О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
457
гр. Пазарджик, 21.08.2019г.
ОКРЪЖЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивета Парпулова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Борислав Илиев
2. Росица Василева
като разгледа докладваното от съдия Б.Илиев в.ч.гр.д. № 584 по описа на Окръжен
съд-Пазарджик за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна
жалба с вх. №8/09.08.2019г. по описа на Служба по вписванията-Велинград,
подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Московска“ № 19,
представлявана от В. М. С.-Главен изп. дир. и Д. Н. Н.-изп. дир., действащи
чрез пълномощника си А. И. К., против Определение от 05.08.2019г. на
съдията по вписвания при Районен съд - Велинград, с което е отказано вписване
на заличаване на възбрана, вписана под дв. вх. рег. №1312, акт № 149, том I от 11.09.2013г. по описа на
Служба по вписванията – Велинград.
Частният
жалбоподател твърди, че по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот влязло в законна сила на 17.01.2019
г. и вписано в Служба по вписванията – Велинград под вх. рег.№ 236, акт № 156,
том I от 14.02.2019г. е
придобил правото на собственост
върху следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. Р., общ. Р., обл. Пазарджик, одобрени със Заповед
РД-18-16/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АККК, находящ се в гр. Р.,
ул***, с площ от 786 кв.м., с начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен
план: 1020, квартал: 91, парцел IV-1020, при съседи: ***, ***, ***, ***, ведно
с построените в него сгради, както следва: сграда с идентификатор ***.1, със ЗП
от 84 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда
с идентификатор ***.2, със ЗП от 85 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор ***.3, със ЗП от 42 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж;
сграда с идентификатор ***.4, със ЗП от 28 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор ***.5, със ЗП от 25 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: селскостопанска сграда.
В частната жалба се твърди, че върху
гореописаните имоти е вписана в Служба по вписванията-Велинград възбрана под дв. вх. рег. № 2538, акт № 149, том I от 11.09.2013г. по изп.д. №
2018780400157 по описа на ЧСИ Ирина Христова, рег. № 878 на КЧСИ.
Подържа се, че след влизане в сила на
постановлението за възлагане придобилият собствеността купувач и всеки
последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана
по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права, какъвто бил
настоящия случай.
Частният жалбоподател твърди, че възбраната е
изпълнила своята защитна функция - да запази имота в патримониума на длъжника
до момента на публичната продан. Посочва, че липсват доказателства в периода
между вписване на възбраната и влизане в сила на постановлението за възлагане
длъжникът да е извършил разпореждания с възбранения имот в полза на трето лице или
че възбраната е противопоставима на купувача на публичната продан.
Моли съда да отмени Определение от 05.08.2019 г. на
съдията по вписвания при Районен съд - Велинград, с което е отказано вписване
на заличаване на възбрана, вписана под дв. вх. рег. № 1312, акт № 149, том I от 11.09.2013г. по описа на Служба по
вписванията – Велинград по изп.д. № 2012878040157
по описа на ЧСИ Ирина Христова, рег. № 878 на КЧСИ.
Въззивният съд, след
като прецени доводите, изложени в частната жалба и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е допустима, подадена
от активно легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните
съображения:
От представеното по
делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.12.2018г. по изп.д. № 20118200401680
по описа на ЧСИ Тодор Луков, рег. № 820 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд
– Пловдив, влязло в законна сила на 17.01.2019 г. и вписано в Служба по
вписванията – Велинград под вх. рег.№ 236, акт № 156, том I от 14.02.2019г. се установява, че „Банка
ДСК“ ЕАД е придобила правото на собственост върху горепосочените недвижими
имоти, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Р., общ. Р.,
обл. Пазарджик, находящ се в гр. Р., ул***, с площ от 786 кв.м., ведно с
построените в него сгради, както следва: сграда с идентификатор ***.1, със ЗП
от 84 кв.м.; сграда с идентификатор ***.2, със ЗП от 85 кв.м; сграда с
идентификатор ***.3, със ЗП от 42 кв.м;
сграда с идентификатор ***.4, със ЗП от 28 кв.м.; сграда с идентификатор
***.5, със ЗП от 25 кв.м.
От представените по
делото доказателства – удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания
на имот, издадени от Служба по вписванията –
Велинград, се установява, че
преди придобиването на имотите от купувача „Банка ДСК“ ЕАД на публична продан
върху тях е била вписана възбрана под дв. вх. рег. № 1312,
акт № 149, том I от 11.09.2013г. по описа на Служба по вписванията – Велинград по друго изпълнително дело - изп.д. №
201787804000157 по описа на ЧСИ Ирина Христова, рег. № 878 на КЧСИ.
