Номер 26618.11.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив1-ви търговски състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
Секретар:Цветелина Ю. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20205001000467 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №155 от 04.05.2020 г.,постановено по т.д.№175/2019 г. по
описа на Окръжен съд-С.,е осъден ответника З. „О.“АД-гр.С. с ЕИК *** да
заплати на ищеца А. Й. Г. с ЕГН *** следните суми:сумата от 24 000
лв.,представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от А. Й. Г.
неимуществени вреди,в резултат на претърпяното ПТП на 09.08.2018 г.,ведно
със законната лихва,считано от 24.01.2019 г. до окончателното изплащане на
З.ължението,както и сумата от 1153,60 лв.,представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от А. Й. Г. имуществени вреди,в резултат на
претърпяното ПТП на 09.08.2018 г.,ведно със законната лихва,считано от
24.01.2019 г. до окончателното изплащане на З.ължението.
Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените
от А. Й. Г. с ЕГН *** против З. „О.“АД-гр.С. с ЕИК *** искове,както
следва:за сумата над 24 000 лв. до предявения размер от 35 000
1
лв.,представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от А. Й. Г.
неимуществени вреди,в резултат на претърпяното ПТП на 09.08.2018 г.,ведно
със законната лихва,считано от 09.08.2018 г. до окончателното изплащане на
З.ължението,както и за сумата над 1153,60 лв. до предявения размер от 1442
лв.,представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от А. Й. Г.
имуществени вреди,в резултат на претърпяното ПТП на 09.08.2018 г.,ведно
със законната лихва,считано от 09.08.2018 г. до окончателното изплащане на
З.ължението.
Също така,с решението от 04.05.2020 г. ответното дружество З.
„О.“АД-гр.С. е осъдено да заплати на адв. П.Д.Д. сумата от 1561 лв.
възнаграждение по чл.38 от ЗА,а по сметка на Окръжен съд-С. е осъдено да
заплати сумата от 1006,14 лв.,представляваща държавна такса и сумата от
345,12 лв.-възнаграждение за вещи лица.Ищецът А. Й. Г. е осъден да заплати
на дружеството-ответник сумата от 603,63 лв. адвокатско възнаграждение
съобразно на отхвърлената част от исковете.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника по
исковете-З. „О.“АД-гр.С. чрез пълномощника му адв. И.И..Със същата жалба
решението е атакувано в частта,с която са уважени частично предявените
искове,като е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 24 000
лв.,представляваща обезщетение за претърпените от последния
неимуществени вреди от станалото на 09.08.2018 г. пътно транспортно
произшествие /ПТП/ и сумата от 1153,60 лв.,представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на
същото ПТП,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 24.01.2019
г.Жалбоподателят поддържа,че в обжалваната част решението е неправилно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон,необосновано е и несъобразено със събраните по делото
доказателства.Излага довода,че първоинстанционният съд,въпреки събраните
свидетелски показания и данните от заключенията на съдебната
автотехническа експертиза и съдебно-медицинската експертиза,е приел,че е
налице едва 20 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца.Сочи,че според съдебната практика при подобни случаи,приносът на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат възлиза на поне петдесет
процента.Поддържа още,че първоинстанционният съд не е отчел правилно
2
съвкупността от доказателства,които свидетелстват,че стига ищецът Г. да бе
спазил правилата на ЗдвП и да бе проявил елементарна отговорност по
отношение на собственото си здраве,то твърдените наранявания не биха
настъпили.
Дружеството-жалбоподател намира още,че в обжалваното решение
неправилно е отчетено,че всички твърдяни болки и страдания от страна на
ищеца са настъпили вследствие на процесното ПТП.Конкретни аргументи в
тази насока излага във въззивната жалба.Моли,въз основа на поддържаните в
жалбата аргументи,първоинстанционното решение да се отмени в атакуваната
част и да се постанови друго решение от настоящата инстанция,с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани и
необосновани,а в случай,че въззивният съд ги счете за основателни,то да
постанови решение,с което да се присъди обезщетение в значително по-нисък
размер,като се отчете и по-голям процент съпричиняване.Моли да му бъдат
присъдени направените съдебни разноски.
