№ 122
гр. Разград , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200109 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “КАРГО К” ЕООД гр. Разград против наказателно постановление
№ 38-0002399 от 22.12.2020г. на Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП и на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по
жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 38-0002399 от 22.12.2020г. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе за нарушение на чл.7б, ал.1,
изр.1 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е
наложено адм. наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 281490/20.11.2020г., съставен на жалбоподателя от Старши инспектор към РД
1
“АА” Русе. В НП е отразено, че на 20.11.2020г. в Областен отдел “Автомобилна
администрация” гр. Разград, при извършване на комплексна проверка на превозвача
“КАРГО К” ЕООД гр. Разград, извършващ обществен превоз на товари с Лиценз на
Общността № 19638 /31.07.2018г. се установило, че превозвачът е допуснал на 08.10.2020г.
осъществяване на превоз на товари с водач К. Й. И. с товарен автомобил Скания Р 500 с
рег. №************ от категория №3, като за този ден имало изминати 225 км, видно от
разпечатка от Карта на водача за дигитален тахограф, като водачът не отговарял на
изискванията за квалификация на водача – нямал Карта за квалификация на водач на МПС.
Сочи се, че е извършена справка в информационна система „Карти квалификация на
водачите“ и било установено, че към процесната дата 08.10.2020г. водачът не е имал Карта
за квалификация на водач на МПС. Прието е, че така е нарушен чл.7б, ал.1, изр.1. и
обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Като свидетел е разпитан Хр. М. /актосъставител/, който в показанията си потвърждава
отразените в акта и НП констатации. По думите му било установено, че процесният превоз е
извършен от водача въз основа на представените документи – данни от паметта на
дигитални тахографи. Представено е копие от разпечатка от картата на водача за дигитален
тахограф, видно от което действително на процесната дата водачът е извършил превоз с
процесния автомобил. От тези данни не се установява маршрута на превоза. След
извършване на справка в съответната информационна система „Карти квалификация на
водачите“ било установено, че към процесната дата 08.10.2020г. водачът не е имал Карта за
квалификация на водача. Приложено е копие от справка от същата информационна система
/л.10/, видно от което водачът към момента на превоза действително не е имал такава карта–
такава му е издадена едва впоследствие на 05.11.2020г. На водача през 2019г. било
издадено удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на
товари /копие на л.25/. Това се сочи и от актосъставителя, който сочи, че на база това
удостоверение следвало да се издаде и карта за квалификация на водача. Така изложените
обстоятелства не са спорни и съдът ги приема за доказани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Подсъдността на РС Разград /доколкото този въпрос се поставя/ се обосновава от
седалището на дружеството «допуснало» извършване на превоза.
Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като при издаването му са допуснати
нарушения на материалния закон. Жалбоподателят е наказан на основание чл.96г, ал.1, пр.2
от ЗАвП. Този санкционен състав предвижда санкция за този, който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Сочи се, че е
нарушен чл.7б, ал.1. Според същия текст лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и
2
лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и
товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на
водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на
водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок
на валидност 5 години. Добавката “…притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория или сертификат…“ е въведена с изменението от ДВ, бр. 60 от 2020 г.,
в сила от 7.07.2020г. Тази добавка обаче не въвежда ново изискване, тъй като и преди това
съответният подзаконов нормативен акт - Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда
за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация
въвежда такова изискване за водачите извършващи такива превози /чл.2/. Въпросът е обаче,
че наличието на необходима квалификация всъщност не се идентифицира с изискването за
притежание на карта за квалификация на водача и в този смисъл изводът, който
наказващият орган е направил, че е извършен превоз с водач, който не отговарял на
изискванията за квалификация на водача според съда е неправилен. Всъщност самият чл.7б,
ал.1 посочва тези две изисквания като отделни. В изречение второ на същия текст се прави
разграничение между действителното наличие на квалификация и необходимостта от карта
за квалификация за нейното удостоверяване. Водачът не би отговарял на нормативните
изисквания по смисъла на чл.96г, ал.1 от ЗАвП ако няма нужната квалификация, не и ако
няма издадена карта за квалификация. Последната само удостоверява квалификацията, но не
се идентифицира с нея. Според чл.7б, ал.7 изискването за квалификация на водача по ал. 1 е
изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за
обучение, и е положил успешно изпит. От този текст е видно именно, че наличието на
квалификация за законодателя е факт и без издадената карта, удостоверяваща това. Според
чл.7б, ал.7 карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично
обучение по смисъла на ал. 7 и 8. От този текст също е видно, че наличието на
квалификация не се идентифицира с издадената на карта, а всъщност следва да е налично за
да предположи издаването на такава. А водачът е преминал необходимото обучение и е
имал издадено удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на
товари /който въпрос не е спорен/, т.е. той е отговарял на изискванията за квалификация,
съобразно критериите на чл.7б, ал.7 от Закона. При това съдът намира, че наказващият орган
е направил неправилен извод за извършен превоз от водач, който не отговарял на
изискванията за квалификация на водача. На тези изисквания водачът е отговарял, поради
което превозвачът не е осъществил състава на чл.96г, ал.1 от ЗАвП. Отделен е въпросът за
извършване на превоз от водач, непритежаващ всички необходими документи, но така или
иначе съдът намира, че превозвачът неправилно е санкциониран на основание чл.96г, тъй
като не е извършил превоз с водач неотговарящ на изискването за квалификация, което е
3
прието като нарушение. Всичко изложено налага отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
Воден от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 38-0002399 от 22.12.2020г. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на
чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на “КАРГО К” ЕООД
гр. Разград е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
3000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4