Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1807
Гр. Пловдив, 16.05.2018 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание
на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1495 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Производството по делото е образувано по
искова молба на Г.Й.П., ЕГН **********, против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск
за установяване несъществуването на вземане в размер на: сумата от 165.01 лв. –
главница за консумирана питейна и отведена канална вода за обект находящ се в ***,
1.97 лв. неолихвяема сума /мораторна лихва/ и 64.33 лихва, представляващо
неплатени суми по издаден изп. лист по ч. гр. д. № ***г. на ПРС, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № *** по описа на ***, с район на действие
РС П.
В исковата молба се твърди, че срещу молителя – ищец, било образувано посоченото
изп. д., въз основа на издаден в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД изпълнителен
лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***г. по
описа на ПРС за следните суми: 1135.24 лева – главница за неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за обект находящ се в ***, за периода
от 02.10.2009 г. до 03.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
04.03.2014 г. до окончателното изплащане; 155.50 лв. – обезщетение за забава за
периода 31.12.2009 г. – 31.01.2014 г., както и разноските по делото 25.81 лв. за
ДТ и 100 лв. адвокатско възнаграждение. Ищцата не била получавала заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС, не е уведомявана за издадената заповед за
изпълнение, както и не била получавала покана за доброволно изпълнение от ***. За
образуваното изпълнително дело разбрала на 18.01.2018 г, когато и било връчено уведомление
от ***. С уведомлението се претендирали от нея следните суми – 1.97 лв. неолихвяема
сума, 165.01 лв. главница, 64.33 лв. лихва и разноски по изпълнителното дело. Твърди,
че извършените действия по изпълнителното дело не са довели до прекъсване на давността. Твърди се, че вземанията на ответника, включително
и акцесорните такива, са погасени по давност.
Счита се, че ищецът не дължи претендираните в уведомлението суми, представляващи
остатък от задълженията по издадения изпълнителен лист. Изпълнителното дело било
образувано на 06.02.2017 г., като предвид
липсата на извършени изпълнителни действия, с изтичането на тригодишния срок от
издаването на изпълнителния лист към 07.05.2017 г., претендираното вземане се е
погасило по давност. Твърди се, че сумите също така са били платени. Било сключено
споразумение за разсрочване на задължението, в което влизали и процесните суми,
което споразумение било изпълнено от ищцата. Моли се искът да се уважи.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
твърди, че искът е изцяло неоснователен. Излага, че изпълнителното дело не е
прекратено по силата на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че в
периода от образуването на изпълнителното дело, са налице действия прекъсващи
давността. Самите искания за извършване на изпълнителни действия, водили до
прекъсване на давността. Било сключено споразумение № *** от 01.07.2015 г. между страните, което включвало процесните задължения, с
което ищецът признал вземането. Били извършени и редица плащания по сключеното
споразумение. Излага се, че направените плащания представлявали признания на
вземанията и прекъсвали давността. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК.
С
определение от 19.03.2018 г. са отделени като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства, че е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № ***г.
на ПРС, в полза „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД за вземания срещу Г.Й.П.,
която е имала качеството на потребител на ВиК услуги за процесния период за
обект, находящ се в ***, като за периода 02.10.2009 г. до 03.02.2014 г. е
ползвала предоставени ВиК услуги в размера посочен в заповедта за изпълнение,
че е образувано въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело № *** по
описа на ***, с район на действие РС П., както
и, че задълженията предмет на изпълнителен лист от дата 07.05.2014 г. са
включени в споразумение № ***
В случая, доколкото се касае за
отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е да установи
съществуването на задължението по процесния изпълнителен лист, като в тежест на
ищцовата страна е да установи твърдението си за плащане на претендираните суми
след влизане в сила на заповедта за изпълнение и за изтекла погасителна
давност. Институтът на давността не се прилага служебно, но доколкото в тази
връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по
изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса.
