№ 254
гр. София , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000159 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл ГПК е образувано по жалба на
Национална агенция по приходите /НАП/, чрез Б. Х. – Т., главен публичен изпълнител при
ТД на НАП София, надлежно упълномощена, насочена против Решение № 1895/09.03.2020
г., постановено по т.д. № 1152/2016 г. по описа на СГС, ГО, с което е отхвърлен
предявеният от въззивника иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК против «Лигъл
консулт»ЕООД, ЕИК *********, Ж. С. В. – ЕГН ********** и Г. М. В. – ЕГН ********** за
обявяване недействителността по отношение на Държавата на договор за продажба на
недвижим имот от 23.10.2014 г., сключен между «Лигъл консулт»ЕООД и Ж. С. В., по
време на брака й с Г.М.а В., обективиран в нот.акт № 140/23.10.2014 г., т.I, рег. № 21263,
нот.д. № 116/2014 г. на нотариус Д. А., с район на действие – СРС.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон –
ДОПК и ЗЗД, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила -
едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, както и за
необоснованост.
Поддържа се, че сделката за покупко-продажба между «Лигъл консулт»ЕООД, от една
страна и от друга - Ж. С. В., по време на брака й с Г. М. В., обективирана в нот.акт №
140/23.10.2014 г., т.I, рег. № 21263, нот.д. № 116/2014 г. на нотариус Д. А., с район на
действие – СРС, е била прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение в друго
исково производство – това по гр.д. № 2613/2017 г. по описа на СГС, ГО. Същото обаче
било образувано, а исковата молба по него - вписана в имотния регистър, след предявяване
на иска по чл.216, ал.1, т.4 от въззивника пред първоинстанционния съд, съответно –
вписването на исковата молба на 13.04.2016 г., като преди това по бъдещия иск е било
1
допуснато обезпечение от СГС и е наложена възбрана върху недвижимия имот, предмет на
разпоредителната сделка, вписана на 13.04.2016 г.
Поради последното, и т.к. в производството пред първоинстанционния съд въззиваемите
са въвели единствено правноизключващо възражение с оглед последиците от твърдяната
недействителност по смисъла на чл.17, ал.1 ЗЗД, те не можели да бранят с такова, защото
исковата им молба за разкриване на привидността била вписана след образуване на
гр.д.1152/2016 г. по описа на СГС.
Поддържа се още, че гр.д. № 2613/2017 г. по описа на СГС и постановеното по него
решение се развило без участието на НАП.
Поддържа се и наличието на всички предпоставки за уважаване на предявения иск за
обявяване недействителността на процесната сделка за покупко-продажба спрямо
Държавата и общините, т.к. е вписана след връчването на заповедта за възлагане на данъчна
ревизия и заповедите за изменението й, а чрез нея се затруднявала/осуетявала възможността
на Държавата да насочи реализирането на вземанията си, т.к. „Лигъл Консулт“ЕООД
намалявало имуществото си. Освен това дружеството не разполагало с други материални
активи, които да обезпечат, дори и частични установените и изискуеми се задължения.
Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение
и по съществото на спора уважаване на предявения иск.
Въззивамите Ж.В. и Г.В., чрез процесуалните си представители, оспорват доводите на
въззивника и поддържат правилност на обжалваното решение.
След самостоятелна преценка на данните по първоинстанционното дело решаващият
състав приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен при условието на субективно пасивно съединяване иск
с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК от Главен публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране при ТД на НАП София против „Лигъл Консулт“ЕООД, Ж. С. В. и Г. М. В..
Твърдяло се е в исковата молба, че въз основа на ревизия, извършена със Заповед от
09.06.2014 г., връчена на ревизираното лице „Лигъл Консулт“ЕООД на 19.06.2014 г. по
електронен път, приключила с ревизионен акт от 23.02.2016 г., били установени публични
задължения в големи размери – главница 386 011,35 лв., лихва към датата на издаване на
акта – 24 412,95 лв. и доначислена лихва до 27.01.2016 г. – 36 298,42 лв.
