№ 225
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100511425 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.06.2021 г. по гр.дело № 17351/2020 г., СРС, III ГО, 113
с-в е осъдил „ЗАД ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. **** да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр.София, пл. ****, следните суми: на
основание чл. 411 КЗ сумата 1761,88 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за
вреди по товарен автомобил с марка „Мазда ЦХ5" с регистрационен № ****,
застрахован по имуществена застраховка „Каско” при „ЗАД А.” АД,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.02.2016 г., в
гр. София, ведно със законната лихва от 13.05.2020 г. до погасяване на
задължението, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер от 3902,71 лв.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 548,18 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 12.05.2017 г. - 13.05.2020 г., като е отхвърлил иска за разликата до
пълния предявен размер от 1189,24 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
220,94 лв. - разноски по делото по съразмерност. Осъдил е „ЗАД А.“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в гр.София, пл. ****, на основание
1
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „ЗАД ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул. ****, сумата 207,61 лв. - разноски по делото
по съразмерност.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „ЗАД А.“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в гр.София, пл. ****,
представлявано съвместно от изпълнителния директор М.И. и изпълнителния
директор В.К.-М., чрез пълномощника юрисконсулт В. Кр. в частта, в която
искът е отхвърлен за разликата над сумата от 1761,88 лв. до претендираната
такава от 3902,71 лв., в частта, в която искът е отхвърлен за заплащане на
мораторната лихва за разликата над 548,18 лв. до претендираната 1189,24 лв.,
както и в частта на присъдените в полза на ответника разноски от 207,61 лв.
Сочи се, че съгласно чл.400, ал.2 от КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка, т.е. когато е налице
имуществено З. целта на заплащане на застрахователното обезщетение е
възстановяване на имуществото във вида, в който е било към датата на ПТП.
Ето защо, при определяне на дължимото обезщетение в конкретния случай,
следва да се вземат предвид цените на оригиналните части, тъй като
алтернативните части, макар и нови, не представляват имущество със същото
качество. С оглед на тези данни, съдът е следвало да кредитира заключението
на вещото лице в частта, в която стойностите на ремонта е определена по
средни пазарни цени с влагане на оригинални, а не алтернативни части. При
този вариант, претендираните искове, главен и акцесорен, се явяват доказани
и по размер. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваната част и да бъдат уважени изцяло предявените от
„ЗАД А.“ АД искове. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият/ответник ЗАД „ОЗК-З.” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул. ****, ет.5, представлявано от
изпълнителния директор А.Л. и изпълнителния директор Р.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт И.А. оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
2
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.410 във вр. с
чл.411 КЗ от „ЗАД А.“ АД срещу ЗАД „ОЗК-З.” АД за заплащане на сумата
от 3 902.71 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на завеждане на исковата молба до пълното й изплащане, и с правно
основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 189.24 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 12.05.2017 г. до 13.05.2020 г.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 22.02.2016 г. ПТП в гр.
София, е изплатил сумата от 6 796.79 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за щетите по товарен автомобил с марка „Мазда ЦХ” с
регистрационен № ****, застрахован по имуществена застраховка „Каско”
при „ЗАД А.” АД, със застрахователна полица № 0306X0172350, валидна към
момента на застрахователното събитие. Сочи, че към датата на завеждане на
исковата молба ответникът е обезпечил гражданската отговорност на
виновния за ПТП водач Н.А.В., управлявал лек автомобил с марка „Хюндай
Атос” с регистрационен № ****, но задължението към ищеца не било
погасено, въпреки отправената регресна покана до ответника. Ищецът твърди,
че след извършеното плащане по имуществената застраховка се е суброгирал
в правата на застрахования и претендира застрахователното обезщетение в
размер на 3 902.71 лв.
Ответникът в писмен отговор по чл. 131 от ГПК, е оспорил предявените
искове по основание и размер.
От правна страна:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на
деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на
3
платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на
право пораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/
наличие на валиден договор за имуществено З., сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/
заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Настоящата инстанция също приема, че по делото са налице всички
елементи на фактическия състав на чл.411 КЗ.