В законния срок въззиваемият А. Й. Г. /ищец по процесните искове/ е
подал чрез пълномощника си адв. П.Д.Д. писмен отговор на въззивната
жалба.с който е оспорил същата като неоснователна.Счита
първоинстанционното решение за правилно,законосъобразно и обосновано,а
направените възражения и изложените доводи във въззивната жалба намира
за бланкетни и неоснователни,като конкретните си доводи в тази насока
развива във въззивната жалба.Счита още,че първоинстанционният съд
правилно е определил размера на процента на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия и че са несъстоятелни възраженията на
жалбоподателя за завишен размер на обезщетението за неимуществени
вреди.Моли въз основа на изложените в отговора аргументи да бъде
потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
и да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да му заплати всички
направени пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Не са представени от страните писмени доказателства във въззивното
производство,не са заявени и доказателствени искания във въззивната жалба
и в подадения отговор на същата.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
3
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при
подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо
въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд
намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът
се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по конкретното
първоинстанционно дело,а самите искове-за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
По т.д.№175/2019 г. по описа на Окръжен съд-С. са предявени
обективно съединени осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ от А. Й. Г.
против З.“О.“АЗ-гр.С. с ЕИК *** за заплащане на следните суми:сумата от 35
000 лв.,представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 09.08.2018
г.,както и на сумата от 1442 лв.,представляваща имуществени вреди в
резултат на същото ПТП,ведно със законната лихва върху тези суми,считано
от момента на извършване на деянието-09.08.2018 г. до окончателното им
4
изплащане.
Исковете са основани на твърдения за настъпило на датата 09.08.2018
г. ПТП,описано в исковата молба,причинено виновно от лицето Г.П.П. при
управлението на МПС-лек автомобил „Ф.“ с рег.№***,в който автомобил
ищецът пътувал на З.ната седалка З. шофьора и вследствие на
произшествието получил описаните в исковата молба телесни
увреждания.Твърди се още,че спрямо прекия причинител на увреждането
било образувано досъдебно производство №375 ЗМ-267/2018 г. по описа на
РУ-Ч.,пр.вх.№717/2018 г. по описа на РП-Ч.,което обаче било прекратено на
основание чл.24,ал.1,т.9 от НПК,тъй като пострадалият А. Г. заявил,че желае
наказателното производство да бъде прекратено на основание чл.343,ал.2 от
НК.Въпреки прекратяване на производството,в рамките на същото била
доказана по категоричен начин причинно-следствената връзка между
деянието и причинените на ищеца вреди,като бил установен и механизма на
ПТП,сочен в процесната искова молба.В същата са описани и търпените от
ищеца неимуществени вреди-физически и психически болки и
страдания,явяващи се последица от причинените му при ПТП
увреждания,както и проведеното лечение на тези увреждания след пътния
инцидент,най-вече на причиненото на ищеца счупване на дясна бедрена
кост.Описани са и претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие на
процесното ПТП,а също така са изложени и твърдения,че към момента на
настъпване на ПТП за лекия автомобил,управляван от Г.П.П.,е имало валидно
сключен договор за З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното застрахователно дружество по застрахователна полица
№BG/23/118001483946 със срок на действие от 29.05.2018 г. до 28.05.2019
г.,което според ищеца води до ангажиране отговорността на ответника-
застраховател за заплащане на претендираните по делото обезщетения.И още
се твърди от ищеца,че с молба от 04.01.2019 г. същият е предявил пред
ответника претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди,а ответникът,след разглеждане на тази
претенция,му предложил изплащане на обезщетение за неимуществените
вреди в размер на 10 000 лв. при сключване на извънсъдебно
споразумение,като бил уведомен за това с писмо от 24.01.2019 г.Ищецът
счита,че предложеното му от ответника обезщетение е в занижен размер и не
5
може да обезщети причинените му неимуществени вреди,поради което
предявява процесните претенции пред съда.
