№ 702
гр. София , 09.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500641 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 8.02.2021 г. на ищците Б. М. Д. и Л. Б. М. срещу определението от 6.01.2021
г. по търг. дело № 53/2019 г. на Окръжен съд – гр. Видин, с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е спряно
производството по делото до приключване на наказателното производство, предмет на досъдебно производство
№ 242-ЗМ-311/2018 г. по описа на РПУ – гр. Белоградчик.
В жалбата се твърди, че неправилно ВОС е приел, че е налице основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК. Сочи се, че не е от значение за настоящото дело дали извършеното от водача на автомобила деяние
представлява престъпление, а дали представлява деликт.
Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в писмения отговор на процесуалния си представител заявява
становище за основателност на частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. М. Д. и Л. Б. М. с искова молба от 5.08.2019 г., с която срещу
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД са били предявени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумите 150 000
лв. за първия ищец и 180 000 лв. за втората ищцата, представляващи застрахователни обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинени неимуществени вреди
във връзка с ПТП от 7.11.2018 г. в близост до с. Медовница, област Видин, заедно със законната лихва от
предявяване на исковете до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че процесното ПТП било
виновно причинено от П. Н. К. като водач на л.а. „Пежо 106“ с рег. № ***, който поради неопитност и движение с
несъобразена скорост, навлизайки в десен завой, изгубил контрол над управлението на автомобила, при което
навлязъл в лентата за насрещно движение и преобръщайки се самокатастрофирал, като се установил извън
пътното платно. Вследствие на така настъпилото ПТП е пострадала спътничката в автомобила Н. Г. С., която е
получила несъвместими с живота травматични увреждания и починала на място. Твърди се, че ищецът Б.Д.
1
живеел на съпружески начала с нея, като били родители на малолетната ищца Л.М., като смъртта на починалата
им причинила значителни неимуществени вреди. Отговорността на виновния водач била покрита от
задължителна застраховка, сключена с ответното дружество.
В отговора на исковата молба ответното дружество е навело твърдения, че по случая е образувано досъдебно
производство, предмет на ДП 242-ЗМ-311/2018 г. по описа на РПУ – гр. Белоградчик, пр. пр. № 2421/2018 г. на
ОП – Видин, като е поискал съдът служебно да изиска копие от цялата преписка.
С писмо с изх. № 53/16.12.2019 г. съдът е изискал справка за движението на посоченото досъдебно
производство, в отговор на което е постъпило писмо с вх. № 92/10.01.2019 г. на ОП – Видин. В същото е
посочено, че досъдебното производство не е приключило.
С определение от 10.01.2020 г. съдът спрял исковото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до
приключване на същото висящо наказателно производство. Прието е, че това производство е от преюдициално
значение за изхода по предявените искове, тъй като в него ще се разреши въпроса за вината на обвиняемия
участник в ПТП, която вина е елемент от състава на непозволеното увреждане.
Това определение от 10.01.2020 г. е било отменено с определение от 27.02.2020 г. по ч.гр.д. № 851/2020 г. на
САС. Със същото е прието, че основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е приложимо само, ако наказателното
производство е в съдебна фаза, което в случая не е налице. Прието е и, че по настоящото дело липсват данни за
предмета и обвиняемото лице по посоченото досъдебно производство.
В съдебното заседание на 16.12.2020 г. е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване.
С обжалваното определение от 6.01.2021 г. съдът е спрял исковото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК. Посочено е, че при служебно извършена проверка в деловодството на ОС – Видин е установено, че липсва
внесен обвинителен акт по горепосоченото досъдебно производство. Прието е, че това висящо наказателно
производство е отрицателна процесуална предпоставка за предявения иск, тъй като от установяването на
престъпните обстоятелства зависи изхода на гражданския спор, като при висящо досъдебно производство
спирането следва да е на това основание.
Определението е неправилно.
Според чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско
дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.
Хипотезата е близка до тази по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което основание за спиране предполага наличие на висящ
съдебен или арбитражен процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо
ще бъдат признати или отречени права, правоотношения или факти /в допустимите случаи – чл. 124, ал. 4, чл. 300
ГПК и др./, релевантни за резултата по спряното производство. За разлика от нея преюдициалността по чл. 229,
ал. 1, т. 5 е с по-тясно приложно поле, тъй като изисква: 1) да липсва образувано съдебно наказателно
производство – ако такова е налице ще е приложима предходната хипотеза по т. 4, и 2) обусловеността на
гражданския спор да бъде не толкова спрямо разкритите обстоятелства /такива и гражданският съд може да
установява със способите за доказване по ГПК/, а спрямо техния престъпен характер – той не би могъл да се
установява от гражданския съд, освен в ограничената хипотеза на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прочее, в хипотезата на чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК изходът на гражданското дело следва да е в зависимост не просто от установяването на дадено
фактическо обстоятелство, а от специалното установяване на неговия престъпния характер, т.е. наказателната
противоправност на дадено деяние, което извън хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК може да стане само по
наказателнопроцесуален ред. Тази специална преюдициалност е приложима за много ограничен кръг граждански
дела /напр. при преценката за недостойнство за наследяване по чл. 3 ЗН/ и тя е с по-тесен обхват спрямо
задължителната сила на присъдата на наказателния съд по чл. 300 ГПК, обхващаща и авторството на деянието. В
конкретния казус този втори аспект на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице.
2
Основателността на предявените искове по чл. 432 КЗ предполага установяване на възникнала деликтна
отговорност за водача на МПС при процесното ПТП и нейното покритие от задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Нито едно от тези условия не включва във фактическия си
състав наличието на престъпен характер на деянието на водача, нито на друго лице. По-специално, това не е
необходимо с оглед предпоставките по чл. 45 ЗЗД. Релевантно за деликтната отговорност е дали водачът е
извърши деянието, но не и дали то е наказуемо по наказателноправен ред, което единствено е от значение при
основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Спрямо самото извършване на деянието наличието на висящо
наказателно производство би могло да обоснове друго основание за спиране, но само ако е висящо в съдебна фаза
– по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Това се обосновава с действието на присъдата по чл. 300 ГПК. В случая обаче такова
висящо съдебно производство липсва. Наличието на висящо досъдебно производство не обосновава спиране по
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а може да обоснове основание за спиране по т. 5 само при допълнителното условие,
посочено по-горе, което също не е налице в случая.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в обжалваното определение е записано, че след служебна
проверка е установена липса на внесен обвинителен акт срещу водача на автомобила, но не е посочено дали и как
съдът се е уверил, че образуваното досъдебно производство продължава да е висящо към 2021 г. Оскъдни данни
за такава висящност има към м. 01.2019 г. – видно от писмото с вх. № 92/10.01.2019 г. на ОП – Видин, но не е
ясно каква е настоящата съдба на това производство. Отделен е въпросът, че дори и от това писмо не става ясно
нито какъв е предметът, нито кой е обвиняемият по това досъдебно производство, както правилно е констатирано
в определението от 27.02.2020 г. по ч.гр.д. № 851/2020 г. на САС. Ето защо не е налице основанието за спиране по
чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК.
С оглед на изложеното частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното определение следва да
се отмени като неправилно.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 6.01.2021 г. по търг. дело № 53/2019 г. на Окръжен съд – гр. Видин.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3