РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. ХАСКОВО, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора В. Р. Р.
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225600600458 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от глава 21 от НПК.
С Присъда № 14 / 20.07.2022 г., постановена по НОХД № 407/2022г., Районен съд
Свиленград е признал подсъдимия Д. А. Д. от същия град, за виновен в това, че: На
22.06.2022г. в гр.С., обл. Х., управлявал МПС – л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******,
след употреба на наркотично вещество, а именно: метамфетамин, включено като
наркотично вещество в Списък I към Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на осн.чл.3 ал.2 и
ал.3 от ЗКВНВП, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Test
5000 STK 7" /"Дрегер Друг Тест 5000 STK 7“/ с фабр. № ARLJ 0022, чрез тест за
установяване употребата на наркотично вещество с № ARPL 0911, поради което и на осн.
чл.343б ал.3 и чл.54 ал.1 от НК, го осъдил на 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“,
чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години и „глоба“ в размер
на 500 лв.
Със същата присъда, подсъдимият е признат за виновен и в това, че: На 22.06.2022г. в
гр.С., обл.Х., управлявал МПС– л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, без съответното
свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
1
за такова деяние, с НП № 21-0351-000884 / 10.12.2021г. , издадено от Началник РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, влязло в законна сила на 25.01.2022г., поради което и на
осн. чл.343в ал.2 и чл.54 ал.1 от НК, го осъдил на 1 година и 2 месеца „лишаване от
свобода“, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години и
„глоба“ в размер на 500 лв.
С присъдата, на осн. чл.23 ал.1 и ал.3 от НК, на подсъдимия е определено едно общо
наказание в размер на 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на
осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години и към него е присъединено наказанието
„глоба“ от 500 лв. Извършено е разпореждане с вещественото доказателство.
Недоволна от присъдата е останала адв.Ш., която като защитник на подсъдимия, я
обжалва в срок с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. В
жалбата се сочи, че в обвинителният акт било допуснато съществено процесуално
нарушение досежно обективната страна на едно от повдигнатите на подсъдимия обвинения,
което довело до негодност на акта и нарушаване правото на защита, като вместо да го върне,
първоинстанционният съд неправилно приел, че се касаело за техническа грешка. Излагат се
и неконкретизирани твърдения, за допуснати от първата инстанция съществени процесуални
нарушения засегнали правото на защита чрез отказ за събиране на доказателства,
необходими според жалбоподателя за изясняване на обективната истина. Твърди се
недоказаност на обвинението, явна несправедливост на наказанието и се иска отмяна на
присъдата.
Окръжна Прокуратура – Хасково, изпраща представител който намира жалбата за
неоснователна и иска присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде
потвърдена.
Подсъдимия редовно призован се явява със защитникът си адв. Ш., която в пледоарията
си поддържа съображенията изложени в жалбата. Посочва, че от доказателствата не се
установило подсъдимият да се снабдил и употребил наркотичното вещество, както се
твърдяло в обвинителният акт и приела първата инстанция. Според защитата, не се доказало
подсъдимия да управлявал МПС, техническото средство за установяване употребата на
наркотично вещество, било несертифицирано и негодно, а с наказателното постановление,
подсъдимия бил наказан не за управление на МПС без съответното свидетелство, а за
управление на ППС. С тези доводи се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на
досъдебната фаза, алтернативно признаване на подсъдимия за невинен или намаляване до
минимума, на наложените му наказания.
Подсъдимият в личната си защита заявява, че не бил спрян от полицейските служители
при управление на МПС, а бил с автомобилът си на автомивка и полицейските служители го
претърсили за наркотици и тествали, без да му разяснят правата, както и дали имали право
да го тестват. В последната си дума не изразява становище.
Протест против присъдата не е подаван. Пред настоящата инстанция не са събирани и
допускани, нови доказателства.
