Р Е Ш Е Н И Е
№953
гр.
Хасково,
12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на петнадесети
ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №1177 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба от В.Д.П. ***, вилна занона „О.“ №..., против Заповед № 272з-2656/26.09.2019г. на директора на Областна
дирекция на МВР - Хасково, с която на жалбоподателя на основание чл. 200, ал.1,
т.12, чл.194, ал.2, т.4, чл. 197, ал.1, т.23 и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, поради противоречие с материалноправни разпоредби, издаден при съществено
нарушение на административно производствените правила и при несъответствие с
целта на закона отменителни основания по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. По
изложените в жалбата подробни съображения се прави искане за отмяна на
оспорената заповед.
В открито съдебно заседание жалбоподателя,
чрез процесуалния си представител адв. Найденов изцяло поддържа жалбата, като
моли процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Директор на Областна
дирекция на МВР гр. Хасково, редовно призована, се представлява от юрисконсулт
С., който оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, моли оспорената
заповед като законосъобразно издадена да бъде оставена в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар.
Административен съд – Хасково, след като взе
предвид изложеното в жалбата, становището на страната в с.з. и след като
анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената заповед, на В.Д.П. - ВПД
началник сектор „Криминална полиция“ към РУ – Хасково при ОДМВР – Хасково, е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от е месеца, за това, че в
периода от 11.03.2019г. – 18.03.2019г., при проверка и упражняване на контрол
на делата на оперативен отчет водени от служителите в група „Изток“ в сектор
„Криминална полиция“ на РУ Хасково при ОДМВР Хасково, проявил лично и
тенденциозно отношение спрямо служителя инспектор П. Й. П., целящо същият да
бъде дискриминиран и работата му в МВР опорочена. Последното е определено от
наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ във
вр. с чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР“, а именно на разпоредбите на чл.57, чл.59, чл.60
от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи,
приет
със Заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г., обн., ДВ, бр.
67
от 12.08.2014 г., изм., бр.
47
от 21.06.2016 г., бр.
5
от 17.01.2017 г., доп., бр. 64 от 3.08.2018 г., за което е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 197,
ал.1, т.3 и чл. 204, т.3 от ЗМВР. Екземпляр от обжалвания акт е получен от жалбоподателя на
02.10.2019г., видно от отбелязаното върху акта, а жалбата срещу него е
депозирана на 11.10.2019г.
Установи
се от приложената административна преписка, че със сигнал до министъра на
вътрешните работи инсп. П. Й. П., служител в РУ Хасково, сектор „Криминална
полиция“ е изнесъл данни за тенденциозно отношение от страна на В.Д.П. началник
сектор „Криминална полиция“ при РУ – Хасково по отношение на определени
служители от сектора и най- вече спрямо него, изразяващо се в избирателно
образувани дисциплинарни проверки спрямо едни, а нарушенията извършени от други
служители е укрил или омаловажил, като по отношение на тях не е упражнен
контрол.
Посочения по-горе сигнал е препратен по
компетентност на директора на ОДМВР- Хасково и станал повод за образуване на
административно производство за изясняване на изнесените в него факти и
обстоятелства, сочещи на допуснати дисциплинарни нарушения от В.П. – ВПД
началник на сектор „Криминална полиция“ към РУ – Хасково. Във връзка с това от
директора на ОДМВР – Хасково е издадена Заповед №272з-1760/13.06.2019г., с
която проверката е възложена на комисия в състав: Председател гл. инспектор П.
И. Д. и членове: старши инспектор С. Д. З. и инспектор Х. В. Л.. В заповедта е
посочен срок до 18.07.2019г. за приключване на възложената проверка и изготвяне
на писмена справка съдържаща резултатите от същата. С последващи заповеди
проверката е била удължавана неколкократно.
В
хода на проверката комисията е събрала относимите за случая писмени
доказателства. Пред същата са дадени сведения от П. Й. П., Р. К. П. и В.Д.П.,
които в последствие са приети от директора на ОДМВР – Хасково, преди издаване
на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя в
настоящото производство.
