – мораторна лихва за забава
за периода 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г., сумата от 5 лева, представляваща цена за
извършена услуга по дялово разпределение за периода 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
сумата от 1,10 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.10.2018 г. до 07.10.2021 г., ведно със законните лихви от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
2
Претендира разноски за заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговор на исковата молба, с който оспорват
предявените искове. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между тях и
ищцовото дружество, не бил налице писмен договор съгласно изискванията на ЗЗП.
Твърдят, че разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 150, ал. 2 ЗЕ противоречат на Директива
2011/83/ЕС, поради което не следва да се прилагат към пораждането на облигационни
правоотношения между ищеца и потребителите. Оспорва цената на топлинната енергия, тъй
като същата не била определена между доставчика и потребителите, а едностранно от
първия, поради което била налице неравноправна клауза. Оспорва размера на исковете.
Оспорва дължимостта на начислената топлинна енергия за „сградна инсталация“. Оспорва
начина на изчисляване на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. Твърди, че
измервателният уред не бил поставен на границата на етажната собственост.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „фирма” ЕООД.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представено е копие от заявление за издаване на заповед за изпълнение от 20.10.2021 г.
Представено по делото е съобщение от Столична община, район Студентски относно
извършена продажба по реда на НДИ за процесния имот.
Приет по делото е и договор за покупко-продажба на процесния имот, сключен между
Ив.К.Б. и М. Б. М. от една страна и ... - РНС „...“ от друга.
Представено е удостоверение за наследници на Ив.К.Б. от което е видно, че същият е
починал на 10.06.2004 г., а негови наследници по закон са ответниците- съпруга и дъщеря.
Представен е договор между СЕС и фирма за дялово разпределение за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представен е протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение ведно със списък на етажните собственици.
Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период за абонатен номер
....., с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване
на исковата молба.
Представени са съобщения към фактури относно процесния период
Представен е договор между „фирма“ ЕАД и „фирма“ ЕАД.
Представени по делото са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ищеца на потребители в гр. София.
3
Представените от ответника с отговора на исковата молба протокол от експеримент,
таблица, отговор, писма указания, насоки за вещи лица, становище и схеми, са неотносими
към предмета на спора.
По делото са приети като доказателства и следните документи, предоставени от третото
лице помагач, а именно: индивидуални справки, документи за отчет на уредите.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява
размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период, по месеци, и по пера, които за
процесния период възлизат на 12543.53 лв., след взимане предвид на изравнителните
сметки.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява, че
липсва извършено плащане за процесния период.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
Съдът приема, че собственици на процесния апартамент през процесния период са
именно ответниците. Това обстоятелство се установява от представените по делото и
неоспорени, договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ и удостоверение за
наследници. Следователно между тях, като собственици на процесния имот, и ищеца
съществува договорно правоотношение със съдържание задължение на „фирма, да достави
на адрес гр. София, ж.к. адрес ап. 6, топлинна енергия, срещу задължение на ответниците
да заплащат нейната цена, в качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153 ЗЕ.
Не се оспорва, а и от представените по делото документи се установи, че сградата, в която
е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явяват потребители по смисъла на ЗЕ и
като такива се явяват обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на
чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в
чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от
28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
4
топлоснабдяването. Относно размера на доставената енергия съдът приема стойността,
посочена в заключението на съдебно-техническата експертиза, доколкото тя е изготвена не
само върху материали при ищеца, а е взела предвид и тези документи, които са представени
от фирмата за дялово разпределение, освен това са взети предвид изравнителните сметки.
Доколкото посредством заключението на съдебно-счетоводната експертиза плащане се
установява, че не са погасени суми през процесния период, дължими са 12543.53 лв.
В законоустановения срок ответниците са направили възражение за изтекла погасителна
давност. Задължението на ответницата за заплащане на консумираната топлоенергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо
тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГТК/.
Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в от 2014 г., които са
обнародвани във вестник Дневник на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г. /, купувачът е длъжен
да заплаща месечната сума за топлинна енергия и стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна
сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет
страницата на продавача. По делото обаче не са представени доказателства за това. При това
положение, ако се възприеме, че погасителната давност е започнала да тече в срока по чл. 33
от ОУ/2014/, то следва да се приеме, че предвид изложеното в конкретния казус, давност
изобщо не е започвала да тече и тези вземания не са погасени по давност.