Ответникът е подал в законния срок писмен отговор на исковата
молба,с който е оспорил исковете,поддържайки в тази насока няколко
основни възражения,а именно:оспорил е изключителната вина на водача
Г.П.П. за причиняване на вредоносния резултат,твърдейки,че е налице
съпричиняване на този резултат от страна на пострадалия ищец,тъй като
същият по време на пътния инцидент се е возил без правилно поставен
предпазен колан в нарушение на правилата на ЗдвП,при което тялото му
свободно се е движило из купето на процесното ПТП,удряло се е в твърди
повърхности и вследствие на това ищецът е получил описаните в исковата
молба травми;оспорил е и механизма на настъпилото ПТ,считайки,че той не
отговаря на действително развилия се такъв;оспорил е исковете и по
размер,считайки същия за завишен,както и твърденията на ищеца,че
вследствие на процесното ПТП търпи неимуществени вреди,които да
обуславят претендирания размер на застрахователно обезщетение от 35 000
лв.;изложил е и възражението,че твърдените от ищеца болки и страдания са
силно хиперболизирани,а наред с това е оспорил и претенцията по акцесорния
иск за лихва,както и началния момент,от който същите се претендират,по
аргумент за неоснователност на главния иск,както и поради това,че ответното
застрахователно дружество не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху
претенцията за неимуществени вреди.
В допълнителната искова молба,подадена от ищеца А. Г.,същият е
изложил становище за неоснователността на направените в отговора на
ответника възражения и доводи срещу процесните искове,като е изложил от
своя страна контрадоводи на поддържаните от ответника възражения.
В отговора на допълнителната искова молба,подаден от ответника в
законния срок,същият е заявил,че поддържа първия си отговор,както и
изложените в него възражения и аргументи.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказани
елементите от фактическия състав на исковете за неимуществени и
имуществени вреди,предявени на основание чл.432,ал.1 от КЗ,а относно
размера на претенцията за неимуществени вреди е приел,че справедливия
6
съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението възлиза в случая
на сумата от 30 000 лв.,но тъй като е счел,че е налице 20 % съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия ищец поради непоставянето на
обезопасителен колан от него,то като краен резултат е приел,че дължимото на
ищеца от ответника обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата
от 24 000 лв.Относно имуществените вреди първоинстанционният съд е
приел,че те са доказани в претендирания размер от 1442 лв.,но с оглед 20-
процентното съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца е присъдил на
същия сумата от 1153,60 лв. обезщетение за тези вреди.
Относно искането за присъждане на лихва върху процесните
главници,считано от датата на увреждането,първоинстанционният съд е
приел в решението си,че това искане е неоснователно и законната лихва се
дължи,считано от датата 24.01.2019 г.,когато ответникът е изпратил отговора
си на ищеца във връзка с предявената пред него претенция за заплащане на
обезщетения за вреди от застрахован при него деликвент.
Въззивният съд споделя възприетите в първоинстанционното решение
фактическа обстановка и правни изводи относно настъпването и механизма на
процесното ПТП,вината на водача Г.П.П. за същото ПТП,наличието на
причинно-следствена връзка между инцидента и сочените в исковата молба
телесни увреждания на ищеца,както и наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на произшествието за лекия
автомобил,управляван от виновния водач,сключена с ответното
застрахователно дружество,а също и отправянето от ищеца на претенция пред
ответника за изплащането на застрахователно обезщетение във връзка с
процесното ПТП.В тази насока от представения по първоинстанционното
дело констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№105 от
09.08.2018 г. по описа на РУ-Ч. при ОД-МВР-гр.С.,както и от данните по
приложеното досъдебно производство №375 ЗМ-267/2018 г. по описа на РУ-
Ч.,пр.вх.№717/2018 г. по описа на РП-Ч.,прекратено с постановление от
21.11.2018 г. на Прокурор при РП-Ч. на основание чл.199,чл.243,ал.1,т.1 от
НПК във вр. с чл.24,ал.1,т.9 от НПК и чл.343,ал.2 от НК,става видно,че на
09.08.2018 г. около 03.00 ч.,на път III-664,км.7,посока север-юг,в района на
община Б.Д.,обл.С.,при управление на МПС-лек автомобил „Ф.“ с рег.