След връчване на акта за данъчна ревизия, проверяваното лице „Лигъл
Консулт“ЕООД, чрез управителя си П. П. продало на Ж. С. В., която по това време била в
брак с Г. М. В. недвижим имот, находящ се в гр.София, р-н Възраждане, бул.“Тодор
Александров“ № 130, представляващ УПИ XIII-24, 25 в кв.172 по плана на гр.София,
м.“Западно направление“, с площ целия от 487 кв.м., при посочени граници. Сделката била
обективирана в нот.акт № 140, т.I, рег.№ 21263, дело № 116/2014 г. от 23.10.2014 г. на
нотариус Д. А. - № 595 от РНК.
Твърдяло се е, че така извършената продажба била недействителна по отношение на
Държавата и общините, съгласно чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, т.к. била вписана след връчване на
заповедта за възлагане на данъчна ревизия – 19.06.2014 г. По този начин „Лигъл
консулт“ЕООД отчуждило имущество, което е могло да послужи като обезпечение на
задълженията на дружеството по ревизионния акт от 23.02.2015 г. и на по-късен етап да
даде възможност на Държавата са удовлетвори вземането си чрез принудително изпълнение.
Освен това се затруднявала значително възможността на държавата да насочи реализирането
на вземанията си към вещните права на дружеството и да реализира претенцията си чрез
продажба на имота.
2
С процесната продажба „Лигъл Консулт“ЕООД намалило имуществото си и лишило
кредиторите си от възможността да се удовлетворят от него. Към момента на предявяване на
иска дружеството не притежавало друго имущество, от което вземането на държавата да се
удовлетвори.
Чрез отчуждаване на своето имущество длъжникът създавал пречки за удовлетворяване
на кредитора си, като и до момента публичното задължение не било платено.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да обяви недействителността по
отношение на Държавата на извършената от „Лигъл Консулт“ЕООД продажба на описания
по-горе недвижим имот на Ж. и Г.В.и.
В отговора по исковата молба „Лигъл консулт“ЕООД, чрез законния си представител –
управителят Владимир Пройчев, е оспорило предявения иск по основание.
Оспорило е фактическите твърдения на ищеца, че както заповедта за възлагане на
ревизия, така и ревизионният акт са били редовно връчени на дружеството, а от там – и че
процесната разпоредителна сделка е извършена след датата на възлагане на ревизията, вкл.
че с нея имуществото на „Лигъл Консулт“ЕООД е намаляло, както и че чрез нея
дружеството е имало намерение да увреди публичните взискатели.
Поддържало е от своя страна, че както заповедта, така и ревизионния акт не са
връчвани на дружеството вкл., че сделката, чиято недействителност се иска да бъде
прогласена, е възмездна и по нея дружеството продавач е получило равностойна продажна
цена – 73 000 лв., при данъчна оценка на имота 30 778,40 лв.
При придобиването му „Лигъл Консулт“ЕООД заплатило сумата от 73 000 лв., а при
разпореждането със същия имот два месеца след придобиването му получило същата цена.
Затова и нямало намаляване на имуществото на дружеството. Освен това и липсвало
намерение у продавача за увреждане интересите на кредиторите му.
Аналогични оспорвания, твърдения и възражения са застъпени в отговора по исковата
молба на ответника Г.В., както и в отговора по исковата молба на Ж.В..
В последния е поддържано още, че „Лигъл Консулт“ЕООД никога не е ставал
собственик на процесния недвижим имот, защото придобил същия чрез покупко-продажба
от Ж. и Г.В.и, обективирана в нот.акт № 157, т.I, рег.№ 8578, дело № 140 от 21.08.2014 г. на
нотариус М. Ш. – рег. № *** от РНК. Този договор обаче бил нищожен, защото прикривал
постигната между страните уговорка за прехвърляне на имот като обезпечение за дълг –
предоставен заем и обратното му изкупуване, след погасяване на задължението, с което се
заобикаляла забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворяване на
кредитор, различен от предвидения в закона.
Твърдяло се е, че след връщане на заема, уговорен с договор от 21.08.2014 г. между
„Лигъл консулт“ЕООД, като заемодател и Ж. и Г.В.и, като заематели, за сумата от 73 000
лв., дружеството се разпоредило с недвижимия имот, като го върнал на собствениците му.