Във
връзка с извършената дисциплинарна проверка комисията е изготвила Справка до
директора на ОДМВР – Хасково с рег. №RB202314-001-07/0- Сл-771/03.09.2019г, относно
извършени дисциплинарни нарушения от ръководни служители на РУ Хасково, с която
дисциплинарно наказващият орган се е запознал на 17.09.2019г. В справката от
комисията са описани проверените в хода на проверката преписки на всички
служители в група сектор „КП“ при РУ Хасково, като са съобразени сроковете по
тяхното движение и приключване. В справката са направени констатации за допуснати
нарушения от конкретно посочените в нея служители, както и добро изпълнение от
страна на други посочени служители, измежду които е и П. П.. С оглед
установеното при извършената проверка комисията е извела извода, че по водените
дела от служителите от СКП при РУ Хасково и установените нарушения от страна на
В.П. в качеството му на ВПД началник сектор „ КП“, същият е взел отношение
единствено към П. П. с което са приели, че към служителя от страна на П. е
проявено лично и тенденциозно отношение, целящо дискриминиране на служителя П.
и опорочаване на неговата работа в МВР. С това комисията е приела, че В.П. е
нарушил разпоредбите на чл.57, чл.59, чл.60 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, което влече след себе си дисциплинарна отговорност
по смисъла на чл.200, ал.1, т.12, във вр. с чл.194, ал.2, т.4 от МВР, а именно
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
С
така изготвената справка срещу подпис е запознат жалбоподателя на 09.09.2019г.
С
покана рег. №272р-19718/19.09.2019г. старши инспектор В.П. е поканен на
основание чл.206, ал.1 от ЗМВР да представи писмени обяснения в срок от 16:00
часа на 19.09.2019г. във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение, констатирано
в справка с рег. №RB202314-001-07/0- Сл-771/03.09.2019г. Поканата е връчена на дисциплинарно
привлеченото лице на 19.09.2019г.
На
19.09.2019г. от П. е депозирано обяснение до директора на ОДМВР – Хасково, в
което същият сочи, че не е съгласен с констатираните от комисията данни за
извършено от негова страна дисциплинарно нарушение. Дадените от П. обяснения са
приети от директора на ОДМВР – Хасково на 20.09.2019г.
На
26.09.2019г. е издадена разглежданата в настоящото производство заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, същата е връчена на дисциплинарно
наказаното лице на 02.10.2019г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена до Административен съд - Хасково на 11.10.2019г., т.е. в рамките на
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се
произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като
провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР орган.
Съдът намира, че са спазени и
регламентираните в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде
наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието
следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана
отговорността на оспорващия е „открито“ по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на
17.09.2019г. при получаване на Справка рег. №RB202314-001-07/0-Сл-771/03.09.2019г.,
видно от поставената от директора на ОДМВР – Хасково резолюция. Именно в този
документ се съдържат ясни данни относно претендираното дисциплинарно нарушение
и дееца. При това положение оспорената заповед е издадена в установения
двумесечен срок от откриване на нарушението като същевременно към датата на
издаването й - 26.09.2019 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването
му.
Съдът констатира, че е спазено и
императивното изискване на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно
наказващият орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по
преписката, след постъпване на справка с рег.№RB202314-001-07/0-Сл-771/03.09.2019г. в
ОДМВР Хасково, жалбоподателя П. е бил запознат със съдържанието ѝ, като
това е отразено срещу подпис от самия жалбоподател на дата 09.09.2019г. В
последствие с покана рег. № 272р-19718/19.09.2019г. получена от жалбоподателя
на 19.09.2019г., на същия е указана възможността, за представяне в срок до 16:00
часа на 19.09.2019г. писмени обяснения във връзка с констатираното в справка рег.№RB202314-001-07/0-Сл-771/03.09.2019г. дисциплинарно
нарушение. Дисциплинарно наказаното лице се е възползвало от дадената му
възможност и на 19.09.2019г. е депозирало обяснения пред дисциплинарно
наказващият орган, което е прието от органа на 20.09.2019г., видно от
поставената върху обяснението резолюция, а заповедта е издадена на 26.09.2019г.,
т.е. след това.
