О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
гр.Сливен,
30.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№537 по описа
на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по частна
жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частната жалба, подадена
от Б.К.Г. чрез адв.И.С. *** против протоколно определение от проведено на
11.09.2019г. открито съдебно заседание по гр.д. №2181/2019г. по описа на Сливенски
районен съд, с което е отхвърлено искането за отмяна на определението, с което
е привлечен и конституиран като трето лице-помагач Б.Г..
Жалбоподателят посочва, че от м.март
2017г. не живее в Република България, като се е установил да живее и работи на
Остров Ман, Британски острови, за което е представил надлежно доказателство
пред СлРС. Поради това участието му по
делото се явява недопустимо на основание чл.219, ал.2, предл. 2 от ГПК.
Първоинстанционният съд може сам да отмени определението си, а въззивният съд
може да осъществи съдебен контрол, съгласно посочена съдебна практика. Моли
съда да отмени определението, с което е допуснато конституирането му като трето
лице помагач и да прекрати делото по отношение на него.
Частната жалба е връчена на главните
страни в първоинстанционното производство, които не са депозирали становище по
нея.
Въззивният
съд,
след като се запозна с жалбата и изпратените от районния съд заверени копия от
първоинстанционното производство, ведно с обжалваните актове, счита, че частната жалба е недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане като такава.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК срещу определенията могат да бъдат подаване частни жалби, когато
определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично
посочени в закона.
Атакуваното определение, с което
е оставено без уважение искането на
привлеченото и конституирано като трето лице помагач в процеса лице –
жалбоподателя Г. за отмяна по реда на чл.253 от ГПК на определението за привличането
му и конституиране в процеса като трето лице помагач, не е измежду тези,
визирани в цитираната разпоредба. Това определение не прегражда по-нататъшното
развитие на делото, нито изрично е предвидена в съответните разпоредби на ГПК
възможността за обжалването му. В разпоредбата на чл.220, изр. второ от ГПК е
предвидена изрична възможност за обжалване с частна жалба единствено на
определението, с което съдът не допуска третото лице, но не и това, с което
привличането е допуснато. Това определение не подлежи на контрол относно
законосъобразност от по-горния съд по пътя на отделното му обжалване.
Обжалваното определение е от типа
определения, целящи да организират и обезпечат бързото и законосъобразното
развитие на производството, насочено към постановяване на правилно решение и то
не подлежи на отделно обжалване с частна жалба, освен по изключение. Както
посочихме, такова изключение за него е законово регламентирано, напротив /арг.
чл.220, изр. второ от ГПК/. Правилността на това определение се проверява при
обжалване на решението. Преценката за законосъобразността на конституирането на
едно лице като подпомагаща страна, следва да се направи в случаите, когато
последната не е доволна от крайния резултат по съществото на материалноправния
спор между главните страни, или когато подпомаганата страна упражни регресното
си право спрямо нея посредством предявяване на обратен иск, защото само в тези
случаи ще бъде обусловен правният интерес на подпомагащата страна да атакува
допустимостта на конституирането си. Контролът за законосъобразност на
положителното определение по чл. 220 от ГПК се прави едновременно
с проверката за правилност на крайния съдебен акт по съществото на спора.
Приемането на противното обуславя извода за заобикаляне на законоустановените
процесуални правила, поради което производството пред настоящия съд следва да
се прекрати, като процесуално недопустимо.
Следва да се отбележи обаче, че както
правилно жалбоподателят е посочил, първоинстанционния съд, пред който
производството е висящо, може да преразгледа произнасянето си по въпроса за
допускане на привличането му като трето лице помагач на база представените от
лицето доказателства за установяването си да живее и работи в чужбина и сам
може да го отмени. Именно това определение /за отмяна на конституирането на
жалбоподателя като трето лице помагач/ би подлежало на въззивно обжалване,
съгласно разпоредбата на чл.220, изр. второ от ГПК. За въззивната инстанция
възможността за проверка, обаче, на атакуваното към момента определение за
конституирането на жалбоподателя, ще възникне с обжалването на крайния съдебен
акт във въззивното производство по проверка на правилността и
законосъобразността на постановеното съдебно решение.
С оглед изложеното, частната жалба
следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по
въззивното дело – прекратено.
Ръководен
от изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната
жалба, подадена от Б.К.Г. чрез адв. И.С. *** против протоколно определение от
проведено на 11.09.2019г. открито съдебно заседание по гр.д. №2181/2019г. по
описа на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено искането за отмяна на
определението, с което е привлечен и конституиран като трето лице-помагач Б.Г.,
като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството
по въззивно ч.гр.д. №537/2019г. по описа на СлОС, като НЕДОПУСТИМО.
Определението може да бъде обжалвано в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред Апелативен съд -
Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.