Именно с договора за заем страните по него се споразумели, че за обезпечаване на дълга на
заемополучителите, същите ще прехвърлят на заемодателя процесния недвижим имот и в
случай, че върнат заема, че получат обратно имота си.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, съобразно правомощията си по
чл.269 ГПК, като извърши служебна проверка относно допустимостта на обжалваното
решение, както и относно неговата правилност във връзка с оплакванията във въззивната
жалба, при съобразяване твърденията и доводите на страните и преценка на приобщените
доказателства, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от
3
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – същото е постановено по
редовно предявен иск, при наличие на всички положителни и отсъствие на отрицателни
процесуални предпоставки за това, от компетентен съд, в рамките на правораздавателната
му власт, в съответната форма.
При съобразяване основанията за неправилността му, посочени във въззивната жалба,
решаващият състав съобрази от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия № 1404523 от 09.06.2014 г. на Началник сектор
“Ревизии“ в дирекция “Контрол“ при ТД на НАП – София е била възложена такава по
отношение на “Лигъл Консулт“ ЕООД относно негови задължения за ДДС, за периода
24.04.2014 г. - 30.04.2014 г.
Същата е била изпратена на 19.06.2014 г. на електронен
адрес: ******@************.*** и получена на същата дата, който факт е удостоверен от
получателя чрез обратно ел.писмо съдържащо текст, че се потвърждава получаването на
ел.съобщение и на приложените към него документи – заповед за възлагане на ревизия №
1404523/09.06.2014 г.
След обсъдената първоначалната заповед за ревизия Началник сектор “Ревизии“ в
дирекция “Контрол“ при ТД на НАП – София е издал още три заповеди за извършване на
ревизия на същото проверявано лице - „Лигъл консулт“ ЕООД, с които тя е била изменена –
съответно от 15.08.2014 г., с която е бил уточнен крайният срок за извършване на ревизията
– 19.09.2014 г.; от 28.08.2014 г. и от 19.09.2014 г., с които е бил разширен проверявания
период като е добавен и периодът 01.05.2014 г. - 31.07.2014 г. и е определена нова крайна
дата за извършване на ревизията – 14.11.2014 г.
Всяка една от последващите заповеди за ревизия е била изпратена на същия
електронен адрес, на който е била изпратена и първоначалната. Получаването на първата е
удостоверено с изпратено обратно писмо от получателя, с изрично удостоверяване на този
факт от 18.08.2014 г., а на втората и третата, чрез нарочни удостоверения за извършено
връчване по ел.път в ИС“Контрол“, според които на конкретно посочения IP адрес
ел.препратка към съобщението за ел.връчване на документи е активирана съответно на
03.09.2014 г. и на 24.09.2014 г., като и в двата случая документите са изтеглени от имейл
******@************.***.
По идентичен начин е удостоверено връчването и на издадения в последствие
ревизионен акт.
Този електронен адрес е бил посочен в заявление вх.№ 2210И0151054 от 03.07.2014 г.
за подаване на документи по електронен път и използване на електронни услуги, предлагани
от НАП с квалифициран електронен подпис/КЕП/ от лицето Е. Г. К.. В заявлението е
конкретизирано, че се подава от името на „Вилма Консулт“ и от името на „Лигъл
Консулт“ЕООД, ЕИК ********* и е посочено, че електронните изявления на органите на
НАП във връзка с подадени документи ще се приемат на електронен
адрес ******@************.***.
Към заявлението е приложено пълномощно, издадено от вписания като управител към
датата на издаване на пълномощното 25.03.2014 г. управител на „Лигъл Консулт“ЕООД П.
И. П. в полза на Е. Г. К., с нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя от
нотариус с рег.№ 077 от РНК от посочената дата.
Според съдържанието на пълномощното Е. К. е била упълномощена да представлява
4
„Лигъл консулт“ ЕООД пред българските данъчни и административни власти, които са
изрично изброени и сред които са и компетентните Териториални дирекции на НАП и
съответните й подразделения, общини и т.н.
До датата на посоченото заявление – 03.07.2014 г. по делото не са ангажирани
доказателства данъчно задълженото лице да е заявявало този ел.адрес за кореспонденция с
НАП, независимо че според приложената обща справка за задължено лице, изходяща от ТД
на НАП, същият е бил валиден от 16.04.2014 г. до 30.10.2014 г.