Купувачът „Банка ДСК“
ЕАД е отправил искане за заличаване на посочената възбрана до Служба по
вписванията - Велинград. С Определение от
05.08.2019г. съдията по вписвания при Районен съд – Велинград е отказал да
заличи възбраната, като е изложил следните мотиви: на основание чл. 31,
ал. 1 от ПВп заличаването на възбрани става по писмено нареждане на
учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което
е представена гаранцията или обезпечението, като в процесния случай липсва
нареждане от съдебния изпълнител, наложил възбраната за нейното заличаване, а
само молба от пълномощник на купувача от проведената публична продан на
имотите. Съдията по вписванията е изложил аргумент, че възбраните по реда на
ГПК се вдигат само по нареждане на органа, който ги е наложил и след преценка
за наличие на основание за това от същия орган. Посочил е, че тази преценка не
е в неговите правомощия.
Съгласно разясненията, дадени в т. 3 в ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д.
№ 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, вписана възбрана по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК
или наложена в изпълнително производство по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не
се заличава след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот,
освен в изрично предвидените от закона хипотези. Като пример за такава е
посочена разпоредбата на чл. 31 от ПВп - „с писмено
нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната
или пред което е представена гаранцията или обезпечението“ или „по искане на
заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното
учреждение, че вписването може да се заличи“. Разяснено е, че наложените възбрани не се погасяват,
нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и
разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ГПК е неприложима. Те бранят интересите както на
купувача на публичната продан – осигуряват му по-ранна противопоставимост на
правото на собственост (от вписването на най-ранната възбрана от кредитор
участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане),
така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим
имот е под възбрана.
Прието е, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична
продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на
имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не
му е противопоставима и не брани права.
В случая от представените по делото удостоверения за извършени вписвания,
отбелязвания и заличавания по персоналната партида на частния жалбоподател „Банка ДСК“ ЕАД може да се
направи извод, че не са налице извършени разпореждания от длъжника Д.Д.или
искови молби на трети лица, вписани след възбраната с дв. вх. рег. № 1314, акт
№ 149, том I от 11.09.2013г.2538,
по описа на Служба по вписванията – Велинград, но преди вписването на
постановлението за възлагане. Процесната възбрана обаче брани права на
взискателя Юробанк
България по изпълнително дело, различно от изпълнителното дело,
по което частният жалбоподател е придобил имотите на публична продан. Възбраната,
чието заличаване се иска, е наложена по изп.д.
№ 20178780400157 по описа на ЧСИ Ирина Христова, рег. № 878 на КЧСИ, като няма
данни взискателят по това изпълнително дело да е участвал в разпределението,
извършено при публичната продан по изп.д. № 20118200401680 по описа на ЧСИ
Тодор Луков, рег. № 820 на КЧСИ. Възбраната по посоченото изп.д. по описа на ЧСИ Ирина Христова, рег. № 878 на
КЧСИ предхожда публичната продан на имотите и следва да бъде запазена, защото
не може да се изключи възможността същите имоти отново да се върнат в
патримониума на длъжника Д.Д. и
по отношение на тях отново да се проведе публична продан. В настоящия случай не
е налице изрично предвидена от закона хипотеза на погасяване по правото на
вписаната възбрана. Възбраната брани правата на взискателя Юробанк България, по
чието искане е наложена в другото изпълнително производство, а именно: изп.д. №
20178780400157 по описа на ЧСИ Ирина Христова, рег. № 878 на КЧСИ. Няма данни
по делото правата на този взискател да са удовлетворени, поради което и с оглед
неприложимостта на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД процесната възбрана не подлежи на
заличаване (в
този смисъл Определение № 177 от 12.10.2018г. на ВКС по ч. гр. д. №
1418/2018 г., II г. о.,
ГК; Определение № 86 от
17.05.2019г. на ВКС по ч. гр.д. № 1590/2019г. І г.о, ГК).
Съдебният изпълнител е компетентен да извърши проверката относно наличието
или липсата на законовите предпоставки за заличаване на възбраните, като в
случай, че са налице, да издаде „писмено
нареждане“ за това,
представянето на което представлява основание на съдията по вписванията да
разпореди вписването на заличаването на възбраната. По делото не е представено „писмено нареждане“ по чл. 31 от
ПВп, издадено от ЧСИ Ирина
Христова, рег. № 878 на КЧСИ, че вписването на възбраната може да се заличи.
Съобразявайки
изложеното съдът намира постановения от съдията по вписвания отказ за вписване
заличаването на възбраната за правилен и законосъобразен и като такъв следва да
бъде потвърден.
Водим от горното, Окръжен съд-Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 05.08.2019г. на
съдията по вписванията при Районен съд-Велинград, с което е отказано да се
разпореди заличаване вписването на възбрана, вписана в Служба по
вписванията-Велинград под дв. вх. рег. № 1312, акт № 149, том I от 11.09.2013г.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България, с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, при условията на чл. 280, ал.
1 ГПК, на основание чл. 274, ал. 3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.