Решение по дело №40/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 3, срещу решение № 36/16.11.2023 г., постановено по АНД № 179/2023 г. по описа на Районен съд - Средец, с което е потвърдено наказателно постановление № 299/26.07.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Бургас (РДГ). С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ) във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, издадено при допуснати нарушения на процесуалния закон и неизяснена фактическа обстановка. Посочва, че броят на отсечените дървета без КГМ вписан в протокола не съответства на вписания в наказателното постановление. Възразява, че при определяне на наказанието не са посочени отегчаващите и смегчаващите отговорността обстоятелства. Твърди се, че незаконосъобразно е анулиран АУАН № 110352/21.03.2023 г. при липса на законова регламентация за това. Моли се съдът да отмени оспореното решение, а по съществото на спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че в периода от 06.01 до 06.04.2023г. в землището на [населено място], община Средец, подотдел 594:а, в качеството си на лице, регистрирано в публичния регистър на ИАГ София по чл.235 от ЗГ, на чието име е издадено позволително за сеч № 0699317 от 03.01.2023 г., не изпълнил своите задължения като допуснал отсичането на 37 броя дървета от дървесен вид дъб и цер с обща кубатура по сортиментна ведомост 3,38 пл.м³, без да са маркирани с контролна горска марка. За констатираното нарушение бил съставен АУАН серия ЖОО 2023 г. № 0105275/10.04.2023 г., въз основа на който било издаденото процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно са определени вида и размера на наказанието. Приел за неоснователно възражението по отношение на анулирания акт от 21.03.2023г. и акта по настоящото производство, като посочил, че описанието на нарушението в двата акта не се покрива напълно. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

Разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ задължава лицето, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. В разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е посочено конкретното задължение на лицето, получило позволение да следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.

Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. А съгласно чл. 61 от същата наредба, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.

От гореизложените нормативни разпоредби е видно, че на задължението на лицата, непосредствено извършващи сечта, да не секат неопределени и неотбелязани за сеч дървета, съответства задължението на лесовъдите, на които е издадено позволителното за сеч, да следят за изпълнение на това задължение при извършване на сечта, до приключването й. Ето защо и тъй като по делото е безспорно установено, че санкционираното лице притежава качеството на лесовъд на частна практика, то след издаването на позволително за сеч № 0699317 от 03.01.2023 г. за него е възникнало задължение да упражнява възложените му от закона контролни правомощия по законосъобразното извършване на сечта. Част от тези задължения безспорно са разписаните в разпоредбите на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. и чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Дължимото от лесовъда поведение по смисъла на посочените правни норми е на активност по наблюдение на сечта в имота, за който е издадено позволителното, извършване на посещения на сечището, за да упражнява контрол и следи за спазване на правилата за сеч /а именно да се извършва сеч само на определените и маркирани дървета/, вземане на мерки за спазване на технологичния план и извършване на сечта в рамките на издаденото позволително, а при констатиране на сеч на немаркирани дървета - да състави констативен протокол и да уведоми съответното РДГ. Доколкото в настоящия случай касаторът не е изпълнил нормативно определените му задължения правилно е бил санкциониран на посоченото основание.

Неоснователни са възраженията на касатора във връзка с твърдяно противоречие, между констативния протокол, където са посочени по отделен брой дървета, чиито общ сбор е 36 бр. с обща кубатура по сортиментна ведомост 3,38 пл.м³, а в акта за нарушение и наказателното постановление 37 броя дървета от дъб и цер с обща кубатура по сортиментна ведомост 3,38 пл.м³. Съдът счита, че допуснатото несъответствие не е съществено нарушение, тъй като в констативния протокол, акта за нарушение и наказателното постановление кубатурата си съответства, от друга страна констативният протокол не е част от административнонаказателното производство и с него не може да се обосновава противоречие от фактическа страна, а е доказателство за извършени действия. Предметът на нарушението безспорно се установява от приложената по делото сортиментна ведомост, които като общо количество съответстват на описаното от фактическа страна нарушение. В този смисъл възражението е неоснователно.

По отношение на следващото възражение, касаещо липсата на правна уредба, даваща правомощия за анулиране на актове за нарушения. „Анулирането“ на АУАН от 21.03.2023г., който не е предмет на настоящото дело, има значение доколкото би могло да се твърди наличието на две висящи производства за едно и също нарушение. Както правилно е посочил въззивният съд анулираният АУАН е издаден за различно количество дървесина, за различни подотдели, макар и в тях да се включва и 594:а, различен период, което води до извод, че от обективна страна са описани различни нарушения. Отделно от изложеното няма данни да са предприети последващи действия по анулирания АУАН , следователно касаторът няма да бъде наказан два пъти за едно и също нарушение.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Средец следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 36/16.11.2023 г., постановено по АНД № 179/2023 г. по описа на Районен съд - Средец.

Решението не подлежи на обжалване и протест.