Ето защо следва изцяло да се сподели изводът на пръвоинстанционния съд, че анализът
на обсъдените доказателства обосновава извод в насока, че първата от заповедите за
възлагане на ревизия – тази от 09.06.2014 г. не е била редовно връчена на проверяваното
лице и същото не е било надлежно уведомено за ревизията.
Редовно връчени са били обаче трите последващи заповеди – от 15.08.2014 г.,
28.08.2014 г. и 19.09.2014 г., т.к. са били изпратени и приети на заявения за кореспонденция
адрес от надлежно упълномощено с представителна власт за пред данъчните органи лице от
името на управителя на „Лигъл консулт“ЕООД.
Следователно – считано от 18.08.2014 г., когато е връчена първата от посочените по-
горе заповеди, проверяваното дружество е било надлежно уведомено за възложената
ревизия, с проверяван период 24.04.2014 г. – 30.04.2014 г. /първоначално/, а в последствие и
за добавения период 01.05.2014 г. – 31.07.2014 г.
Ревизията е приключила с ревизионен акт от 23.02.2015 г., с който са установени
публични задължения към държавата от страна на проверяваното лице, съответно – ДДС за
внасяне за периода 24.04.2014 г. – 30.04.2014 г. в размер на 82 686,29 лв.; ДДС за внасяне за
периода 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. в размер на 50 615,43 лв.; ДДС за внасяне за периода
01.06.2014 г. – 30.06.2014 г. в размер на 117 123,33 лв. и ДДС за внасяне за периода
01.07.2014 г. – 31.07.2014 г. в размер на 135 586,30 лв.
Изложеното до тук сочи на безсъмнено установяване на първата от положителните
предпоставки, установени от чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и предпоставящи уважаване на
предявен иск с посоченото правно основание, а именно – че процесната сделка за покупко-
продажба от 23.10.2014 г. е сключена след датата на връчване на заповедта за възлагането на
ревизията, в резултат на която са установени публични задължения към държавата.
По спорните въпроси дали имуществото, предмет на сделката, за която се иска да бъде
обявена за недействителна спрямо Държавата и общините, е принадлежало на длъжника към
момента на сключването й, вкл. към момента на предявяване на иска по чл.216, ал.1, т.4
ДОПК и дали същата е сключена с намерение за се увреди публичния взискател.
Ангажираните от въззиваемите пред първоинстанционния съд писмени доказателства
установяват, че на 21.08.2014 г. между „Лигъл консулт“ ЕООД, като заемодател, и Ж. С. В.
и Г. М. В., като заемополучатели, е бил сключен договор за заем. Съобразно клаузите му
заемодателят предоставил на заемателите в заем сумата от 73 000 лв., която, заедно с
лихвата от 3% върху размера на заемната сума, определена като дължима за периода от
датата на предаване на сумата до връщането й на заемодателя, е следвало да се върне в срок
до 30.10.2014 г.
За обезпечаване на договора за заем заемополучателите поели задължение да
прехвърлят правото на собственост върху техен собствен недвижим имот, подробно описан,
който е и имотът, обект на процесната сделка.
Уговорено е, че ако заемополучателите върнат заема и лихвите в уговорения срок,
заемодателят е длъжен да им прехвърли обратно правото на собственост върху недвижимия
имот.
5
Според нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 34, т.I, рег. № 5436, дело №
24/2014 г. на 21.03.2014 г. Ж.В., която по това време е била в брак с Г.В. /удостоверение за
сключен граждански брак от 14.07.1990 г./, придобила този имот на основание покупко-
продажба от И. Н. и Ц. М.-Н..
На същата дата, на която е сключен договора да заем, обсъден по-горе – 21.08.2014 г.,
страните по него са сключили и договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нот.акт № 157/21.08.2014 г., том I, рег. № 8578, нот.дело № 140/2014г. на
нотариус с рег. № *** от РНК, с който Ж.В. и Г.В. прехвърлили на „Лигъл консулт“
ЕООД собствеността върху недвижимия имот, обект на предходната покупко-продажба,
срещу сумата от 73 000 лв.
Пак на 21.08.2014 г. страните по договорите за заем и покупко-продажба съставили и
обратно писмо, според съдържанието на което сключеният на 21.08.2014 г. договор за
продажба на недвижим имот обезпечава връщането на заемна сума в размер на 73 000 лв. по
договора за заем.
