№ 8546
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110158306 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 309923/02.10.2024 г.,
подадена от „***“ ЕООД против „***“ ЕООД, с която е предявен иск за установяване
на вземане по издадена в полза на ищеца против ответника заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 39861/2024 г. по описа на СРС.
С определение, обективирано в протокол от проведено на 11.02.2025 г. открито
съдебно заседание, съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна, приключил е
съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.
В срока за произнасяне на решение по спора, съдът достигна до извод за липса
на активна процесуална легитимация от страна на ищеца по така предявения иск.
Между страните не се спори и от приложената по делото регистрационна карта
на сграда/вход в режим на етажна собственост, намиращ се в гр.*** – високо тяло се
установява, че същата е вписана в публичния регистър на сградите в режим на етажна
собственост под рег.№ ЕСС88/13.10.2016 г. Видно от регистрационната карта е, че
формата на управление е Общо събрание на собствениците, а за управител е избрано
лицето ***. По делото няма данни за избор на нов управител на ЕС, след изтичане
мандата на горепосоченото лице.
В конкретния случай, видно от изложените в исковата обстоятелства е, че
ищецът обуславя вземането си по отношение на ответното дружество от
неизпълнение на решения, взети на общи събрания на процесната етажна
собственост през периода от 2020 г. до 2023 г., с които са „одобрени и разпределени“
извършените разходи за охрана на сградата. Поддържа, че ответното дружество не е
заплатило доброволно „припадащата“ му се сума, поради което е било подадено
заявление по чл.410 ГПК. Въз основана на горепосочените обстоятелства, ищецът е
формулирал искане ответникът да му заплати процесната сума от 1 124,76 лева,
представляващи „припадащата“ му се част от суми за охрана на „общите части“.
1
С оглед предходното, с постановеното по реда на чл.140 ГПК съдът е приел, че е
сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.51, ал.1, вр чл.6,
т.10 ЗУЕС. При тази правна квалификация активната процесуална легитимация да
предяви иск срещу етажен собственик за неизпълнение решенията на общото
събрание, включително и за заплащането на разходи във връзка с управлението и
поддръжката на сградата в режим на етажна собственост принадлежи на самата етажна
собственост по аргумент на чл.38 ал.2 3УЕС, представлявана по силата на чл.41 3УЕС
от нейния управител, но не и на друг етажен собственик в сградата в режим на етажна
собственост. В случая ищецът предявявява чужди права, при липса на доказателства за
процесуална суброгация, което е недопустимо.
Въпреки депозираната от ищеца в проведеното на 11.02.2025 г. открито съдебно
заседание «уточнителна молба», с определение обективираното в протокола от
проведеното открито съдебно заседание, съдът е приел, че в случая не се налице
предпоставките на чл.143, ал.2 ГПК, тъй като с направените пояснения и допълнения
са въведени за първи път нови обстоятелства, целящи промяна на правната
квалификация. Обстоятелства, касаещи хипотеза на управител на чужда работа –
гестор, действал не само в чужд интерес, но и в свой интерес, категорично не са
изложени в сезиращата съда искова молба.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения иск за недопустим, поради
което и на основание чл.253 ГПК определението, с което е даден ход на устните
състезания следва да бъде отменено, а производството прекратено.
Тъй като се касае за предявен иск по чл.422 ГПК, съдът следва да се произнесе
и по отношение на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 548657/2021 г. по
описа на СРС. Съгласно дадените в т.13 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на
ОСГТК на ВКС задължителни указания, при прекратяване на производството по иска
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК /с изключение на случая на
прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако
исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила/, издадената заповед
за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване, като компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да
обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по
иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК определение, обективирано в протокол от
проведено на 11.02.2025 г. открито съдебно заседание по гр.д.№ 58306/2024 г. по описа
2
на Софийски районен съд, 43-ти състав, с което е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 58306/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 43-ти състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 39861/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се изпрати и на ответника за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3