От депозирания по делото Констативен протокол за ПТП №
1627893/22.02.2016г. се установява, че на 22.02.2016 г., в гр. София, на
кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ и ул. „ Острово“, между лек
автомобил марка „Хюндай Атос“, с per. № **** , управляван от Н.Д.В. и
товарен автомобил „Мазда СХ 5“с per. № ****, управляван от В.С.И., е
настъпило ПТП, като причината за произшествието се дължи на
преминаването на първия автомобил през кръстовището при червен сигнал на
светофарната уредба, при което не пропуснал преминаващия при зелен
сигнал на светофара водач на втория автомобил и реализирал ПТП с него.
Посоченият механизъм на ПТП се установява и от приетото по делото и
неоспорено заключение на САТЕ, което настоящата инстанция също съдът
кредитира. При съвкупната преценка на представените доказателства, съдът
намира за доказано, че процесното събитие е настъпило по описания в
констативния протокол механизъм. Събитието е настъпило поради виновното
и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек
автомобил, който е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Съгласно заключението
на САТЕ всички повреди по товарен автомобил „Мазда СХ 5“ с per. № ****,
описани в двустранния протокол за ПТП и отразени в съставения от експерти
на ищеца опис-заключение, са настъпили в причинна връзка с реализираното
4
ПТП при съобразяване установения механизъм на настъпването му. При теза
данни, СГС също приема за доказано, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по която е
ответникът, застрахованият водач на „Хюндай Атос“, с per. № ****, виновно
е предизвикал ПТП, в причинна връзка с което са нанесени щети на
застрахован при ищеца за този риск по имуществена товарен автомобил
„Мазда СХ 5“ с рег. № ****, като ищецът е платил застрахователно
обезщетение в размер на 6 796,79 лв.
На практика се обжалва само размерът на претендираното обезщетение
от 6 796,79 лв., а не определеното от съда в размер на 4 655,96 лв.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че ако увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по
цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз,
щом това е условие за запазване на гаранциата. И обратно, ако няма причина
автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните, дължимото от
ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени. По
делото са представени доказателства, че за отстраняване повредите от
процесното ПТП, ищецът е платил обезщетение в размер на 6 796,79 лева,
което съответства на посочената от вещото лице стойност на ремонта,
изчислена по средни пазарни цени с влагане на оригинални части. Според
САТЕ към датата на ПТП с влагане на нови части от алтернативен
доставчик размерът на щетите, нанесени на товарен автомобил „Мазда СХ
5“с per. № **** възлиза на 4 655,96 лв. Вещото лице е установило, че към
момента на инцидента процесният автомобил бил приблизително на 3 години
и 2 месеца, като първоначалната му регистрация е от 28.12.2012г.
По делото липсват доказателства, че процесният автомобил е бил предмет на
гаранционно споразумение-уговорен срок на гаранционното поддържане по-
дълъг от обичайния от три години, доколкото и както бе посочено, същият е
на около 3 години и 2 месеца към датата на ПТП, респ. че той следва да се
отремонтира в конкретен сервиз, че авточастите следва да бъдат само
оригинални, на цената на магазините на оторизирани фирми /виж и правилото
на чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за
задължителното З./, а доказателствената тежест в тази насока е била на ищеца.
Следователно деликвентът, респ. правният субект, който носи обезпечително-
5
гаранционна отговорност за причинените от него вреди - ответникът, не
дължи възмездяване на вредите по по-високите цени на официалния сервиз.
При тези данни, настоящата инстанция също приема, че сумата от
4655,96 лв. е адекватна на стойността, необходима за ефективното
отстраняване на вредите, причинени на увредения в резултат на настъпилото
ПТП и в този смисъл представлява действителната възстановителна стойност.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция въззивникът следва
да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата
инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.06.2021 г. по гр.дело № 17351/2020 г.
на СРС, III ГО, 113 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр.София, пл. ****, представлявано съвместно от
изпълнителния директор М.И. и изпълнителния директор В.К.-М., чрез
пълномощника юрисконсулт В. Кр. да заплати на „ОЗК-З.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. ****, ет.5,
представлявано от изпълнителния директор А.Л. и изпълнителния директор
Р.Д., чрез пълномощника юрисконсулт И.А. направените разноски за
настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7