2
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства и
служебно, намира следното: Съдебното производство пред РС–Свиленград, е образувано по
обвинителен акт на РП Хасково - ТО Свиленград, изготвен по БП № 245 / 2022г. по описа на
РУ - Свиленград, с който на подсъдимия са повдигнати обвинения за престъпленията, за
които е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда. Съдебното следствие е
протекло по общия ред. От събраните доказателства е установено, че подсъдимия бил
неправоспособен водач, не притежавал СУМПС и бил наказван за нарушения по ЗДВП. С
НП № 21-0351-000884 / 10.12.2021г. на Началник РУ Свиленград към ОД МВР Хасково,
влязло в сила на 25.01.2022г., подсъдимия бил наказан за нарушение по чл.150 от ЗДвП - за
управление на ППС без да е правоспособен водач. На 22.06.2022г., свидетелите Г. и Д. -
****** ******* при РУ Свиленград, при обход в гр.С. със служебен автомобил, видели
подсъдимия за когото знаели, че е неправоспособен да се качва и управлява л.а.„Фолксваген
Голф“ с рег. № *******. Двамата със служебният автомобил го последвали, на подаденият
от тях светлинен сигнал подсъдимият не спрял и влязъл в намираща се наблизо автомивка,
стопанисвана от св.К. Непосредствено след него до автомивката спрели и полицейските
служители. При извършената проверка се установило, че подсъдимият е неправоспособен
водач, същия бил отведен в РУ – Свиленград и там св.Д. - ****** *******, го тествал с „
Дрегер Друг Тест 5000“ с фабр. № ARLJ 0022, тестова касета „Друг Тест 5000 STK7“ №
ARPL 0911, референтен № 8323634. Уредът отчел наличието на високорисковото
наркотично вещество „метамфетамин“, на подсъдимия бил съставен протокол за
извършената проверка и издаден талон за медицинско изследване, които той подписал без
възражения. След отвеждането му във ФСМП – Свиленград, подсъдимия отказал да даде
кръв за изследване, което се удостоверило в съставен от лекар протокол. Така против
подсъдимия било образувано бързото производство и бил задържан за 24 часа по ЗМВР,
впоследствие производствата по съставените му за установените нарушения АУАН - №
496651 / 22.06.2022 г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП и АУАН серия GA №
623014/22.06.2022г. за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, били прекратени. При
разследването бил приобщен като веществено доказателство чрез протокол за оглед и
фотоалбум, запис от камера за видеонаблюдение на заведение, намиращо се в близост до
автомивката в която подсъдимия с автомобилът си влязъл.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след като
обсъдил и анализирал събраните доказателства приел, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна, престъпленията за които е предаден на съд. Този извод е
правилен и се споделя от настоящата инстанция. При анализа на доказателствата, правилно
показанията на полицейските служители които са очевидци, са кредитирани и от тях е
безспорно, че на инкриминираната дата и място, подсъдимият управлявал лекия автомобил
в който бил сам. В същата насока са и показанията на св.К. - също очевидец и
незаинтересован свидетел. При това положение твърдението на защитата и подсъдимия, че
последния не управлявал МПС е несъстоятелно и изолирано от доказателствената
съвкупност. Споделя се единствено доводът на защитата, че по делото не е установено със
3
способите на НПК, подсъдимият преди инкриминираната дата да е придобил от
неустановено лице и по неустановен начин наркотичното вещество „метамфетамин“, както
е посочено в обвинителният акт и прието в мотивите към присъдата. В тази насока
доказателства липсват и приетото е предположение, но то е ирелевантно за
съставомерността на престъпленията предмет на обвинението и не влияе на изводът за
виновността на подсъдимия, направен от първоинстанционният съд, който е верен.
Останалите наведени от защитата доводи направени и пред първата инстанция, са
неоснователни. В тази насока първоинстанционният съд правилно е приел, че с
наказателното постановление № 21-0351-000884/10.12.2021г. на началник РУ – Свиленград
към ОДМВР – Хасково, връчено на подсъдимия лично на 08.01.2022г. и влязло в сила на
25.01.2022г., Д. е наказан за управление като неправоспособен на МПС - л.а. „Мерцедес“ и в
рамките на едногодишния срок от влизане в сила на това наказателно постановление, на
инкриминираната дата и място пак като неправоспособен, въобще не притежаващ СУМПС, е
управлявал лекия автомобил „ Фолксваген Голф“ с рег. № *******. Така е осъществил
състава на престъплението по чл.343 в ал.2 от НК от обективна и субективна страна, като за
втората е действал при пряк умисъл, като форма на вината. Относно престъплението по чл.