Ако длъжникът не възрази в срок,
заповедта влиза в сила, а единствената възможност за оспорване на самото
вземане са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК. Извън тях и след
срока по чл. 424, ал. 2 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на
искова защита, с която да оспорва самото вземане. В този смисъл, когато е
предявен отрицателен установителен иск, в който ищецът се основава само на
факти и обстоятелства настъпили до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
то същият би бил недопустим /така определение
№ 292 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 156/2011 г., III г. о. и
определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о./.
Не са въвеждани твърдения в исковата молба за оспорване на възникването на
задълженията, качеството на потребител на ищеца, размера на потребеното
количество вода, които възражения дори да бяха направени, не би следвало да се
разглеждат, тъй като заобикалят реда по чл. 424 ГПК. Ищецът се позовава
единствено на твърдения за извършено
плащане след влизане в сила на заповедта за изпълнение и на настъпила погасителна
давност.
Видно от ч. гр. д. № ***г.
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 04.03.2014
г., заповедта е влязла в сила на 23.04.2014 г., а изпълнителният лист е издаден
на 07.05.2014 г. Относно твърденията за погасителна давност, към настоящия
момент, с предявяването на иска по чл. 439 ГПК, страната се позовава на
новонастъпил факт - период от време изминал след датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Настъпилите след датата на влизане в сила на заповедта
за изпълнение факти не се преклудират от влязлата в сила заповед и възможността
длъжникът да възрази. Когато времето е част от правопораждащия юридически
състав /да включва предходен период, но
да се добави дори и само един ден/, то може да обуслови разлика в предмета на
спора /виж
определение № 273/26.05.2010 г., гр. д.
№ 278/2010г.. III г. о. на ВКС/. Следва да
се разгледа възражението за давност за периода от възникването на вземанията до
датата на подаване на исковата молба /02.10.2009 г . – 29.01.2018 г./, доколко
е прибавен период към този, който е изтекъл до влизане в сила на заповедта –
предметът на настоящото дело се различава качествено и не съвпада с
обстоятелствата настъпили до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В случая се касае за периодични вземания, които се
погасяват с кратката тригодишна давност, според нормата на чл. 111 ЗЗД.
Вземанията за консумирана питейна и отдадена канална вода покриват признаците
на понятието „периодични плащания”, което налага извода, че приложима по
отношение на тях е кратката тригодишна
погасителна давност, установена в чл.111,, б. ”в” ЗЗД /виж решение № 134 от 01.07.2013 г. на ВКС по т.
д. № 135/2011 г., II т. о., решение № 397/14.12.2012г., по гр.д. № 520/2012г.
на ІІІ г.о. на ВКС и др./.
Преди да се разгледа възражението за давност, съдът
следва да обсъди твърденията за плащане на дължимите суми от ищеца след
издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист. По делото е приета
ССчЕ, която се кредитира от съда. С експертизата се установява, че за периода
от 14.02.2000 г. до 26.03.2018 г. Г.П. е платила на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД сумата от 1398.44 лв.
Последната платена сума е от дата
28.02.2018 г. /в хода на процеса/, когато е платена сумата от общо 17.64
лв. - 15.67 лв. главница и 1.97 лв. лихви. По изп. д. № ***г. на служба СИС при
ПРС, не са констатирани постъпили суми за погасяване на задължението. Съдебно-счетоводната
експертиза е изследвала какви суми са постъпили за главница, лихви и такси във
връзка с издадения изпълнителен лист от 07.05.2014 г. и образуваното изп. д. № ***г.
на служба СИС при ПРС.
Следва да се съобрази извършеното плащане в хода на
процеса от 17.64 лв. Предвид
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобразява погашението след датата на
подаване на исковата молба – 29.01.2018 г., като искът за мораторна лихва в
размер на 1.97 лв., както и за главницата за разликата над 149.34 лв. до пълния
размер от 165.01 лв., следва да се уважат. Сумата за главница в размер на 15.67
лв., съобразно чл. 76, ал. 1 ЗЗД, е довела до погасяването на останалата част
от дължима главница по фактура № *** от 05.07.2013 г. и
частично на главницата по фактура № *** г. Платените суми са недължими, доколкото ищецът въпреки
така предявения отрицателен установителен иск сам доброволно ги е погасил в
хода на процеса на датата 28.02.2018 г.
Относно главницата
за разликата над платената в хода на процеса сума:
Установява се, че относно главницата е погасена сума в
размер общо на 985.90 лв. /виж ССчЕ/. За да се определи задължения за главница
за кой период не са платени, съдът приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Липсва претенция за недължимост на възнаградителна лихва, а за обезщетението за
забава и за законната лихва е неприложим чл. 76, ал. 2 ЗЗД, тъй като тези
вземания са еднородни с вземанията за главницата /виж решение № 111 от 27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009 г. на ВКС, I т. о./. Съобразно чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към
едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно
да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно. Задълженията за мораторна лихва са изцяло заплатени
към датата на приключване на съдебното дирене – 17.04.2018 г. Доколкото липсват
твърдения и доказателства ищецът да е заявявал, че заплаща конкретни задължения
за консумирана питейна и отведена канална вода за определен период, то с
платената сума от 985.90 лв. е платена сумата за най-старите задължения за главница. За да определи точния размер на погасената по давност
сума, съдът взе предвид представения по делото от ответника опис на фактури,
който не е оспорен от ищеца /л. 39-42/. Дължимият остатък за главница в размер
на 149.34 лв. е дължим за незаплатена стойност на консумирана питейна и
отведена канална вода за периода 04.09.2013 г. – 03.02.2014 г. Видно от опис на
фактури на л.41 от делото, за периода 04.09.2013 г. – 03.02.2014 г. са издадени
следните фактури за питейна и отведена канална вода с №: ***, които са на стойност общо
153.39 лв. Тъй като с платената сума са погасени най-старите задължения за
главница, то всички вземания по описа на фактури, представен от ответника, са
погасени до 02.08.2013 г. включително. Относно платените вземания до 02.08.2013
г. е без значение дали е настъпила погасителната давност, тъй като задълженията
са съществували като естествени и длъжникът може да ги погаси на основание чл.
118 ЗЗД. Дължимата сума по изпълнителното дело, претендирана спрямо ищеца в
размер на 149.34 лв., на основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД представлява остатък от
дължимата главница за периода 04.09.2013 г. – 03.02.2014 г. /крайният процесен
период/. Тази сума не е платена от ищеца, респ. спрямо нея следва да се
разгледа направеното възражение за погасителна давност.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Чл. 31, ал. 2 от ОУ на ответното
дружество действали до август 2014 г.
предвижда, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Т. е. вземанията
са ставали изискуеми в 30-дневен срок от издаването на фактурите. Така
най-ранната дата, на която са станали изискуеми вземанията за посочения период
е по фактура *** и фактура № *** и двете
от 04.09.2013 г., а именно датата 05.10.2013 г. Възражението за давност,
касаещо вземания за питейна и отведена канална вода за периода 04.09.2013 г. – 03.02.2014 г., станали
изискуеми в 30-дневен срок от издаването на фактурите /съобразно чл. 31, ал. 2
от ОУ/, е неоснователно поради следните причини:
Съгласно чл.116, б. „а“ ЗЗД признанието на вземането води
до прекъсване на давността. С решение №
100/20.06.2011 г. по търг. дело № 194/2010 г. на ІІ-ро т. о. е прието, че признание
по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението,
което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен
към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б.
„а” от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е
отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването
на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.
Това е така, защото признаването на фактическия състав все още не означава
признаване на последиците от този фактически състав към момента на
признаването. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни
действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника
да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора. Достатъчно е
волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно, като то може да е
направено изрично – писмено или устно /виж решение
№ 131/ 23.06.2016 г. по гр. дело № 5140/2015 г. на IV г. о. на ВКС и др./.
Приоритет се дава на изричното признаване на дълга съобразно неговата обективна
и субективна страна, особено при принудително изпълнение /в този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС/.
С определение от 19.03.2018 г. е отделено като безспорно
между страните, че задълженията, предмет
на процесния изпълнителен лист от 07.05.2014 г., са включени в споразумение за
разсрочване на задължение № 14203 от
01.07.2015 г. Още в
исковата молба ищецът е посочил, че има сключено споразумение с ответника от
01.07.2015 г., по което е плащал задълженията си по фактури за периода от
01.01.2000 г. до 04.06.2015 г. С уточнителна молба от 13.02.2018 г. на л.17 от
делото ищецът изрично е отбелязал, че в сключеното споразумение, посочено
по-горе, са включени процесните суми, предмет на изпълнението по изпълнително
дело № ***г. на *** П.. С оглед
твърденията на страните, които са еднопосочни, е налице пряко недвусмислено
признание, че задълженията на ищеца за питейна и отведена канална
вода за периода 02.10.2009 г. – 03.02.2014 г., доставена в обект на потребление
***, за
които е издаден изпълнителен лист от 07.05.2014 г. в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, който е предмет на изпълнително дело № ***г. при СИС на ПРС са включени
изцяло в размерите и периодите по заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист в споразумение
за разсрочване на задължение № *** от 01.07.2015 г. Още повече, че по отношение на
доклада, с който това обстоятелство е признато за безспорно, не са постъпили
възражения от страните /виж молба от процесуалния представител на ищеца на л.
133 от делото/. Със споразумението от 01.07.2015 г. длъжникът се съгласява
доброволно да погаси натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД по абонатен № ***.
Следователно е налице изрично признание, че Г.П. дължи на ВиК операторът 1135.24
лева – главница за неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода за обект находящ се в ***, за периода от 02.10.2009 г. до
03.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.03.2014 г. до
окончателното изплащане и 155.50 лв. – обезщетение за забава за периода
31.12.2009 г. – 31.01.2014 г. Така направеното признание прекъсва погасителната
давност съобразно чл.116, б. „а“ ЗЗД и от датата на подписване на
споразумението е започнала да тече нова тригодишна погасителна давност. От
01.07.2015 г. до настоящия момент тригодишната давност за погасяване на
задълженията по процесния изпълнителен лист не е изтекла, което обуславя
неоснователност на претенцията за недължимост на остатъка от главницата в
размер на 149.34 лв.
Въпреки
това за пълнота на изложението следва да се отбележи, че на 06.02.2017 г. е
подадена молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД до *** при РС-Пловдив с
вх. №*** г., въз
основа на която е образувано изпълнително дело № ***г. при СИС на ПРС. В
молбата, подадена от представител на ответника, е поискано да се запорира
получаваното трудово възнаграждение от длъжника, както и да се пристъпи към
принудително събиране на вземането чрез опис и продажба на движими вещи в
жилището на длъжника.
Относно спирането и прекъсването на
давността в изпълнителното производство, съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и
разясненията, дадени в мотивите по т.10
от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността
се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в
молбата не е посочен изпълнителен
способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки,
изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото
състояние на длъжника и др.
Възлагането за изпълнение по смисъла
на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността. В този
смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно решение, изрично и практиката
стъпваща и доразвиваща възприетите от същото разрешения - решение
№ 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС
и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ - независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Доколкото
с молбата за образуване на изпълнителното дело са възложени изрични
изпълнителни действия на съдебния изпълнител, то същата отново е прекъснала
погасителната давност на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Оттук и
вземането в размер на 149.34 лв., за което се посочи, че представлява остатък
от главница за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
04.09.2013 г. – 03.02.2014 г. по издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № ***г.
на ПРС от 07.05.2014 г., не е погасено по давност, тъй като давността е
прекъсната два пъти – веднъж със споразумението от 01.07.2015 г. и втори път с
молбата за образуване на изпълнителното дело от 06.02.2017 г. с посочени
изпълнителни способи в нея. Тригодишната погасителна давност не е изтекла към
настоящия момент, следователно предявеният иск за главницата за разликата над
платената в хода на процеса сума следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за
недължимост на сумата от 64.33 лв.
Установява,
че посочената сума представлява законна лихва върху главницата от 165.01 лв., за периода
от 04.03.2014 г. до окончателното изплащане. С подадената от ответника молба за
образуване на изпълнителното производство, е поискано образуването на
изпълнително дело за 165.01 лв.. остатък от главница, 1.97 лв. остатък от
мораторна лихва, както и законната лихва върху главницата, считано от
подаването на заявлението – 04.03.2014 г. до окончателното изплащане. Именно във
връзка с така отправеното сезиране до съдебния изпълнител, същият е изчислил
дължимата законна лихва само върху остатъка от претендираната главница в размер
на 165.01 лв., като е посочил, че същата е в размер на 64.33 лв., което се
установява от изпратеното уведомление с изх. №*** г. до Г.П. - л. 9. Законната лихва върху платената главница, не е
предмет на настоящото производство, като същата е погасена от длъжника /видно
от ССчЕ/, където в графа лихви са включени платените задължения за мораторна
лихва и за законна лихва.
Претенцията за законна лихва,
представляваща допълнително акцесорно вземане, не е погасена на основание чл.
119 ЗЗД, тъй като не е погасено по давност главното задължение в размер на
165.01 лв. Освен това същата е начислявана, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № ***г. на ПРС, а именно 04.03.2014 г.,
изискуемостта и е настъпила най-рано от 05.03.2014 г. Важи гореизложеното, че с
молбата за образуване на изпълнителното производство с посочен конкретен
изпълнителен способ, с която е претендирана законната лихва върху сумата от
165.01 лв., е прекъсната погасителната давност и за акцесорното вземане за
законна лихва върху главницата от първия ден на неговото начисляване, тъй като
за периода от 05.03.2014 г. до 06.02.2017 г. не са изминали повече от три
години. Ето защо и претенцията в тази част е неоснователна и следва да се
отхвърли.
По отговорността за разноски по настоящото
производство:
По общо правило разноските се дължат
от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор,
като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение
за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
При настоящата хипотеза част от сумата,
предмет на отрицателния установителен иск, е изплатена в хода на процеса. Това
налага извод, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на
делото. Ищецът е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на
вземания, като в хода на процеса е погасил доброволно част от оспорената сума,
признавайки по този начин дължимостта й. Ето защо разноски по производството са
дължими единствено на ответника, както в уважителната част /настъпила поради
извършеното плащане/ по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК, така и в отхвърлителната
част.
Ответникът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с
чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП, както и депозит за ССчЕ в размер на 100
лв. На ответника ще се присъди сумата от 200
лв. за съдебни разноски.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на “Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, на
основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г.Й.П., ЕГН **********, с
адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване
и Канализация“ ЕООД, сумата от 15.67 лв. – част от дължима главница за незаплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за обект находящ се в
*** и 1.97 лв. - остатък от дължима неолихвяема сума /мораторна лихва/, въз
основа на издаден в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД изпълнителен
лист от 07.05.2014 г. по ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС, които суми са предмет
на изпълнително дело № ***г. по описа на СИС при РС П., поради
плащането на посочените суми на 28.02.2018 г. от Г.Й.П. в полза на “Водоснабдяване
и Канализация“ ЕООД, като ОТХВЪРЛЯ
предявения отрицателен установителен иск, в частта, с която се иска да се
признае за установено, че Г.Й.П., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и Канализация“
ЕООД, ЕИК *********, следните суми: главницата, за разликата над 15.67
лв. до пълния предявен размер от 165.01 лв. - главница,
представляваща остатък за незаплатени задължения за консумирана питейна и
отведена канална вода за обект находящ се в *** и сумата от 64.33 лв. – остатък
от неплатена дължима лихва /законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда – 04.03.2014 г. до окончателното изплащане/, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 07.05.2014 г. по ч. гр. д. № ***г. по описа на
ПРС, които суми са предмет на изпълнително дело № ***г. по описа на СИС при РС
П..
ОСЪЖДА Г.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на “Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 200 лева – разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