Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и
прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас.
адм. нак. д. № 773/2021 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ АПК
във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.З.А. ЕГН **********,
Адрес: ***, против Решение № 260312/04.03.2021г. на ВРС, постановено по НАХД №
497/21г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 546130-
F571330/04.11.2020 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП -
Варна, с което на С.З.А. ЕГН ********** на основание чл. 178 ЗДДС, за нарушение
на чл. 96, ал. 1 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
лева.
Касаторът сочи, че решението на ВРС е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на приложимия закон, съобразно установената
фактическа обстановка по делото. Определя за неправилно прието от въззивния съд,
че обжалваното ред него наказателно постановление е законосъобразно. Поддържа
се становището изразено и пред въззивната инстанция, за липсата на предвидените
в чл. 96, ал. 1 ЗДДС предпоставки относно реализиране на
административнонаказателната отговорност.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. В. поддържа жалбата по изложените в същата доводи, налагайки
допълнително и такива за наличие всички посочени в чл. 47, т. 2 ЗДДС белези спрямо извършваните от касаторката доставки, при което последните
се явяват освободени такива и поради което неправилно е била ангажирана АНО. Твърди
се и противоречие на разпоредбите на чл. 96, ал. 1 и чл. 178 ЗДДС със
законодателството на ЕС. На изложените основания се иска отмяна на съдебното
решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Ответникът – ТД на НАП - Варна, в
депозиран писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Оспорва твърденията
на касатора за доказаност на всички елементи от фактическия състав на чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Оспорва твърденията на касатора, за незаконосъобразност на постановеното
от ВРС решение.
Представителят на ОП – Варна счита, че
жалбата е неоснователна.
Административен съд – Варна, при преценка
на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, установи
следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 АПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Същата е неоснователна.
Районният съд е приел за установено, че въз
основа на подадено от касатора на 08.09.2020г. в ТД на НАП- Варна заявление за
регистрация по ЗДДС, била разпоредена проверка. Констатирано било, че срокът за
подаване на заявление за регистрация не бил спазен, при което данъчния служител
съставил акт за установяване на административно нарушение на 23.09.2020 год., в
съдържанието на който подробно били описани обстоятелства на извършване на
нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на
административно нарушение бил връчен на А.. Конкретни възражения по акта не
били направени към съставянето му, а постъпили впоследствие по преписката. На
04.11.2020г. е издадено НП, в което АНО изцяло е възприел установената от
проверяващите фактическа обстановка; посочил е правна квалификация на деянието,
идентична с посочената в АУАН и е определил административно наказание,
съобразно текста на чл. 178 ЗДДС.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и от доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено,
че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички
срокове и процедури, предвидени в ЗАНН: АУАН е съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл. 34, ал. 1 ЗАНН;
наказателното постановление е било издадено в двумесечен срок от съставянето на
АУАН, т. е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И
акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Прието е също, че проверяващите обективно
и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по
административнонаказателната преписка са били приложени заявление за
регистрация; копия от сметки; акт за регистрация; заповеди и др., с което по
АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено
административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на
административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение,
както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна
квалификация по ЗДДС. Административно наказващият орган правилно, въз основа на
събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно
нарушение и след подробно описание на фактическата обстановка, възприемайки я
изцяло така, както е била установена от данъчните органи, след преценка на
наведените възражения. Правилно е определен законовия текст, чийто състав е
осъществен.
Въззивният съд е приел и че при определяне
на наказанието, което следва да се наложи административно наказващия орган правилно
е съобразил, че административното наказание, с оглед тежестта на извършеното
нарушение следва да бъде определено в неговия минимален размер, тъй като се
касае за първо нарушение за А. и по преписката не са установени каквито и да е обстоятелства,
обосноваващи завишаването на размера на наказанието.
Прието е за неоснователно възражението,
наведено с жалбата, че не е спазен срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН, с мотиви, че този
срок е инструктивен, а не – преклузивен и допуснатото нарушение не води до
отмяна на постановеният краен акт. Отчетена е липса на маловажен случай на
административно нарушение, т.к. установените по делото факти не припокриват
хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Посочена е липса на занижена степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, като е указано, че
периодът от време, в който не е изпълнено задължението за регистрация завишава
степента на обществена опасност на нарушението и в този смисъл правилно А. е
била санкционирана за извършеното административно нарушение, предмет на
разглеждане по делото.
По наведените в жалбата възражения, намирайки
ги за неоснователни, с подробно изложени в мотивите съображения ВРС е потвърдил
НП като правилно и законосъобразно.
Оспореното решение е законосъобразно.
Изводите на районния съд се основават на
обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се
извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност ВРС е установил правилно фактите.
При правилно установена фактическа обстановка и безспорно извършено
нарушение, изразяващо се в неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в
срок до 07.02.2020 г., правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Заявлението е подадено на 08.09.2020 г. и това обстоятелство не се оспорва от страните. Констатираното закъснение е в размер на 7 месеца.
Изложените възражения в касационната жалба са неоснователни, като същите са
били противопоставени и в хода на въззивното производство пред ВРС, който е отговорил с мотивите си.
Касационният съд не споделя доводите
на касатора, че в случая
доставките са освободени, по смисъла на чл. 47, т. 2 ЗДДС, както и
тези за противоречие на разпоредбите на чл. 96, ал. 1 и чл. 178 ЗДДС с
европейското законодателство. В тази връзка съдът взе предвид мотивите на Решение № С - 472/03 на СЕС, относно данъчното третиране на освободени
доставки, според които "следва да
се има предвид, че ако дейността се състои в това, да се направи всичко
необходимо за двете страни, за да влязат в договор, без агента да има интерес
от условията на договора, т. е. дейност, свързана с договарянето и в този
смисъл характерна по естеството си на застрахователен агент или брокер, то ще
са налице условията за освобождаване на доставката. И обратно - според т. 38 от
същото решение - и т. 40 от решение на СЕС, по дело С - 235/00, в случай, че лицето-агент самό подпомага
дейността на предоставящия застрахователни услуги, без да има отношение към
договарянето, то неговите услуги не попадат в приложното поле на
освобождаването. В същия смисъл, съгласно т. 39 от Решение на СЕС по дело С - 40/15, услугите трябва да имат
връзка със самата същност на професията на застрахователния брокер или агент, а
именно - търсенето на клиенти и свързването им със застрахователя, с цел
сключването на застрахователни договори. Следователно, описаната дейност на касаторката, във връзка с която е реализирала приходи, не съдържа елементите на предоставяне
на застрахователни услуги, за които е предвидено освобождаване от ДДС, по
силата на чл. 135, § 1, б. "а“ от Директива 2006/112/ЕО, вр. чл. 47, т. 2 ЗДДС.
Правилна е преценката на въззивния съд, че нарушението не представлява
маловажен случай, предвид значимостта за държавния бюджет, на регулираните от
ЗДДС обществени отношения.
От процесуалния представител на ответника
е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство юрисконсулт е депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа
и правна сложност, поради което на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП, следва на ТД на НАП - гр. Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да се заплати от
касатора.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260312/04.03.2021г.
на ВРС, постановено по НАХД № 497/21г. на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА С.З.А. ЕГН **********, Адрес: *** да
заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.