343 б ал.3 от НК е вярно, че в обстоятелствената част на обвинителният акт, при отразяване
на юридическото обвинение е посочено веднъж, че подсъдимия управлявал лекия автомобил
след употреба на наркотичното вещество „канабис“, а не „метамфетамин“ каквото е
установеното. Това обаче е явна фактическа грешка, както е приел първоинстанционният
съд и тя не е довела до невъзможност за разбиране на обвинението. Това е така защото в
останалата част на обвинителният акт – както фактическата, така и в диспозитива на самото
обвинение, наркотичното вещество е отразено правилно и обвинителният акт, отговаря
изцяло на изискванията на чл.246 от НПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
редът за установяване употребата на наркотичните вещества, уреден Наредба № 1 / 2017г., е
спазен. Пробата на подсъдимия е взета чрез тест касета „Дрегер Друг Тест 5000 STK 7“ с №
ARPL 0911, референтен № 8323634 и изследвана чрез техническото средство „Дрегер Друг
Тест 5000“ с фабр. № ARLJ 0022, одобрено със Заповед № 8121з-329 / 22.03.2022г. на
Министъра на вътрешните работи. Видно от протокола за техническо състояние издаден от
представител на производителя, към инкриминираната дата техническото средство е
изправно и е без значение дали то е медицинско изделие по смисъла на ЗМИ. Безспорно у
подсъдимия при управлението на автомобила, е установена употребата на високорисковото
наркотично вещество метамфетамин, като непосочването в обвинението на референтния
номер на касетата, не е нарушило правото на защита. По делото не е установено да е
изследвано друго лице, освен подсъдимия, който не оспорил резултата на техническото
средство и отказал да даде кръв за химически анализ. При това положение съгласно
Наредбата, употребата на наркотичните вещества и/или техни аналози, се установява от
показанията на теста. За осъществяване на престъплението по чл.343 б ал.3 от НК от
обективна страна, е достатъчно да се установи, че водачът на МПС го управлява след
употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, като е без значение кога е била
самата им употреба. От субективна страна, това престъпление също е извършено от
4
подсъдимия при пряк умисъл, като формата на вината.
Не се споделят и оплакванията досежно наказанието. Последното и за двете престъпления
правилно е определено при условията на чл.54 от НК, при превес на отегчаващите вината на
подсъдимия обстоятелства. Освен приетите от първата инстанция, такова е и неспирането на
подаденият от полицейските служители светлинен сигнал и опитът на подсъдимия за
укриване в автомивката, явно с цел да избегне наказателната отговорност. Неправилно като
смекчаващо вината обстоятелство обаче, е приета възрастта на подсъдимия, която не е в
ранното пълнолетие. Определеният размер на наложените на подсъдимия наказания за всяко
едно от престъпленията, не само, че не е завишен но и е занижен, а от там и определеното
му общо наказание по реда на чл.23 от НК, в размер на 1 година и 2 месеца „лишаване от
свобода“, към което е присъединено наказанието „глоба“ 500 лв. Това е така защото след
като е приет превес на отегчаващите вината обстоятелства за всяко едно от престъпленията,
съгласно чл.57 ал.2 и чл.54 ал.2 от НК, е следвало наказанията на подсъдимия да се
определят над средата,предвидена в санкционната част на чл.343б ал.3 и чл.343в ал.2 от НК.
Неправилно е и приложението на чл. 66 ал.1 от НК, защото за постигане целите на чл.36 от
НК в недостатъчна степен е отчетена обществената опасност на дееца, която е висока.
Последното е обусловено от явното му несъобразяване с установения правов ред, изискващ
управлението на МПС от правоспособни водачи, а в случая такава за подсъдимия въобще
липсва и непостигане ефекта на поправянето му от наложените до момента наказания по
ЗДВП, като в настоящия случай управлявал автомобила и след употреба на високорисковото
наркотично вещество „метамфетамин“. При това положение, независимо от реабилитацията
приложението на чл.66 от НК, е било необосновано. Поради липсата обаче на съответен
протест от прокурора, въззивната инстанция не може да утежни положението на
подсъдимия. Правилно е произнасянето по веществените доказателства и доколкото няма
допуснати съществени процесуални нарушения, или основания за отмяна или изменение на
присъдата, същата като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на осн. чл. 338 вр. чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14 / 20.07.2022 год. постановена по НОХД № 407/2022 г. по
описа на Районен съд – Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6