№ 2380
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110135486 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът не оспорва предявените искове. Представя сключено
споразумение за доброволно уреждане на спора.
Третото лице помагач не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
1
заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/
за топлоснабден имот, използван за стопански нужди.
Претенцията, заявена от ищеца почива на твърдения за неизпълнение на
задълженията на ответника по договор за продажба на ТЕ.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие
на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент
от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати
претендираните суми, представляващи незаплатена цена за продажба на ТЕ, както
и релевирано от длъжника неизпълнение.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва – неточно изпълнение.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката. Според нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от
17.07.2012 г.), „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към исковия
период.
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че
съгласно сключен между страните договор за продажба на ТЕ, ищецът е приел да
продава на ответника ТЕ за аб.№ ..., срещу задължение за плащането й. Не е
спорно по делото и това, че ищецът е изпълнил задълженията си за доставка на
ТЕ, като ответникът не е престирал насрещно – не е изпълнил изцяло
задълженията си за плащане /предвид направеното от последния извънсъдебно
2
признание в сключеното между страните споразумение/, което обуславя
доказаност на предявените искове по основание.
Досежно техния размер няма спор по делото, че след подаване на ИМ и при
сключването на споразумението между страните, ответникът е заплатил част от
дължимите суми, при което остатъкът от задълженията му възлиза на 403.99 лева
главница, както и 44.31 лева лихва за забава. Исковете са основателни в тези
размери, в които следва до бъдат уважени. Ответникът дължи и законна лихва
върху главницата от датата на извършеното плащане – 28.07.2023г.
Доколкото признанието на задълженията и частичното им плащане е
станало след подаване на ИМ и ответникът е станал повод за завеждане на делото,
в негова тежест следва да се възложат от сторените от ищеца разноски исковото
производство за юрисконсултско възнаграждение в минималните размери по
чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Видно от представеното
между страните споразумение, разноските в заповедното производство, както и
ДТ в исковото производство са заплатени от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ... с ЕИК: ... и
адрес: ..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., още 403,99 лева - главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.07.2023 г. до изплащане на
вземането, както и още 44.31 лева - мораторна лихва за период от 31.07.2020 г. до
05.04.2023 г.,за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 20129/2023 г. на СРС, 138 с-в, като за разликата до пълните им
предявени размери ОТХВЪРЛЯ исковете като погасени чрез плащане в хода на
процеса
ОСЪЖДА ... с ЕИК: ... и адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: ..., сумата от 100.00 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4