№***,водачът на автомобила Г.П.П. е допуснал пътнотранспортно
7
произшествие,при което е пострадал ищецът А. Й. Г. ,водещ се като пътник
на З.ната седалка в този автомобил З. водача на същия.Според описания в
постановлението от 21.11.2018 г. механизъм на произшествието,установен в
рамките на досъдебното производство преди прекратяването му,водачът на
автомобила Г.П.,движейки се в нощни условия по горния път в посока от
с.П.,общ. Б.Д.,област С. към гр.Ч.,когато е достигнал до кръстовище за с.Ч. не
е спрял на знак „Стоп“ и при опит за извършване на маневра за ляв завой е
изгубил управление над автомобила,вследствие на което преминал през
затревен участък,намиращ се южно от отбивката и се ударил челно в
крайпътно дърво.Този механизъм на произшествието се потвърждава и от
заключението на автотехническата експертиза,назначена по
първоинстанционното дело,от която се установява и обстоятелството,че при
настъпването на пътния инцидент управляваният от Г.П. автомобил се е
движел с превишена скорост от около 60-74 км/ч и техническата причина за
изгубване контрола върху управлението на автомобила се е оказала именно
скоростта на движение на същия при навлизане в кръстовището,която се е
оказала по-висока от критичната такава скорост от 47,17 км/ч.От същото
експертно заключение,изготвено от в.л.В.В.,става ясно и това,че водачът на
горния лек автомобил е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП,като спре пред поставения пътен знак
„Стоп“ и след това извърши маневрата ляв завой,но както се посочи по-
горе,той не е спрял на този знак,а дори и да не е спрял,е имал техническа
възможност да извърши безопасно посочената маневра завой на ляво,ако е
бил избрал скорост на движение по-ниска от 47,17 км/ч.,което също не е
сторил.
От горните доказателства,ведно с данните от назначената по
първоинстанционното дело съдебно-медицинска експертиза,изготвена от
вещото лице д-р М.С. и приложените медицински епикризи,се установява и
това,че вследствие на описаното ПТП ищецът А. Г.,който по време на
инцидента е пътувал в управлявания от Г.П. лек автомобил /на З.ната седалка
З. шофьора/,е пострадал,като е получил следните телесни
увреждания:счупване на дясна бедрена кост,травматичен контузионен оток на
лява длан,разкъсно-контузни рани и охлузвания на левия горен крайник.По
повод на счупването на дясната бедрена кост,както се установява от СМЕ-
8
за,на датата 10.08.2018 г. под интубационна анестезия е било направено
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация,като с латерален
достъп до диафизата на бедрото е проникнато през З.ния интермускулен
септум до фрактурата.Извършена е репозиция на фрактурата и фиксация със
заключваща права плака,извършени са и дренаж,послоен шев и стерилна
превръзка.В ранния следоперативен период ищецът е следен за
усложнения,правени са му превръзки през ден и при липса на фебрилитет и
добре зарастваща оперативна рана,същият на 16.08.2018 г. е бил
дехоспитализиран,като при изписването му същият е получил лекарски
препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни,конците
да се свалят на 15 ден от операцията,да рехабилитира оперирания крайник,без
да го натоварва 2 месеца,като ходи с 2 патерици.За последващия период след
операцията,както се сочи в СМЕ-за,няма представени амбулаторни листи или
други документи,доказващи контрол от лекуващия лекар и няма свидетелства
за правени контролни рентгенови снимки.
Що се касае до наличието на действаща и валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП-09.08.2018 г.
относно управлявания от Г.П. лек автомобил,сключена с ответното
застрахователно дружество,то за същото обстоятелство поначало няма спор
между страните,както е безспорно и обстоятелството,че ищецът е отправил до
ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените му от процесното ПТП телесни увреждания.В този смисъл по
първоинстанционното дело е приложено заверено копие от молба,адресирана
до изпълнителния директор на З. „О.“-гр.С.,изпратена по пощата на
04.01.2019 г. и получена от ответника на датата 08.01.2019 г.,както е видно от
писмо на последния с изх.№99-391 от 24.01.2019 г.,с което ищецът бива
уведомен,че за претърпените от процесното ПТП имуществени и
неимуществени вреди застрахователят му определя обезщетение в общ
размер от 10 000 лв. и му предлага сключване на споразумение в този
смисъл.Няма спор,че до сключване с ищеца на предложеното му от
застрахователя споразумение не се е стигнало,в резултат на което са
предявени и процесните осъдителни искове за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени
вреди,явяващи се резултат от горното ПТП,настъпило на датата 09.08.2018 г.