Съдът счита, че при издаване на оспорената
заповед е спазена установената писмена форма по чл.
210, ал. 1 от ЗМВР.
Правният проблем в случая е дали
установеното в административното производство дисциплинарно нарушение на
служебната дисциплина, представляващо действие при и във връзка с изпълнение на
служебни задължения и то на лице заемащо ръководна длъжност, представлява основание
за налагане на наказание по чл.
194, ал. 2, т. 4 и чл.
200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР за "нарушаване на етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР".
Във връзка с противоречива практика на
съдилищата по приложение на аналогична разпоредба в отменения Закона за
Министерството на вътрешните работи - чл.
239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.) Общото събрание на съдиите при
Върховния административен съд с ТП № 3 от 7.06.2007
г.
по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите при Върховния административен съд, /обн.
ДВ бр. 48/2007 г./, р. III, даде отрицателен отговор. По смисъла на чл.
194, ал. 2 от ЗМВР нарушение на служебната дисциплина
представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповеди и разпореждания
на ръководството на МВР и на преките ръководители, неизпълнение на служебни
задължения, неспазване на служебни правомощия и неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следователно
дисциплинарните нарушения са две групи: а) първа група - на служебни задължения
и правомощия, свързани със заеманата
длъжност, регламентирани в правни източници, заповеди на ръководството на
МВР и на началниците на служби, неизпълнение на разпоредби на ЗМВР, подзаконови
нормативни актове, заповеди, инструкции и разпореждания и б) втора група
нарушения - на етични правила за професионално поведение в Етичния
кодекс.
При упражняване на правомощията си в
дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна
квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата
длъжност и регламентирани по описания начин, както и на основанието за налагане
на наказанието, което задължение произтича от чл.
210, ал. 1 от ЗМВР. Когато е извършено действие или
бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила,
които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат
наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията
на служебните задължения. Няма спор по делото, че контролът по отношение на
подчинените служители, относно професионалното изпълнение на възложените им
служебни задължения е служебна дейност, която се осъществява не по морални
норми, а по плавила, въведени със Закона за МВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, уреждащи тази материя. Без значение за правната
квалификация на служебните нарушения и правното основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност е, че нарушенията представляват в същото време
нарушения и на онези морални норми, които са включени в Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи утвърждава
Етичен кодекс. По този начин субективните критерии и разбирания на конкретно
лице, упражняващо правомощия на министър на вътрешните работи са превърнати в
източник на право по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.
Проблемът е, че Етичният кодекс
възпроизвежда в голяма част разпоредби на Закона за
Министерството на вътрешните работи и инструкциите за работа.
Това обаче не превръща правните норми в морални норми на поведение. Когато
деянието представлява нарушение на ЗМВР, на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, инструкции, заповеди, разпореждания е налице
неизпълнение на служебни задължения, очертани с нормативни актове, в
длъжностната характеристика, представлява неспазване на предоставени служебни
правомощия. Наказващият орган не може да подменя правното основание за
наказание като подвежда тези нарушения под разпоредбата на чл.
200, ал. 1, т. 12 - нарушаване на етични правила
за поведение. Нарушението на морални норми за поведение, посочени в Етичния
кодекс, е самостоятелно основание за дисциплинарно наказание, и то не
"поглъща" и не може да поглъща всички останали дисциплинарни
нарушения по чл.
194, ал. 2 от ЗМВР. Ако беше така, законодателят нямаше да го
изведе отделно в чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. По принцип всяко неизпълнение на
служебни задължения от страна на служител в МВР е морално укоримо. Но
дисциплинарно наказващият орган е длъжен при налагане на наказанието да спазва
закона. За да бъде основание за дисциплинарно наказание по чл.
200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР поведението трябва да е извън
хипотезите на чл.
194, ал. 2, т. 1, т.
2
и т.