Според представеното банково бордеро от 27.08.2014 г. „Лигъл консулт“ ЕООД
превело по сметка на ответницата Ж.В. сумата от 73 000 лв. като основание за плащането е
посочен нот.акт № 157/21.08.2014 г.
С платежно нареждане от 23.10.2014 г. Ж.В. е превела по сметка на „Лигъл консулт“
ЕООД сумата от 73 000 лв., с посочено основание за плащането – покупка на недвижим
имот.
На същата дата - 23.10.2014 г., с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №
140, т.I, рег.№ 21263, дело № 116/2014 г. на нотариус с рег. № 595 от РНК, „Лигъл
консулт“ ЕООД продало на Ж.В. недвижимия имот, обект и на предходно обсъдените
прехвърлителни сделки.
Пред първоинстанционния съд е представено Решение № 5838/10.09.2018 г.,
постановено по гр.д. № 2613/2017 г. по описа на СГС, ГО, влязло в сила на 03.10.2018 г., с
което е признат за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.5, вр чл.17, ал.1, вр. чл.152 от ЗЗД,
като симулативен и поради противоречие със закона на прикритата сделка за обезпечаване
на договора за заем от 21.08.2014 г. договорът, сключен с нот.акт № 157/21.08.2014 г., том I,
рег. № 8578, нот.дело № 140/2014г. на нотариус с рег. № *** от РНК.
По делото няма данни дали и кога исковата молба, с която Ж. и Г.В.и предявили горните
искове против „Лигъл консулт“ЕООД и по която е постановено посоченото решение на
СГС, е била вписана.
Че това е станало след предявяване на иска, по който е образувано настоящето
производство, респ. – след вписване на възбраната върху имота въз основа на допуснатото
на този иск обезпечение, а в последствие – вписването на исковата молба, може да се
заключи от факта, че след влизането му в сила на 08.11.2018 г. пред СРС е била депозирана
искова молба от Ж. и Г.В.и против НАП, в която са изложени твърдения, че вписването на
нот.акт № 140, т.I, рег.№ 21263, дело № 116/2014 г. на нотариус с рег. № 595 от РНК било
несъществуващо обстоятелство, с което се накърнявало правото на собственост на ищците,
защото същият нямал вещно-прехвърлителен ефект и е поискано установяване със силата на
пресъдено нещо на това обстоятелство.
Релевантният факт, че исковата молба по гр.д.№ 2613/2017 г. по описа на СГС, ГО е
вписана след обезпечаването на настоящия иск и предявяването му, вкл. – вписването на
възбрана върху недвижимия имот като обезпечителна мярка и вписването на исковата
молба, се установява и от приложените два броя справки по лица от Службата по вписвания
София за периода 01.01.1992 г. – 22.07.2016 г. Според същата възбраната, допусната като
обезпечение по предявения иск по настоящето дело е вписана въз основа на молба от
13.04.2016 г. с вх.рег.№ 20673, като до посочената дата и вписването на възбраната, вкл. до
6
момента на последващото вписване на исковата молба по персоналните партиди на
въззиваемите не е имало други вписвания/отбелязвания на искови молби, възбрани или др.,
касаещи процесния имот.
Настоящата въззивна инстанция приема, че анализът на гореобсъдените доказателства
сочи на неправилност и необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че поради
съдебното прогласяване на нищожността на сделката, въз основа на която „Лигъл консулт“
ЕООД се легитимира като собственик на имота, нейн обект, той не е станал такъв, поради
което и не би могъл да прехвърли собствеността върху него с последващия договор от
23.10.2014 г., т.к. той също е нищожен, поради симулативността му. Прикритата сделка за
обезпечаване на договора за заем от 21.08.2014г. също била нищожна, като сключена в
нарушение на забраната по чл.152 от ЗЗД.
Неправилен и необоснован се явява и изводът, че поредицата от сключени от „Лигъл
консулт“ ЕООД сделки – договора за заем от 21.08.2014 г. и симулативните договори за
продажба на недвижим имот от 21.08.2014 г. и от 23.10.2014 г. не са довели до намаляване
на имуществото на дружеството, защото на 27.08.2014 г. от патримониума на дружеството
били излезли 73 000 лв., които на 23.10.2014 г. се върнали обратно. И т.к. дружеството не е
станало собственик на процесния недвижим имот, неговото имущество не е намаляло, нито
било доказано намерение за увреждане на публичния
взискател.
Според задължителните мотиви на т.2 от ТР № 4/06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС, вписването по принцип има оповестително действие, като според чл. 1 от
Правилника за вписванията то се състои в даване гласност на подлежащите на вписване
актове, а когато се вписват искови молби - в даване гласност на спора по отношение на
третите на този спор лица.
Само по изключение, в изрично посочените в закона случаи /например чл. 114, б."б",
изр. 2 ЗС във връзка с исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 88,
ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД, чл. 227, ал. 5 ЗЗД/ вписването на исковите молби
има и защитно действие: осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички
права, придобити от трети лица след вписването.
Макар искът по чл.216, ал.1 ДОПК във всичките му хипотези на т.1 – т.6 да не е сред
изрично посочените по-горе, с оглед обстоятелството, че неговото съдържание и предмет на
защита имат идентичен характер с Павловия иск по чл.135 ЗЗД следва да се приеме, че
вписването на исковата молба по такъв иск има същия защитен ефект, както и при иска по
чл.135, ал.1 ЗЗД.
Идентично становище е застъпеното в Решение № 84 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. №
601/2019 г., II т. о., ТК, според мотивите на което специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК,
уреждащ правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични
вземания със свое имущество с цел да ги увреди, по своята правна природа е вид
отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно
приложение на чл. 135 ЗЗД.
Възприето е още, че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право
на този иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес,
законодателят е дал принципно по- силна защита на тези кредитори в сравнение с
кредиторите по общия отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, защото в хипотезатата на чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК е без значение знанието на приобретателя за увреждането, като е
достатъчно намерението на отчуждителя за това. Поради последното и дадените в ТР №
2/09.07.2019 г. по т.д. № 2/ 2017 г. ОСГТК на ВКС указания по тълкуването и прилагането
на чл. 135, ал. 1 ЗЗД при поредица от увреждащи кредиторите сделки следва да важи в още
по–висока степен за кредиторите-ищци по исковете, уредени в чл. 216, ал. 1 ДОПК.
Като изцяло споделя така възприетото разрешение и се присъединява към него, по
7
отношение на настоящия казус решаващият състав извежда, че извършеното разпореждане
от публичния длъжник с придобития от него недвижим имот, предмет на поредицата от
разпоредителни сделки след вписването на възбраната, допусната като обезпечение на
предявения в настоящето производство иск, а в последствие на исковата молба, е
непротивопоставимо на ищеца-въззивник, с оглед оповестително-защитния характер на
вписването.
Това е така, защото в случая вписването брани ищеца от правните последици на
извършените от първия ответник по предявените при условието на субективно пасивно
съединяване искове последващи разпоредителни сделки с имота, като обвързва
последващите приобретатели /втория и третия ответник/ със силата на пресъдено нещо на
решението.
От друга страна и предвид въведените възражения в хода на процеса от страна на
въззиваемата Ж.В. с отговора по исковата молба, че сделката, въз основа на която „Лигъл
консулт“ЕООД е придобил недвижимия имот била симулативната, вкл. с оглед възприетото
от първоинстанционния съд, че установената с влязло в сила съдебно решение симулация
рефлектира и по отношение валидното придобиване правото на собственост от публичния
длъжник следва да се посочи, че и съдебно признатата симулация в случая е
непротивопоставима на въззивника.
Трайната съдебна практика по приложението на чл.17, ал.2 и ал.3 ЗЗД приема, че по
отношение на кредитор – ищец по чл.135 ЗЗД, ответниците - длъжникът и договарялите с
него лица, не могат да правят възражение за симулативност на увреждащото действие,
защото цитираните правни норми бранят правата на добросъвестните приобретатели на
недвижим имот, прехвърлен привидно, ако придобиването е осъществено преди вписване на
иска за разкриване на симулацията, както и правата на кредиторите на приобретателя на
такъв имот, ако са вписали възбрана преди този момент.
В тези случаи макар да обявява привидната сделка за нищожна и като такава без
транслативен ефект, законодателят дава предпочитание на третите лица и кредиторите, пред
тези на страните по привидната сделка. Така ако първите са добросъвестни, те запазват
придобитите от или срещу приобретателя по нищожната сделка права, макар самият
приобретател да не е имал такива.