9
Отчитайки изложените във въззивната жалба оплаквания,дружеството-
жалбоподател не излага възражения срещу описаната по-горе фактическа
обстановка,установена и в първоинстанционното решение.Жалбата му е
основана само на възражения срещу възприетия от първоинстанционния съд
извод за наличие на 20 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия и за неправилност на извода на същия съд,че всички твърдяни
от ищеца болки и страдания са настъпили вследствие на процесното
застрахователно събитие.В тази връзка жалбоподателят поддържа във
въззивната си жалба,че в случая приносът на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат възлиза поне на 50 %,позовавайки се за това и на
съдебна практика по подобни случаи,а наред с това твърди,че ищецът не се е
съобразил с лекарските предписания относно оздравителния процес за
получената фрактура на дясната му бедрена кост,като преждевременно е
натоварил увредения си крак,карайки колело едва на третия месец от
инцидента и това е довело до получаване на рефрактура,нова оперативна
намеса и удължаване на оздравителния процес.
От фактическа страна,по повод на заявеното от ответника-настоящ
жалбоподател съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,основаващо
се на твърдението за неползване на предпазен колан по времето на пътния
инцидент, автотехническата експертиза сочи,че няма данни за поставен от А.
Г. предпазен колан по време на инцидента.Наред с това,в заключението на
съдебно-медицинската експертиза се сочи,че в съдебната и медицинска
документация по случая няма доказателства за следи,белези и наранявания по
тялото на ищеца,които са характерни и се получават при правилно поставен
предпазен колан,което налага извода,че такъв колан действително не е бил
поставен от него по време на катастрофата.Освен изложеното,вещите
лица,изготвили автотехническата и СМЕ-за заключават,че ако пострадалият
ищец е бил с поставен предпазен колан,то това би предотвратило или
значително ограничило причиняването на сочените в исковата молба телесни
увреждания поради това,че ударът в дървото на автомобила е челен,а
ефективността на предпазния колан при този вид удари е най-голяма.При
това положение несъмнено се налага извода за съпричиняване на вредоносния
резултат от самия ищец,защото той в нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗдвП не е
ползвал по време на инцидента предпазен колан,а според изискванията на
10
същата разпоредба е бил длъжен да направи това при положение,че
автомобила,в който е пътувал е бил в движение при настъпване на
произшествието и това негово поведение е спомогнало за получаване на
причинените му при инцидента телесни увреждания.В атакуваното решение
първоинстанционният съд също е достигнал до извода за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца и този извод предвид гореизложеното е
правилен,но въззивният съд счита,че определеният в решението процент на
съпричиняване е в известна степен занижен,като се има предвид конкретно
извършеното от ищеца нарушение на правилата за движение по
пътищата,способствало да настъпване на вредоносния резултат.В тази връзка
въззивният съд намира,че степента на съпричиняване в случая е в размер на
30 %,а не както е прието от първоинстанционния съд-20 %.Противно на
позицията на жалбоподателя обаче,въззивният съд счита,че липсва основание
съпричиняването на ищеца да бъде определено до степен на 50 %,тъй като
допуснатото от виновния водач Г.П. нарушение на правилата за движение е
по-тежко и в по-голяма степен от извършеното от ищеца нарушение на тези
правила е довело до причиняване на увреждането.По тези съображения
настоящата инстанция приема наличието на 30 % съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия ищец,което води до редуциране с
толкова процента на дължимия размер на обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди,причинени на ищеца вследствие на процесното ПТП.