3 от ЗМВР. В противен случай единственото основание за налагане
на наказанието „порицание“ по ЗМВР ще е нарушението на етичните норми в Етичния
кодекс, одобрен от министъра на вътрешните работи, който, както се спомена
по-горе възпроизвежда задължения, посочени в нормативни и административни
актове. По принцип моралните норми са правила за поведение към определен
исторически момент, постепенно формирани като общопризнати изисквания за
поведение в определена област или във всички области на обществения живот и
възникват, когато има ясни критерии и разбирания за това кое е дължимото
поведение на човека към обществото, прави се разграничение какви са моралните
права и задължения, а при съпоставяне между фактическото и дължимото поведение
се дава и морална оценка. Отличителна черта на моралните норми от законовите е,
че те принципно са неписани правила за поведение и не възникват на основата на
властнически актове. Следователно при действие или бездействие във връзка със
служебни задължения, с които са нарушени конкретни правила за изпълнение на
служебни задължения следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто
фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. Дори едно и
също задължение да е посочено, както в закон, инструкция, така и в Етичния
кодекс, неизпълнението му не може да се определи като нарушаване на етични правила за поведение, тъй като
включването на една правна норма в ЕК не променя характера й и тя не става
етично правило.
На следващо място, с оглед посоченото в
заповедта, че П. е осъществил спрямо подчинения си служител П. тенденциозно и
дискриминационно отношение, настоящият състав счита за необходимо да посочи, че не всяко напрежение в отношенията дори и за тези, които
са в йерархична подчиненост водят до дискриминация. Твърдяната дискриминация
следва да бъде установена и доказана въз основа на легалните постановки в
Закона за защита от дискриминация, а не просто да бъде отбелязана в акта. Освен
това ако преценката на органа е, че В.П. е осъществил дискриминация или
дискриминационно отношение спрямо подчинения му служител П., то е следвало да
му бъде наложено наказание по реда на чл. 17 ЗЗдискр., съгласно която работодател,
получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на
тормоз на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да
предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на
дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или
служител, а не да наказва същия за неспазване на етичните правила, които по
никакъв начин не кореспондират с разбирането заложено в разпоредбата на чл.4 от
Закона за защита от дискриминация. В тази връзка може да се обоснове, че в
заповедта дори е налице неяснота за какво точно е наказан В.П., за това, че е проявил
дискриминационно отношение спрямо П. или като ръководител с действията си не е
отговорил на изискванията за етично поведение съдържащи се в Етичния кодекс.
Като следва да се посочи, че така очертаните нарушения изискват и различно
доказване, както бе посочено вече по-горе в решението.
Като е приел, че жалбоподателя следва да
понесе дисциплинарна отговорност поради доказано неспазване на етичните
правила, дисциплинарно наказващият орган е нарушил материалния закон, основание
по смисъла на чл. 146,т.4 от АПК за отмяна на оспорената в настоящото
производство заповед.
По тези съображения съдът намира жалбата за
основателна, а оспорената Заповед №272з-2656/26.09.2019г, като издадена при
неправилно приложение на материалния закон, се явява незаконосъобразна и като
такава следва да бъде отменена.
При този изход на
спора съдът намира за основателно направеното от оспорващия искане за
присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В
случая претендираните разноски са в размер на 610 лева, представляващи внесена
държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева, договорено и заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие от
11.11.2019 г. Предвид обаче направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото
следва да бъде намалено до предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от
400 лева, съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на делото. По
тези съображения Областна дирекция на МВР - Хасково като юридическо лице, в
чиято структура е издателят на акта следва да бъде осъден да заплати на
оспорващия направените по делото разноски в общ размер на 410 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд
Хасково,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на В.Д.П. ***, вилна
занона „О.“ №...Заповед № 272з-2656/26.09.2019г. на директора на Областна
дирекция на МВР - Хасково, с която на основание чл. 200, ал.1, т.12, чл.194,
ал.2, т.4, чл. 197, ал.1, т.23 и чл.204, т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 / шест /месеца.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – Хасково да заплати на В.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, вилна
занона „О.“ №..., сумата в размер на 410 /четиристотин и
десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.
Решението на основание чл.211, ал.1, изр.
последно от ЗМВР е окончателно и неподлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: