№ 32
гр. ЛЕВСКИ , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20214410200052 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М. П. П., против НП
№2020-293-зз-445/03.09.2020г., издадено от директора на ОДМВР – Плевен.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление. Счита
същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита същото за
издадено от компетентен орган по материя, място и степен орган, но в разрез
с материалния и процесуалния закон, при несъобразяване конкретната тежест
на извършеното нарушение.
Навежда довод за допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство. Счита, че издаденото НП е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в процесуаалните правила и в
нарушение на материалния закон.
Сочи, че пристигнал в гр. Левски и след приключване с обяда, решил да
провери дали негов познат, който работел в офиса на А1 е на работа. Слязъл
от автомобила и прекрачил прага на офиса, като останал непосредствено до
вратата. В офиса не е имало други лица – клиенти, с изключение на
работещите в офиса, които се намирали на достатъчно разстояние от него, а и
зад механични прегради. След като попитал за лицето, се обърнал, защото се
сетил, че в колата е останала маската му, но на вратата бил пресрещнат от
1
полицейски служител. Обяснил ситуацията, но въпреки това му бил съставен
АУАН.
Твърди, че от описаното в АУАН нарушение, квалифицирано по чл. 63
от ЗЗ, не ставало ясно коя нормативна разпоредба от кой закон е нарушил.
Разпоредбата на чл. 63 от Закона за здравето не осъществявал
изписаното словом нарушение, че не било спазено изискването за пълно
съвпадение на словесното описание на нарушение в АУАН и в НП. Излага
подробни съображения.
Сочи, че е спорна правната природа на издадената заповед на
министъра на здравеопазването, тъй като не била публикувана в ДВ.
Счита, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН.
Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
За административнонаказващия орган редовно призован – не се явява
представител. Изразено е писмено становище по жалбата. АНО счита, че
жалбата е неоснователна. Моли съда да потвърди издаденото наказателно
постановление, като издадено от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия. Счита, че наложеното наказание по вид и размер съответства на
извършеното нарушение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена, а наказателното постановление – отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне
на АУАН против жалбоподателя за това, че на 23.06.2020 г. в 15:20 часа, в гр.
Левски, ул. Ал. Стамболийски, се намира в закрито обществено място – офис
на А1 №47 и няма поставена защитна маска за лице или друго средство,
покриващо устата и носа.
Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ вр. чл.
63 от ЗЗ, във вр. със Заповед РД-01-354/22.06.2020г.
Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300
2
лв. на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето.
Разпитани са актосъставителят и свидетелят по акта.
Актосъставителят заявява, че не си спомня и че поддържа констатациите
в акта.
В качеството на свидетел е разпитан полицейският служител С.. Според
показанията му, с колегата му са видели жалбоподателя да влиза в офиса на
А1, без поставена предпазна маска. Колегата на свидетеля го извикал навън и
му обяснил за противоепидемичните мерки и че ще му бъде съставен акт.
Свидетелят не може да уточни дали е имало клиенти в офиса. Не е сигурен
дали жалбоподателят е излизал, или неговият колега го е извикал навън.
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето
предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ освен санкция, съдържа и
диспозиция на състав на нарушение, а именно – нарушение или неизпълнение
на въведени противоепидемични мерки. В конкретния случай както в АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП, изрично е посочена конкретната
заповед, с която са въведени същите и в какво точно свое поведение
жалбоподателят е нарушил въведени със същите задължения за адресатите на
правната норма.
Правилно отговорността на жалбоподателя в случая е ангажирана за
нарушение именно на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, която разпоредба
регламентира нарушението на въведени от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, което е станало посредством издаване на заповед.
С оглед изложеното, според съда по никакъв начин не е нарушено
правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно
нарушение е ангажирана неговата отговорност и да организира защитата си.
Заповедите на министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 63,
ал.1 от ЗЗ, по своята същност представляват общи административни актове,
което следва от разпоредбата на чл. 63, ал.11 от Закона за здравето и за тях
липсва изискване за обнародване като предпоставка за влизането им в сила.
Според съда в настоящия случай се касае за маловажен случай на
3
административно нарушение и следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН.
Налице са обстоятелства, определящи по – ниска степен на описаното в
АУАН и НП нарушение, в сравнение с другите нарушения от този вид.
Актосъставителят не е сигурен дали жалбоподателят е излизал от офиса
на А 1, или е бил извикан от колегата му навън. В офиса не е имало други
хора, които да са застрашени от обстоятелството, че жалбоподателят е бил
без поставена маска, покриваща носа и устата, като не е била създадена
опасност от заразяване на други лица.
Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН
са налице, но наказващият орган не ги е отчел и не е приложил нормата на чл.
28, б“а“ от ЗАНН да предупреди нарушителя, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради противоречие със закона.
Извършеното от жалбоподателя деяние представлява маловажен
случай, тъй като същото е с по – ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №2020-
293-зз-445/03.09.2020г, издадено от директора на ОДМВР – Плевен, с което
на М. П. П., ЕГН**********, с адрес: гр.*****, е наложено на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето административно наказание глоба в
размер на триста лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4