На следващо място и както по-горе се посочи,във въззивната жалба се
поддържа оплакване за неправилна преценка на първоинстанционния съд
относно това,че всички твърдяни от ищеца болки и страдания са резултат от
процесното ПТП.В тази връзка жалбоподателят намира,че при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди,първоинстанционният съд
не е следвало да взема предвид получената от ищеца рефрактура на дясната
му бедрена кост и наложилата се поради това повторна операция,тъй като
тази ситуация не е предизвикана от пътния инцидент,а се е стигнало до нея в
резултат поведението на самия ищец предвид неадекватно провежданото от
негова страна лечение на крака след първата операция и натоварването на
същия преди изтичане на оздравителния процес от 9-12 месеца.По повод на
тези доводи следва да се посочи,че от фактическа страна действително се
установява от СМЕ-за,че през м. ноември 2018 г.,около три месеца след
11
процесното ПТП,вследствие на каране на колело от ищеца,се е стигнало до
рефрактура на дясната му бедрена кост,което е наложило и извършването на
втора операция на крака.Както сочи обаче вещото лице,изготвило
медицинската експертиза,тези обстоятелства не са довели до удължаване на
оздравителния процес на крака на ищеца,продължаващ около 9-12 месеца,тъй
като ищецът е в млада възраст /бил е на 17 години при настъпване на
инцидента/ и това е компенсирало последствията от рефрактурата относно
оздравителния период.Все пак,въззивният съд намира,че търпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на посочената рефрактура не следва да се
отчитат при определяне размера на обезщетението за тези вреди,тъй като е
видно,че това усложнение в оздравителния процес на ищеца не е пряка
последица от пътния инцидент,а действително се дължи на поведението на
самия ищец,изразяващо се в натоварването на крака твърде скоро след
инцидента,преди изтичането на обичайния оздравителен период за такива
случаи и без съгласуването с лекуващия лекар.Но дори и при съобразяване на
изложеното,въззивният съд намира,че останалите установени по делото
обстоятелства,имащи значение за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди,обосновават извод,че този размер следва да бъде
определен на възприетата и от първоинстанционния съд сума от 30 000
лв.Този извод настоящият съд направи при отчитане на характера и тежестта
на причинените на ищеца увреждания,пряка последица от процесното
ПТП,наложилата се вследствие на една от травмите оперативна интервенция
непосредствено след инцидента,претърпяното от него болнично
лечение,З.ължителния възстановителен период от 9-12 месеца,ограничените
възможности на ищеца да се движи след операцията,ползването на патерици
от него през препоръчания от лекар период от два месеца след първата
операция,наложените ,невъзможността на ищеца да посещава за
продължителен период учебни занятия поради травмата на крака му,възрастта
на ищеца към момента на ПТП,социално-икономическото статукво в страната
към същия този момент.При отчитане на всичко това и с оглед разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД,настоящият съд счита за справедлив размера от 30 000 лв. за
обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди,явяващи се пряка
последица от процесния петън инцидент.
Горният размер обаче,с оглед приетия извод за съпричиняване на
12
вредоносния резултат от ищеца,следва да бъде редуциран с 30 %,колкото се
прие,че е степента на съпричиняването.При това положение се налага
крайния извод,че дължимото на ищеца от ответника застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 21 000 лв.До този
именно размер предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен.С оглед на това първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно в частта,с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди до размер на сумата от 21 000 лв.,а за разликата над този размер до
уважения размер от 24 000 лв. първоинстанционното решение следва да бъде
отменено като неправилно и вместо това за същата разлика иска следва да
бъде отхвърлен.В останалата част,с която същия иск е отхвърлен за разликата
над уважения размер от 24 000 лв. до пълния предявен размер от 35 000
лв.,въззивният съд приема,че първоинстанционното решение не е обжалвано
както от дружеството-жалбоподател /а и липсва правен интерес от
обжалването му от същото дружество в тази именно част/.Не е атакувано в
тази част и от ищеца А. Г.,поради което следва да се приеме за влязло в сила в
същата част.
Относно иска за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди,изразяващи се в заплатени от ищеца разходи за направените му
манипулации и медицински консумативи непосредствено след ПТП,както и
заплатени потребителски такси в съответните здравни заведения в
гр.Ч.,свързани с неговото лечение след произшествието,въззивният съд
намира,че този иск е доказан по основание до пълния сочен в исковата молба
размер от 1442 л,имайки предвид представената по първоинстанционното
дело фактура от 10.08.2018 г. за сумата от 1380 лв. и представените три
касови бона за сумата от 62 лв.Посоченият общ размер на обезщетението за
тези вреди обаче също подлежи на редукция с 30 % предвид съпричиняването
на вредоносния резултат от ищеца,при което дължимата сума на
застрахователното обезщетение за имуществени вреди възлиза на 1009,40 лв.
и именно до този размер иска за репарация на същите вреди се явява
основателен.Предвид това,първоинстанционното решение подлежи на
потвърждаване в частта,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществените вреди до размера на сумата от 1009,40 лв.,а за
13
разликата над тази сума до присъдения на ищеца размер от 1153,60 лв.