При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в
конкретния случай, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Цитираните разпоредби от
закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. В случая моментът на
публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача, доколкото е
обвързан единствено с действията на кредитора и е поставен в зависимост единствено от
неговото поведение, а именно кога ще бъде публикувана въпросната обща фактура, е
относим единствено към определяне на моментът, в който длъжника изпада в забава за
изпълнение на задълженията за вземанията, включени в съответния отчетен период, т. е този
момент е определящ за датата, от която следва да се начислява обезщетението за забавено
плащане. С извършване на действия по публикуване на общата фактура на своята интернет
страница дружеството-продавач извършва действия по отправяне на покана до длъжника за
изпълнение на задълженията за заплащане на вземанията, включени в съответния отчетен
период, като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение длъжника изпада в забава след покана. При тази хипотеза, когато няма
5
определен ден за изпълнение на зъдължението, а изпращането на покана за изпълнението му
поставя длъжника в забава, погасителната давност започва да тече от момента, в който е
възникнало вземането. Съдът приема, че вземанията на продавача за цена на топлинна
енергия за всеки месец, включен в съответния отчетен период, възникват след извършване
на доставката на топлинна енергия за съответния месец, т. е. те възникват от 01 число на
месеца, следващ периода на извършване на доставката.
Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – в
случая от 20.10.2021 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 20.10.2018 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност биха били
вземанията за главница по всички фактури до месец септември 2018 г. включително.
Вземането по фактурата за месец октомври 2018 г. е станало изискуемо от 01.11.2018 г. и не
е погасено по давност. Поради изложеното съдът намира, че се дължат претендираните суми
за периода октомври 2018 г.- 30.04.2020 г., или сума в размер на 10938.91 лв.
Видно от представените доказателства за този период е начислена сума за дялово
разпределение в размер на 19 лв.
Квотите, при които се дължат от ответниците сумите, са така, както е посочил ищецът-3/4
за М. М. и ¼ за З. Б..
Така М. М. дължи сума от 8204.18 лв., главница за доставена топлинна енергия и 14.25
лв. такса дялово разпределение.
Ответницата З. Б. дължи 2734.73 лв., главница за доставена топлинна енергия и 4.75 лв.
такса дялово разпределение.
Всички останали възражения на ответниците в отговора на исковата молба съдът намира
за неоснователни.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване
на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които са
приложими за процесния период, посочен от ищеца, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът
6
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-
дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите
условия от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Както бе посочено и по-
горе липсват доказателства от ищеца за публикуване на задължението по общата фактура за
конкретния абонатен номер и топлоснабден имот. Поради това искът за мораторната лихва
за забава, начислена върху задълженията за доставена и незаплатена топлинна енергия за
исковия период, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят 812.44 лв., разноски в
настоящото производство, съобразно уважената част от иска, от които М. М. следва да
заплати 609.33 лв., а З. Б. 203.11 лв.
В полза на ответниците следва да се присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, но по делото не са налице доказателства за извършени такива.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че
М. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. адрес, ап. 6 дължи на „фирма” ЕАД,
ЕИК ****, гр. София, ул. адрес, сумата от 8204.18 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. адрес ап. 6, за периода октомври
2018 г. до април 2020 г. ведно със законната лихва, считано от 20.10.2021 г. до
окончателното погасяване, както и 14.25 лв. такса за дялово разпределение за същия период
7
като ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. адрес, срещу М.
Б. М., ЕГН ********** иск за горницата над тези суми. до пълния предявен размер и за
периода май 2018 г. до септември 2018 г. включително като погасени по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че
З. И. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. адрес, ап. 6, дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК
****, гр. София, ул. адрес, сумата от 2734.73 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. адрес, ап. 6, за периода октомври
2018 г. до април 2020 г. ведно със законната лихва, считано от 20.10.2021 г. до
окончателното погасяване, както и 4.75 лв. такса за дялово разпределение за същия период
като ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. адрес, срещу З. И.
Б., ЕГН ********** иск за горницата над тези суми. до пълния предявен размер и за
периода май 2018 г. до септември 2018 г. включително като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. адрес, срещу М. Б.
М., ЕГН ********** и З. И. Б., ЕГН **********, двете с адрес: гр. София, ж.к. адрес, ап.
6, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост
на сумата от 1955,75 лева – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 07.10.2021
г., както и сумата от 4,42 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 07.10.2021 г.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН **********, да заплати на „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр.
София, ул. адрес, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 609.33 лв., разноски в настоящото
производство, и 192.18 лв. в заповедното, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. И. Б., ЕГН **********, да заплати на фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София,
ул. адрес, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 203.11 лв., разноски в настоящото
производство, и 64.06 лв. в заповедното, съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „фирма” ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8