Това разрешение намира приложение и спрямо кредиторът – ищец по чл.135
ЗЗД, доколкото същият е добросъвестен към момента на вписване на исковата молба за
обявяване на относителна недействителност и срещу него ответниците могат да правят
възражение за привидност на оспореното увреждащо действие, само ако преди това са
вписали искова молба за разкриване на тази привидност.
Приема се, че в такива случаи ищецът по иска по чл.135 ЗЗД е в положение,
аналогично на кредиторите на приобретателя по чл.17 ал.3 ЗЗД и неговите права не могат да
отпаднат, дори сделката между неговия длъжник и приобретателя да е привидна /Решение №
134/15.04.2015 г. по гр.д.№ 3288/2013 г., IV г.о., Определение № 34/29.01.2018 г. по т.д. № .
2007/2017 г., I т.о. и др./.
Отнесено към настоящия казус във връзка с вече изложените съображения досежно
идентичния характер на отменителния иск по чл.216, ал.1 ДОПК и Павловия по чл.135 ЗЗД
горепосоченото предпоставя, че възраженията на ответниците-въззиваеми в настоящето
производство за относителна симулация на процесната продажба, като привидна,
прикриваща обезпечаването на задължения за връщане на заета сума чрез прехвърляне на
имота на заемодателя, с уговорка за обратно прехвърляне след изпълнение, са без значение
за изхода от спора. Независимо че такава симулация е установено да е налице с влязло в
сила съдебно решение, тя не може да бъде противопоставена на въззивника – кредитор,
наложил възбрана върху недвижимия имот, предмет на привидната сделка от преди
вписване на исковата молба за установяване привидността. Същият има качеството на
8
кредитор по публично вземане на приобретателя по привидното съглашение /“Лигъл
консулт“ЕООД/, наложил възбрана върху предмета, до който се отнася привидната сделка.
Затова и независимо че силата на пресъдено нещо на съдебното решение се
разпростира и спрямо кредитора на длъжника, ако с нея е признато или отречено, че
определено имуществено право принадлежи на длъжника, защото правото на кредитора да
се удовлетвори /чл. 133 ЗЗД/ е правно обусловено от принадлежността на това конкретно
имуществено право към имуществото на длъжника, то в случая силата на пресъдено нещо,
установена от Решение № 5838/10.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2613/2017 г. по описа
на СГС, ГО не може да се противопостави на въззивника, чийто права са охранени от
предходно вписване на възбрана върху имота, предмет на симулативната сделка, както и на
искова молба, инициираща настоящето производство.
По отношение на него, както вече се посочи, следва да се счетат запазени придобитите
от приобретателя по нищожната сделка и негов длъжник права, макар самият приобретател
да не е имал такива.
По тези съображения въззивната инстанция приема за несъстоятелно въведеното
възражение от въззиваемите, че имуществото, предмет на сделката, за която се иска да бъде
обявена за недействителна спрямо Държавата и общините, не е принадлежало на длъжника
към момента на сключването й, вкл. към момента на предявяване на иска по чл.216, ал.1, т.4
ДОПК.
Неоснователно е и другото възражение – че същата е сключена без намерение да се
увреди публичния взискател, вкл. че това не е сторено, т.к. срещу прехвърлената
собственост публичният длъжник е получил парична сума – т.е. налице е еквивалентност на
престациите и кредиторите на продавача не са увредени.
На първо място следва да се посочи, че нормата на чл.216, ал.1, т.4 ГПК не е установила
изискване атакуваната сделка да е възмездна и да е нарушен принципа на еквивалентност на
насрещната престация така, както се поддържа от ответниците-въззиваеми. Тези основания
за обявяване на сделката за относително недействителна са предвидени в текста на чл. 216,
ал. 1, т. 2 ДОПК и са ирелевантни за предмета на настоящето производство.
Релевантно за хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК е установяване намерението на
длъжника за увреждане на публичния кредитор, което подлежи при условието на пълно и
главно доказване от страна на ищеца, без да е налице изискване за установяване на такова
намерение и у лицето, с което длъжникът договаря.