първоинстанционното решение е неправилно и като такова следва да се
отмени,като вместо това за същата разлика иска за обезщетяване на
имуществените вреди се отхвърли като неоснователен.В останалата част,с
която този иск е отхвърлен за разликата над 1153,60 лв. до претендирания от
ищеца размер от 1442 лв. първоинстанционното решение,като необжалвано,е
влязло в законна сила.
Върху дължимите обезщетения се следва и законна лихва,като в тази
връзка въззивният съд намира,че е правилна преценката на
първоинстанционния съд за началния момент,от който същата лихва се
дължи,а именно-от датата 24.01.2019 г.,когато ответникът е изпратил отговора
си на ищеца във връзка с предявената пред него претенция за заплащане на
обезщетение за вредите от процесното ПТП.В тази връзка въззивният съд
споделя изложените в първоинстанционното решение аргументи относно
началния момент на начисляването на законната лихва и на основание чл.272
от ГПК препраща към същата част от мотивите на същото решение.Затова
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта,с която е
присъдена законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди,считано от датата 24.01.2019 г. до окончателното
плащане,а в частта,с която е отхвърлено искането за начисляване на лихвата
от датата на увреждането-09.08.2018 г. първоинстанционното решение е
влязло в сила.
Предвид гореизложеното процесната въззивна жалба е частично
основателна,а с оглед на това първоинстанционното решение подлежи на
корекция и в частта за разноските,с която е определен размера на
присъденото на адв. П.Д.-пълномощник на ищеца,адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗА,като дължимият му размер съобразно уважената част от
исковете възлиза на сумата от 1190,28 лв.,а не на 1561 лв.,колкото е
определил първоинстанционният съд.С оглед на това,първоинстанционното
решение ще се отмени в частта,с която на същия адвокат е присъдено
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за разликата над 1190,28 лв.
Отново с оглед частичната основателност на подадената от ответника
въззивна жалба и възприетия от въззивната инстанция извод относно
14
дължимия размер на процесните обезщетения,първоинстанционното решение
следва да се коригира служебно и в частта,с която ответникът на основание
чл.78,ал.6 от ГПК е осъден да заплати в полза на държавата чрез ОС-С.
държавна такса съобразно размера на уважените искове в размер на 1006,14
лв.,както и сумата от 345,12 лв. възнаграждение за вещи лица /отново
съобразно уважената част на исковете/.Предвид резултата от разгледаната
въззивна жалба,дължимият размер на държавната такса възлиза на сумата от
880,38 лв.,а не на сумата от 1006,14 лв.,а дължимия размер на
възнаграждението за вещи лица-на сумата от 301,98 лв.,а не на сумата от
345,12 лв.Затова първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта,с която ответникът на основание чл.78,ал.6 от ГПК е осъден да заплати
по сметка на ОС-С. държавна такса над размера от 880,38 лв. и
възнаграждение за вещи лица над размера от 301,98 лв.
В частта,с която ищецът А. Г. е осъден да заплати на ответното
дружество сумата от 603,63 лв. адвокатско възнаграждение съобразно на
отхвърлената част от исковете,първоинстанционното решение не е обжалвано
и затова не подлежи на корекция от въззивната инстанция в тази му част.
По разноските на страните за въззивната инстанция:
Предвид изхода от спора по настоящото въззивно дело,въззиваемият
А. Г. следва да бъде осъден да заплати на дружеството-жалбоподател сумата
от 171,12 лв. съдебни разноски за производството пред въззивната
инстанция,включваща платена ДТ и адвокатско възнаграждение в редуциран
размер съобразно на уважената част от въззивната жалба.
В съдебното заседание на 21.10.2020 г. пълномощникът на
въззиваемия-адв.П.Д. е поискал да му се присъди адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗА за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.Това искане не следва да се уважава,тъй като възнаграждение по
посочената разпоредба се присъжда на адвокат,ако между него и клиента му
има уговорена безплатна правна защита пред съответната съдебна инстанция
на основание някоя от хипотезите по чл.38,ал.1 от Закона за адвокатурата.В
случая не е представен договор за правна защита между адв. Д. и
въззиваемият А. Г.,в който да е уговорена такава безплатна адвокатска
защита,поради което и основаното на разпоредбата на чл.38 от ЗА искане на
15
адв.Д. се явява неоснователно.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №155 от 04.05.2020 г.,постановено по т.д.
№175/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.,в частта,с която ответника З.
„О.“АД-гр.С. с ЕИК *** е осъден да заплати на ищеца А. Й. Г. с ЕГН ***
застрахователно обезщетение за претърпените от последния неимуществени
вреди,явяващи се резултат на пътно транспортното произшествие от
09.08.2018 г.,до размер на сумата от 21 000 лв.,ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от 24.01.2019 г. до окончателното й изплащане,както
и в частта,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение за претърпените от същото ПТП имуществени вреди до размер
на сумата от 1009,40 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано
от 24.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №155 от 04.05.2020 г.,постановено по т.д.
№175/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.,в частта,с която ответника З.
„О.“АД-гр.С. с ЕИК *** е осъден да заплати на ищеца А. Й. Г. с ЕГН ***
застрахователно обезщетение за претърпените от последния неимуществени
вреди,явяващи се резултат на пътно транспортното произшествие от
09.08.2018 г.,за разликата над сумата от 21 000 лв. до присъдения размер от
24 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази разлика,считано от
24.01.2019 г. до окончателното плащане,както и в частта,с която ответника е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за търпените от процесното ПТП
имуществени вреди за разликата над сумата от 1009,40 лв. до присъдения с
решението размер от 1153,60 лв.,ведно със законната лихва върху същата
разлика,считано от 24.01.2019 г. до окончателното й изплащане,като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Й. Г. с ЕГН *** против З. „О.“АД-гр.С.
с ЕИК *** осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от настъпилото на 09.08.2018 г. ПТП за разликата над
сумата от 21 000 лв. до присъдения с първоинстанционното решение размер
от 24 000 лв.,както ОТХВЪРЛЯ и иска на същия ищец срещу същия ответник
16
за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от посоченото
ПТП имуществени вреди за разликата над сумата от 1009,40 лв. до
присъдения с първоинстанционното решение размер от 1153,60 лв.,ведно със
законната лихва върху посочените разлики,считано от 24.01.2019 г. до
окончателното им изплащане.
ОТМЕНЯ решение №155 от 04.05.2020 г.,постановено по т.д.
№175/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.,в частта,с която е осъден ответника
З. „О.“АД-гр.С. с ЕИК *** да заплати на адв. П.Д.Д. възнаграждение по чл.38
от ЗА за разликата над сумата от 1190,28 лв. до присъдения размер от 1561
лв.
ОТМЕНЯ решение №155 от 04.05.2020 г.,постановено по т.д.
№175/2019 г. по описа на Окръжен съд-С. и в частта,с която е осъден
ответника З. „О.“АД-гр.С. с ЕИК *** да заплати по сметка на Окръжен съд-С.
държавна такса за разликата над сумата от 880,38 лв. до сумата от 1006,14 лв.
и е осъден да заплати по сметка на същия съд възнаграждение за вещи лица за
разликата над сумата от 301,98 лв. до сумата от 345,12 лв.
В частта,с която са отхвърлени процесните искове за заплащане на
застрахователни обезщетения за претъпените от ищеца вследствие на ПТП от
09.08.2018 г. неимуществени и имуществени вреди за разликата над 24 000 лв.
до претендирания размер от 35 000 лв. /за неимуществените вреди/ и за
разликата над 1153,60 лв. до претендирания размер от 1442 лв. /за
имуществените вреди/,ведно със законната лихва,считано от 09.08.2018 г. до
окончателното плащане,първоинстанционото решение №155 от 04.05.2020
г.,постановено по т.д.№175/2019 г. по описа на ОС-С.,е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА А. Й. Г. с ЕГН ***,с постоянен адрес
гр.Ч.,обл.С.,жк“М.“бл.12,вх.Б,ет.3 да заплати на З. „О.“АД с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.С.,район „В.“,ул.“С. С.“№7,сумата от
171,12 лв. /сто седемдесет и един лева и дванадесет стотинки/ съдебни
разноски за въззивната инстанция съобразно на уважената част от въззивната
жалба.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18