При приетото за установено по-горе решаващият състав приема за установено в
настоящия казус наличието на намерение у длъжника за увреждане на публичния взискател,
по следните съображения:
Процесната разпоредителна сделка е сключена след като длъжникът е бил уведомен с
нарочна заповед за започнала ревизия относно негови задължения по ЗДДС, приключила с
ревизионния акт, установяващ такива задължения към публичният взискател, които са в
големи размери. Справката, извършена по партидата на „Лигъл консулт“ЕООД в ТР
установява, че не са публикувани годишни финансови отчети нито за проверяваната 2014 г.,
нито за последващите години, а според публикуваният такъв за 2013 г. през същата
дружеството не е осъществявало каквато и да е търговска дейност. Въпреки твърденията на
ответниците-въззиваеми по делото не са ангажирани други доказателства дружеството
дръжник да притежава движимо или недвижимо имущество, от което публичният кредитор
да се удовлетвори.
На самостоятелно основание дори и при установеност на последния факт за
съществуването на потестативното право на ищеца да обяви процесната сделка за
относително недействителна няма значение дали след разпореждането длъжникът разполага
с друго имущество и каква е стойността му, предвид че към момента на принудителното
9
изпълнение тази стойност може да е различна, а и кредиторът разполага с възможност да
избере от кое имущество да се удовлетвори.
Ето защо и във връзка с вече изложеното относно правната същност на специалния иск
по чл. 216, ал. 1 ДОПК, според решаващият състав и за целите на настоящето производство
като увреждащо кредитора действие следва да се приеме всеки правен и/или фактически акт,
с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника, респ. – увреждане е винаги налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, както и в процесния случай, както и когато то намалява или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.
По изложените съображения и поради установяването в кумулативна даденост на
всички положителни предпоставки от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, а
именно – атакуваната сделка е сключена след датата на връчване на заповедта за възлагане
на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения на проверяваното лице,
което е отчуждило свое имущество, което може да послужи на публичния взискател за
удовлетворяване на вземането му, с намерение да увреди кредитора си.
Затова като неправилно, първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо
него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи.
По разноските.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК въззиваемите следва да
бъдат осъдени да заплатят на въззивника сторените от него по делото разноски, които за
пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция, които се измеряват в дължимо
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител за процесуално
представителство пред двете съдебни инстанции, в размер на по 450 лв., определени по реда
на чл.25, ал.1 от Наредбата за плащането на правната помощ и чл.78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1895/09.03.2020 г., постановено по т.д. № 1152/2016 г. по описа на
СГС, ГО, с което е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите, чрез
Главен публичен изпълнител при ТД на НАП София иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4
ДОПК против «Лигъл консулт»ЕООД, ЕИК *********, Ж. С. В. – ЕГН ********** и Г. М.
В. – ЕГН ********** за обявяване за недействителен по отношение на Държавата на
договор за продажба на недвижим имот от 23.10.2014 г., сключен между «Лигъл
консулт»ЕООД и Ж. С. В., по време на брака й с Г.М.а В., обективиран в нот.акт №
140/23.10.2014 г., т.I, рег. № 21263, нот.д. № 116/2014 г. на нотариус Д. А., с район на
действие – СРС, както и в частта, с която НАП е осъдена за заплати на Ж. С. В. и Г. М. В.
сторените от тях разноски в производството в размер на 6 500 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
По предявен иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК от Национална агенция за
приходите, чрез Главен публичен изпълнител при ТД на НАП София , против «Лигъл
консулт»ЕООД, ЕИК *********, Ж. С. В. – ЕГН ********** и Г. М. В. – ЕГН **********
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Държавата на договор за продажба на
недвижим имот от 23.10.2014 г., сключен между «Лигъл консулт»ЕООД и Ж. С. В., по
време на брака й с Г.М.а В., обективиран в нот.акт № 140/23.10.2014 г., т.I, рег. № 21263,
нот.д. № 116/2014 г. на нотариус Д. А., с район на действие – СРС.
ОСЪЖДА «Лигъл консулт»ЕООД, ЕИК *********, Ж. С. В. – ЕГН ********** и Г. М.
В. – ЕГН ********** да заплатят на Национална агенция за приходите, чрез Главен
10
публичен изпълнител при ТД на НАП София сумата от общо 900 лв. Разноски по делото
пред двете съдебни инстанци за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му
представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11